Салман Рушди: Писателите губят влияние на Запад

Салман Рушди по време на интервюто за "Ройтерс" в центъра на Лондон на 28 септември 2012 г.

© Paul Hackett, Reuters

Салман Рушди по време на интервюто за "Ройтерс" в центъра на Лондон на 28 септември 2012 г.



Британският автор Салман Рушди вярва, че литературата е загубила голяма част от влиянието си на Запад, и че филмови звезди като Джордж Клуни и Анджелина Джоли са заели мястото на писателите Сюзън Зонтаг и Норман Мейлър в борбата за решаване на големите проблеми.


"Имам чувството, че хората смятат литературата за по-маловажна", казва той пред "Ройтерс" в дълго интервю, проведено в книжарница Waterstone в центъра на Лондон.


Рушди, който спечели наградата "Букър" през 1981 г. за "Среднощни деца", току-що публикува автобиографията си Joseph Anton: A Memoir с подробности около иранската фатва срещу него от 1989 г. Религиозният декрет принуждава писателя да живее 10 години в нелегалност, припомня "Ройтерс". Въпреки че смята "Арабската пролет" за провал, авторът не губи надежда за свободата на мюсюлманските общества.




С автобиографията си 65-годишният писател най-сетне е твърдо решен да остави фатвата зад гърба си.


Думите му са топли, когато говори за по-големия си син Зафар, който е бил само на девет години, когато е обявена прословутата смъртна присъда срещу Рушди, но тонът му става суров, когато разговорът се насочва към известни фигури като Рупърт Мърдок, принца на Уелс и автора на трилъри Джон льо Каре, който по думите му не го е подкрепил в най-тежките години.


Писателят е разтревожен от все по-слабото социално влияние на литературата: "Ако се вгледате в Америка например, писателите от предишното поколение като Сюзън Зонтаг, Норман Мейлър и Гор Видал имаха сериозен обществен глас. Сега няма почти никакви писатели. Вместо това филмови звезди като Джордж Клуни или Анджелина Джоли могат да се изказват по обществените въпроси и хората ги слушат по начина, по който някога са слушали Мейлър и Зонтаг. Това е промяна."


Все пак сподред него положението в авторитарните държави е различно и литература е запазила част от влиянието си: "По тези места тя продължава да е от значение, което си личи по стъпките, предприемани срещу писателите", отбелязва той, като споменава Китай като една от тези страни.


Сламна Рушди на представянето на автобиографията си "Джоузеф Антон" в Берлин на 1 октомври 2012 г.

© Tobias Schwarz, Reuters

Сламна Рушди на представянето на автобиографията си "Джоузеф Антон" в Берлин на 1 октомври 2012 г.


Фатва и свобода на словото


По-ясно от почти всеки друг Рушди обобщава един от най-належащите проблеми, пред които са изправени днешните лидери - напрежението между свободата на словото и желанието да се избегне посегателството върху вярата на хората.


Писателят не смята, че романът му "Сатанински строфи", предизвикал фатвата, е бил чак толкова обиден към мюсюлманите. Той е готов да защити и най-провокативното право на индивида да изрази мнението си.


Автобиографията на Рушди "Джоузеф Антон" (псевдонимът на писателя в годините на нелегалност, вдъхновен от Джоузеф Конрад и Антон Чехов), излиза от печат едновременно с американския филм подигравка с пророка Мохамед - Innocence of Muslims (2012). Това предизвика бунтове в мюсюлманския свят, водещи до множество смъртни случаи, пише "Ройтерс".


"Ясно е, че трябва да защитаваш неща, с които не си съгласен", отвръща той на въпроса дали смята, че филмът е трябвало да бъде цензуриран по някакъв начин.


"Какво е свободата на словото, ако важи само за хората, с които спориш? Често в споровете за свободното слово се оказва, че защитаваш неща, които наистина не харесваш. Гледал съм филма и е отчайващ. Толкова е некомпетентен, че се чудя как някой може да се разстрои от него."


Според него това е "индустрия на възмущението", в която хората умишлено нападат вярващите.


През последните седмици част на тази "индустрия" отново го сочи с пръст, след като полуофициална иранска фондация вдигна наградата за главата му на 3.3 млн. долара, пише "Ройтерс".


На въпроса дали се бои за живота си Рушди отвръща: "Светът е опасно място и никога не си 100 процента сигурен, но като цяло през последното десетилетие съм наистина добре."


Авторът все пак вижда надежда за по-добро разбирателство между мюсюлманските и немюсюлманските страни, но само в дългосрочен план.


Сламна Рушди на представянето на автобиографията си "Джоузеф Антон" в Берлин на 1 октомври 2012 г.

© Tobias Schwarz, Reuters

Сламна Рушди на представянето на автобиографията си "Джоузеф Антон" в Берлин на 1 октомври 2012 г.


"По-малко оптимистичен съм в краткосрочен план, защото мисля, че в момента температурата е много висока, но в средносрочен и дългосрочен мисля, че това ще се промени."


"В страните, в които ислямският радикализъм е най-силен, е и най-отричан. Нито иранците са очаровани от режима на аятоласите, нито афганистанците са били влюбени в талибаните."


Бремето на сина


Някои части от автобиографията са силно интимни. Рушди говори за смъртта на близки приятели и на членове на семейството си, включително за двете си жена Клариса и Мариан, като последната е описана като умопобъркана.


Той посочва онези, които според него са го предали, но в интервюто отрича това да е разчистване на сметки.


По-големият му син Зафар, който вижда баща си рядко през първите няколко години, заема важно място в книгата.


"В известен смисъл неговата задача беше по-тежка, защото и той трябваше да порасне", казва писателят. "Беше на девет години, когато всичко започна. Сега е на 21, така че това е особена атмосфера, в която да израснеш, докато криеш адреса на баща си от приятелите си."


Според Рушди това е можело лесно да го изкара извън релси, но вместо това той е израснал като един "ведър, добродушен, зрял и много по-спокоен от мен" човек. "Той е невъзмутимият глас на спокойствието и разума."


Писателят споделя, че е бил притеснен, когато се е родил вторият му син Милан. "Помислих си: ето че даваме живот на още едно дете в този кошмар и какво ще правим? Как ще ходи на училище? Нима трябва да почне да лъже още на две? В крайна сметка реших, че е  акт на оптимизъм да имаш дете. Това е начин да кажеш: след това все пак ще има живот."


Рушди споделя, че ако имаше избор, не би преживял фатвата отново, въпреки че тя му спечели такава слава и отвори врати за много борци за правда от президент Бил Клинтън до Боно от U2, припомня "Ройтерс".


Сламна Рушди на представянето на автобиографията си "Джоузеф Антон" в Берлин на 1 октомври 2012 г.

© Tobias Schwarz, Reuters

Сламна Рушди на представянето на автобиографията си "Джоузеф Антон" в Берлин на 1 октомври 2012 г.


 "Предпочитам да не се беше случвало", разкрива той. "Но като се има предвид, че вече е факт, съм готов да използвам този опит, за да кажа какво мисля за случващото се. Ако на 13 февруари 1989 г. ми бяхте предложили на 14 февруари [да не обявят фатвата], щях да кажа "Да", защото бях напълно доволен от живота си такъв, какъвто е. Имах добър живот като писател, вече бях написал няколко успешни книги. Много повече ми се иска да си върна 40-те години. Бях на 41, когато всичко започна и това десетилетие, което би трябвало да е разцветът на живота ми, се превърна в кошмар."


Перуката


"Джоуозеф Антон" е много лична изповед за живота на Рушди в нелегалност, за взаимоотношенията, които разцъфват и умират, за ефектните партита, на които търка рамене с богатите и известните, както и за годините на отчаяние и безсилие, пише "Ройтерс".


Книгата е трагична и забавна, а понякога и двете.


Рушди си спомня как се е наложило да се скрие в тоалетната, за да не го хване чистачката. Пазачите му предположили да се маскира с перука, но когато излязъл, негов приятел се провикнал: "Ето го това копеле Рушди с перука."


Авторът се надява "Джоузеф Антон" да му помогне да преодолее миналото си и по-специално фатвата: "Мисля, че е като да драснеш линия под нея, разбирате ли?"


С широка усмивка заключва: "Ако публикувам други книги и някой отново ме разпитва за тази история, мога просто да го ударя в главата с 600-те страници."


Цитат: "Това десетилетие, което би трябвало да е разцветът на живота ми, се превърна в кошмар."


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Dragoslava
    Dragoslava
    Рейтинг: 1016 Неутрално

    А дали и писателите нямат вина за това и комерсиализацията на литературата?! Изкуството изобщо!

  2. 2 Профил на idiot_ot_bg
    idiot_ot_bg
    Рейтинг: 444 Гневно

    Защо точно '' Джоузеф Антон '', след като най-добре би му прилягало заглавието '' Слуга на Дявола ''?! Този е много далеч от Антон Павлович Чехов, няма място дори и за грам сравнение, нека не петни името на такъв велик писател !!!

  3. 3 Профил на Боби Колев
    Боби Колев
    Рейтинг: 1433 Неутрално

    Нищо не съм чел от този тип - чувал съм за него, разбира се - но статията рисува един зрял и интелигентен писател със своя позиция.

    Това, че тя не се харесва на половината свят е ОК.

    Не е като да призовава останалата половина на свещена война я!

    http://www.bbc.com/news/magazine-37612083
  4. 4 Профил на chudomor
    chudomor
    Рейтинг: 683 Неутрално

    Обаче на Изток са най-влиятелните.

    От идиоти отговор не чакам
  5. 5 Профил на idiot_ot_bg
    idiot_ot_bg
    Рейтинг: 444 Разстроено

    [quote#3:"Боби Колев"]Не е като да призовава останалата половина на свещена война я! [/quote]
    Но все пак с другата успя да се справи Сега му остава да се моли / на кого ли ? / за животеца си, за да може на воля да харчи своят '' честно спечелен.... хонорар '' Дори и на малките деца им стана ясно, кой стои зад всичко това !

  6. 6 Профил на idiot_ot_bg
    idiot_ot_bg
    Рейтинг: 444 Весело

    До коментар [#4] от "chudomor":

    Усети се... хахаха

  7. 7 Профил на chudomor
    chudomor
    Рейтинг: 683 Неутрално

    До коментар [#6] от "idiot_ot_bg":

    Аз се усетих, ама ти се изпусна.

    От идиоти отговор не чакам
  8. 8 Профил на gorid
    gorid
    Рейтинг: 571 Любопитно

    "Писателите губят влияние на Запад." В България как е? Моделирането на нашето общество е по западен образец. Затова Стоичков се реализира успешно на научното поприще,а Златка ,Матка, Бонка...екзалтират младо и старо...

  9. 9 Профил на Marriela
    Marriela
    Рейтинг: 515 Неутрално

    "...и че филмови звезди като Джордж Клуни и Анджелина Джоли са заели мястото на писателите Сюзън Зонтаг и Норман Мейлър в борбата за решаване на големите проблеми."

    Това го прочетох няколко пъти, за да се убедя, че го чета правилно!
    Не мога да повярвам, че Салман Рушди е казал подобно нещо, нещо, с което няма как да се съглася, защото е силно преувеличено! Точно по този начин се създават митовете и легендите, и жалко, че Рушди дава и своя принос за това в конкретния случай!
    Точно какви големи проблеми решават тези две филмови звезди?!
    Вярно е, че Анджелина Джоли е посланик на добра воля на ООН, но има и други такива посланици и те не са малко: http://bg.wikipedia.org/wiki/Посланик_на_добра_воля
    А Джордж Клуни даже не е посланик на добра воля, той отчита някакъв активизъм по отношение на Дарфур, но единствено по линия на Демократическата партия, чийто голям активист е! Клуни не може да направи нищо за Дарфур, първо защото големите медии отдавна обръщат внимание на този район, още преди Клуни да го посети за пръв път; второ защото няма нито авторитета, опита и силата да направи каквото и да било за този район; той има една голяма холивудска популярност, но с такава проблеми като този в Дарфур не могат да се решават. А и той участва в мероприятия за този район винаги в компанията на конгресмени-демократи и на баща си (който е бил неуспешен кандидат за губернатор или конгресмен от Демократическата партия в миналото) и поне за мен това си е тежък ПР от страна на Клуни, първо защото така си печели влияние и престиж, които му носят и много номинации за престижни филмови награди, които той в повечето случаи не заслужава, второ, защото вероятно има някакви политически амбиции... Дарфур е част от Судан, а един от районите, под контрола на Южен Судан, случайно или не, е богат на петрол!

  10. 10 Профил на Marriela
    Marriela
    Рейтинг: 515 Неутрално

    [quote#1:"Dragoslava"]А дали и писателите нямат вина за това и комерсиализацията на литературата?! Изкуството изобщо! [/quote]
    Според мен проблемът е в медиите и масовата публика! Големите писатели не са толкова интересни за медиите, защото не са интересни за широката публика. Дженифър Анистън, Брад Пит и Анджелина Джоли са далеч по-интересни...

  11. 11 Профил на block
    block
    Рейтинг: 861 Неутрално

    До коментар [#2] от "idiot_ot_bg":
    [quote#2:"idiot_ot_bg"]Този е много далеч от Антон Павлович Чехов, няма място дори и за грам сравнение, нека не петни името на такъв велик писател !!![/quote]
    И ако може уважаемият идиот от бг да обясни по какъв точни начин гн Рушди петни името на Чехов?
    а) ползва името му за банкови измами
    б) пикае върху портрета му
    в) друго

  12. 12 Профил на block
    block
    Рейтинг: 861 Неутрално

    До коментар [#5] от "idiot_ot_bg":
    [quote#5:"idiot_ot_bg"]Дори и на малките деца им стана ясно, кой стои зад всичко това ! [/quote]
    Тази сутрин вашите постове са особено благодатна почва за забавлителни коментари.
    Може би рицарите тамплиери които са юдеомасони всъщото време с леко розенкройцерско внимание са планирали преди около 500 години издаването на такава книга в точно такъв момент и Рушди е просто пионка в могъщите им ръце.

  13. 13 Профил на idiot_ot_bg
    idiot_ot_bg
    Рейтинг: 444 Весело

    [quote#11:"blockblock"]б) пикае върху портрета му [/quote]
    Този направо се оака, накенза се бе ..... ''разсмърдя и оцапа '' / тълкувай, ако можеш / повече от половината свят !!! А ти ми говориш за едно дребно напишкване ! Смешник .......

  14. 14 Профил на idiot_ot_bg
    idiot_ot_bg
    Рейтинг: 444 Весело

    До коментар [#12] от "blockblock":

    И мисля, че е крайно време ....... Ти да си смениш албанският реотан в мозъка, нещо много бавно загрява бе Виждам, че ти си имал нужда от цели 3 дена, за да ми отговориш..хахаха Приятен ден ти желая

  15. 15 Профил на waterfall
    waterfall
    Рейтинг: 871 Неутрално

    Преди и ние четяхме много.Абсолютно е прав,че в тоталитарните страни се чете много.Литературата е бягство от действителността и прозорец към свободата.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK