Джоузеф Гордън-Левит, актьор: Снимачната площадка е моят дом

Тази година е особено силна за американския актьор Джоузеф Гордън-Левит. Той отбеляза роли в "Черният рицар: Възраждане", Premium Rush, излизащия след месец "Лиинкълн" на Спилбърг, а в началото на следващата година ще се появи неговия режисьорски дебют Don Jon's Addiction със Скарлет Йохансон и Джулиън Мур. Междувременно по кината тръгна фантастичния екшън на режисьора Райън Джонсън Looper: Убиец във времето, развиващ се през 2072-ра, когато героят на Левит пътува във времето, част от специална група наемни убийци, пътува във времето, за да убие своето по-старо Аз (Брус Уилис).

В интервю, специално предоставено от "Форум Филм България", Джоузеф Гордън Левит разказва повече около филма, до момента спечелил почти пълно признание от критиката, кариерата си до този момент и какво го е накарало временно да се оттегли от актьорската професия, когато е бил едва на 19.

Джоузеф Гордън-Левит като по-младия вариант на героя на Брус Уилис в Looper: Убиец във времето

Познавате Райън от няколко години и успешно работихте заедно по Brick. Как се стигна до ролята ви в Looper: Убиец във времето и по какъв начин приятелството ви повлия на създаването на филма?

- Райън за първи път ми разказа за сюжета на Looper: Убиец във времето малко след края на снимките по Bricks (2005), така че всъщност разговаряме за проекта от няколко години. И да, нашето приятелството е в центъра на цялото изживяване. Работният процес се променя, когато всеки ден до теб е толкова близък човек. Правил съм някакви малки проекти с приятели, но когато това се случва с филм от такъв мащаб е наистина специално. Да имаш това доверие, тази скорост на работа и познание за възможностите на другия наистина ти позволява до достигнеш до най-важното.

Защо се разбирате толкова добре?

- И двамата наистина обичаме филмите, историите и какво може да се получи от думите. Имаме и други общи интереси, но може би най-важното е, че се разбираме във времето, което прекарваме заедно.

Обсъждали сте Looper от години, какво беше усещането, когато в актьорския състав вече бяха големи имена като Брус Уилис и Емили Блънт?

- По много начини ми напомни за снимките на Brick, имаше подобна атмосфера. Въпреки че Looper е високобюджетен филм, Райън е човек, който иска единствено да разкаже историята по най-добрия и искрен начин. По същия начин подхождаше към Brick. Никой от не си мислеше нещо от рода на "О, това е толкова странен филм, никой няма да иска да го гледа". Вместо това бяха запленени от готината идея, която прерасна в готин филм.Тогава си казвахме, че просто трябва да се забавляваме. По същия начин подходихме и към Looper, въпреки че той е предназначен за много по-широка аудитория.

Какво е усещането на снимачната площадка?

- Чувствам се като у дома. Повече отколкото където и да било другаде.

Защо?

- Има много ясна йерархия по време на снимането на един филм. По някакъв начин ми напомня на армия – всичко е много организирано и всеки има своите задължения. Създава се нещо специфично и има вековна традиция как то трябва да се реализира. Ако не си запознат с процеса, отстрани изглежда като хаос. Но ако си, чувството да си част от нещо, което е много по-голямо от теб самия, е страхотно. Няма как да се оправиш сам със всичко това. В днешни дни можеш да направиш филм с телефон, но ще бъде различно, ако искаш реални качества на продукцията и добра операторска работа – за това трябва голям екип от хора. Не е само да техниката – разликата се прави от хората и е страхотно да бъдеш част от подобен екип

И тази атмосфера я имаше в Looper?

Да, по невероятен начин. Донякъде защото знам как Райън и неговият оператор Стив Уедлин работят, а пък те от своя страна са най-добри приятели от колежа. Но освен това Райън като режисьор, капитан на кораба, изкарва най-доброто от хората. Той е отворен за чужди предложения, подкрепя те, няма излишно его и заради това всеки има желанието да даде най-доброто от себе си. Всички бяха щастливи да бъдат там и да направят нещо запомнящо се.

Какво беше чувството да си партниратте с Брус Уилис?

- Страхотно. Когато разбрахме, че е харесал сценария и има желание да участва, за нас беше огромна победа. Израснал съм с неговите филми и винаги съм харесвал как играе. Но не можеш да си позволиш да мислиш по този начин, трябва да си фокусиран върху основното. Въпреки че той е Брус Уилис, докато снимаме, аз забравям това. Аз съм актьор, той е актьор, ние сме в роли и разказваме история. Иначе да се работи с Брус беше страхотно и мисля, че и на него му хареса да участва във филма.

Това е доста изненадващ филм по много причини. Публиката ще отиде в кината с нагласата да види екшън-трилър, какъвто има е, но от друга страна той поставя някои много емоционални въпроси. А и има емоционалност в самата история...

- Да, честно казано ми се насълзяват очите всеки път, когато го гледам. Той надали ще бъде рекламиран като емоционален филм, а и не бива, защото тези неща не могат да се съкратят и покажат в реклама или трейлър. Така че всъщност съм радостен, че продукцията е представена като по-екшън ориентирана и така позволява публиката да остане изненадана. За мен Looper в основата си е чиста драма. Да, той е в жанра на научната фантастика и супергероите подобно на "Черният рицар: Възкресение", но за мен е драма. Мисля, че това е красотата на научната фантастика: можеш да драматизираш моралните въпроси по забавен начини.

А какъв е основният въпрос, който поставя Looper?

- Какво би казал на твоето старо или бъдещо Аз, ако имаш шанса да седнеш и да поговориш с него? Да, в реалния живот не можеш да го направиш, но във фантастиката е винаги възможно.

Какво бихте казали вие на бъдещето си Аз?

- Не мисля, че бих говорил много. По-скоро ще слушам.

Може би сред по-големите теми в Looper е и дали човек би променил историята, ако вярва, че е за добро?

- Да и по-скоро дали може един проблем да се разреши чрез убийство? Мисля, че това е интересен философски въпрос за филм, който носи етикета "екшън-трилър". Много харесвам лентите, които съдържат и двете. Понякога гледам филми, които са предназначени единствено, за да те разтоварят, но любимите ми са тези, които едновременно карат сърцето ти да забие по-бързо, а след като свършат, те оставят с въпроси в главата. Мисля, че Looper прави точно това.

В момента правите серия от невероятни филми. Смятате ли, че кариерата Ви внезапно полетя нагоре през последните години или e резултат на едно по-скоро логично развитие?

- Честно казано кариерата ми стигна до връх, до който никога не съм предполагал, че ще достигне. Мисля, че е по-скоро постепенно израстване, не мисля, че е имало нещо голям пробив, след който всичко се е променило.

Не беше ли точно това "500 дни от лятото"?

- Когато "500 дни от лятото" излезе, той имаше среден успех. Сега е един от филмите от края на предишното десетилетие, за които се говори, но това е, защото той намери постепенно аудиторията си. И това ми харесва. Мисля, че това е едно от нещата, които са забележителни за времето, в което живеем. Можеш да гледаш всичко от която и да е година – повече от всякога филмите имат живот извън боксофиса. Когато Brick излезе никой не знаеше за него, но постепенно от уста на уста се разчу, че това е добър филм. Нещо подобно се случи и с "500 дни от лятото"

Много актьори казват, че искат разнообразие, но всъщност е най-важно каква е сумата в офертата. Но наред с комерсиалния успех, ти вече работи с Кристофър Нолан, Стивън Спилбърг, Райън Джонсън....

- Да, последната година беше невероятна. Да работя с Райън, след това с Крис и после със Стивън беше нещо забележително. Казвам това, тъй като по някакъв начин се получи градиране от голям към по-голям проект, а много от актьорите са разочаровани, ако не станат звезди за една нощ. При мен се случи стъпка по стъпка. Ако си писател, режисьор, готвач, каквото и да е, трябва да обичаш това, което правиш и ако го вършиш съвестно и продължително, то ще впечатли хората и ще има успех. Да станеш звезда за една вечер е една вече изтъркана история, която постоянно разочарова стремящите се към нея. Разбира се понякога от нищото изкача някаква златна възможност, но повечето хора, които познавам, са работили за успеха си дълго време.

Кой е най-добрият съвет, който се получавали, когато правихте първи актьорски изяви като дете?

- Ходил съм на уроци по актьорско майсторство само при един преподавател и това беше, когато бях много малък. Той ни говореше като на истински актьори, като на артисти, за неща като създаване на персонажи, влагане на малко от себе си в героите, да си отдаден и не твърде стеснителен. Той ме научи на много неща и то не само за актьорската игра, станах по-добър човек. Донякъде това повлия и на оттеглянето ми от професията, когато бях на 19. .

Защо се оттеглихте?

- Исках да спра за малко. След ролята ми в "На гости на третата планета" исках да отида в колежа и да се дистанцирам от актьорската професия за няколко години. Исках да не знам какво предстои. Но в крайна сметка се завърнах, но с ясното съзнание, че моето място е в киното, а не телевизията.

Тоест времето, в което си бил далеч от екрана, всъщност те е накарало да оцениш професията още повече?

- Да, времето, в което не играех ми даде нова перспектива. Знаех, че това е, което искам да правя и че наистина ми липсва. Не можех да спра да мисля за това, а и никой не искаше да ме вземе на работа.

Значи в началото е било трудно?

- Да, абсолютно. Нямаше да е трудно, ако бях пожелал да продължа в телевизията, но вече нямах особена мотивация за това. Първият филм, в който ми беше даден шанс, беше Manic, в който за първи път играх с Зоуи Дешанел, с която по-късно си партнирах в "500 дни от лятото". В Manic пък ме забеляза Райън и ме покани в Brick. Така че събитията са свързани. Ако не бях играл в Brick, нямаше никога да бъда в Looper.

Всичко, което трябва да знаете за: