Райна Маркова, писателка: Имам респект към точната страна на нещата

Райна Маркова

© Личен архив

Райна Маркова



Райна Маркова е автор на сборника разкази "Пого" (1999) и романите "Фани по опасните пътища на светлината" (2001) и "*.log" (2006). В неин превод излиза през 2004 г. "Океан от звуци" - книга на Дейвид Туп за ембиънт музиката, а през 2008 радиопиесата й "Плутон" е номинирана на медийния фестивал Prix Europа в Берлин. Преподава творческо писане в магистърската програма на факултета по славянски филологии в Софийския университет "Св. Климент Охридски" от 2009. Постоянен наблюдател на вестник "Култура" от 2006 г.


"Безподобните" е най-новата й книга и разказва за болната от аутизъм програмистка Уника. Романът излиза със знака на издателство "Летера" и в съавторство с украинския евреин Юлий Давидов.


Пред "Дневник" тя разказва повече около създаването й.




Корицата на книгата

Корицата на книгата


Героинята ти Уника в "Безподобните" още съвсем в началото попълва едни скучни анкетни карти, които ще дадат отговор как се справя в работата, какви са компетенциите и дори фобиите й. Кажете няколко думи за Вас в този стил? Мотивация? Организация на работа? Работа в екип?


- Мотивацията ми за писане на художествени текстове е една – чувствена. Насладата от играта със словото и общуването с фина аудитория на ниво пренос на усещания, емоции и състояния е понякога и единственото ми възнаграждение. При тези ми занимания и дума не може да става за дисциплина, организация на работата и добрата икономия на силите и вниманието. Може да има само разхищение. Дисциплината обаче е важна в другите ми занимания. Преподаването, воденето на колонка, публицистиката напрягат с доста отговорност и напъхват в прокрустово времево ложе... Напоследък започнах и някои, нека ги нарека, културни разследвания за сайта "Биволъ". За тях наистина се иска много време, а и да си опичам акъла. Това, което свързва различните ми занимания обаче, е респектът ми към точността. Към изнамирането на точната и единствена дума, която да бъде поставена на точното място. Затова и в реалността говоря доста бавно – казаното не подлежи на редакция.
Работа в екип? Обожавам я. Обожавам тези синапсни връзки между съмишленици, но писането е в по-голямата си част самотно занимание.


И все пак "Безподобните" излиза и с името на още един човек - Юлий Давидов. Кой е той?


- Другият съвсем случайно се оказа в играта. Открих го, когато вече бях започнала да пиша роман за аутистичната програмистка Уника. Тъй като тя се очерта като една доста студена, макар и "спартанска сексмашина с ампутирани емоции, сетива за изкуство и вкус към удобствата", реших, че свръхчувствителният квазипоет Слупер ще създаде чудесен контрапункт. Даже бях напреднала доста с текста, когато внезапно реших да го включа. Освен всичко друго той притежаваше, така да се каже, и опита на "професионален пациент". Беше прекарал голяма част от живота си из психиатрични клиники. Тогава си помислих, че подобен контраст дори на ниво синтаксис, да не говорим за лична философия и чисто физически хабитус, е добре дошла. Реших, че ще е чудесно, когато героите са двама и изживяват едно и също един до друг, но без да се докосват и по контрастен начин.


Как точно работехте заедно?


- Онлайн. Юлий ми подари своите записки и скечове, даде ми дневника си, който е водил в продължение на години. Можех да правя каквото си искам с него, но аз реших да го впиша като автор. Запазих и автентичния синтаксис, доколкото дългът към четивността на текста и компромисите с точността на превода ми позволиха. Все пак този синтаксис е атрибут на героя Слупер. Ако съм предана някому, това са героите ми. Хареса ми това негово разголване на безсилието. Самата аз не бих могла никога да достигна до такива висоти. Моята героиня Уника, която е до голяма степен "аз", е въплъщение на точността и контрола. Тя всеки път си пада на краката като котка и продължава напред. Това поддържа сюжета, но на мен ми дойде желанието двама да вървят заедно към някаква кулминация, към неминуема катастрофа. И възнамерявам тя да се случи в продължението на "Безподобните".


Уника първоначално живее в анонимния, стерилен свят на корпоративния офис. Вие бихте ли могли да живеете в такъв свят?


- Всъщност Уника е една личност, чиито дискомфорти вече съм описала в предишна книга - "Фани по опасните пътища на светлината". Тя е наясно, че средата никога няма да й предложи достатъчно комфорт, така че се е примирила с конформизма на корпоративната среда. В хода на сюжета обаче дискомфортите надделяват и това я изхвърля за пореден път от матрицата. На моменти тя изглежда смешно безпомощна, на моменти – уязвима, но е всъщност една голяма котка. Горе-долу същото важи и за мен. Корпоративният свят и светът на технологиите будят и трябва да будят клаустрофобия и дискомфорт, защото само това вече е в състояние да потвърди принадлежността ни към човешкия вид.


Имаше ли някаква друга форма, под която можеше да бъде разказана тази история? Клип? Видео? Блог?


- Минавало ми е през ум какво ли не. Даже направих три варианта на книгата, преди да се спра точно на този. Имах идея, че текстът може да съществува и във вид на мрежа – като книга-игра или като електронна книга, която да ползва хипертекстуалността в полза на обемния и нелинеен сюжет... да разположа сюжета по адекватен начин върху облака от думи, върху онтологията, която поддържа структурата му, това бе желанието ми, но съгласете се, че за да се случи това, то би трябвало поне да не ми се пречи. Структурата на текстовете ми следва чудовищността на героите ми, при мен тя е логична и обоснована, а не постмодерна поза. Подозирам, че това, което на хартия няма как да се случи и към чието осъществяване в мрежата бавно се движа, бързо може да се превърне в реалност за някой по-протежиран мой имитатор.


Ядосваш ли се, когато гледаш новините, въобще ядосваш ли се на повечето неща, които се случват днес?


- Да! Но напоследък не толкова, защото забелязвам енергия, кураж и качествено нов тип мислене у хората. Чувствам се заобиколена от свободни хора, а това не може да не доведе до промяна към добро.


Какво те задържа тук?


- Разни недвижимости. Шегувам се. Задържа ме това, че тук има много интересни и съществени сюжети. Търсенето на интересни сюжети извън България ми изглежда дори провинциално, неконсистентно и комплексарско. Естествено тук условия да реализирам потенциала си няма, но това е нещо различно и вторично. И не означава, че нямам намерение да го променя. Не само в своя полза, а в полза на всеки с реален потенциал.


Къде дишаш спокойно?


- Край морето. По-точно – край зимното море. А също понякога и в разни задимени пространства. Зависи кой дими наоколо.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Blackradio
    Blackradio
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Тая вече от два дена ни я рекламирате. Да не би да не въри разпродажбата ?

    Всичко е преходно, освен простотията. Тя е вечна.
  2. 2 Профил на Blackradio
    Blackradio
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Трудно се чете интервюто с нея. Вчера се опитах да прочета откъса от книгата. Толкова надути фрази с използване само на чуждици и напълно неадекватни обяснения в няколко реда е ненормално. Смятам, че дори не знае какво точно иска да каже. Дали студентите разбират нещо, когато им преподава ?
    Дали би могло да и се помогне ? В смисъл някой психиатър.

    Всичко е преходно, освен простотията. Тя е вечна.
  3. 3 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 795 Неутрално

    Подозирам, че това, което на хартия няма как да се случи и към чието осъществяване в мрежата бавно се движа, бързо може да се превърне в реалност за някой по-протежиран мой имитатор.
    =========================================
    Тази претенциозна псевдоинтелектуалка никой не я знае, тя си мисли че някой ще тръгне да я имитира и то с "протекции". Те в (Народна) Култура всъщност повечето са такива - огромни претенции, почти нулева реализация. "Дисиденти" с други думи.

  4. 4 Профил на rum_monkey
    rum_monkey
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Онзи ден на представлението на префинения минималист Хироаки Умеда в НДК коментарите бяха горе долу същите.

    Към гения, писал курсива горе: "болна от аутизъм"???

    Жалко, че няма в дропдаунчето вляво настроение "срам ме е".

  5. 5 Профил на palitza
    palitza
    Рейтинг: 689 Любопитно

    Имах най-искрено желание да прочета интервюто, но още първият въпрос ме озадачи: "Героинята ти Уника в "Безподобните" още съвсем в началото попълва едни скучни анкетни карти, които ще дадат отговор как се справя в работата, какви са компетенциите и дори фобиите й. Кажете няколко думи за Вас в този стил?"
    В какви отношения е "Дневник" с интервюираната? В топла, интимна, дружеска връзка на "ти" или в официална такава, изискваща "Вие" с главно В? И нататък въпросите са също така шизофренично раздвоени.
    Прочее, говоренето на "ти" по медиите далеч не създава интимна атмосфера, а е белег за неуважение към събеседника и ниска култура, типична за жълтата таблоидна преса, с която "Дневник" едва ли би искал да се отъждестви.

    Една българка
  6. 6 Профил на Петър Костов
    Петър Костов
    Рейтинг: 883 Неутрално

    Ужас! Току що изгубих 15 минути от единствения си живот...
    Четох и откъса от книгата,което добавя още 15-20 минути.
    Чувствам се ограбен

    Не се въргаляй с прасе в калта! За разлика от теб на него ще му хареса.
  7. 7 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1164 Неутрално

    До коментар [#4] от "rum_monkey":

    Съжалявам, ние тук очевидно не сме фината аудитория, която търсят тези творци.
    Изгледах внимателно танците на авангардния японец, страхувам се, че не бях особено впечатлена. Явно са прекалено "префинени" като за мен. Претенциозни "артисти", които страдат от неразбирането и просташкия вкус на публиката винаги е имало, при това по цял свят, а и винаги ще има. Те може и да са прави, може би бъдещите поколения ще ги ценят високо, но уви няма как да разберем това точно сега.

    Засега поне публиката не ги разбира, това е положението.

    А да, и не разбирам повода за срам. Впрочем така и не ми стана ясно, Вие ли се срамувате, или някой друг трябва да се срамува и защо?

  8. 8 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1164 Неутрално

    До коментар [#1] от "Blackradio":

    Най-вероятно авторката е приятелка на някого от редакцията и са решили да смесят малко професионалните задължения с приятелското благоразположение. Не се получило много добре.

  9. 9 Профил на jj_jj
    jj_jj
    Рейтинг: 217 Неутрално

    към номер 6? Ха -ха! Вие верно ли сте загубили 15 минути от живота си в четене? Каква грешка. Явно статистиката е точна, когато съобщава, че повечето българи не са прочели и 1 книга през последните 10 години. Бързо пред телевизора, за да оправите грешка. И през следващите 10 години - никакви книги повече. За пълно пречиставане ))

  10. 10 Профил на dimbidombi
    dimbidombi
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Дневник, снимката горе е професионална. Личи си "китката", а и май съм я виждал някъде. Интервюто е екстра, смислени въпроси към смислен човек, но ми идва малко късо. Щеше ми се например да има малко въпроси за това разследване на Бивол.
    И не пестете от коректор. Смущава този преход от "вие" на "ти".

  11. 11 Профил на dimbidombi
    dimbidombi
    Рейтинг: 8 Неутрално
  12. 12 Профил на gallnare
    gallnare
    Рейтинг: 1399 Разстроено

    Ужас, и това днес, и онова вчера.

  13. 13 Профил на sekwenton
    sekwenton
    Рейтинг: 217 Неутрално

    старо психо е райна маркова....

    .:.. http://www.monokom.org
  14. 14 Профил на Марин
    Марин
    Рейтинг: 479 Неутрално

    Въобще не ми харесва как пише. Има и сайт, ама пак трудно се чете.
    http://www.rmarkova.com/

    ... потим ... не за славата ... създава изкуство!
  15. 15 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1164 Неутрално

    До коментар [#9] от "jj_jj":

    Личи сте функционално неграмотна/нен. Очевидно сте прочели, но не сте успели да разберете написнато от #6. В такива случаи е по-добре да си замълчите и да не казвате нищо, просто за да не се излагате, не за друго. Но пък ако държите цял свят да разбере за Вашата неграмотност, продължавайте в същия дух, Ваша воля.

  16. 16 Профил на leon12
    leon12
    Рейтинг: 1322 Любопитно

    "- Мотивацията ми за писане на художествени текстове е една – чувствена. Насладата от играта със словото и общуването с фина аудитория на ниво пренос на усещания, емоции и състояния е понякога и единственото ми възнаграждение"
    ---
    Вярвам го това. Сякаш е написано на миловидното и личице с много секси излъчване..особено хищническата страст в погледа..бравос

  17. 17 Профил на Саше Матросовски
    Саше Матросовски
    Рейтинг: 479 Весело

    [quote#1:"Blackradio"]Тая вече от два дена ни я рекламирате. Да не би да не въри разпродажбата ?[/quote]

    най-вероятно

    [quote#2:"Blackradio"] Толкова надути фрази с използване само на чуждици и напълно неадекватни обяснения в няколко реда е ненормално.

    Смятам, че дори не знае какво точно иска да каже.
    [/quote]

    колкото по-изнасилен език - толкова по-добре работи внушението - който не разбира , значи не е за него.

    "Произвеждането" на платена елитковщиния е прийом отпреди Стария Завет
    -------
    Всъщност приказката за "Новите дрехи на царя" не съм я написал аз
    --------
    а и не е важно дали има какво да каже ,
    по-важното е , че винаги има хора-готови да платят за да им се каже ...кое , как , защо......и пр

    Младостта е извинение за .........но само Понякога ;)
  18. 18 Профил на bibian
    bibian
    Рейтинг: 694 Неутрално

    Жената пише, създава изкуство както тя си го разбира и това на немотията в България. Какво не ви харесва? Вапцаров като беше голям талант какво му се случи по тези ширини? Ами Дубарова? И на мен не ми харесва как пише, но не се друса, не върти дюбеци, опитва се да продава книгите си. И сега тука някакви кукундрели ще ми разправят такава била, онакава била, но той простакът, ако не се отличи, кой? Пампор в банята, туй си знаят и това е.

    以其终不自为大,故能成其大。~~ 老子
  19. 19 Профил на Георгий
    Георгий
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Тази женица е за психиатрията, не за вестниците! Моля ви не ни я натрапвайте!

  20. 20 Профил на Петър Костов
    Петър Костов
    Рейтинг: 883 Неутрално

    До коментар [#9] от "jj_jj":

    Много грешиш ! Самия факт че прочетох целия откъс е показателен,че чета. Мога да ти кажа,че чета постоянно,но не такива психарски блъвочи. Чета свободно на английски и испански.Имам и доста книги прочетени на двата езика. Девет години изкарах в чужбина работейки.Постоянно уча и повишавам степени,курсове и т.н. Сбъркал си адреса.
    Колкото до телевизията-почти не гледам.

    Не се въргаляй с прасе в калта! За разлика от теб на него ще му хареса.
  21. 21 Профил на sgannn
    sgannn
    Рейтинг: 383 Неутрално

    "Подозирам, че това, което на хартия няма как да се случи и към чието осъществяване в мрежата бавно се движа, бързо може да се превърне в реалност за някой по-протежиран мой имитатор."

    Уау...

  22. 22 Профил на sgannn
    sgannn
    Рейтинг: 383 Неутрално

    до bibian

    "Жената пише, създава изкуство както тя си го разбира и това на немотията в България. Какво не ви харесва? И на мен не ми харесва как пише, но не се друса, не върти дюбеци, опитва се да продава книгите си."

    1) "изкуство"? Сигурен ли си?
    2) "не друса"? Сигурен ли си?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK