Организаторите на Sofia Contemporary: Фестивалът залага на по-осъзната публика

Яра Бубнова, куратор на Sofia Contemporary, с 20 международни изложби зад гърба си, създател и директор на Института за съвременно изкуство в София, и Мариана Асенова, ръководител на фестивала, журналист, продуцент и мениджър в областта на културата

Яра Бубнова, куратор на Sofia Contemporary, с 20 международни изложби зад гърба си, създател и директор на Института за съвременно изкуство в София, и Мариана Асенова, ръководител на фестивала, журналист, продуцент и мениджър в областта на културата




Първото издание на фестивала за съвременно изкуство Sofia Contemporary (19 октомври - 11 ноември) беше открито на с видеоизложбата "Сегашно продължително", представена във Fabrica 126.
Основната цел на цялото събитие, организирано от "Едно" и фондация "София за култура и изкуства", е да намали дистанцията между съвременното изкуство и българската публиката, затова и темата на първото издание е "Сегашно продължително".
В продължение на три седмици жителите и гостите на София ще бъдат провокирани да съпреживеят града като колективно пространство, което може да бъде реорганизирано и върху което може да се въздейства.
Разговаряме за концепцията и мисията на Sofia Contemporary с Яра Бубнова, куратор на фестивала, и с Мариана Асенова, негов ръководител.


Като имаме предвид определението за изкуство, което до неотдавна цареше у нас и навлезлите отвън форми и критерии, каква е позицията на Sofia Contemporary спрямо съвременното изкуство в България?




Яра Бубнова: Струва ми се, че въпросът така би могъл да се отнесе за определението "изобразително изкуство", доминирало по време на социализма и свързано у нас с реалистическия начин на създаване на образи.


През последните десетилетия използваме, и аз отдавна настоявам на това, термина "визуални изкуства" – тези, които са предназначени за разглеждане – и да, към тях се отнасят и текстове, и пърформанси, и резултати от работа с оптична техника... Съвременното изкуство взаимодейства с множество други художествени средства и те взаимно се преплитат.


Мариана Асенова: Има различни и напълно противоречиви определения и мнения за съвременното изкуство като цяло. За мен като "потребител" това е чарът на съвременното изкуство – че предизвиква реакции, провокира, не те оставя безразличен. А фактът, че Sofia Contemporary e нов фестивал за съвременно изкуство в София, който представя и български художници, достатъчно ясно показва позицията и желанието ни – българската публика да се срещне "отблизо" с работите на тези автори.


Утвърждава ли се "западният" модел или все още преобладават по-консервативните стандарти на утвърденото изкуство у нас? Как и къде се развиват иновативни проекти?


Я.Б.: Не мисля, че може да се разделя на "западно" и "консервативно" - и на Запад има консервативни кръгове, тенденции, вкусове, a в България – смели, неконвенционални умове и новаторски решения. Само че те не държат в ръцете си административни и финансови лостове, парите никога не са достатъчно за постигане на мащаб, забележим в глобалното пространство на художествения свят.


България е била изoлирана от световните културни процеси и e имала идеологизирана културна политика около 50 години, обществото изостана в своята представа за света и за себе си. Учим се да живеем в големия свят с други хора, техните интереси, предпочитания и обичаи, учим се и с помощта на този фестивал. Изкуството е традиционен пионер при разпознаване на различията. 


М.А.: Не бих се наела с подобен анализ в няколко [изречения]. Не мисля и че когато говорим за съвременно изкуство, можем да прилагаме термини като модели и стандарти.


Kоя е най-нетрадиционната форма на изкуство, която още не сме виждали в България?


Я.Б.: Не мисля, че има смисъл да се говори за "най" каквото и да е в изкуството, особено пък за нетрадиционното и невижданото такова – изкуството не е форма на сексуален експеримент. Българското общество по-скоро страда от липсата на срещи с утвърдени, качествени, "най", така да се каже, образци, защото се канят малко изложби, няма голямо-форматни събития, което пречи на българите да формират собствени представи и пристрастия в сферата на изкуството, оставя ги да следват онова, което са им втълпявали отдавна често консервативните дори за времето си масмедии и идеологически авторитети.


М.А.: Ако трябваше да отговоря преди месец, щях да кажа, че още не сме виждали съвременен танц върху фасадата на сграда. Но вертикалният танц на Delrevés на фасадата на НДК (от програмата на Sofia Dance Week) запълни и тази празнина. Картината е изключително динамична.


Представете си, че пред вас се изправя един средностатистически българин и ви казва, че съвременното изкуство е претенциозно и безсмислено - какво ще му отвърнете?


Я.Б.: Слава Богу със средностатистическия човек не се налага да се говори, той е конструкция, не и реалност. На конкретни хора, които биха могли да имат подобни мения, бих отговорила, че съвременното отношение към света и малко интелигентност не биха позволили подобно исказване.


М.А.: Какво означава "средностатистически"? Един директор на "елитно" училище в центъра на София например средностатистически българин ли е? Вече чухме много подобни мнения. Сигурна съм, че така нареченият средностатистически гражданин на която и да е друга държава споделя подобно мнение. Една от причините за мен е в самия характер на това изкуство – самото то не си поставя за цел масовост.  
Иначе, бих попитала този човек кои автори познава и бих се опитала да провокирам любопитството му.


Каква промяна в нагласите очаквате да предизвика фестивалът?


М.А.: В краткосрочен план очаквам именно това – да предизвикаме любопитството на жителите и гостите на София. Затова и част от работите са на публични места – по маршрута на ежедневието. Искаме повече хора непринудено да се срещнат с произведения на съвременното изкуство, и второ, в дългосрочен план, очакваме този фестивал да формира една по – осъзната публика.


Напоследък се забелязва сериозно държавническо пъчене на гърди чрез културата. Каква е вашата реакция и това изцяло негативно явление ли е?


Я.Б.: Разбира се, че не – за първи път след много години управляващите политици разпознават култура като елемент на обществото, в което самите те живеят, опитвайки се да го управляват. Негативът е в привиждането на културата като елемент от PR и в нежеланието на политиците да търсят мнението на експерти. Така социалистическите политици са смятали, че културата е елемент на идеологията. А тя е много по-сложно нещо и според мен е най-свободният елемент на съвременното общество, залагащо на индивидуалността на своите граждани. А индивидуалностите много трудно се оказват на едно мнение, още по-малко задълго.


М.А.: За мен изкуствата и културата би трябвало да са в основата на всяка стратегия за икономическо развитие на населените места. В този смисъл - част от политиката на правителство, областни управи, общински съвети. И това е факт в много страни от ЕС. Моите наблюдения са, че като цяло у нас под култура се разбира миналото – археология, древна история, традиции. И далеч по-малко или никак съвремието или съвременните форми на изкуство, танц, театър, архитектура, дизайн.


Може ли София да бъде колективно пространство при все по-нарастващата си нехомогенност?


Я.Б.: София е град и винаги ще има части за обществено, колективно ползване. Сега те намаляват, градът се приватизира и има опасност обществените пространства да станат недостатъчни – от детските площадки до правото на протестни сбирки. Една от функциите и възможностите на гражданското общество е да отстоява градски пространства за себе си, за обществеността. Изкуството има своя особена функция в това, непрекъснато тестирайки границите на общественото, неговата толерантност и отвореност.


М.А.: Това зависи от всички нас, които живеем в София. Хората оформят пространствата в зависимост от осъзнатите си интереси.


Кой обект в София бихте променили за целите на изкуството, ако зависеше от вас?


Я.Б.: Струва ми се, че не е коректно да се променя каквото и да е заради абстрактните "цели на изкуството".


Имам принципно негативно отношение към разрушаването на паметници, към която епоха и да се отнасят те. Паметниците формират в публичното пространство представа за историята – разрушаването им, както и маскирано да е то, не се различава много от разрушаването на будистки статуи от талибаните. Те също са сметнали, че статуите са им натрапени от неподходящото минало и като ги "разкарат" ще пренапишат миналото така, както им отърва.


М.А.: Всеки обект, който изглежда изоставен и за който е видно, че собственикът не се грижи. 


Кое пречи повече на окултуряването на града - липсата на идеи, липсата на пари или друго?


М.А.: Липсата на чувствителност у жителите на града. А тази чувствителност се възпитава – у дома, но и в училище. Ако изкуствата влязат в класните стаи и се използват като част от методологията за преподаване, например, картината със сигурност ще се промени. 


В основата на повечето проекти във фестивала са играта и нестандартното. Какви сериозни социални и философски теми засяга той?


М.А.: Всякакви въпроси, свързани с нашето натоварено съвремие. Теми, които би трябвало да вълнуват всеки от нас. Но теми, които в ежедневието на бита често забравяме. Затова художниците ни "подсещат" – като изразяват въпросите, които ги вълнуват, публично – и ни предизвикват да си спомним, че сме част от този свят.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Бил Тамусен
    Бил Тамусен
    Рейтинг: 581 Неутрално

    „куратор на Sofia Contemporary“ ... свети Кириле и свети Методие, где сте бе?

  2. 2 Профил на blaf
    blaf
    Рейтинг: 681 Неутрално

    "Я.Б.: Слава Богу със средностатистическия човек не се налага да се говори, той е конструкция, не и реалност. На конкретни хора, които биха могли да имат подобни мения, бих отговорила, че съвременното отношение към света и малко интелигентност не биха позволили подобно исказване."

    Типично изказване на комплексирани люде на 'изкуството'. Като хората не ти харесват бълвоча, значи са неинтелигентни и не са 'съвременни'. Излиза, че само прости и старомодни хора могат да не харесат изкуството им, а всички останали ще го харесат.

  3. 3 Профил на trivial
    trivial
    Рейтинг: 459 Неутрално

    Какво да добавя към горните мнения освен, че от българската модерност и хората, които я представят ми се получава гадене и липса на желание да припаря до музея или галерия. Да не споменавам „куратор” и други арт думички.

    По света изкуството е много привлекателно, човешко и творците много по-различни от тези две кукундрели.

  4. 4 Профил на αлферац
    αлферац
    Рейтинг: 638 Неутрално

    До коментар [#1] от "Джон Балкансон":

    И Паисий го викни, да ги види как се срамят да се нарекат българи !

  5. 5 Профил на αлферац
    αлферац
    Рейтинг: 638 Весело

    Не препоръчвайте тая статия, за да спрат да пишат за такива

  6. 6 Профил на пламен
    пламен
    Рейтинг: 466 Неутрално





    "Какво да добавя към горните мнения освен, че от българската модерност и хората, които я представят ми се получава гадене и липса на желание да припаря до музея или галерия. Да не споменавам „куратор” и други арт думички.

    По света изкуството е много привлекателно, човешко и творците много по-различни от тези две кукундрели."

    Абсолютно се присъединявам към написаното мнение!

    ОЩЕ СМЕ В РЪЦЕТЕ НА СЪЩОТО ЗЛО!
  7. 7 Профил на Øϰϰå Çҩßё
    Øϰϰå Çҩßё
    Рейтинг: 688 Неутрално

    никога не съм ги разбирала тия контемпоралните изкуства... бих ги нарекла безвкуства, ако си ги харесват да си ги правят, вероятно имат и публика, но не в България... тук е трудно за изкуство, камоли за неразбираемо...... преди за болните мозъци имаше психиатрии, сега не знам защо ги наричат творци......

    иронията е моята първа, втора и трета природа, аронията няма нищо общо
  8. 8 Профил на Petko Dourmana
    Petko Dourmana
    Рейтинг: 1450 Разстроено

    "Основната цел на цялото събитие, организирано от списание "Едно", е да намали дистанцията между съвременното изкуство и българската публиката..."

    Съдейки по коментарите тук май са успяли да постигнат точно обратното ((

  9. 9 Профил на hooker
    hooker
    Рейтинг: 466 Неутрално

    Ако човек не е посетил "събитието" може и да се заблуди от статията, че има все пак някаква стойност...

    Тъга, мъка и бездарие, но с огромна претенция.

    Логическата схема вие не ме харесвате... значи сте тъпи селяци малко се протърка от употреба. Някак вече е неудобно да се използва.

    Киселата позьорщина е характерна за псевдо артистите и псевдо кураторите.

    Но все пак има артисти на ниво и ако се правят по качествени събития, в които да участват, може и да се получат нещата...

  10. 10 Профил на sisitkova
    sisitkova
    Рейтинг: 466 Неутрално

    посетете видео изложбата във Фабрика 126, има интересни видеа

    sisitkova
  11. 11 Профил на blaf
    blaf
    Рейтинг: 681 Неутрално

    [quote#3:"trivial"]По света изкуството е много привлекателно, човешко и творците много по-различни от тези две кукундрели. [/quote]

    По света има И такова изкуство като на тези двете. Даже съм убеден, че те са се вдъхновили от нещо чужбинско.

  12. 12 Профил на осмоъ
    осмоъ
    Рейтинг: 512 Неутрално

    На българския език до сега не му се е налагало да се занимава със съвременно изкуство, още по-малко на българското образование (нисше и висше). Най-лесно е да се "присадят" някои претенциозни думи и термини, с което допълнително се отчуждава и без това обърканата публика. А не трябва да е така, изкуството има на какво да научи непредубедения зрител! Въобще не говоря конкретно за това събитие, което нямам възможност да видя. Съветвам ви да се поинтересувате от историята, какво се е случило с изкуството през последните сто години и как то е свързано с останалата човешка история... и тогава да давате мнение.

  13. 13 Профил на andiamo
    andiamo
    Рейтинг: 524 Неутрално

    Хора спрете малко -
    Изложените неща са успешни ЧУЖДИ работи от най-популярното събитие в съвременното изкуство - биеналетата във Венеция... ОК - става дума за ДОКАЗАНО успешни и комуникативни и полулярни работи на ЧУЖДИ автори. Наред с тях е изложена и една уникално смешна и адекватна и злободневна работа на Недко Солаков - който я види няма начин да не я хареса ... Аз и сестра ми и жена ми се спукахме от смях ...Пичове - отидете - вижте - и после говорете - МОЛЯ ВИ !
    За първи път има опит - да се изложи и у нас изкуство, което другите хора по света си гледат ежедневно ...Навсякъде това изкуство е комуникативно и актуално и намиращо език с публиката - и се посещава от най-различни хора - ученици, работещи люде, красиви, грозни, бели, черни, млади, стари... Само за 10 минути в Тейт в Лондон ще разберете, че "интелектуално" е последната дума, която бихте използвали - Сатава дума за рефлексия на заобикалящия ни свят - и за комуникацията между зрител и художник, който (когато е успял) е уловил нещо съществено за живота, което касае всички ни ))

  14. 14
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.

  15. 15 Профил на andiamo
    andiamo
    Рейтинг: 524 Неутрално

    До коментар [#9] от "hooker":

    Колега - аз посетих събитието - вкл. с двете си деца - единият на 9 г. другият на 5 и половина. И на тях им ХАРЕСА. Знаеш ли защо ? Защото изложените работи са комуникативни дори и за децата ми ...Това, което казваш е изключително необективно и неинформирано. То показва в какъв ужас си избираш да живееш сам. По-големият ми син е виждал някои от нещата и на биеналето във Венеция - и там също му харесаха ...Знаеш ли защо ? Защшото са комуникативни - и защото му говорят - дори на него - и с неговата чувствителност и опит ... Изборът какво да видим - и как да го видим си е само наш ...

  16. 16 Профил на chiefwhitecloud
    chiefwhitecloud
    Рейтинг: 413 Неутрално

    Фестивалът е симпатичен, но съм съгласен с коментара на Джон Балкансон, "куратор на софия кънтемпорари" на български език звучи нелепо и привнася отчуждение у непредубедения коментатор, който без да се е информирал за какво точно става дума, вместо да се позаинтересова и да лайкне, започва да хейтва и цялата работа да му изглежда леймърска и превзета. (на Паисий би му паднала монашеската качулка в Егейско море, ако прочете това изречение)
    Свикнали сме нещата, които ни изглеждат по-изпедепцани да будят асоциации на превзетост и претенция без особено покритие.
    Макар и в случая да не е така.

  17. 17 Профил на Eos
    Eos
    Рейтинг: 466 Неутрално

    До коментар [#16] от "chiefwhitecloud": Лайк! :Р

    You are chaos in motion.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK