Джъстин Сласа, сътрудник на Киану Рийвс: Няма криза на идеите в киното

Джъстин Сласа

© MovieCollege

Джъстин Сласа



Американският продуцент и режисьор Джъстин Сласа е един от гостите на новото издание на фестивала за независимо кино So Independent. Причината е документалният филм"Един до друг" (Side By Side), дело на Киану Рийвс, Кристофър Кенели и Сласа, които интервюират личности като Дани Бойл, Дейвид Линч, Джеймс Камерън, Стивън Содърбърг, Джордж Лукас, Ларс фон Триер, Мартин Скорсезе и за първи път от 10 години насам заставащите пред камера Анди и Лана Уашовски по темата за бъдещето на филмовото изкуство.


Или по-точно – дали дигитализираното кино ще измести стандартния формат на запис, до какви промени това ще доведе, какво ще се изгуби, какви са предимствата, как се отразява на режисьорите и актьорите. Тримата започват да работят по филма в края на 2010 г., когато по дигитален път се реализират 20 % от холивудските продукции, а когато го завършват те са вече 40 %.


Провеждат се интервюта и с по-неизвестни имена в киноиндустрията, като се забелязва, че по казуса няма разделение между млади и стари, а причините често са изцяло плод на лично виждане.




Името на филма идва от случай по време на снимките по филма Henry's Crime, когато Киану Рийвс вижда образа си стандартно и дигитално обработен, и се замисля за миналото и бъдещето на киното.


В рамките на гостуването си продуцентът на "Един до друг" Джъстин Сласа направи проведена при силен интерес лекция по темата в Euro Cinema в София и разказва повече около филма в интервю за "Дневник".



Работите с Киану Рийвс, има голям интерес към филма, но всъщност няма много информация за Вас из интернет. Как влязохте в киноиндустрията?


- Преди киното се занимавах със софтуерен бизнес, работихме по изграждането на сайтове за големи компании. През 2003 г. започнахме да вграждаме видеа с размерите на пощенски марки в сайта ни и покрай това все повече се интересувах около визуалната страна на нещата – беше като жив орган насред виртуалното. Продадох фирмата и постъпих в Университета в Минесота, където завърших Дигитална продукция. Всъщност все още уча – постоянно ходя на лекции и чета книги за монтаж и продукция, въобще всички особености около камерата.


Започнах усилено да се занимавам с дигитален монтаж, все повече ме привличаше идеята за работа в малък, но отдаден екип, който в процеса се научава на всичко, което може да прави и човека до него. Може да се каже, че научих езика на киното така. През 2009 г. направих един документален филм, наречен 759: Boy Scouts of Harlem, който разказва за пътуванията на младежи от Харлем. "Един до друг" е вторият ми проект и въпреки че съм новак в сферата, може да се каже, че предишната ми работа много ми помогна в подреждането и планирането на ангажиментите – това беше професията ми преди, а като се замислиш, това се изисква и всъщност и живота.


"Един до друг" е бил започнат от Киану Рийвс и Кристофър Кенели. Как станахте част от екипа?


- Човекът, с когото работих по предишния ми филм, е приятел на Крис, а Крис се нуждаеше от някой, който може да пише, има въображение, има способността да координира хората около себе си и се интересува от темата. Тоест продуцент. Той ме препоръча и може да се каже, че просто бях на правилното място на правилното време.


За филма са снимани общо 300 часа с интервюта, от които са използвани много малка част по разбираеми причини. Ако ги оставим настрана, какво е Вашето лично мнение за казуса с дигиталното снимане и снимането на филм?


- Обожавам дигиталния начин, мисля, че е вдъхновяващ и позволява да се направи повече за по-малко време, като цяло отваря доста врати пред хората. Всеки може да снима по стандартния начин, ако поиска, но за мен няма колебание.


Не знам дали сравнението ще е правилно, но в музиката много изпълнители започват да се връщат към анологивия начин на запис, а плочите се завръщат все по-убедително на пазара. Смятате ли, че след определен период от време лентата ще се завърне като нещо ново, което е добре забравено старо?


Да, абсолютно. Дори в някаква степен вече има подобно завръщане към старите похвати въпреки навлизането на новите. Много нови филми в момента се снимат на седеммилиметрова лента.


Като The Master?


- Да, също така Samsara, един прекрасен документален филм. Много повече хора се завръщат към този формат, отколкото мнозинството си мисли. Което е страхотното – колкото повече се работи по различни начини, толкова по-голямо е разнообразието.



Предполагам, че всички интервюта за филма са били интересни, но които срещи бяха най-неочаквани и отличителни като дадени мнения?


- За Киану беше доста изненадващо, че Дейвид Линч смята да залага изцяло на дигиталното в следващите си проекти. Всички бяха много различни като отношение и мнения, някои разказаха особено разпалено. Дани Бойл има много интересни гледни точки, а по време на разговора изглеждаше много човечен, много сърдечен, отдаден на професията и забавен. Стивън Содърбърг и Дейвид Финчър пък са невероятно фокусирани, изцяло приемащи бъдещите тенденции и гледащи към възможнистите, които предлага. Невероятни хора.



На лекцията споменахте, че новите тенденции правят хората в киното малко мързеливи...


- Да, действително смятам така. Преди трябваше да измисляш от кой ъгъл да снимаш, а сега си избираш от кой ъгъл какви кадри да подбереш. Но всички зависи от способността на конкретния творец да предаде идеите си, да запълни съдържанието. Преди всеки стои предизвикателството сам да разбере особеностите на професията си и това, което се променя в нея. Трябва да мислиш за това, да видиш по какъв път да поемеш. Снимането на филми не се прави от протяжни разговори на по кафе. Колкото по-отдаден си и колкото повече се стараеш, толкова по-добри резултати постигаш.


Често се среща мнението, че Холивуд е в криза, че няма оригинални идеи...


- О, не, просто хората обичат да се оплакват и ако се замислим, в различните периоди винаги се появява някой, който да казва, че има криза на идеите. Мисля, че излизат страхотни филми, примерно Moonrise Kingdom на Уес Андерсън, просто фантастичен. Да не говорим за нивото на документалните филми в момента - то постоянно се вдига и най-вече заради навлизането на дигиталния начин на снимания. Да, има и лоши филми, но мисля, че са се появявали лоши филми, в който и да е период от киното. Съществува мита, че с дигитализацията актьорите стават все по-манипулируеми, но примерно в "Един до друг" Анди и Лана Уашовски напомнят, че те са манипулирани от режисьорите от първия появил се филм. Смятам, че нещата се подобряват, но пък аз съм си винаги непоправим оптимист.



След един филм като режисьор и един филм като продуцент, какво предстои за Вас в близко бъдеще?


- Всеки в киното има по няколко идеи наведнъж, които се опитва да реализира, но от моите като че ли се една се откроява като по-ясна. Живея във Франция и се опитвам да направя филм за големия брой американци, които се преместват да живеят там и какви са причините те да го правят точно сега, какви са мечтите и очакванията им.


Да не би американската мечта да се премества във Франция?


- По-скоро френската мечта става мечта за американците. Интересно е как събитията изведнъж започват да дават ход назад – определени хора разбират, че всъщност начинът им на мислене е по-близък до европейския. Иска ми се да проуча повече около това. Ще бъде нискобюджетен филм и сравнително лесен за създаване, доколкото един филм може да бъде лесно направен.


А каква е Вашата причина да напуснете САЩ и да заживеете във Франция?


- Имам французойка за съпруга, което е доста добра причина да се задържа там. Но вероятно след две години ще се завърна в Щатите.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK