Явор Гърдев и Леонид Йовчев: "Хамлет" е още чернова

Явор Гърдев и Леонид Йовчев

© Анелия Николва

Явор Гърдев и Леонид Йовчев



Точно когато човек си помисля, че Явор Гърдев трудно може да подхване още един нов проект, той се заема с един от най-амбициозните си. На главната сцена на Народния театър първите си четири представления направи провокативния му прочит на "Хамлет" на Уилям Шекспир, а в актьорския състав са Леонид Йовчев като Хамлет, разхождащ се по анцуг, розови маратонки, наколенки и пеещ Адел, Весела Бабинова като Офелия, Валентин Ганев като Полоний, Мариус Куркински като Клавдий, Ованес Торосян като Розенкранц.


Пред "Дневник" Явор Гърдев и Леонид Йовчев, едновременно позитивни и самоуверени, говорят повече около съвместната си работа по продукцията, трудностите по поставянето й, защо всъщност различният им прочит е по-близък до оригиналния замисъл на Шекспир и как въпреки мащабната сцена, представлението е сведено единствено до най-важното.


Как се чувствате и себеоценявате след премиерните представления?




Явор Гърдев: (към Леонид Йовчев) Кажи сега как се себеоценяваш, по същество...


Леонид Йовчев: Мисля, че можех да бъда доста по-стабилен, малко се поуморих след четирите представления. Всъщност може би се представих добре, но има много върху какво още да се старая.


Явор Гърдев: Аз оценявам работата на Лео много високо. Той работи много съвестно и всеотдайно, както трябва да работи всеки актьор. Това ме прави изключително улеснен, тъй като той има въпроси, интересува се накъде отиват нещата и как се развиват, готов е да упражни титанични усилия, за да понесе нужния товар. Без да правя излишни комплименти, бих искал да кажа, че това интелектуално и физическо натоварване, което той понесе през тези три месеца на репетиции, изисква много, тъй като това е роля с невероятен обем. Лео не само понесе трудностите, но изведе качество, което тепърва ще се развива.


За мен представлението в премиерните си варианти е все още една чернова. При първа среща с публика, спектакъл с такъв обем винаги е в един конструкционен вариант, в който се вижда къде той се крепи, къде има нужда да се допълни. Скелето е още там, но постепенно започва да се маха. Работата ни с Лео ще бъде да постигнем такова натрупване, откъдето да изведем един трагичен завършек. Когато човек е под адреналин от първата среща с публиката, това не се владее докрай. С отработване на представлението и разпределението на силата на присъствието, това е възможно да се постигне.


Какво направи Леонид Йовчев правилния човек за образа на Хамлет?


Явор Гърдев: Това беше един интуитивен избор, който дойде с реално очертаващите се възможности за продукция. Когато мислих за нея, не съм имал други варианти освен Лео. Ако трябва да кажа, че той е аналитично обоснован избор, няма да бъде вярно. Но е бил изпробван избор, тъй като игра в "Ръкомахане в Спокан" (където го наблюдавах).


Имал ли е представа, че в "Ръкомахане в Спокан" е бил един вид тестван за Хамлет?


Явор Гърдев: Не знаеше, разбира се. В мисленето, начина на работата, отношението към нея, проявите на като етика и добросъвестност добих представа за него. Тези неща по време на работата ни в "Ръкомахане в Спокан" ми показаха правилния избор и оттогава не съм имал никакви колебания дали той може да понесе ролята на Хамлет.


Леонид, по какъв начин работата по спектакъла Ви промени като актьор?


Леонид Йовчев: Много работихме по текста, а мерената реч беше изключителна трудност в началото. Вече бяхме работили заедно и бях подготвен какво ме очаква като натовареност, но все пак обемът и сложността бяха като че ли за първи път толкова големи. Това ме накара да бъда много по-концентриран и създадохме едно усещане за отговорност към работата, изключихме всичко останало, всичко, което може да пречи. Не знам доколко съм се справил и не знам дали съм се справил на сто процента, но по някакъв начин беше изключително важно да втвърдя тази своя увереност, че това е единственият правилен начин на работа. Тоест абсолютна концентрация в това, което трябва да се върши.


Всъщност може ли да се постигне усещането, че си се раздал на сто процента на сцената? Или винаги остава някакво чувство на неудовлетвореност?


Л.Й. Когато мине малко време, винаги си казваш, че е можело да стане по-добре. Не мисля, че на място може да се усеща обективно (какво си направил). Ако не можеш да продължиш физически (значи може би си се раздал напълно). Странното е, че понякога усещам, че съм достигнал до физическата граница, но не и до психическата. Целта е може би да се достигне до края на физическото усилие и оттам нататък да продължаваш да работиш, тъй като така се преодоляват някои чисто човешки граници. Задължително е тялото да бъде на някакъв предел...


Я.Г....за да се изчисти погледа. Границата на умората става граница на верността на присъствие. Когато има физическа умора, започва изчистване на присъствието и (изразните средства) се свеждат до най-необходимото. Започва дестилираната игра, върви се по най-важните неща и няма никакви отклоняващи фактори. Умората е в това отношение добър помощник на актьора.


Явор Гърдев и Леонид Йовчев

© Анелия Николва

Явор Гърдев и Леонид Йовчев


Имаше ли нещо конкретно, което вдъхнови толкова радикален прочит на "Хамлет"?


Я.Г. Самият "Хамлет" е радикална пиеса. Радикалността в нея изисква радикален прочит. Тя пита за основанията за съществуването в самия си корен. Тя е пиеса, вкоренена в метафизическия въпрос за смисъла. Героят предизвиква реален смут в датското кралство и прекрачва границата на живота и смъртта, превърта в буквален смисъл, проявява лудост, която е в началото само трик, но става истинска с убийството на Полоний. Оттам нататък става страшно. Този момент, в който лудостта му се превръща в истинска, за мен беше много важен. Искам тази паника, която предизвиква Хамлет в кралството, да предизвика публиката, за да може тя да разбере или по-скоро да усети радикалността на питането в творбата. Героят провокира цялостна паника, включително морална, а с нея и повсевместна неразбиране от останалите защо Хамлет се държи така, какво предизвиква това. Всички са в небразно лозе, те не знаят как да го подхванат.


Героите са хванати в една радикална провокация от самия Хамлет, а винаги съм мислил, че самото представление трябва да играе със собствената си аудитория по същия начин. Да я поставя на мястото на тези, които са около Хамлет и така тя да разбере Хамлет. Тогава тя двустранно би трябвало да разбира проблема – от една страна да се идентифицира с него, от друга да може да разбира другите персонажи. Защото примерно каквото и да е направил Полоний, той няма достатъчно вина да бъде убит. "Започна зле и все по-зле ще става", казва Хамлет и в този момент трагедията става истинска, тъй като няма връщане назад от едно убийство. Главният герой повтаря действията на Клавдий, на когото иска да отмъсти, а от своя страна Клавдий не би извършил убийството пак, ако имаше възможност за разкаяние.


Това означава ли, че публиката не трябва да се остави да бъде впечатлена, а сама да търси това, което би я впечатлило?


Я.Г. Не, самата публиката по-скоро е поставена на изпитание от Шекспировия текст, тъй като той е толкова гъст откъм смисъл, че ако тя иска да знае за какво става въпрос, тя постоянно трябва да вниква. Няма секунда почивка, в текста има много богата метафорика, тематично е винаги заета, тълкуванията са задълбочени, а почти всяка реплика може да бъде извадена като сентенция. Интензивността на смисловото натоварване е зададена от Шекспир, не от нас. Ние обаче трябва да й издържим, като не я илюстрираме, а го интерпретираме така, че да може да бъде възприето като реално действие. Взаимодействието между двете има нужда от много точен баланс, тъй като (директното) илюстриране би разбансирало текста, а нашата задача беше да движим действието, за да може текста да придобива контекст за проясняването си. Ако няма контекст, става такова пренасищане от образи, че човек дава на заето. Всъщност това може би се случва винаги с "Хамлет", тъй като това е пиеса, която е претоварена със смисъл – в оригиналния си вид тя би била над 5 часа. Човек трябва да си почива, но ми се искаше да сведа тези почивки до минимум.


Леонид Йовчев като Хамлет по време на репетиция

© Калин Николов

Леонид Йовчев като Хамлет по време на репетиция


Леонид, споменавали сте, че не сте правили особени проучвания за това кой как е играл Хамлет преди...


Л.Й. Гледах филмите с Инокентий Смоктуновски и Лорънс Оливие, но не бих казал, че съм влизал в някакви дълбочини. Исках да се центрирам изцяло в моята работа...


Защото иначе се получава твърде голямо обременяване?


Л.Й. Да, все едно от стената те гледа Висоцки и някой междувременно ти говори колко добре е играл и кой друг го е играл. А аз какво мога да направя, с какво може да ми помогне това?


Я.Г. Другият проблем, който е свързан с "Хамлет", е историческата отговорност пред всеки един от нас. Има такива натрупвания в интерпретациите, литературни и театрални, че когато го започваш, ти трябва на мига да игнорираш всичко това. Ако го носиш като тежест, отговорността така нараства, че влизаш в линията на патоса и всички очакват начина, по който актьорът ще каже "Да бъдеш или не?". Тази историческа отговорност е най-блокиращото, трябва да го поставиш в кавички и да продължиш по своя път.


А това е ли е начинът, по който трябва да бъдат интерпретирани класиките в наши дни? Чрез радикални прочити?


Я.Г. Не, има всякакви начини, по-скоро проблемът е по какъв начин тази пиеса може да говори хората днес и с днешния дух на времето. Нашата версия не е просто refreshement на "Хамлет", с който ние просто напомняме, че тя може да се играе на сцена, а е опит да се опитаме да разберем как може тя да говори днес, в тази страна, на този език. Ако това условие не е изпълнено, останалото се превръща в просветителска мисия от предварително обречен характер. Казвам това с пълния респект към всички, работили по тази тема и с уговорката, че това културно натрупване трябва да бъде изучено. Примерно ето тук до мен стои един топ хартия с преводите на "Хамлет" на български и в таблица сравнявам всяка една от репликите. Правили сме проучвания на всичко възможно, включително как функционира Елизабетинския театър, как се играе в него, как може да се играе Шекспир чрез всичките съвременни форми, наложени от Станиславски и Брехт. В момента, в който натовариш всичко с максимален багаж, трябва да повярваш, че можеш да го свалиш от гърба си и да продължиш. Вярвам, че това, което научаваш в културен и исторически план, остава в теб и се отразява само на представлението, но правилният метод не е да натрупат още върху вече натрупания багаж. Така ти ще изглеждаш, че само предаваш някакви неща и няма да се осъществи никакво актуализиране.


Част от това отхвърляне на тежестта ли е облеклото на героите...


Я.Г. Това е похват, който ясно казва, че ние няма да предадем "Хамлет" чрез илюстрация на средата, а ще ви го покажем без костюм.


За да го видим по-лесно какъв е отвътре?


Я.Г. Да, чрез невъзможността да си представим един принц облечен по този начин, възниква интерес към смисъла. В това има нещо много Шекспирово, тъй като неговите пиеси са написани така, че изграждат свят около себе си. Текстът изгражда средата чрез въображението на публиката. Седмица преди премиерата направихме репетиция в една малка зала, в която изчистихме всичко – мястото беше празно, без декори, актьорите стояха на пластмасови столчета без каквито и да било костюми и така играхме цялото представление, което е три часа и половина. Това показа, че цялата интензивност се гради на текста и точното преживяване, и нищо повече не му трябва. В този момент добих увереност, че имаме истински спектакъл.


Така по-лесно ли е от актьорска гледна точка?


Л.Й. Напротив, така е по-трудно. Изисква същинска работа, голямо съсредоточаване в конкретните задачи. Нямаш никакви помощни средства, дори призрак с чаршаф. Няма на какво да се подпреш, остава единствено пряко действие, което трябва да водиш и е реално една истинска проверка какво можеш и къде се проваляш, какво можеш да дадеш още


По време на репетицията в театралната зала на Софийския университет

© Красимир Юскеселиев

По време на репетицията в театралната зала на Софийския университет

.


Направихте една много интересна репетиция в Софийския университет. Тя даде ли ви някакви нови идеи, повлияхте ли се от мненията на публиката?


Я.Г. Не, по никакъв начин. Както заявих там, тези открити репетиции са по-скоро акции на приобщаване на публиката към проекта. Реално на мен или на Лео тя не е помогнала с нищо откъм подготовка.


Беше ли поне индикация как би реагирала публиката?


Я.Г. Дори това не, тъй като по време на репетиции се гледат малки откъси, а голямото предизвикателство е, когато от публиката се изисква да понесе целия спектакъл, както физически, така и физически. Тогава вниманието е поставено на изпитания, има съвсем различна плоскост на възприемане. А когато гледаш една сцена от 3 или 4 минути, нищо не ти се струва прекалено дълго. В тя е контекста на самото представление, преразпределението на важностите е съвсем различно.


Както в "Ревизор" на участващия тук като актьор Мариус Куркински, така и в "Хамлет" действието се развива в някакво неопределено сегашно време...


Я.Г. Това е така нареченият подход timeless (безвремеви подход). Всъщност в "Хамлет" епохата е неопределена, както и в "Крал Лир" - предполага се, че се развива във времето, когато са написани, но това е напълно недоказуемо. В първите поставяния на "Хамлет" всъщност всички са облечени с дрехите, които са се носели през онова време, не е имало преобличане, аксесоарите са били напълно условни. Не вярвам в такива заклинания, че едва ли не Шекспир ще се върти в гроба, ако представлението не бъде издържано по класически начин. Предполагам, че по-скоро той ще се върти в гроба, ако види героите си заселени в някаква конкретна епоха. Но ние не знаем дали той се върти или му харесва, така че всички отговори са вярни.


Всички тези специфики около "Хамлет" бяха ли объркващи в началото на репетиционния период?


Л.Й. Не, ние не сме говорили за много от тези неща, а и не мисля, че има нужда. Имахме си достатъчно работа по текста, смисъла, взаимоотношенията, разпределянето на силите. Имах си много конкретна работа за вършене и нямаше много време за задаване на въпроси като "Защо сега съм в анцуг?". Това се решава от хора, на които имам доверие, а и да си призная, на мен ми беше много удобно да бъда в тези дрехи. Ако трябваше да нося чорапогащник...


Значи не си от актьорите, които имат претенции към режисьорите?


Л.Й. Не, то ако някой не разбира какво иска да каже режисьора, значи самият актьор има проблем. Иначе се слуват два вида сблъсъка – единият е, когато актьорът иска да си почине. Казва "Аз тука имам едно питане..." и следва три часа почивка, докато той се прави, че му е интересно. Другото е просто заяждане, а мисля, че прекаленото говорене е излишно.


(към Явор Гърдев) На какъв етап са предстоящите Ви два нови филма, "Тезей" и "Контра"?


Я.Г. "Тезей" ще бъде сниман в Европа. Не мога да говоря още къде, но ще бъде на едно специално място с доста добри студиа. В момента сме в процес на завършване на кастинга – ще бъде с изцяло чужди актьори. А "Контра" също върви напред, готова е първата чернова на сценария и търсим подходящата продуцентска реализация.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2318 Неутрално

    Не успях за премиерата, но следващата седмица ще го гледам. Интервюто ми хареса, надявам се и представлението също

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  2. 2 Профил на biss Mark
    biss Mark
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    Слушах интервю на ЯГ по Алма Матер и реших, че ще го гледам непременно. Може би все пак ще изчакам ЛЙ да се измори да сеизчисти играта му, а и ЯГ да нанесе корекции в черновата.

    Crede quod habes, et habes. Sed etiam melior, puto.
  3. 3 Профил на myth
    myth
    Рейтинг: 426 Неутрално

    С интерес очаквам кога в България някой ще каже за домораслите модернисти, че кралят е гол! Вижте как Едуард Олби направи това от САЩ. Продължават да ни заблуждават, че ни предлагат "модерни" прочити на пиеси. Всъщност - става въпрос за безнаказано мачкане и рязане на световната драматургия. Само че Военният театър не можа да заблуди Олби, че достатъчно професионално поставя пиесата му. И авторът забрани категорично драмата му да се поставя от неподходящи хора. Кога българската театрална общност ще престане да се самозаблуждава с неверни оценки кое е хубаво и професионално направено и кое - не?!

  4. 4 Профил на Elena Dimitrova
    Elena Dimitrova
    Рейтинг: 708 Неутрално

    Интересно.Много интересно.Ще гледам.

    4itatel
  5. 5 Профил на it
    it
    Рейтинг: 441 Неутрално

    Нерде Шекспир, нерде - Адел, нерде - анцуг и маратонки... Тия съвсем ни вземат за глупаци. Ама около тях - охкащи и ахкащи пишман интелектуалци, които аха да се изпразнят от кеф. Ако се смятат за по-талантливи от Шекспир - да си напишат пиеса с Адел в анцуг и розови маратонки...

  6. 6 Профил на it
    it
    Рейтинг: 441 Неутрално

    2056 - премиера на "Хамлет" в Народния театър. Режисьорът: "Всъщност това е пиеса без точно установено време и място; самите герои са неустановени. За това в новия прочит Хамлет е негър, Офелия - зле прикрит травестит, а Клавдий - етиопски евреин".

  7. 7 Профил на Една Другарка
    Една Другарка
    Рейтинг: 699 Неутрално

    Гледах Леонид Йовчев преди време в една постановка на ТБА - "Събота, неделя, понеделник". Там ролята му не беше кой знае каква, но още тогава ми направи впечатление с автентичната си игра. Ще ми е интересно да го видя и в Хамлет. Да му пожелаем успех!

    Във форумите на Икономедиа е пълно с хленчещи конформисти. В много голям процент от случаите изразите, ЗАПОЧВАЩИ с: "Аз мисля..."; "Аз считам..."; "По мое мнение..."; "Според мен.." - ЗАВЪРШВАТ с някакви чутовни глупости, резултат от "мисловния" процес.
  8. 8 Профил на it
    it
    Рейтинг: 441 Неутрално

    "Гледах филмите с Инокентий Смоктуновски и Лорънс Оливие, но не бих казал, че съм влизал в някакви дълбочини".

    Е, и от "Хамлет" на Франко Дзефирели си можел нещичко да научиш...

  9. 9 Профил на Restless
    Restless
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Ще го гледам сега, като се прибера в София... дано ми хареса.

    @Дневник - не знам къде си намирате фотографите, но как можахте да снимате така тъпо хората пред кофи за боклук?

    Стой здраво на краката си в настоящето. Не изпускай бъдещето от поглед. Миналото помни за да не допускаш същите грешки два пъти.
  10. 10 Профил на drakar65
    drakar65
    Рейтинг: 1316 Весело

    До коментар [#8] от "it":
    Ха-ха-ха...Добре!

    “Сега е моментът да превъртим Рубикон-а” - Гай Юлий Ц... Аз-"Картаген трябва да бъде разрушен"!
  11. 11 Профил на e.russeva
    e.russeva
    Рейтинг: 374 Весело

    Снощи гледах постановката... Скромното ми мнение - Хамлет беше изигран блестящо от Леонид (дори голотата му не смущава - естетически издържана, до колкото може да е такава), Клавдий - Мариус си е велик, там няма какво да се коментира, Офелия - прекалено блед и разочароващ образ, за жалост, а другите - сносно представяне. Всичко това, гарнирано с впечатляващи сценични ефекти ... Обобщено - приятно прекарани 3 ч. и 40 мин., може би очаквах прекалено много, но все пак - заслужава си, препоръчвам го!

    Life begins at the end of your comfort zone, http://runner.bg
  12. 12 Профил на Id_3
    Id_3
    Рейтинг: 8 Неутрално

    аман от модернистични изцепки в Народния. НИКАКВИ костюми, актьори, играещи сякаш са на репетиция. Единствено синът на койна русева (Духът), Светлана Янчева (Гертруда), Куркински (Клавдий) бяха адекватното присъствие в тази подигравка с "Хамлет". И преводът на Валери Петров е 1оо пъти по-добър от това, което се ползва в пиесата.

  13. 13 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2318 Весело

    До коментар [#3] от "myth":

    Шекспир (по обективни причини) не може да постъпи така. Ако е човекът, за когото го мислим, едва ли би го направил.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  14. 14 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2318 Неутрално

    До коментар [#12] от "antoaneta":

    Съгласна съм с Вас единствено за Мариус Куркински - най-демоничният и запомнящ се Клавдий, когото съм виждала, а това е любимата ми трагедия и съм изгледала всичко, до което съм се добрала. Преводът на Александър Шурбанов е прекрасен. Няма проблем с голотата на Хамлет, тя е естествена и точна илюстрация за ранимостта му. Проблемът за мен беше лудостта - принцът имитира лудост, за да накаже виновните, а героят на Леонид Йовчев е луд, което променя смисъла. Пак е трагичен, въздействащ, актуален, но не е Хамлет.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  15. 15 Профил на megrogeiva
    megrogeiva
    Рейтинг: 8 Весело

    "Хамлет" на Явор Гърдев e гениално представление - Не чуваш думите.....просто са нужни сетива, за да се усети красотата на цялото...костюми, карaокe, камери, автомати и мн мн красота и талант...бих го гледала и пак и пак!!! A Весела Бабинова като Офелия е незабравима...
    "Хамлет" е представление, с което се живее дни наред след падналата завеса и угасналите светлини на СЦЕНАТА... Някои хора си излизаха след първото действие...Това е комплимент направо...като се има предвид нивото на масовата публика...Направо му олеква на човек като види гърбовете на посредствените хора . Няма такова ЩАСТИЕ, честно! Тогава остават само КРАСОТАТА, ТАЛАНТЪТ и СМИСЪЛЪТ!!! ARS LONGA





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK