Джейсън Бекър - един парализиран китарист във филма "Все още не съм умрял"

Джейсън Бекър в кадър от филма.

Джейсън Бекър в кадър от филма.



Един от най-добрите документални филми на годината - с подобни суперлативи се посреща филмът Jason Becker: Not Dead Yet (Джейсън Бекър: Все още не съм умрял) за вълнуващата и трагична история на един от най-обещаващите китаристи в рок музиката.


Режисьорът дебютант Джес Вайл е привлякъл пред камерата не само близките на Бекър, но и легендарни китаристи като Стив Вай и Джо Сатриани. Филмът тръгва по кината в Европа и САЩ през ноември и декември и се очаква с интерес от масовата публика.


Името на Бекър е известно в по-тесни среди, но който е слушал музиката и изпълненията му, признава, че той наистина се откроява с нещо много повече от супертехника.





На 14 години Дейвид прави група с Марти Фрийдман (който ще прекара след това десетилетие с Megadeth), на 15-16 вече се прочува, а на 19 става член на групата на Дейвид Лий Рот в най-златните му времена на "Диамантеният Дейв".


Тази приказка се превръща за миг в кошмар - на 19 години му е поставена диагноза АЛС.


Амиотрофичната латерална склероза , известна още като болест на Лу Гериг, е нелечима и прогресивна дегенерация на нервите, с които мозъкът управлява двигателните мускули. През 1989 г. лекарите дали на Бекър не повече от 5 години живот. Той е жив и до днес - 23 години по-късно. Понеже болестта не поразява мозъка, страдащият от нея практически се превръща в затворник на собственото си тяло и е нужна огромна воля човек да не полудее.


Детайл от плаката на филма.

Детайл от плаката на филма.


Той успява да комуникира и да композира благодарение на компютър и система за управление на курсора на мишката с движението на очите.


Джейсън е напълно парализиран, но продължава да издава албуми - петият от тях Boy Meets Guitar (първи от поредицата Youngster Tapes) се появи по-рано тази година.


Според рецензиите за Jason Becker: Not Dead Yet това е филм, за който не стигат думи като "трагичен, силен и разтърсващ". Това е история, която не предизвиква съжаление, а е илюстрация за силата на човешкия дух и художествения талант, дори да не сте фенове на рок музиката. Макар като кино да не предлага нищо ново - снимки в стил домашно видео, прекъсвани от интервюта с приятели и близки, ако седнете да гледате този филм, заредете се с носни кърпички, освен ако нямате сърце, съветват критиците.


Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK