Сам срещу безвремието

Градският часовник на Русе стои от 1903г. под специално поставената за него "корона" на сградата.

© Анна Христова

Градският часовник на Русе стои от 1903г. под специално поставената за него "корона" на сградата.



Часовници.


Той поправя часовници.


Не, не ръчните, които майсторите от ателиетата бърникат с фини пинсети, за да продължат да отмерват минутите. Александър Абаджиев съживява отломките от историята, които от фасадите на старите сгради задават ритъма на живот на градовете. 




Имал е далновидността да се роди в един от най-подходящите за целта градове - Русе, където историята те дърпа за ръкава по улиците: "Първата частна банка в България", "Първата къща с асансьор", "Първото застрахователно дружество", "Първата кинопрожекция"...


В унисон с атмосферата тук от градските часовници се изисква да са навършили поне век. Най-старият работи от 1876г. 


"Първият път, когато го докоснах, изтръпнах. Изведнъж си помислих, че този часовник е преживял и Освобождението, и цялата поредица войни от 20 век. Под него са  минавали войски, поколения са празнували или протестирали, хиляди хора са го гледали в щастието или мъката си", разказва Александър Абаджиев. 


Александър Абаджиев. По собственото му описание: "висок, около 60-те, с очила тип "Джон Ленън"

© Анна Христова

Александър Абаджиев. По собственото му описание: "висок, около 60-те, с очила тип "Джон Ленън"


Герой без история


Научавам за него от съобщение на русенската областна управа, където е посочен като "лицето, осигурявало доскоро на доброволни начала поддръжката на часовниците".  Енергичният глас, който отговаря на телефонното ми позвъняване с искане за среща, предупреждава: "Аз не съм интересен, но мога да Ви разкажа за часовниците". 


Успявам да науча все пак, че е инженер по образование - завършил е машиностроене, а след това автоматизирани електрозадвижвания. Откакто напуснал преди доста години завода, в който започнал навремето, е "безработен" - в смисъл, че няма постоянна работа на щат. Дава да се разбере, че работи по специалността си в частни проекти. Смята се за щастливец, защото никога не е правил нещо, което не обича. Друг е въпросът, че любови много...


Обяснява, че слабостта му е измервателната техника и това го е отвело до часовниковите механизми. Над 10 години по силата на вътрешната си необходимост се бори да спаси старите часовници на Русе от забвение. 


Под часовника на ГИРДАП, както още го наричат мнозина русенци, се правят повечето срещи в града

© Анна Христова

Под часовника на ГИРДАП, както още го наричат мнозина русенци, се правят повечето срещи в града


А изглеждаше толкова просто


В началото изобщо не ставало дума за ремонти, поддръжка или каквото и да е дългосрочно занимание. Идеята му била само да направи така, че чрез техническо съоръжение механизмите да се навиват и сверяват сами. Гъделът на инженера да измисли как да направи така, че нещата да се случват без човешка намеса, обаче се сблъскал с печалната действителност - да навиваш часовник, който не работи, е невъзможна задача. 



Повечето часовници, на които попада, са съсипани заради незнание и лаическо отношение - някой механизъм се повреждал, викали "майстор" да го оправи, а той - като не знае как работи цялата система, бърникал както може. "Тези технически импровизации спасяват временно положението, но съсипват системата". 

Примирил се, че преди да мисли за автоматизиране, ще трябва да поправи механизмите. Но понеже нещата рядко са толкова прости, се оказало, че за да започне да оправя, първо трябва да ги върне към фабричното им състояние. 


Когато започнал, ровил дълго из литературата как са правени часовниците между 1800 и 1900г. Разучавал принципите, елементите, взаимодействието между тях. И тъй като немалко от частите вече били сменени или повредени, се захванал да ги прави наново. Някои проектирал и изработвал в дома си, където от дете има кът за работа. 


Някогашната сграда на първата частна банка в България гледа към централния градски площад, където се намира символът на Русе - Статуята на свободата, дело на Арналдо Дзоки

© Анна Христова

Някогашната сграда на първата частна банка в България гледа към централния градски площад, където се намира символът на Русе - Статуята на свободата, дело на Арналдо Дзоки


Внимавай какво си пожелаваш


Проникването в сградите, в които се помещават, се оказва истинско приключение. Десет години писах писма до местната управа, до собствениците, до кого ли не, да ме пуснат да вляза. Когато най-накрая стигнах до градския часовник, оттам вече беше минал крадец и беше изнесъл механизма, разказва Абаджиев. 



Да беше само Русе...


Покрай необичаните си занимания е обиколил доста градове и тъжното обобщение гласи, че из цяла България има уникални часовници - стари, съвършени, красиви, и почти никой не се грижи за тях.


Разказва с увлечение. За часовника в църквата на Добринище, където частите били заменени с китайски, а оригиналните заварил попилени из двора.  За уникалните екземпляри в Разград и Белица, изработени изцяло на ръка. За този в Банско, на чиято кула работи един от четирите циферблата. Опитвал да влезе тук-там, за да разгледа, но го уведомявали, че не е негова работа. 

Градският часовник на Русе - мястото, където местните хора най-често си правят срещи, се намира в сградата на първата частна банка в България - ГИРДАП. Постройката е от 1896г., а часовникът е поставен през 1903г. Зданието гори, след което е правено наново и часовникът получава пак място под специално направената "корона". След фалита на банката в сградата дълго време се помещава концертното бюро в града, а сега там са канцелариите на Сметната палата. 


Часовникът е швейцарски, истинско бижу. Похитителят му (да, използва именно думата похитител) изнесъл част от механизма и откъртил оригиналната му табелка, която струва колкото самия часовник, защото доказва произхода му. Полицията заловила крадеца малко преди да напусне България с ценната придобивка. "Добре, че не се е сетил да каже, че го има от дядо си... Никъде няма документи за тези часовници, иди доказвай, че го е откраднал". 


След дългогодишно мълчание градският часовник отново започва да работи през 2003г, точно за вековния си юбилей.


Перипетиите, през които се минава, са история сами по себе си.


Поел ангажимент към тогавашния кмет Елеонора Николова (по онова време в кампания за редовните местни избори) кога ще бъде официално "открит" часовникът. В последния момент познат, на когото разчитал да направи важно зъбчато колело, отказал поръчката: "Оставаше ден до церемонията, медиите гърмят, че ще има часовник, а аз не зная какво да правя - изработването на тази част отнема седмица".  


Съдбата (в образа на срещнат на улицата приятел) го отвела при арменеца Хачко. "Като видях работилницата му под земята - два квадратни метра със саморъчно сглобена от железа фреза, ми прималя - всичко трака и се клати, а на мен ми трябва точност до стотна. Обаче човекът каза :"Шъ праим". След четири часа имал доста прилично колело. Е, цяла нощ коригирал фино 94 зъба, но това било малка беля. 


Най-старият часовник в града отдавна е останал незабележим, притиснат между сградите

© Анна Христова

Най-старият часовник в града отдавна е останал незабележим, притиснат между сградите


Най-старият часовник в Русе - този на някогашната сграда на профсъюзите, пък бил ремонтиран няколко пъти поради характеровите особеностите по тукашните ширини. Стои от 1876г., но днес вече никой не го забелязва, тъй като е притиснат от високите постройки от двете страни на централната улица "Александровска". Кутията му е на втория етаж в сградата, където днес се помещава държавната инспекция по труда, и със сложен механизъм от предавки се свързва с циферблата, който е в кулата. 


Абаджиев го съживява през 2007г., но само за шест месеца. После някой внезапно решил да ремонтира сградата, започнали да разбиват старата мазилка и целият механизъм се напълнил с хоросан. Две години и доста усилия по-късно отново е ремонтиран, но тогава се установява, че някой е откраднал махалото...След нова порция премеждия колелата влизат в ритъм.  


Третият емблематичен часовник на Русе - на фасадата на градската библиотека, продължава да стои безмълвен вече близо четвърт век.<br /><br />Не се и очертава скоро да се стигне до ремонта му, въпреки че е особено ценен, тъй като е единственият с камбанен механизъм и може да отмерва часовете и със звън.

© Анна Христова

Третият емблематичен часовник на Русе - на фасадата на градската библиотека, продължава да стои безмълвен вече близо четвърт век.


Не се и очертава скоро да се стигне до ремонта му, въпреки че е особено ценен, тъй като е единственият с камбанен механизъм и може да отмерва часовете и със звън.


Когато стрелките застинат на 6.30


След толкова години продължава да се удивлява от съвършените механизми на градските часовници и твърди, че най-трудната част от работата му е да вникне в математическата им логика: "Като човек, който отбира от техника, осъзнавам какъв гений трябва да си, за да направиш подобно нещо".


Обяснява, че на всяко от зъбчатите колела на градския часовник има подпис на майстора, който го е създал. През целия си живот всеки правел по един елемент, постигайки съвършенство. "Сега гледаме все да минем лесно и евтино. А когато гониш евтиното, ставаш и ти самият евтин". 


"Има неща, които са дълговременни, защото имат смисъл. Шизофрениите не се вместват в хармонията на света и затова изчезват" - така обяснява защо градските часовници не заслужават да бъдат изоставяни. 


Ядосва се, че в България не се цени тази красота, която е акцент във всеки стар западноевропейски град и предизвиква удивление у туристите и че никой не се опитва да привлече вниманието към него, например като извади на показ механизма и даде възможност на всички, включително на децата, да видят какво е сътворил човешкият ум. Защото, както напомня, преди век -два градските часовници са били демонстрация на прогреса, богатството и надмощието на един град. "А какво означава, ако градският часовник стои замръзнал на 6.30ч. в продължение на години? Значи, че никой за нищо не го е еня..".


Някогашната сграда на профсъюзите, днес - Инспекция по труда

© Анна Христова

Някогашната сграда на профсъюзите, днес - Инспекция по труда


"Страхопочитание" е думата, с която описва отношението си към парчетата история, до които се докосва. Въпросителният ми поглед го предизвиква: "Не разбираш ли? Това така е измислено и изпълнено, че да просъществува колкото си искаш стотин години".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK