Откъс от "Гоя в сянката на просвещението" на Цветан Тодоров

Корицата на книгата, която се разпространява от изд. "Изток-Запад"

© Издателите

Корицата на книгата, която се разпространява от изд. "Изток-Запад"



Този уикенд в рубрика "Четиво" на "Дневник" ви представя откъс от новата книга на живеещия във Франция философ и културолог Цветан Тодоров, която е съсредоточена върху житейския и творчески път на испанския художник и един от основателите на модернизма Франсиско Гоя. Изданието излиза оригинално на френски през пролетта на миналата година.Преводач на книгата на изд. "Изток-Запад" е личният приятел на автора Стоян Атанасов, който определя "Гоя в сянката на Просвещението" като проникновен прочит на близо седемдесет картини, които Тодоров обвързва с биографичния, историческия и естетическия контекст на тяхното създаване.


Mислителят Гоя


Гоя е не само един от най-значимите художници на своето време, но и е сред най-задълбочените тогавашни мислители и в това отношение може да се мери със съвременника си Гьоте или пък с Достоевски, който твори петдесет години по-късно. Това е безспорно още за първите му биографи в средата на XIX век, въпреки че те интерпретират идеите му твърде повърхностно: "Той внушава идеи с боите си", пише Лоран Матерон през 1858 г. Шарл Ириарте продължава в същия дух през 1867 г.: "Зад художника се крие мислител, който остави плодотворна диря след себе си. [...]




Рисунката се превръща в език и изразява мисли." Що се отнася до гравюрите му, те "не отстъпват на най-възвишената философия". През следващия век славата на художника Гоя се затвърждава, но става някак обичайно да се гледа снизходително на философския принос на този самоук талант, когото Ортега-и-Гасет описва като човек с "манталитет почти като на работник", а писмата му като "дърводелски".


Гоя има рисунка, чийто надпис – "Философията, бедна и гола", е цитат от стихотворение на Петрарка. На нея е изобразена млада жена, вероятно селянка, чиито дрехи показват скромното ѝ социално положение. Тя всъщност не е гола, просто няма обувки! В дясната си ръка държи отворена книга, а в лявата – затворена. Лицето ѝ е младо, малко наивно, очите ѝ гледат с очакване към небето. Значи философията може да се превъплъти в обикновените хора, в босоногите, които никога не са стъпвали в университет?


Като скъсва решително с традициите в някои отношения, Гоя известява зората на модерното изкуство. Разбира се, подобна оценка е ретроспективна, дори анахронична. Гоя не повлиява непосредствено на хода на изобразителното изкуство в Испания, още по-малко пък на художниците в другите европейски страни.


Той става известен извън Испания чак след средата на XIX век, десетина години след смъртта си. Никога не е бил гръмогласен предводител на международно авангардно движение като Маринети за футуризма и Бретон за сюрреализма. Едва сега ние, хората на XXI век, обръщаме поглед към развитието на изобразителното изкуство в Европа през изминалите двеста години и си даваме сметка, че през този исторически период настъпва дълбока промяна и че Гоя е художникът, който, без да е единственият, по-добре от всеки друг вижда новите пътища, които се откриват пред изкуството му и прави първите стъпки по тях.


Впрочем промените от такава величина не са – и не биха могли да бъдат – чисто формални. Подобни революционни идеи се зараждат само във въображението на отделни личности, надарени с изключителна артистична чувствителност. Без да са механична последица от новостите в целия социален живот по онова време, те са в унисон с тях. Революцията в живописта, чието проявление виждаме в творбите на Гоя, е част от процес, който включва възхода на духа на Просвещението, постепенната секуларизация на европейските страни, Френската революция и нарастващата популярност на демократичните и либерални ценности. В тази връзка няма нищо случайно – живописта никога не е била просто игра, развлечение, произволен декоративен елемент. Изображението е мисъл, не по-малко от тази, която се изразява с думи. То винаги е отражение на света и хората. Със или без съзнание за това, великите художници са винаги мислители от голяма величина.


Но за какви идеи става въпрос? Тук трябва да разграничаваме множество позиции в рамките на едно обширно общо пространство. На единия полюс откриваме абстрактните размисли на някой теоретик, който анализира даден аспект от човешкото съществуване – чувствата или действията, индивида или обществото, морала или политиката. Гоя без съмнение никога не се е изразявал по подобен начин. На другия полюс имаме това, което ни разкрива изображението, но което убягва на словото – усещания, които могат без думи и се свързват с нашите първични инстинкти: да останем живи, да усвояваме и да преработваме храна, да дишаме, да се стра- хуваме за живота си – всичко, което Ив Бонфоа нарича в едно есе за Гоя "фигурална мисъл". Може би има поети, способни за създадат езиков еквивалент на това първично възприятие за света, което понякога намира израз в живописта, но аз лично не смятам, че съм способен да съпернича на Гоя в това отношение. За да се опознаят тези аспекти на мисленето му, вместо да се чете критика, е по-добре да се гледат картините му, а при липсата на такива – техните репродукции.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK