Риалити културата и внезапното медийно внимание – все по-честа тема в киното

Кадър от италианския "Риалити"

© Киномания

Кадър от италианския "Риалити"



Започналият в началото на XXI век феномен на риалити шоуто и темата за лесните възможности да станеш известен от нищото се оказват все по-големи вдъхновения за режисьорите, отбелязва френският сайт Le Point.


Първите, които обръщат внимание на проблема и го поставят в центъра на своите филми, са Педро Алмодовар с "Кика" (1993), разказващ за медийното внимание около помислен за мъртъв, но всъщност изпаднал в кататония човек, Питър Уейр с "Шоуто на Труман" (1998) с Джим Кери, играещ човек, който не подозира, че животът му е риалити шоу, и датиращият от същата година Sitcom на известния с нестандартните си сюжети френски режисьор Франсоа Озон, сатиризиращ чрез семейната трагедия ценностите, които често са показвани по телевизията.


През последните години темата намери място в озаглавената подобаващо италианска драма Reality на Матео Гароне, която миналата година спечели "Гран при" на кинофестивала в Кан. В нея Аниело Арена, досега играл единствено в затворнически театър заради връзките си с мафията преди години, е в ролята на търговец на риба от Неапол, който започва да живее с представата, че участва в италианския "Биг брадър".





Копродукцията на Франция и Белгия Superstar, също излязла през изминалата година, пък разказва за напълно обикновен човек, който подобно на Роберто Бенини в "На Рим с любов" на Уди Алън се събужда известен.



Испанският La chispa de la vida със Салма Хайек, който също направи впечатление през 2012 г., пък разказва за нелеп инцидент в античен театър, който бързо привлича вниманието на медиите. Според Le Point всички тези филми малко или много страдат от това, че представят всичките си послания в първия си половин час и сякаш не остава много за равносметка накрая, ако въобще публиката иска да направи такава.


В българското кино темата изкуши Камен Калев в "Островът" с Летисия Каста и Туре Линдхард, в който объркването на героя на датския актьор внезапно го отвежда до телевизионния екран и "Биг брадър".


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на isidro
    isidro
    Рейтинг: 321 Неутрално

    "Реалити" не е лош филм, но се движи по ръба на търсенето на пазарен успех. Филмът е забавен и лесно би се разбрал от нас, тъй като и в България имаше феномен "Биг брадър". Островът....това с влизането в предаването беше доста шизофренно и недомислено, поне според мен. Бих се радвал някой да сподели впечатления от испанския филм.

  2. 2 Профил на c0ng0
    c0ng0
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Не бъркайте следенето на ежедневния живот на някого (който знае или не знае че го гледат) с помиярските режицирани циркове от типа на Биг Брадър - с подбрани лигльовци.

  3. 3 Профил на veragena
    veragena
    Рейтинг: 515 Неутрално

    За мен "Риалити" беше един от най-досадните филми напоследък. Очаквах забавна интерпретация на темата, която иначе не ме вълнува, но останах съвсем разочарована

  4. 4 Профил на imra
    imra
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Камен Калев ("Островът" имате предвид, поправете го

  5. 5 Профил на mitkaloto_
    mitkaloto_
    Рейтинг: 627 Неутрално

    Мисля, че нямаше да е зле, ако франсетата, написали статията, бяха обърнали поглед още по-назад в киното, преди 1990-те. Пропускат Фелини, който на няколко пъти обръща внимание на развращаващия и повърхностен характер на телевизионната известност. Бих споменал в случая "Тоби Дамит" и "Джинджър и Фред", а защо не и „Сладък живот”, ако разширим темата и включим вътре цялата жълта, сензационна журналистика и папаращина.

    Pather Panchali (Satyadjit Ray)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK