Голямата самота след "100 години самота"

През март 2011г. писателят се появи на откриването на музей в Мексико сити.

© Reuters

През март 2011г. писателят се появи на откриването на музей в Мексико сити.



Нова книга представя непубликувани досега писма на Габриел Гарсия Маркес и за нея пише "Дойче веле", откъдето препубликуваме текста. Емоциите около "Сто години самота" заемат централно място в тези писма.


"(...) Най-трудно е да напишеш първите редове. Преди да започнеш, трябва да познаваш историята така, сякаш вече си я чел. Няма нищо странно в това, че за първите страници ми трябваше цяла година, а за всички останали - три месеца. Защото началната експлозия задава тона докрай (...)"*


През един януарски ден на далечната 1965г., докато кара Опела си по пътя от Мексико град към Акапулко, Габриел Гарсия Маркес изведнъж предусеща онова, за което копнее от 17-годишен. В този миг "Сто години самота" му се явява в пълния си и завършен вид, както разказва по-късно малкият му брат Елихио. Още същия ден той оставя цялото домакинство на съпругата си Мерседес и се затваря да пише книгата, която по-късно ще му донесе световна слава, но и много самота.




Писането, бесилката и София Лорен


"(...) "Сто години самота" е първият ми роман. Започнах го още на 17 години, под заглавието "Къщата", ала бързо зарязах писането, защото всичко ми се струваше твърде дълго. Оттогава не съм спрял да мисля за този роман, да търся по-ефикасна форма на разказа, да се опитвам да го видя в завършен вид. Сега, 20 години по-късно, мога да кажа, че първите редове не се различават по нищо от онези, които написах навремето. Това ме кара да мисля, че когато имаш някаква история, която те преследва непрестанно и назрява в главата ти дълго време, е най-добре още в деня, в който се задава експлозията, да седнеш пред пишещата машина и да започнеш да пишеш. Иначе съществува опасност да обесиш жена си (...)." *


Не е тайна, че именно съпругата му Мерседес е тази, която изпраща ръкописа на издателството - в два отделни пакета, защото така излизало по-евтино. В едно от редките си интервюта Мерседес разказва, че не искала да прочете нито ред от "Сто години самота", преди книгата да е изцяло завършена. Когато романът излиза и първият екземпляр пристига в дома на Маркес, Мерседес се настанява удобно в леглото и започва да чете. "Габито седна до мен, той искаше да види как ще реагирам. А аз направо изяждах страниците. Тази лакомия ме накара да препрочета книгата още два пъти - и да призная, че това е най-добрата творба на мъжа ми."


"(...) Ако вярваш в това, което правиш, ако си убеден, че от него ще излезе една хубава история, просто трябва да седнеш да пишеш, ако ще и София Лорен да те чака някъде. Ако усетя, че ме мързи да пиша, по-добре въобще да не се захващам, а да изчакам, докато се появи някоя по-интересна история. Няколко мои неща са вече в кошчето, там попаднаха дори близо 300 страници от "Есента на патриарха", която обаче сега подхващам наново. Сигурен съм, че този път ще се получи (...)." *


Онзи мъж в бара


Както знаем, "Сто години самота" излиза на книжния пазар през 1967 г. Оттогава насам романът постоянно се преиздава - и постоянно чупи всички издателски рекорди. През 1971г. Маркес вече е световно известен, но това не го прави особено щастлив. Елихио Гарсия Маркес разказва в една своя статия за страданията, които славата причинила на брат му. "Бих искал да съм пианист в Цюрих", споделил той веднъж.


"(...) Един ден в паузата между два влака се скрих от снежна буря в един пианобар в Цюрих. Там един мъж свиреше на пианото в полумрака, а малкото клиенти бяха предимно влюбени двойки. Тази нощ си казах, че ако не бях станал писател, би ми се искало да съм на мястото на онзи мъж в бара, който свиреше без никой да вижда лицето му, но успяваше да накара влюбените да се желаят още по-силно."


"По-добре да бях умрял"


"Сто години самота" има такъв невероятен успех, че от всички краища на света отрупват Маркес с награди. През 1971 година той споделя следното пред венецуелския журналист Армандо Дуран: "По-добре да бях умрял. Най-лошото, което може да се случи на човек, който не умее да се справя с литературния успех, и то на континент, който не е свикнал да има успешни автори, е да напише роман, който се продава като топъл хляб."


"Сто години самота" се продава действително като топъл хляб - и то по целия свят. Но това отблъсква Маркес, плаши го и го кара да заживее далеч от тълпата.


"(...) Отказах да се превърна в спектакъл, отвращавам се от телевизията, литературните конгреси, конференциите, интелектуалния живот. Направих опит да се затворя между четири стени, на километри от читателите (...)."


Маркес отказва да получи литературни награди, присъдени му в Италия и Франция. Аргументът му: "защото и това ми се струваше лъжа". "По това време исках да се посветя единствено на песните на Ролинг Стоунс, на кубинската революция и на четирима мои приятели", разказва Маркес в едно интервю.


"Нобелът ме състари"


През 1982г. Маркес получава Нобелова награда за литература. "Нобелът ме състари", споделя той, а в интервю за неговия британски биограф съпругата му Мерседес казва: "Нобелът беше кулминацията на цялата бъркотия".


В края на церемонията по връчването на Нобеловата награда, на която присъстват всичките му приятели, Маркес казва: "Ужас, това е все едно да присъстваш на собственото си погребение". Думи, в които все пак се крие и известна доза кокетство.


* Фрагменти от писмо, писано на 22 юли 1967 година; Маркес изпраща това писмо на своя близък приятел Плинио Апулейо Мендоса, журналист и писател


Plinio Apuleyo Mendoza (2013): "Gabo. Cartas y recuerdos", Ediciones B.

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на poni
    poni
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Велика книга! Велик автор!

  2. 2 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1348 Неутрално

    Изкуството изисква жертва/и

  3. 3 Профил на gsb
    gsb
    Рейтинг: 660 Неутрално

    "Мексико град"
    Айде по сериозно де, преводачи ли сме или какво?
    Или град Мексико, или Мексико Сити . Мексико град - да не сте във 2ри клас?

  4. 4 Профил на Biggus Dickus
    Biggus Dickus
    Рейтинг: 568 Весело

    [quote#3:"gsb"]Мексико град - да не сте във 2ри клас?[/quote]
    Google Translate не прощава, ша знайш. Ама сега редактора да преведе половината хонорар на Лари П. и Сергей Б.

    Just in general, any government throughout history hasn't really wanted its people to be educated, because then they couldn't control them as easily ...
  5. 5 Профил на Elena Dimitrova
    Elena Dimitrova
    Рейтинг: 695 Неутрално
  6. 6 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    "(...) Отказах да се превърна в спектакъл, отвращавам се от телевизията, литературните конгреси, конференциите, интелектуалния живот. Направих опит да се затворя между четири стени, на километри от читателите (...)."
    Маркес е отказал да се превърне в атракция на панаир.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  7. 7 Профил на salvador
    salvador
    Рейтинг: 714 Неутрално

    Да, книгата е страхотна, но у нас не е преиздавана от 30 и повече години.Жалко, защото го чакат да си отиде, за да падне забраната да се издават книгите му в България.

    Комунистите са опасни за нашето здраве!!!
  8. 8 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2925 Любопитно

    Искал да се посвети на кубинската революция и Ролинг Стоунс? Малко си е луд.

  9. 9 Профил на Николай Нинов
    Николай Нинов
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Най-малко самотен, когато си сам!

  10. 10 Профил на Марко
    Марко
    Рейтинг: 556 Неутрално

    [quote#3:"gsb"]Мексико град - да не сте във 2ри клас? [/quote]


    Още по-лошо - преводачът е цопнал в Гугъл, а Гугъл знае всичко

    Не съм магаре;-)
  11. 11 Профил на Вячеслав Атанасов
    Вячеслав Атанасов
    Рейтинг: 931 Неутрално

    [quote#3:"gsb"]"Мексико град"[/quote]

    Само Димитър Пенев има превилегията да се изразява така.Нещо като Борис три.

  12. 12 Профил на Вячеслав Атанасов
    Вячеслав Атанасов
    Рейтинг: 931 Неутрално

    Преди 30 години я четох,и вече съм я забравил.Няма обаче никога да забравя "Есента на патриарха".Непознат жанр.Велика!Компилация между проза и музика.Където едно изречение може да отнеме 14 страници.Като дългите сола на китара в рока.

  13. 13 Профил на sgasharov
    sgasharov
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Една от най-великите книги на света, които го и променят. Пак ще е прочета.

  14. 14 Профил на murttle
    murttle
    Рейтинг: 971 Неутрално

    "...че това е най-добрата творба на мъжа ми."

    Напълно съгласна. Най-органичното, мъдро, космическо произведение, което съм чела.

  15. 15 Профил на grand funk railroad
    grand funk railroad
    Рейтинг: 1098 Любопитно

    До коментар [#8] от "hodounski":

    "Искал да се посвети на кубинската революция и Ролинг Стоунс? Малко си е луд."

    Заради Стоунс или заради кубинската революция?
    Чел съм само двете книги, споменати в статията. Велики са! За да ги прочетеш обаче, ти трябват 100 години самота.

    Parmi ceux qui n'ont rien à dire les plus agréables sont ceux qui se taisent. Coluche




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK