Откъс от "Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин

Корицата на "Гордост и предразсъдъци" от нейното издание на български език от 2012 г.

© Издателство "Апостроф"

Корицата на "Гордост и предразсъдъци" от нейното издание на български език от 2012 г.




По повод 200-годишнината от първото издание на романа "Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин в извънредно издание (извън уикенда) на рубриката "Четиво" на "Дневник" ви предлагаме откъс от най-новот издание на романа на български език от 2012 г. в превод на Снежана Милева. Откъсът е предоставен любезно от издателство "Апостроф", а книгата им може да откриете в книжарниците на цена от 11,99 лв.

Всепризнат факт е, че всеки необвързан мъж, който има добро състояние, трябва да си намери съпруга.


Каквито и да са истинските чувства и намерения на такъв мъж, когато той за пръв път се появи сред своите нови съседи, в техните умове гореспоменатият факт е пуснал такива корени, че джентълменът незабавно става законно притежание на една или друга от дъщерите им.




– Драги господин Бенит – обърна се един ден към него съпругата му, – чухте ли, че Недърфилд парк най-сетне си има обитател?


На този въпрос господин Бенит отговори отрицателно.


– Истина е – продължи тя, – госпожа Лонг току-що беше тук и ми разказа всичко.


Господин Бенит запази мълчание.


– Не искате ли да разберете кой го е купил? – нетърпеливо извика съпругата му.
– Явно вие искате да ми кажете, а аз не възразявам да чуя.


Госпожа Бенит това и чакаше.


– По думите на госпожа Лонг Недърфилд е нает от млад мъж с голямо състояние, родом от северната част на Англия, който в понеделник дошъл с карета с четири коня и останал толкова очарован от мястото, че незабавно се съгласил с предложението на господин Морис. Официално имението ще премине в ръцете му до Архангеловден, а някои от слугите му ще се настанят до края на идната седмица.
– Как се казва?
– Бингли.
– Женен ли е?
– О, драги мой, разбира се, че не! Той е необвързан мъж, с голямо състояние от четири-пет хиляди годишно. Не е ли чудесно за нашите момичета!
– И как по-точно ще им се отрази това?
– Драги господин Бенит – каза съпругата му, – как само ме ядосвате! Нали знаете, че имам намерение да го оженя за една от тях!
– Това ли го е накарало да се установи тук?


– Накарало! Как можете да говорите такива глупости! Но е твърде вероятно да се влюби в една от тях, затова трябва да го посетите още щом пристигне.
– Не виждам причина да го сторя. Вие и момичетата идете или още по-добре, пратете ги да идат сами, че както сте не по-малко красива от тях, току-виж господин Бингли харесал най-много вас.
– Драги мой, ласкаете ме. Познала съм и аз нещичко от красотата, но сега не претендирам да съм нещо изключително. Когато една жена има пет пораснали дъщери, трябва да спре да мисли за собствената си красота.
– В такива случаи на жената не є остава много красота, за която да мисли.


– Драги господин Бенит, наистина трябва да посетите господин Бингли, когато той заживее тук.
– Уверявам ви, че това е нещо, което не гарантирам да сторя.
– Но помислете за дъщерите си! Помислете само как добре ще се уреди една от тях. Сър Уилям и лейди Лукас са твърдо решени да отидат, и то само с тази цел – знаете, че те по принцип не посещават новодошлите. Затова трябва да идете, защото ако не го направите, и ние няма да можем.
– Страдате от прекалени скрупули, скъпа. Смея да твърдя, че господин Бингли ще се радва да ви види, а аз ще пратя по вас няколко реда, за да го уверя, че има искреното ми съгласие да се ожени за която от дъщерите ми пожелае, макар че бих го посъветвал да избере скъпата ми малка Лизи.


– Нищо подобно няма да направите. Лизи с нищо не е по-добра от другите и със сигурност не е и наполовина красива като Джейн, нито наполовина весела като Лидия. Само че вие винаги я предпочитате.
– Никоя от тях не притежава някакви специални качества – отвърна той. – Те са глупави и невежи, както всички други момичета. Но Лизи притежава повече ум от сестрите си.


– Господин Бенит, как можете да обиждате собствените си деца? Прави ви удоволствие да ме наскърбявате. Нямате никаква милост към клетите ми нерви.
– Погрешно ме разбирате, драга моя. Аз високо ценя вашите нерви. Те са мои стари приятели. Поне от двайсет години ви слушам да изисквате полагаемото им се уважение.
– Ах, вие изобщо не знаете как страдам.
– Но се надявам да ви мине и да доживеете да видите как куп млади мъже с по четири хиляди годишно се установяват да живеят наблизо.
– И двайсет такива да дойдат, каква ще е ползата, ако вие откажете да ги посетите.
– Давам ви дума, драга моя, че дойдат ли двайсет, ще ги посетя до един.


Господин Бенит бе такава странна смесица от пъргав ум, саркастичен хумор, сдържаност и капризност, че двайсет и три години съвместен живот не бяха достатъчни за съпругата му да разбере неговия характер. Опознаването на нейния ум обаче съвсем не изискваше толкова усилия. Госпожа Бенит бе жена с ограничени възгледи, незадоволителни познания и нестабилен нрав. Когато бе недоволна, тя си въобразяваше, че я тормозят нервите ѝ. Целта на живота ѝ бе да омъжи дъщерите си, а единствено гостуванията и клюките ѝ носеха успокоение.


Господин Бенит бе един от първите, които посетиха господин Бингли. В интерес на истината, той през цялото време бе възнамерявал да го направи, въпреки че до последно уверяваше съпругата си в обратното. Тя разбра едва вечерта след посещението му, какво е сторил, по следния начин. Докато наблюдаваше втората си дъщеря, заета да украсява една шапка, господин Бенит изведнъж се обърна към нея с думите:


– Надявам се, господин Бингли да я хареса, Лизи.
– Няма как да разберем какво харесва господин Бингли – обади се сърдито майка ѝ, – тъй като няма да можем да го посетим.
– Мамо, забравяте, че ще го виждаме на събиранията, освен това госпожа Лонг обеща да ни го представи – отвърна Елизабет.
– Не ми се вярва госпожа Лонг да направи подобно нещо, защото има две племеннички, за които да мисли. Тя е егоистична и лицемерна жена и аз не желая да се занимавам с нея.
– Нито пък аз – каза господин Бенит. – И се радвам, че не очакваме услуга от нея.


Госпожа Бенит не посмя да отговори, но неспособна да се сдържи, сгълча една от дъщерите си.


– За бога, Кити, стига си кашляла! Имай малко милост към нервите ми, късаш ги на парченца.
– Кити не знае кога да кашля – отбеляза баща є. – Все не избира подходящ момент.
– Да не би да кашлям за собствено удоволствие – отвърна ядно Кити.
– Кога е следващият ти бал, Лизи?
– След две седмици и един ден.
– Така си е – обади се майка ѝ. – А госпожа Лонг се връща само ден по-рано, така че няма как да ни представи господин Бингли, защото още няма да го познава.
– В такъв случай, драга моя, може би вие ще имате преимуществото да запознаете господин Бингли с нея.
– Това е невъзможно, господин Бенит, невъзможно, щом самата аз не го познавам. Как може да ме дразните така!
– Уважавам разумното ви отношение към нещата. Наистина, две седмици са недостатъчни, за да се опознае човек. Но ако ние не го направим, ще го направи някой друг. В края на краищата, госпожа Лонг и племенничките ѝ трябва да получат своя шанс и тъй като тя ще го приеме като жест на доброта, ако вие откажете, ще се заема аз.


Момичетата зяпнаха баща си. Госпожа Бенит се задоволи да каже само: "Глупости, глупости!".


– Какво ще рече това категорично възклицание? – извика той. – Нима намирате етикета по представянето и важността, която му се отрежда, за глупост? Не мога да се съглася. Ти какво ще кажеш, Мери? Знам, че ти си една млада дама, склонна към размишления, която чете сериозни книги и си води бележки.


Мери много искаше да каже нещо особено смислено, но не знаеше как.


– Докато Мери си подреди мислите – продължи баща є, – да се върнем на господин Бингли.
– Омръзна ми от господин Бингли – заяви съпругата му.
– Съжалявам да го чуя. Защо не ми казахте по-рано? Ако знаех това сутринта, със сигурност нямаше да си правя труда да го посещавам. Ама че лош късмет. Но понеже му се представих, сега няма как да избегнем познанството с него. Изумлението на дамите беше точно каквото се бе надявал да предизвика, а това на госпожа Бенит надминаваше на останалите.


Когато първоначалната радостна врява утихна, тя заяви усмихнато, че през цялото време го е очаквала.


– Колко хубаво от ваша страна, драги ми господин Бенит! Знаех си аз, че накрая ще ви убедя. Сигурна бях, че обичате своите момичета твърде много, за да пренебрегнете такова познанство. Наистина съм много доволна! И шегата си я биваше – да отидете сутринта и досега да си мълчите.
– Кити, вече можеш да кашляш, колкото си искаш – каза господин Бенит и напусна стаята, уморен от възторжените изблици на съпругата си.
– Какъв чудесен баща имате, момичета – каза майка им, когато вратата се затвори. – Не знам как ще му се отблагодарите някога за добротата. Или на мен. Вярвайте ми, на тези години не е чак толкова приятно да се запознаваш всеки ден, но заради вас бихме сторили всичко. Лидия, любов моя, макар да си най-малката, смея да твърдя, че господин Бингли ще танцува с теб на следващия бал.
– О – рече храбро Лидия, – не ме е страх. Може да съм най-малка, но съм най-висока.


Остатъкът от вечерта премина в предположения за това, кога господин Бингли ще върне посещението, и в решаване на въпроса, кога да го поканят на обяд. 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1333 Неутрално

    Тази книга е писана за мен

  2. 2 Профил на ръпончо
    ръпончо
    Рейтинг: 1376 Весело

    А от "Брулени хълмове", кога да чакаме откъс?

    Много народ тук се е взел насериозно! :)
  3. 3 Профил на cucing
    cucing
    Рейтинг: 648 Неутрално

    МИНАЛИ ВРЕМЕНА, МИНАЛИ НРАВИ, МИНАЛИ РАЗБИРАНИЯ, НО ВСЕ СИ МИСЛЯ, ЧЕ ТОГАВА ХОРАТА СА БИЛИ ПО-ДОБРИ И ПО-ЧОВЕЧНИ!
    НЕ СА СЕ ВЪВЛИЧАЛИ В АЛЧНОСТТА НА ЕЖЕДНЕВИЕТО, ДА ПРИТЕЖАВАШ, БЕЗ ДА ОСЪЗНАВАШ, КАКВО ПРИТЕЖАВАШ!

    ура и да живей!!!
  4. 4 Профил на cucing
    cucing
    Рейтинг: 648 Неутрално

    Между другото, прочетох "Гордост и предразсъдаци" преди повече от 30 години! Може би комунистите са смятали романа за безобидна книга. Гледах първият излъчен сериал по балгърската телевизия, някъде в началото на 80-те години и тов което остана в мен беше:
    Ние сме в друг свят, дали не можем да станем като тях, нищо, че е преди 150 години, но можем ли да бъдем хора със своите недостатъци, чувства, въжделени, но хора които са доби и най-вече обичат!
    Това ми е внушила Джейт Остин, макар всичко да не ви се струва нормално!

    ура и да живей!!!
  5. 5 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2849 Неутрално

    Има английско чуство за хумор.Ако не беше толкова обстоятелствена щеше да е приятна за четене.

  6. 6 Профил на Irina
    Irina
    Рейтинг: 1341 Весело

    Никога не може да ми омръзне.

  7. 7 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#2] от "ръпончо":
    [quote#2:"ръпончо"]А от "Брулени хълмове", кога да чакаме откъ[/quote]
    И от "Джейн Еър"?

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  8. 8 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1343 Неутрално

    "Най-популярният превод на "Гордост и предразсъдъци" на български е на съпругата на писателя Николай Хайтов - Жени Божилова, в който фамилията е Бенет, а не Бенит, както е в новото издание. "
    ............
    И точно този превод трябваше да бъде преиздаден или да се направи трети, алтернативен.
    Във всеки случай името е Бенет. Проилиза от латински , benedictus (blessed), БенЕдикт.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  9. 9 Профил на ръпончо
    ръпончо
    Рейтинг: 1376 Весело

    До коментар [#7] от "Lady Zeppelin":

    Явно ще трябва да изчакаме за нейната годишнина!

    Много народ тук се е взел насериозно! :)
  10. 10 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#9] от "ръпончо":
    Публикувана е 1847 г. Ще трябва да почакаме малко.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  11. 11 Профил на bette
    bette
    Рейтинг: 754 Весело

    Уважавам чувството за хумор на Икономедиа и нейните журналисти. Гордост и предрасъдъци. nice

  12. 12 Профил на Sevdelina Boikova
    Sevdelina Boikova
    Рейтинг: 945 Неутрално

    Майката Бенет ми е любимка, страшно колоритна е, с тия изблици и вълнения, толкова дребнави и в същото време толкова естествени и неподправени, как да не я харесваш като всичко,което прави е в името и за доброто на децата и.
    Толкова е забавна, дори и когато прави тънки сметки

  13. 13 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1347 Неутрално

    Драги господин Бенит
    *******************

    Баси, как дразни това "Бенит". Защо не го оставиха "Бенет", както сме си свикнали и както е в предишните издания? Дори и да не е правилното произношение, десетилетия наред името се изписваше именно така и така е останало в съзнанието на българите, какъв е смисълът да се променя сега?

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  14. 14 Профил на beata
    beata
    Рейтинг: 434 Неутрално

    До коментар [#13] от "VеnRus 2008":
    И във френския превод името е транскрибирано Бенет, а не Бинет.
    А това е любимата ми филмова версия -

    https://www.youtube.com/watch?v=1dYv5u6v55Y

  15. 15 Профил на Лора
    Лора
    Рейтинг: 434 Неутрално

    200 години "Гордост и предразсъдъци"Романът на Джейн Остин излиза на 28 януари 1813 г., а почитателите му днес са милиони
    http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2013/01/27/1991757_200_godini_gordost_i_predrazsuduci/?ref=rcmnd

    potoche
  16. 16 Профил на vra4ankata
    vra4ankata
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Това е книгата, която мога да прочета стотици пъти. Обожавам и екранизацията на Би Би Си. А английският хумор не може да бъде разбран от всеки.

  17. 17 Профил на amnesia_
    amnesia_
    Рейтинг: 488 Неутрално

    Невероятно въздействаща книга. Отдавна съм я чела, така че сега с удоволствие мога да я препрочета отново.

    I never dreamed about success. I worked for it. – Estee Lauder
  18. 18 Профил на monика
    monика
    Рейтинг: 541 Весело

    До коментар [#12] от "paprika":

    Тя е като кокошка, която постоянно ходи из двора и събира малките си пилета, подвиквайки им от тук от там! Наистина е отличителен образ в книгата!

    Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане! О. Уайлд




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK