Откъс от "Когато Ницше плака" на Ървин Д. Ялом

Откъс от "Когато Ницше плака" на Ървин Д. Ялом

© Издателство "Колибри"




Този уикенд в рубриката "Четиво" на "Дневник" ви предлагаме откъс от романа "Когато Ницше плака" на Ървин Д. Ялом, оглавил класациите за бестселъри в редица европейски държави и предоставен ни от издателство "Колибри" в превод от английски на Анелия Николова. 


По романа в България е сниман и филм на режисьора Пинкас Пери с участието на Арманд Асанте, Бен Крос и Катрин Уиник. 


Критиката описва "Когато Ницше плака" като възхитително съчетание на философия, психотерапия и драма. Авторът смесва факти и фикция, за да потопи читателите в изисканите среди на европейското общество от края на XIX век. Красивата Лу Саломе моли известния виенски лекар д-р Бройер да помогне на ексцентричния ѝ приятел Фридрих Ницше, който е изпаднал в дълбока физическа и психическа криза заради разпада на връзката им с Паул Рее. Тогава все още Ницше е неизвестен, Зигмунд Фройд е начинаещ лекар, а свръхчовекът и психоанализата са в зората на своето случване. 

Камбанният звън на "Сан Салваторе" изтръгна Йозеф Бройер от унеса му. Той изтегли от джоба на жилетката си тежкия си златен часовник. Девет часът. За пореден път прочете обкантената в сребърно малка картичка, която беше получил предишния ден.


21 октомври 1882




Доктор Бройер,


Трябва да ви видя във връзка с един много спешен случай. Бъдещето на немската философия е заложено на карта. Чакайте ме в кафене "Соренто" утре сутрин в девет.


Лу Саломе


Що за нагла бележка! Никой не се беше обръщал към него с подобна арогантност от години. Не познаваше никаква Лу Саломе. Нямаше адрес на плика. Нямаше и как да обясни на тази особа, че девет не е удобен час, че на г-жа Бройер няма да й се понрави да закусва сама, че д-р Бройер е на почивка и този "спешен случай" не го интересува – нещо повече, д-р Бройер е дошъл във Венеция именно за да избяга от всякакви спешни случаи. При все това седеше тук, в кафене "Соренто", в девет часа, и докато оглеждаше лицата около себе си, се чудеше кое от тях би могло да принадлежи на дръзката Лу Саломе.


– Още кафе, сър?


Бройер кимна на келнера – тринайсет-четиринайсетгодишен хлапак с влажна черна коса, сресана гладко назад. От колко ли време стоеше унесен в мислите си? Погледна отново часовника си. Поредни пропилени десет минути живот. И то в какво? Както обикновено, в мечти за Берта, красивата Берта – негова пациентка през последните две години. Отново чуваше закачливия й глас: "Д-р Бройер, защо толкова се боите от мен?". Припомняше си думите й, когато й съобщи, че повече няма да я лекува: "Ще чакам. Вие винаги ще бъдете единственият мъж в живота ми".


Смъмри се: "За бога, престани! Престани да мислиш за това! Отвори очите си! Погледни наоколо! Върни се в реалността!".


Бройер надигна чашата си, като вдиша дълбоко богатия аромат на кафето заедно с венецианския студен октомврийски въздух. Огледа се. Кафене "Соренто" беше пълно със закусващи мъже и жени – предимно туристи, и то възрастни. Неколцина държаха вестник в едната си ръка и чаша кафе в другата. Над масите кръжаха стоманеносини облаци от гълъби, които на моменти се стрелваха надолу.


Спокойствието на Канале Гранде, в чиито води блещукаха отраженията на издигащите се по бреговете му знаменити дворци, бе нарушено от вълнообразната диря на една плаваща гондола. Останалите гондоли все още спяха, завързани за изкривени дървени стълбове, пръснати хаотично като стрели на харпун, изстреляни небрежно от ръката на някой великан.


"Да, точно така, огледай се, глупако! – каза си Бройер. – Хора от цял свят идват да видят Венеция, хора, които отказват да напуснат този живот, преди красотата й да ги благослови."


"Колко ли живот изпускам, чудеше се той, като просто не гледам? Или като гледам, но не виждам?" Вчера се беше разхождал сам на остров Мурано и в продължение на цял час не видя нищо, не забеляза нищо. Нито един образ не се пренесе от ретината до мозъка му. Цялото му внимание бе погълнато от спомени за Берта: примамливата й усмивка, боготворящите й очи, топлината на доверчивото й тяло, учестеното й дишане, докато я преглеждаше и масажираше. Тези образи бяха изключително могъщи и живееха свой собствен живот. Когато най-малко очакваше, те нахлуваха в съзнанието му и узурпираха въображението му. "Такава ли ще бъде участта ми? – питаше се той. – Нима съм обречен да бъда сцена, на която спомените за Берта ще разиграват безконечно своята драма?"


Някой се надигна от съседната маса. Пронизващият звук от стърженето на металните крака на стола по каменния под го сепна и той още веднъж се огледа за Лу Саломе. Ето я и нея! Жената, която се спускаше по "Рива дел Карбон" и се насочваше към кафенето. Само тя би могла да напише подобна бележка – такава внушителна жена, висока и стройна, увита в кожа, която крачеше към него наперено и устремено през лабиринта от разположени нагъсто маси. И докато се приближаваше, Бройер забеляза, че е млада, може би дори по-млада и от Берта. Вероятно още ученичка. А какво властно присъствие, наистина необикновено! То можеше да я отведе далеч!


Лу Саломе продължаваше да върви към него без следа от колебание. Откъде беше толкова уверена, че това е той? Лявата му ръка приглади набързо червеникавата остра брада, за да премахне всяка следа от закуска по нея. Дясната издърпа долния край на черното му сако, изглаждайки гънките около тила му. Когато стигна само на няколко крачки от него, жената спря за миг и го прониза с дръзкия си поглед.


Внезапно вътрешният глас на Бройер спря да бъбри. Сега гледането не изискваше концентрация. Сега ретината и мозъкът му си съдействаха идеално, позволявайки образът на Лу Саломе да се излее свободно в съзнанието му. Тази жена притежаваше необикновена красота: властно чело, изваяна волева брадичка, будни сини очи, плътни и чувствени устни и платиненоруса коса, събрана небрежно на висок кок, който откриваше ушите и изящната й дълга шия. С особено удоволствие Бройер забеляза няколко изплъзнали се от кока кичури коса, които стърчаха своеволно във всички посоки.


Още три крачки и бе до масата.


– Доктор Бройер, аз съм Лу Саломе. Ще позволите ли?


Тя посочи стола. Настани се толкова бързо, че Бройер не успя да я посрещне, както етикетът изискваше – да се изправи, да се поклони, да й целуне ръка и да й издърпа стола.


– Келнер! Келнер! – Бройер щракна с пръсти отсечено. – Кафе за дамата. Кафе лате?


Отправи бърз поглед към фройлайн Саломе. Тя кимна и макар утрото да бе хладно, свали кожената си наметка.


– Да, кафе лате.


Бройер и гостенката помълчаха, после Лу Саломе вдигна поглед и започна:


– Един мой приятел е дълбоко отчаян. Страхувам се, че ще се самоубие в най-скоро време. За мен това би било огромна загуба, както и голяма лична трагедия, защото и аз ще нося отговорност. Е, аз все пак мога да го понеса и преодолея. Обаче – тя се наведе към него и заговори по-меко – подобна загуба може да отекне далеч отвъд мен. Смъртта на този мъж ще има последствия с огромно значение – за вас, за европейската култура, за всички ни. Повярвайте ми.


Бройер понечи да каже: "Със сигурност преувеличавате, фройлайн", но не можа да произнесе думите. От устата на всяка друга млада жена всичко това би звучало незряло и пресилено, но с тази случаят беше различен и не можеше така лесно да се пренебрегне. Излъчваната от нея искреност и убеденост бяха направо безапелационни.


– Кой е този ваш приятел? Чувал ли съм за него?


– Не още! Но след време всички ще го знаят. Казва се Фридрих Ницше. Може би това писмо от Рихард Вагнер до професор Ницше ще ви го представи. – Тя извади от чантата си едно писмо, разгъна го и го подаде на Бройер. – Длъжна съм първо да ви кажа, че Ницше не знае нито че съм тук, нито че притежавам това писмо.


Последните думи на фройлайн Саломе накараха Бройер да се замисли. "Редно ли е да го чета? Този професор Ницше не знае, че тя ще ми го покаже, нито дори че го притежава! Как ли се е сдобила с него? От професора ли го е взела? Или го е откраднала?"


Бройер се гордееше с много свои качества. Беше лоялен и благороден. За умението му да поставя точни диагнози се носеха легенди – във Виена беше личен лекар на велики учени, творци и философи като Брамс, Брюке, Брентано. На четирийсетгодишна възраст вече бе известен в цяла Европа и видни граждани от целия Запад преминаваха огромни разстояния, за да се консултират с него.


Но най-много от всичко се гордееше с почтеността си – нито веднъж в живота си не бе извършил акт на безчестие. Заслужаваше порицание единствено за плътските си помисли, насочени към Берта, а не както би трябвало – към жена му Матилде. Затова се поколеба да вземе писмото от протегнатата ръка на Лу Саломе. Но само за кратко. Хвърли още един бърз поглед на кристалните й сини очи и го разтвори. Беше писано на десети януари 1882 година и започваше с думите: "Фридрих, приятелю мой!" Няколко абзаца бяха оградени с кръг.


Творбата, с която дарихте света, е несравнима. Книгата ви се отличава с онази завършена убеденост, която характеризира истинската оригиналност. Иначе как другояче аз и жена ми щяхме да осъществим най-пламенното желание на живота ни, а именно някой ден да се появи нещо, което напълно да обсеби сърцата и душите ни! И двамата прочетохме книгата ви по два пъти – веднъж денем всеки сам и втори път вечер на глас. Често единственото копие, което притежаваме, се превръща в повод за борба помежду ни и съжаляваме, че обещаното второ още не е пристигнало.


Но вие сте болен! Може би и паднал духом? Ако е така, с каква радост бих направил нещо, за да разсея унинието ви! С какво ще започна ли? Не мога да сторя нищо друго, освен да ви кажа, че безгранично ви се възхищавам. Приемете думите ми поне от приятелски чувства, дори ако не ви удовлетворяват.


Сърдечни поздрави,


ваш Рихард Вагнер


Рихард Вагнер! Въпреки виенската си изтънченост, въпреки непринудените си отношения с великите мъже на своето време Бройер бе смаян. Писмо, и то какво писмо, излязло изпод ръката на самия маестро! Но бързо си възвърна самообладанието и каза:


– Много любопитно, драга фройлайн, но кажете ми сега, ако обичате, какво точно мога да направя за вас?


Лу Саломе се наведе отново напред и нежно постави облечената си в ръкавица ръка върху тази на Бройер.


– Ницше е болен. Много болен. Има нужда от вашата помощ.


– И от какво естество е болестта му? Какви са й симптомите?


Смутен от допира на ръката й, Бройер с облекчение заплува в познати води.


– Главоболия. Преди всичко го измъчват тежки главоболия. Има и продължителни периоди на гадене. Застрашен е от слепота, зрението му прогресивно се влошава. Има проблеми със стомаха, понякога не може да се храни с дни. Страда също от безсъние, никакви лекарства не могат да го приспят, заради което взима опасно количество морфин. Получава световъртеж, понякога в продължение на дни страда от морска болест, при това на сушата.


Дългият списък със симптоми нито беше нещо странно, нито провокираше любопитството на Бройер, който обикновено преглеждаше по двайсет и пет-трийсет пациенти на ден и бе дошъл във Венеция именно за да си отдъхне от всичко това. Само че Лу Саломе говореше с такава страст, че той се почувства принуден да обърне по-сериозно внимание на случая.


– Отговорът на въпроса ви, скъпа фройлайн, е да, разбира се, че ще прегледам приятеля ви. Това е повече от ясно. Все пак аз съм лекар. Но позволете да ви задам един въпрос. Защо вие и вашият приятел не направите нещо по-просто? Защо не пишете до кабинета ми във Виена, за да си определите час?


След тези думи Бройер се огледа за келнера, за да поиска сметката, и си помисли колко ще остане доволна Матилде от бързото му прибиране. Но да се отървеш от тази дръзка жена не беше толкова лесно.


– Доктор Бройер, няколко минутки още, ако обичате. Не преувеличавам сериозността на състоянието на Ницше, нито дълбочината на отчаянието му.


– Не се и съмнявам. Но отново ви питам, фройлайн Саломе, защо хер Ницше не се консултира с мен в кабинета ми във Виена? Или не посети някой лекар в Италия? Къде


живее той? Искате ли да го насоча към специалист в неговия град? И защо аз? И в тази връзка, как разбрахте, че се намирам във Венеция? Както и че съм любител на операта и се възхищавам от Вагнер?


Лу Саломе не само че не се смути, ами се усмихна на тази канонада от въпроси, а когато залповете отшумяха, усмивката й стана съвсем дяволита.


– Фройлайн, усмихвате се така, сякаш криете нещо. Мисля, че сте млада дама, която харесва потайностите!


– Толкова много въпроси, доктор Бройер. Това е забележително – разговаряме едва от няколко минути, а вижте колко много заплетени въпроси се появиха. Със сигурност това предвещава добри разговори за в бъдеще. Нека ви разкажа повече за нашия пациент.


"Нашия пациент"! И докато Бройер се възхищаваше отново на нейната дързост, Лу Саломе продължи:


– Ницше изчерпа медицинския ресурс на Германия, Швейцария и Италия. Нито един лекар не можа да установи от какво е болен или да облекчи симптомите на болестта му. Той ми каза, че за последните двайсет и четири месеца се е срещнал с двайсет и четирима от най-добрите европейски лекари. Ницше напусна дома си, изостави приятелите си, прекрати преподавателската си дейност в университета. Превърна се в пътешественик, който търси поносим климат, та поне за ден-два да облекчи болката си.


Младата жена направи пауза, за да отпие от чашата си. Погледът й остана прикован в Бройер.


– Фройлайн, в консултантската си практика често срещам пациенти с необичайни или загадъчни симптоми. Но нека бъда откровен с вас – не мога да правя чудеса. В ситуация като тази – слепота, главоболия, вертиго, гастрит, слабост, инсомния, – с която много изявени лекари са се запознали, без да стигнат до заключение, има малка вероятност да успея да постигна нещо повече и нищо чудно да се превърна в двайсет и петия добър лекар в списъка.


Бройер се облегна назад на стола, извади пура и я запали. Изпусна тънка струйка син дим, изчака въздухът да се избистри и продължи:


– Въпреки това отново ви казвам, че съм готов да прегледам професор Ницше в кабинета си. Но би могло да се окаже, че определянето на причината и лечението на такова неподатливо състояние като неговото не са по силите на медицинската наука на хиляда осемстотин осемдесет и втора година. В този смисъл вашият приятел може би е изпреварил времето си.


– Изпреварил времето си! – Тя се разсмя. – Наистина сте прозорлив, доктор Бройер. Колко често съм чувала Ницше да изрича точно тази фраза! Сега вече съм убедена, че вие сте неговият лекар.


Въпреки че Бройер се готвеше да си тръгне, а образът на Матилде, сновяща нетърпеливо в хотелската им стая, дълбаеше съзнанието му, той мигновено прояви интерес.


– Как така?


– Той често определя себе си като "философ посмъртно" – философ, за когото светът все още не е готов. Всъщност новата книга, която замисля, започва точно с тази тема. Един пророк, Заратустра, бликащ от мъдрост, решава да просветли хората. Но никой не разбира думите му. Хората не са готови за него, затова пророкът, съзнавайки, че е изпреварил времето си, се оттегля и заживява в уединение.


– Фройлайн, думите ви ме заинтригуваха. Имам определен афинитет към философията. Но времето ми днес е ограничено, а аз все още не съм чул от вас отговор на въпроса ми защо приятелят ви не се запише за консултация във Виена.


– Доктор Бройер. – Лу Саломе го погледна в очите. – Простете ми, ако съм била неясна. Вероятно трябва да съм по-директна. Винаги съм се наслаждавала на компанията на блестящи умове – дали защото се нуждая от модели за собственото си израстване, или защото просто обичам да ги колекционирам, не мога да кажа. Но със сигурност знам, че се чувствам привилегирована да водя диалог с човек с вашата задълбоченост и от вашата класа.


Бройер усети, че се изчервява. Не можа да устои на пронизващия го поглед и извърна глава, докато тя продължаваше:


– Това, което исках да кажа, е, че причината да заобикалям темата е може би желанието ми да удължа времето на срещата ни.


– Още кафе, фройлайн? – Бройер даде знак на келнера. – И още от тези кифлички? Някога замисляли ли сте се за разликата между немските и италианските печива? Позволете ми да ви запозная с теорията ми за връзката между хляба и националния характер.



Ървин Д. Ялом е роден във Вашингтон през 1931 г. Почетен професор в Станфордския университет, автор на високо ценени от критиката бестселъри, изключително търсен психиатър и терапевт, Ялом живее активно и днес. С годините успява да примири двете си големи страсти - писането и психотерапията. И го постига, защото е убеден, че целта им е една и съща: да помагат на хората по пътя към повече свобода и спокойствие.

Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 2277 Неутрално

    Има и реално нереализирани.

  2. 2 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 2277 Гневно

    Де го нашия доктор, А?

  3. 3 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1391 Любопитно

    До коментар [#2] от "Доби Велков - реално реализиран":
    Кой, бре, онорис аузата ли?

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.
  4. 4 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 2277 Неутрално

    До коментар [#3] от "ПАВЛА - Sorrylol":

    Схващаш ма от половин пост начи. Само той може да разплаче Ницше.

  5. 5 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1380 Неутрално

    ...някъде в дълбините на научната мисъл има място и за кафене.Едно такова задушевно/задушно и опушено или по-точно задимено каквато е мисълта преди да роди поредната Идея за сътворението и АЗ-а.Място до колоната си е находка-не те виждат, но оглеждаш новодошлите..и си пиеш кафето с кеф. В един такъв § интервал(между поредната глъдка и свеждане на погледа) странично забелязваш крачка, позната от някъде..може би от филмовия екран,или от статия на
    в-к "Капитал" но улавяш върхово чувство....това е за мен>
    следва безсловесен монолог,игра на светлини и погледи

  6. 6 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 2277 Гневно

    До коментар [#5] от "xalikarans":


    [quote#5:"xalikarans"] опушено или по-точно задимено каквато е мисълта преди да роди поредната Идея[/quote]
    Забраната за тютюнопушене убива науката!
    И на никой не му пука!

  7. 7 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3884 Неутрално

    До коментар [#4] от "Доби Велков - реално реализиран":

    "Само той може да разплаче Ницше."
    Но пък вече се вживява в ролята на народен водач... Протестиращите са на път да ме отчаят...

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  8. 8 Профил на Stavrogin
    Stavrogin
    Рейтинг: 816 Неутрално

    хмм, изглежда интригуващо, но се набива на очи едно историческо несъответствие, през 1882 година Ницше и Вагнер отдавна са скъсали всякакви взаимоотношения и още през 1878 композиторът се изказва много остро срещу философа за "Човешко твърде човешко", като си помисли човек обаче с какво са се занимавали културните хора в Европа по това време, с какви книги, идеи и прочее....направо жал да му стане за тогавашната БГ действителност - фили, фоби, национализъм, патриотизъм, все "низки" за Ницшевата културна представа страсти, то не че и Западна Европа не е била в плен на подобни "низки" страсти,но, види се имало е и друго

    Отишло едно джудже при Веско Маринов за автограф и му казало: „Г-н Маринов, пораснах с вашите песни“.
  9. 9 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1391 Весело

    Вечален съм от откъса. Стилът на Ървин Д. Ялом определено ми допада и ще си купя книгата му. Много ми хареса това:
    "Лявата му ръка приглади набързо червеникавата остра брада, за да премахне всяка следа от закуска по нея."

    /не се чете/
  10. 10 Профил на Весо
    Весо
    Рейтинг: 450 Неутрално

    "Проблемът [на] Спиноза", май първата му издадена книга у нас беше добра и ме зантригува с паралела м/у Спиноза и Алфред Розенберг. Имам съмнения обаче за тази книга.

  11. 11 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1391 Весело

    До коментар [#8] от "Stavrogin": но се набива на очи едно историческо несъответствие, през 1882 година Ницше и Вагнер отдавна са скъсали

    Братчед, това е художествена творба, а не мемоари. Друг е въпросът, че в партизанските мемоари, блика такава художествена измислица, на която би завидяла всяка научна фантастика. Колкото до "несъответствията", има ги много и в "Майсторът и Маргарита" на Булгаков. Един приятел разправяше, че е обикалял цял ден в Москва, за да търси Патриаршите езера.

    /не се чете/
  12. 12 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 561 Неутрално

    [quote#9:"Тони Шнайдера"]"Лявата му ръка приглади набързо червеникавата остра брада, за да премахне всяка следа от закуска по нея."[/quote]
    Аз на еврейските автори точно натурализма не им харесвам Иначе книгата изглежда интересна, най-вече заради професията на автора и историческите персонажи.

    'Let light surround you' Dream Theater
  13. 13 Профил на Stavrogin
    Stavrogin
    Рейтинг: 816 Неутрално

    До коментар [#11] от "Тони Шнайдера":

    хаха, мерси за инфото много пъти съм си мислел, че ако отида в Москва бих отишъл до патриаршите, за да се огледам за някой който е закусвал с Кант а то кво, май ги нямало както и да е......аз казах, че се набива на очи без да влагам критика в изказването си, въпреки че несъответствието не е от естеството на Булгаковото, и според според мен даже е недопустимо и се чудя да не би аз май нещо да бъркам

    Отишло едно джудже при Веско Маринов за автограф и му казало: „Г-н Маринов, пораснах с вашите песни“.
  14. 14 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1391 Весело

    [quote#12:"ariel28"]Аз на еврейските автори точно натурализма не им харесвам[/quote]

    Братчедке, на това не би казала "натурализъм", дори Монахинята от Монца. Ти си чувствителна, като игуменка на манастир! Какво би казала за следното стихче на Емил Зола, от Жерминал:

    През 42-ра/1842-ра г./, тук пристигнаха миньорите,
    през 43-та курвите разголват крак.
    Във тревата, първите събарят вторите,
    тъй родил се е тукашният "кореняк"

    /не се чете/
  15. 15 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1391 Весело

    [quote#13:"Stavrogin"] много пъти съм си мислел, че ако отида в Москва бих отишъл до патриаршите, за да се огледам за някой който е закусвал с Кант[/quote]

    Не се притеснявай, братчед! Този дето е закусвал с Кант, сам ще те намери, ако е решил. Иначе и да го търсиш, няма да стане. И аз ти благодаря за инфото - не знаех за връзката, между братчедите Вагнер и Ницше. Жив и здрав бъди!

    /не се чете/
  16. 16 Профил на molestro
    molestro
    Рейтинг: 236 Любопитно

    От краткия откъс си мисля,че книгата си заслужава да се прочете най-малко заради увлекателния подход на Ялом,с който разказва за една толкова противоречива личност и радикален нравствен нихилист като Ницше.Цялото му развитие е низ от кризи и соматични страдания.Загуба на вяра в християнството, ентусиазъм към Шопенхауер и Вагнер, внезапното прекратяване на приятелството с тях, невротичните страдания породени от сифилиса,с който се заразява едва двадесет годишен и не може да се излекува до края на живота си са само част от преживяванията.Трудно може да се каже доколко философските концепции вкл. и тези в книгата Тъй рече Заратустра са израз на еволюцията в мисленето му или са изкривявания в резултат на шизофренията.Легендата за Ницше започва още докато е жив: мъж,отлъчил се от обществото живеещ в уединение като Заратустра в неговата планина и отправящ анатеми срещу съвременното общество.След смъртта му легендата продължава да се експлоатира от различни идеологии,вкл. и от нацизма..

  17. 17 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 838 Неутрално

    [quote#11:"Тони Шнайдера"]Друг е въпросът, че в партизанските мемоари, блика такава художествена измислица, на която би завидяла всяка научна фантастика. [/quote]
    Ти сигурно не си чел дЕсидентските мемоари - как се борели за демокрация като работели в ЦК на БКП и се хранели в стола на Комитета за култура. Обаче много страдали за демокрацията. Затова така клеветиш партизаните.

  18. 18 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 838 Неутрално

    [quote#16:"molestro"]Трудно може да се каже доколко философските концепции вкл. и тези в книгата Тъй рече Заратустра са израз на еволюцията в мисленето му или са изкривявания в резултат на шизофренията.[/quote]
    Ницше - реакционен философ, продукт на болното буржоазно общество. Да не си чел Кратка история на философията на др. Сава Гановски от 1952 г?

  19. 19 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1461 Неутрално

    [quote#11:"Тони Шнайдера"]Един приятел разправяше, че е обикалял цял ден в Москва, за да търси Патриаршите езера. [/quote]

    А, моля Ви се!
    Москва е голяма и обширна, но Патриаршите езера, ул.Малая Бронная (сега няма трамвай), турникетът, "нехорошая квартира" и прочее култови местенца са реалност, бих казал - магическа реалност!

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  20. 20 Профил на molestro
    molestro
    Рейтинг: 236 Неутрално

    До коментар 18."Откриване на несъзнаваното.История на динамичната психиатрия",Анри Еленберг,2006 г.

  21. 21 Профил на victor2
    victor2
    Рейтинг: 1299 Неутрално

    Откасът много ми хареса.Още веднъж се убеждавам че от лекар може да се получи много добър писател,но от мойте наблюдения, от артист политик не става.

  22. 22 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1336 Неутрално

    Венеция, Виена, кафене, еротизъм в мислите, Вагнер, Ницше, реален образ на неочакван, но интригуващ образ на млада жена...
    Разговор, който нищо не казва, но нажежава любопитството на читателя, които реагира и ерегира.
    Любопитно, но и познато...

  23. 23 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3202 Неутрално

    Откъсът ми напомня ненатрапчиво смахнатите филми на Уди Алън. А също и книгата на един друг евреин Филип Рот,"Синдромът Портной".
    Декадентско,затова е и интересно. Единственото добро,което може да се каже за декадентското.

  24. 24 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 561 Неутрално

    До коментар [#14] от "Тони Шнайдера":

    Господине, натурализмът не е непременно свързан със сквернословия и секс. Ограмотете се...

    'Let light surround you' Dream Theater




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK