Филм за джаза в нацистка Германия - несбъдналото се изкушение на Стенли Кубрик

Стенли Кубрик по време на снимките на филма "Бари Линдън", един от реализираните си филми на историческа тематика.

© Associated Press

Стенли Кубрик по време на снимките на филма "Бари Линдън", един от реализираните си филми на историческа тематика.



По-рано тази година стана ясно, че идеята за биографичен филм за Наполеон, върху която Стенли Кубрик е работил години наред през 60-те, ще бъде претворена в минисериал с продуцент Стивън Спилбърг. Една от най-големите пречки за заснемането на филма са били изключително амбициозните бойни сцени, които са изисквали над хиляда статисти. Проектът за Наполеон често е наричан "най-великият нереализиран филм" на Кубрик, но според сп. "Атлантик" може би най-смелата идея за военен филм на режисьора на "Сиянието" и "Широко затворени очи" е продукция, носила работното заглавие Dr. Jazz.


Той е обмислял да работи по нея малко след излизането на "Пълно бойно снаряжение" (1987), а вдъхновението е дошло от книгата Swing Under The Nazis (1985) на Майк Зверин (1945 - 2010), роден в Куинс, живял в Париж, преди работил като тромбонист и тромпетист в групите на Майлс Дейвис и Ерик Долфи, преводач на песните на писателя Борис Виан, също обвързан с джаза, а по-късно насочил се към журналистиката. Кариерата му в публицистиката и критиката пък е белязана от арест заедно с Джим Морисън от The Doors през 1967 г. по време на концерт, където вокалистът и публиката излизат извън контрол.


В романа си, писан след две години на проучвания и разследвания из Франция, Австрия Полша и Германия, той разказва за реално съществувал нацист, който е бил в борба със себе си заради любовта си към джаза – музика, която е била забранявана от Третия райх. Голяма част от проучванията му са свързани с интервюта с оцелели от холокоста, които му разказват повече около джаз сцената в този период. Сюжетът идеално се е вписал с идеите на Стенли Кубрик, който винаги е бил дълбоко заинтригуван от историята на нацизма и едновременно с това фен на джаза. Особено символична за него е била и снимка в книгата, на която пред парижко кафене позират чернокожи, еврейски и цигански музиканти.




"Стенли често казваше, че е по-лесно да се влюбиш, отколкото да намериш добра история", казва неговият дългогодишен асистент Тони Фревин. За режисьора романът се превръща именно в откритие. "Той харесваше начина, по който историята показва как музиката има способността да обединява хората въпреки крайните им политически различие."


Книгата също така изследва начина, по който се противопоставят част от еврейските музиканти. Роденият в Чехия Ерик Вогел първо потапя тромпетите си в сярна киселина, за да НЕ може след конфискуването им на тях да бъдат свирени нацистките маршове. Същият композитор пък е разпознат от офицер, който за компенсация за мъченията му дава част от своите джаз албуми и книги.


Идеята е останала единствено във фантазията на Стенли Курбрик. За разлика от филма за Наполеон, за който са направени 15 хиляди фотографии на локации и са изписани стотици страници с варианти на текста, по Dr. Jazz дори не е правен първи вариант на сценарий. Според Фревин е твърде възможност режисьорът да е оставил проекта, тъй като е бил разочарован, че една от песните, които е искал да влязат в саундтрака, е била същевременно използвана от Уди Алън в "Хана и нейните сестри".


Освен Спилбърг други имена в Холивуд също са заинтересувани от оставените идеи на режисьора, който сякаш е завършил много по-малко проекти, отколкото всъщност е искал. През 2011 г. се появи информация, че Скарлет Йохансон ще участва в Lunatic at Large, друг започнат, но никога недовършен филм на Кубрик. Сред другите негови обмисляни, но никога реализирани проекти са историческа лента за холокоста, порнофилм, който е щял да направи революция в жанра, екранизации по "Парфюмът" на Патрик Зюскинд, "Махалото на Фуко" на Умберто Еко, "Властелинът на пръстените" на Толкин по идея на The Beatles, както и още няколко адаптации по книги.


Междувременно в Лос Анджелис отвори първата ретроспективна изложба на режисьора в САЩ, пътувала през последните две години из Париж, Франкфурт, Амстердам, Рим, Брюксел и Мелбърн.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK