Откъс от стихосбирката "Уиски в тенекиена кутия" на Пейчо Кънев

Част от корицата на книгата.

© Жанет 45

Част от корицата на книгата.



Тази седмица в рубрика "Четиво" ви представяме няколко няколко стихотворения от книгата "Уиски в тенекиена кутия", подбрани лично от автора им Пейчо Кънев. Поетът, който през последните години живееше в Чикаго, има над осемстотин публикации в литературни издания, а през 2009 г. е номиниран за награда Pushcart Prize от  Асоциацията на литературните издателства в САЩ. В България той е познат от сборника с разкази "Разходка през стените" и стихосбирката "Американски тетрадки", а на английски е публикувал Bone Silence, също книга с поезия, а още една такава, Requiem For One Night, предстои да излезе в края на годината. Той е също така главен редактор на базираното в САЩ издателство Kanev Books.


Новата творба на Кънев срещна одобрението на внука на Ърнест Хемингуей, Джон Хемингуей, който пише: "Това са неговите лични истории и в тях виждам семейството му и откъде идва той, стари или несподелени любови, самоубийства, виждам вечността и една тенекиена кутия, която му напомня за един велик писател, който по някаква странна случайност е мой дядо".


Очаквайте утре и интервю с Пейчо Кънев за "Дневник". "Уиски в тенекиена кутия" се издава от "Жанет 45".




Поет в Чикаго


Този град е страховит и прекрасен!
Неговото бляскаво езеро с белите яхти, чайки
и чапли, полюшващи се спокойно върху
мраморните вълни;
силно блъскащият вятър,
кривящ короните на импозантните дървета;
тези луди и красиви хора, ходещи
нагоре и надолу по улиците,
докато Сиърс Тауър пронизва алабастровото небе.
Тук, преди много време, в една малка къща,
Карл Сандбърг записваше виденията си.
Не много надалеч Хемингуей научи
как се зарежда пушката.
Това е град на касапи, гангстери
и поети, смъркащи небеса.
Това е град на несигурност
и погрешно разбрана простота.
Това е град на обичта
и ножовете, водещи до забрава.
Но все още е твърде рано...
Един от онези дни, в които се събуждаш с думи,
преобразяващи се в пари;
непозволими поетични мечти...
Бог не дава своето разрешение на всеки един драскач.
Чаша кафе или неразгадания цвят на уискито –
кой абсурд ще избере поетът?
Този град ще се погрижи за това!
Преди години можеше да видиш малката
Гуендолин Брукс да скача на въже със стихове,
пенещи се в главата й,
а Шъруд Андерсън да гради вселени с думите си.
Днес баровете са пълни с крещящи словослагатели,
сутрешните булеварди вдишват и издишват потни
кънкьори, кучкари и забързани печатари.
Това е твоето място под слънцето. Град на съдбата!
Не го напускай...
Камъните от нереалната градска стена
никога няма да ти кажат Довиждане!


Лек следобед


Понякога Господ обича да пие
уиски с мен: чисто,
без сода.


Седим във всекидневната
пред телевизора и пушим
пури, загледани в новините:


"Земетресение в Хаити... самоубийствен
атентат в Афганистан... глад в Сомалия...
наводнение в Индия... убийства в Ирак..."


Поставям празната си чаша на масата,
близо до наполовина изпразнената бутилка,
и Го гледам как издиша облаци от бял дим.


– Няма ли да направиш нещо? – казвам,
сочейки екрана.


– НЕ! – отговоря
Той и си пълни отново чашата.


Почти следобед е.
Неделя.


На ъгъла до жилището ми –
методистката църква.


Камбаната бие!
Виждам как Господ потреперва.


Ставам и отивам до прозореца:
гледам как американските деца играят в парка
под
потните, слънчеви лъчи.


После се обръщам и него Го няма.


Миризмата му още малко се стеле из
стаята и изчезва със залеза.


Бутилката е празна.


Отварям хладилника, изваждам още една,
изключвам телевизора и този ден свършва
с много повече смисъл.


Изстрел в Бруклин


Слънцето се изкачва.
Те са насядали по черните, ръждясали
противопожарни стълби и пушат трева.
Мокро пране и въздишки висят по жиците
като простреляни птици.
Никъде е навсякъде на това място.
Слънцето слиза.
Черните лица гледат нагоре
към дима, как се изнася към Манхатън.
Бутилка топла бира е всичко,
което могат да си позволят.
A нощта си навива мръсните ръкави,
пеейки глупави песни за успеха.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 4706 Неутрално

    не ме грабна и не ме стисна за гушата !

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  2. 2 Профил на Handy
    Handy
    Рейтинг: 726 Неутрално

    София. Някой се разхожда из градските улици.
    Друг се излежава и пуши в кревата си
    Трети пише и чете във форуми
    Но никой не разбра какво е искал да каже поетът

  3. 3 Профил на Ослик, суслик, паукан
    Ослик, суслик, паукан
    Рейтинг: 447 Неутрално

    миризмата, стелеща се от този поет, не е приятна и ще изчезне дори преди залеза.

    I had a dream, Joe
  4. 4 Профил на az_medikyt
    az_medikyt
    Рейтинг: 288 Неутрално
  5. 5 Профил на chudomor
    chudomor
    Рейтинг: 892 Неутрално

    Желая успехи на автора.
    И дано скоро от тенекето освен Господ го споходи и Музата...

    От идиоти отговор не чакам
  6. 6 Профил на roooster
    roooster
    Рейтинг: 367 Неутрално

    Ми неам думи. Тоя сам се е описал - крещящ словослагател.

  7. 7 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 1824 Неутрално

    Не е Уолт Уитман, обикновен алкохолик е.

  8. 8 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 3141 Неутрално

    Дневник,
    Няма ли наистина стойностни поети,та ни занимавате с "ПОЕТИ".

  9. 9 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2046 Неутрално

    Бих прочела разказ. Поезията му може да звучи по-добре на английски, но не приемам внушението на български.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  10. 10 Профил на red.mary
    red.mary
    Рейтинг: 506 Любопитно

    На български не става - на мен ми звучи твърде тромаво и невдъхновено. На англ. - не знам, надявам се да е по-добре, щом е печелил толкова награди...

    Не може и да се сравни с най-нежното и силно стихотворение с подобна тема:

    "Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –
    като теменужен остров в лунносребърни води,
    и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
    се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.

    И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
    хиляди души разбити – глъхне празничния град
    и под лунно наметало с шепот странен той разказва
    повестите безутешни на вседневен маскарад...."

  11. 11 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 1824 Неутрално

    Ключът от палатката е в избирането на такива думи, които да предизвикват приятно чувство за синестезия- тоест без да искаш, мозъкът ти да интерпретира думата като друго преживяване, като цвят или дори телесно усещане.

    Ако са само думи, дразнят, точно както музика, която е просто наредени ноти.

    За усещането за синестезия има значение всяка сричка, всеки звук, затова е поезия, а не стихоплетство.

    Силата да използва трябва!

  12. 12 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 1824 Неутрално

    " I still remember the eagles
    perched on the rocks
    and, after that, leaping from the infinity
    into the abyss to look for meat.

    So majestically!
    The smooth feathers and the shining talons,
    pulsing against the Sun."

    И на английски има какво да се желае- дори на граматично ниво е грешно и тромаво, а не е по поетични причини. Образите са като от първите младежки поетични пориви.

    Мда, не е Уолт Уитман...макар да се е опитал да го докара.

    Ако Уитман пишеше така, нямаше да пише "When lilacs last in the doorway bloomed", a
    "I recall how the lilacs blossomed out over the gate of the garden."

    Това за орлите иначе е готино, ако се пренареди:

    "My memory a cliff for hunting eagles:
    They perch awhile, then
    Prey the void for flesh."

    На езиково ниво е по-ритмично, а като образност е кратка философия на паметта: спомените идват от нищото, празнотата няма мръвки, освен за поетичните орли.

    Ама се иска малко напън, за да превърнеш обикновеното пернато в поетичен орел.

    За So Majestically! няма и да говоря...

  13. 13 Профил на blackboard
    blackboard
    Рейтинг: 213 Весело

    Смея се на надигащата се вълна от завист.
    Една друга типична за Българина чертичка-(-)
    да покаже ,че той е по-велик от другия!
    Като сте толкова велики-що не пишете бе хора?
    -или е по-добре да чоплим(семки) във форума.
    Успех на мистър Кънев!
    Велик или не--поне е опитал!

  14. 14 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 1824 Неутрално

    Кой е казал, че не пишем! И при това се опитваме да изтрепем конкуренцията, която си позволява да словоблудства за орли, соколи и други грабливи пилета.

  15. 15 Профил на Мастър Йода
    Мастър Йода
    Рейтинг: 1086 Неутрално

    Аре, ся... да ви обясня как се пише поезия. Бутилката твърд алкохол е задължително условие. Иначе какви поети сте ми. Кутия цигари. Или по-добре две. Малко желание за оригиналничене. Доза свободни асоциации. И вие вече сте новоизпечени поети. Напишете нещо ей такова. След ден-два му придайте повече драматизъм. На третия ден поизпънете лексиката оттук-оттам. Публикувайте го в местния супермаркет и изчакайте легендите да ви споходят. Да, вие вече сте утвърден поет. Наздраве!

    Бутилка, пълна с метакса,
    ухаеща на най-красивата богиня.
    Мирис на девственица,
    дошъл с бриза на най-средното от моретата.
    Мислите се стелят като разпенени вълни
    и отлитат като разтревожени от бурята албатроси.
    Мисли на наивник, не казал сбогом на младостта.
    Бутилката е неначената и очаква богинята
    да се роди от пяната на мислите по нея.

    Аз не остря моливи, аз руша империи!
  16. 16 Профил на Мастър Йода
    Мастър Йода
    Рейтинг: 1086 Неутрално

    Ей, забравих нещо много важно! Да не вземете да броите стъпки и да мерите речта си! За бога, никой вече не прави това!

    Аз не остря моливи, аз руша империи!
  17. 17 Профил на Dragoslava
    Dragoslava
    Рейтинг: 926 Неутрално

    До коментар [#16] от "Мастър Йода":

    Болката ражда най-силните стихове. Думите се редят сами, като в народна песен.

  18. 18 Профил на sgannn
    sgannn
    Рейтинг: 416 Неутрално

    Невъзможно ми е да разбера защо един българин (с други думи - полуеврпоеец, полуазиатец, наследник на велика поетическа традиция), се е напънал да се докара да звучи като средностатически американски white trash - къде ти Гинзбърг, къде ти Буковски, къде ти Керуак (ама от Силистра). Само в Америка ще те четат, приятелю, тук се пие ракия и поезията е на друго ниво (и не се чете, а се пише).

  19. 19 Профил на begajmani
    begajmani
    Рейтинг: 368 Неутрално

    Тази поезия е за алкохолика както е порното за онаниста.

  20. 20 Профил на begajmani
    begajmani
    Рейтинг: 368 Неутрално

    До коментар [#12] от "lil_alex":

    МАШАЛА!

  21. 21 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 1824 Неутрално

    Моля, моля- това е поезия, която би написала незаконната дъщеря на Емили Дикинсън и Ханибал Лектър.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK