Тери Пратчет – пародиращ света вече 30 години

© facebook.com/pratchett

Въпреки че от шест години Тери Пратчет е диагностициран с болестта на Алцхаймер, британският писател не забавя оборотите. Напротив, той пише повече от всякога, както признава в интервю за в. "Гардиън".

Тази есен се очаква Raising Steam, 40-ата книга от поредицата му "Светът на диска", от чието начало се навършват 30 години. 64-годишният писател я започва с "Цветът на магията" (1983), а целта му в началото е да направи пародия на фентъзи жанра.

Raising Steam е написана в съавторство с дългогодишните му приятели математикът проф. Иън Стюърт и биологът д-р Джак Коен, а с тяхната помощ Пратчет ще разкаже повече около света на героите си и как той е бил създаден. Очаква се в книгата читателите да се запознаят и с напълно нов персонаж.

"Полезно е да излезеш от този свят и да го видиш от перспективата на друг", разказва Пратчет пред "Гардиън". "Има много наука в това, а както казва (героят от "Пътеводител на галактическия стопаджия") Слартибартфаст: "Аз съм огромен фен на науката, но не мога да направя и едно квадратно уравнение." Устроен съм по същия начин."

Преди да започне да създава "Светът на диска", той първо е трябвало да си позволи да започне да създава литература. "Веднъж имаше среща на читатели с писатели като Артър Кларк, Майк Муркок, Джон Брунър, като че ли всички големи в научната фантастика. Това беше като да видиш безсмъртни и изведнъж разбираш, че това са автори на фантастика и същевременно с това напълно обикновени човешки същества. И осъзнаваш, че няма причина ти да не бъде писател също като тях", разказва Пратчет, единствено дете на семейство от работническата класа в малкия град Бийкънсфийлд. Окуражен е да пише от майка си, ирландка, която описва като "борбена, преди борбеността сред жените да стане актуална". От нея той наследява страстта към разказването на истории.

Въпреки интересите към големите въпроси на науката и литературата успехът му в училище е слаб и на 17-годишна възраст той напуска гимназия, за да стане репортер в местен вестник. "Журналистиката в малките градове също е журналистика. Ако сбъркаш нещо, всички знаят къде живееш. Виждаш повече и имаш свободата да правиш много повече неща, отколкото в голям вестник. Видях първото си мъртво тяло на първия ми работен ден." По-късно младия Пратчет работи като пиар, но нито в един момент работата не прекъсва четенето и писането. "Имам три библиотеки вкъщи и ако правителството реши да въведе такси за книгите, аз съм в смъртна опасност."

Въпреки че от първите си книги той има успех, именно книгите от "Светът на диска" му носят световна популярност. "Идеята за тях просто се появи. Започна като пародия на фентъзи, но когато "Цветът на магията" се разпродаде на първия ден от излизането й, реших да напиша продължение. Книгите ставаха все по-добри с времето. Пораствах, вече бях преживял повече неща и мислех за повече неща, така че вложих в самите истории повече от житейския си опит." Белетристът смята, че от пародия на фентъзито поредицата се е превърнала в пародия на света.

Едно от най-забележителните неща за него е начинът, по който книгите достигат до различна аудитория и различни поколения. Заради това той описва фантастиката като "уни-ейдж" жанр. "Може да започнеш да я четеш в детската ясла и този жанр да те следва, докато умреш." Той също така смята читателите за изключително отворени към света и не смята за изненадващо, че първата целувка между хора от различни раси по телевизията се е случила в "Стар трек". "Това се вписва в традициите на научната фантастика, където всичко опира до това хората да бъдат хора, независимо в каква форма, размер или цвят са те. Трудно е да четеш научна фантастика и да си изпълнен с омраза към различните от теб."

Тъй като намира за все по-трудно да пише, той вече диктува идеите си на компютър, а съдбата на поредица оставя на дъщеря си Риана, която работи като изграждаща сюжети за компютърни игри. Дали тя ще я продължи, ще бъде изцяло нейно решение. Едно от нещата, които иска да направи приживе, е и филм по книгите, идея, която е в застой от години, най-вече заради нерешителността на Холивуд и самите предубеждения на Тери Пратчет към киноинституциите в САЩ. "Холивуд е пълен с хора, които имат способността да кажат "не" и навярно един човек, който би казал "да". Човек може да умре в чакане на решение от Холивуд. Ако има филм за "Светът на диска", искам той да е мой, а не техен."

Според писателя, подкрепящ евтаназията и описал Смъртта в книгите си като комичен герой, тя обединява човечеството. "Всички умират. Така че не ни оставя нищо друго, освен да правим това, което трябва и да не се тревожим, че ще случи – защото няма какво да направим по въпроса."