Теодоси Спасов и фламенко звездата Арканхел: Фламенкото и музиката на Балканите са органично свързани

© Европейски музикален фестивал

Арканхел, Вие се появихте на сцената най-напред като ученик и духовен наследник на Енрике Моренте, един от най-великите фламенко изпълнители на нашито време. Какво взехте от него?

Арканхел: От артистична гледна точка взех от него способността винаги да мисля за музиката, която изпълнявам, а не за това какво казват другите за нея. Научих се да бъда просто свободен като артист, да участвам в проектите, които ми харесват, и да се отнасям винаги с много голямо уважение към традицията.

Чувствате ли се посланик на фламенко културата по света и какво послание носите на българската публика?

Арканхел: Чувствам се посланик, защото навсякъде по света нося със себе си испанската, както и фламенко културата. Но това не значи, че се мисля за най-добрия или най-важния от всички. Просто представям изкуството на моята земя навсякъде, където хората искат да слушат фламенко.

Мисля, че с проекта "Братимене" ще направим така, че българите да усетят величието на музиката, колко голямо уважение изпитваме към нея ние, музикантите, и че това е сближаване, чрез което се търси истината за тази музика.

Как се срещнахте с Теодосий Спасов и как работите с него?

Арканхел: Срещнах Теодосий в Барселона миналата година. Срещнахме се благодарение на Ернестина ван де Ноорт, директор на фламенко биеналето в Холандия. Тя имаше проект, в който видя, че моят начин на работа се връзва добре с нейния поглед към нещата.

Да се работи с Теодосий Спасов е много лесно, тъй като той е свирил с много музиканти, изпълняващи твърде различни стилове музика. Има много отворен ум, много е буден, и мисля, че има много особена музикантска чувствителност. От инструмент, който на пръв поглед предлага толкова малко възможности - какъвто е кавалът, той изкарва толкова много различни мелодии. Убеден съм, че за мултикултурния диалог Теодосий върши работа, която заслужава адмирации.

Теодоси Спасов: Ние сме приятели с Арканхел и наистина процесът е "братимене". Приятно ни е да сме заедно и всеки да предлага своите оригинални идеи в живата тъкан на този наш проект.

А какво представлява проектът "Братимене", който варненската публика ще види на 26 април?

Теодосий Спасов: Проектът "Братимене" в оригиналния си вид се състои от Арканхел, един от водещите фламенко певци на Испания, Дани де Морон - млад и талантлив фламенко китарист, Агустин Диасера – перкусионист, плюс мен и една популярна испанска фламенко танцьорка. Това ще е и нашата програма за публиката във Варна на 26 април.

Имахме възможност да свирим този концерт в рамките на фламенко биеналето в Амстердам в известният джаз клуб "Инхаус" с двама от познатите ви балкански изпълнители - Владко Стефановски и Мирослав Тадич. Много се радвам, че точно с "Братимене" ще покажем тази прекрасна комбинация между фламенко и българска балканска музика, подплатена с оригиналния фламенко танц.

Ще започнем програмата си с вокален дует, в който аз и Арканхел ще пеем една моя българска песен - "Край село, на баирите". И тя ще премине във фламенко вокал, изпълнен от него. Аз му акомпанирам с кавала. Така концертът ни ще започне много натурално, много истински земно и в същото време много извисено.

Къде е пресечната точка на българската музикална традиция и фламенкото?

Теодоси Спасов: Фламенкото е типично за южната част на Испания, за испанските цигани, които са основни двигатели в тази музика, но тя самата съдържа в себе си отражения, дошли от най-различни посоки - от испански, арабски, еврейски, а и от много съвременни влияния. Това е много интересна, жива музика, която постоянно се развива.

В света на фламенкото има бясна надпревара за оригинални решения. При нас също има развитие на музиката, имайки предвид моята школа на обучение. Аз съм учил българска народна музика в музикалното училище в Котел и в академията в Пловдив. По-нататък следват моите срещи с големите имена от циганското семейство, които са активни и присъстват силно в българската музика, особено в периода на сватбарските оркестри. През 80-те години съм свирил много с техните големи имена.

Впрочем аз съм израснал в Котел, а там в съседство с музикалното училище, където учех българска традиционна народна музика, беше циганската махала. Там популярни цигански музиканти също работеха и оформяха присъствието на тази гледна точка към музиката в българската национална култура. Така че аз съм попил от естетиката на Балканите и цялото тяхно разнообразие. Това ми помага бързо да вляза органично в комбинация с фламенко музиката.

Какво представлява за вас "братименето", как го разбирате като музиканти?

Арканхел: Побратимяването е всичко. В духовен смисъл означава уважение към брата, и в музикантски смисъл също. Това, което ние се опитахме, беше да сближим два стила музика, много далечни един от друг, които нямат абсолютно нищо общо помежду си. Но накрая те намират общи неща, тъй като онова, което ги обединява, е представянето на душевността на един народ. И тази дългогодишна култура се отразява и в двата стила музика. Затова мисля, че в това отношение фламенкото и българската музика си приличат много.

Теодоси Спасов: Това ми беше мечта още като малък, когато тръгнах по пътя на музиката - да мога да свиря с музиканти от различните жанрове. И моята мечта се сбъдна във времето. Специално за проекта "Братимене" мога да кажа, че той е на вече две години съществуване по света, а сега идваме с него и в България. Но идеята стартира от края на 90-те години, когато бях поканен да свиря в албума на известния испански фламенко пианист Давид Дорантес.

Това беше една продукция на Лудвиг Корасон. Няма да забравя времето в Париж, когато записах за първи път в живота си във фламенко програма и вплетох в нея български звуци. По-късно се срещнахме с Давид Дорантес и с известния басист Рено Гарсия-Фонс, който е от френски произход - един от водещите в момента контрабасисти. Свирихме на различни фестивали, включително на големия испански фламенко фестивал в Гранада, където излязохме заедно със симфоничен оркестър.

Аранхел, какво научихте за българската и за балканската традиция от работата си с Теодоси и останалите музиканти от проекта "Братимене"?

Научих нещо, което не знаех, и то е как една традиционна музика може да е толкова богата откъм хармонии, нещо, което го има в много малко стилове музика. Обикновено традиционната музика се състои от по-прости мелодии, произхождащи от народа, от хора, които нямат музикално образование, а просто пеят това, което са им оставили прадедите им. Докато тази музика е много богата на хармонии, което ме изненадва в една традиционна музика.

Бихте ли представили накратко останалите участващи в проекта и как те ще се впишат в него?

Арканхел: В проекта на "Братимене" с Теодоси Спасов се включва още китаристът Даниел Мендес (Дани де Морон), който мисля, че се вписва напълно в профила, нужен за този проект. Ние се нуждаехме от китарист, за когото понятието "традиция" да е ясно, но в същото време да е свободна душа, за да може да върви напред и по други пътища.

Същото мога да кажа и за перкусиониста Агустин Диасера, който има много важна за мен добродетел - когато съпровожда, винаги да се опитва да не безпокои и да прави така, че ставащото около него да изглежда "по-голямо", отколкото е.

Танцьорката Ана Моралес е момиче, което жъне големи успехи в Испания, спечелила е много важна награда на фестивала "Лас Минас" и също отговаря на профила, който търсехме. А това са хора, които уважават и познават традицията, но и искат, и могат да вървят напред.

Накъде върви фламенкото през двайсет и първи век?

Арканхел: Мисля, че фламенкото се променя по много естествен начин. Откакто ние, фламенко изпълнителите, имаме възможността да свирим с други музиканти, ставаме свидетели на едно предаване на знания, което прави така, че фламенкото да се развива по много естествен начин.

То е музика с много вкоренена традиция и със структури, привидно отворени, които обаче всъщност са твърде затворени в себе си. Затова ние се опитваме да вкараме във фламенкото хармонико-мелодически игри, които са малко по-нестандартни и се срещат все по-често в света на музиката днес.

Кои са големите фламенко събития, в които ще участвате през лятото на тази година?

Има някои много важни събития за мен - фестивалът на китарата в Кордоба, фламенко биеналето в Малага, фестивалът в Монмарсан, фестивалът на етническата музика в Лисабон и още няколко. Но като че ли фестивалът на китарата в Кордоба и този в Лисабон са сред най-важните за мен това лято.