Отвъд суши бара, в Библиотеката

Истинските герои отново
И в навечерието на предстоящите празници за Възкресение "Дневник" ще спази традицията да разказва за хора, които остават извън обсебените от политика и скандали новини. Събираме текстовете тъкмо в тези дни, защото светлите празници и пътуванията са време, което предразполага да помислим за важните неща в живота, да планираме промени, да се заредим.
Отново избрахме "герои" с интересни истории, които си приличат по едно - енергията да създават, да се борят, да търсят, да преодоляват, да мечтаят...Те заразяват с желанието да продължат да вървят по пътя си, независимо какво се случва около тях. Затова от първата поредица в края на 2010г. наричаме тези хора истински герои на годината. Четете портретите в дните между 1 и 6 май. Приятни срещи.

Във времето на електронни книги, смартфони и таблети влече ли ви още миризмата на книги - нови и стари, която не може да се сравни с нищо? Да? Мен - също. Толкова неустоимо както преди да се докараме до това технологично развитие. (Което впрочем ценя). Тъкмо това изкушение да помириша книга сред многобройни лавици, сгушили се сред изтъркани на места кожени фотьойли, старинни
изящни шкафове и приглушена светлина от стилни настолни лампи, ме заведе в Библиотеката.

С главно "Б", защото тя не прилича по нищо на бездушните градски и читалищни хранилища за книги, не е и точно като на някой от старите универиситети. Но много напомня атмосферата тъкмо на място като последното.

Парадоксално - намира се отвъд най-стария суши ресторант в София, на ул. "Денкоглу". Влиза се през вратите му, минава се покрай бара и масите, аранжирани с клечки и салфетки и се нахлува в светая светих на книгите. Много рафтове, с много книги.

Но не като тези в изникващите през последните като гъби книжарници (което е чудесно само по себе си). Отделни помещения със своя си атмосфера поглъщат посетителя и го карат да си въобразява, че мястото е само негово. Книгите тук са дошли от Великобритания, натоварени в половин камион, предизвикал доста възклицания от митничарите по трасето.

Това е наша отдавнашна идея. Около 2-3 години отлежаваше в представите ни, разказва Васил Райчев докато съпругата му Ева Петкова разлива по чашите чай, приготвен на бара при входа. Той разказва, че преди едно от заниманията им било да издават списание Upgrade, с което да се допълват познанията на желаещите за мода, марки и други неща. Кризата обаче погълнала тази скъпа идея. Така двамата потърсили друго материализиране на желанието си да създадат място за култура, за изкуства, за мода, за бизнес, което да събере добра селекиця от книги. "Бизнесът се преструктурира и изчезна, това с което се занимавах преди, вече не е актуално. И остана идеята за библиотека", казва Васил.

Първо намират помещението без собствен вход към улицата, което го прави още по-уединено. После идва всичко останало по ремонта, в който обяснява Ева всеки дефект се наложило да се превърне в ефект, накрая купуването и доставката на книгите.

Тук хората могат да пипнат целулозния носител на знанието, усмихва се Ева и посочва, че библиотеката не е само книги, но и обстановка. Целта е да му е приятно на човек да прекара известно време. Като алтернатива на комерсионализирането на ежедневието.

Нямахме конкретен пример за това как да изглежда мястото, нямахме и интериорен проект. Освен това всичко от обзавеждането се продава, за да се обновява периодично, разказва Ева.

Нуждата от такова място споделят и приятелите им, с огромната помощ на които са организирали и създали библиотеката.Това подклажда идеята да се потърсят доброволци за подреждането и поддържането й.

И с двамата споделяме общата мисъл, че доброволчеството сякаш не е в кръвта на нас, българите. За разлика от мен те са се убедили в обратното. Лавина доброволци се отзовават за Библиотеката. Някои от тях в чужбина, които питат с каво могат да помогнат от там, където са.

Ева вече има строен график за всички тях - от един, който може да отдели да посреща клиентите само в сряда от 3 до 5 следобед, до друг, който може 6 часа в понеделник до желаещите за уикенда.

Това, което се случва ни убеждава, че сме на прав път, усмихва се Ева. Първоначално доброволците си мислели, че ще пренесат няколко кашона с книги и готово, а после си дали сметка, че инвестират повече време в разлистване на книгите.

"Когато човек няма пари да помогне на кауза – може да го направи с времето и усилията си. Същото е и за културата. Това са белите лястовички, които променят начина на мислене на обществото. Тук идват хора, които казват, че се чувстват различно като са прекарали 1-2 часа в тази атмосфера", споделя Васил.

Появата на над 130 доброволци (през платформата TimeHeroes) само за седмица е толкова
удивителна и за двамата, пък и за мен, че разговорът ни дълго се върти около тази тема.

В България хората не могат да си представят, че човек ще положи усилия, ще си инвестира времето и финансите - свои и на приятели за някаква кауза, от която няма да се печели, обобщава Васил. Да направиш добро хората у нас смятат, че това е около Коледа да събереш неща, които не са ти нужни или не чак толкова нужни и да го дариш на някой дом. Това е криворазбраната представа за благотворителност.

По принцип е така, но все пак насреща на битовите нужди трябва да стоят пари. И Ева, и Васил ги изкарват в съвсем други сфери - тя в консултантския бизнес, той - в ритейла. Той е и един от първите предприемачи в бизнеса с маркови дрехи в България. От вече неработещата верига магазини Hot Spot пък са мебелите в Библиотеката, които са в стил "винтидж" както е популярно напоследък да се казва.

Книгите - над 9 хил. тома, дошли с камион от Острова, са очаквано на английски език, но предстои да има и българска секция. Покриват на практика всички сфери на знанието, но романи няма, казва Васил.

Целта била да се предложи литература, която няма в съществуващите у нас библиотеки, а не се продава и в книжарниците. Близките планове на двамата включват абонамент към някоя или пък повече библиотеки на престижните университети, така че читателите в София да имат онлайн достъп до ценни книги. За да не сме с усещането, че живеем в края на света, обяснява целта си Васил.

Междувременно се работи по онлайн каталог на вече доставените томове, така че човек да може преди да отиде да провери има ли я дадена книга, а не да звъни по телефона да пита.

Наличната тук литература може да се чете както на място, затънал удобно в някой фотьойл, така и да се вземе за вкъщи срещу скромна абонаментна такса. Тя няма за цел да осигури сериозни приходи, видно от размера й (10 лева за 6 месеца). "Нямаше абонамент, но се установи, че е хубаво да има, макар и скромен, защото иначе им е странно на посетителите и приемат с недоверие безплатните неща, търсят уловката", казва той.

Това безвремие (кризата - бел. ред.) на нас ни се отрази много освежаващо. Преди няколко години, когато напусках консултантската фирма, в която работех, всичко беше improvement и efficiency, а сега всичко е shut down/close down, казва с малко горчивина в усмивката си Ева и обяснява, че тази ситуация е довела до това в един момент "човек да намери баланс между това, което трябва да прави, за да преживява и това, което му доставя удоволствие".

Сега тя поделя времето между консултациите, които дава през своя компания, и работата с доброволците в Библиотеката, където и за себе си открива едни нов свят - за неподозираните и от двамата приложения на пространството между книгите.

Те си мислели, че атмосферата е добра, например, за организиране на изложби. Получили се обаче съвсем други запитвания - тайни разговори на колеги извън офиса им, рождени дни, сред които един на 10-годишно момиченце, което кани на рисуване с маслени бои и торта приятелите си, мини семинари на неправителствени организации.

Хора идват просто да си свършат нещо (има wi-fi), защото бягат от шума на кафенетата и непрекъснатото навъртане на сервитьорите.

Според Васил все още мястото не е открито от 95% от хората, които биха го ползвали. Засега освен научилите вече посетители, сред които и живеещи в България чужденци, са техните приятели, които често си тръгват с по десетина книги от сферата, в която професионално или лично са затънали в момента.

Ева и Васил, който често пътува, не са типичните потребители на мястото, което са мечтали да имат заради липсата на много време разеляно освен между всичките им служебни ангажименти, но и от тези, които имат към едногодишния (и три месеца) син, който отсега се рови в детските книжки.

Всичко, което трябва да знаете за: