Откъс от "Мария-Антоанета" на Стефан Цвайг

Част от корицата на "Мария-Антоанета" от Стефан Цвайг

© Издателство "Ентусиаст"

Част от корицата на "Мария-Антоанета" от Стефан Цвайг




Днес в рубриката "Четиво" ви представяме откъс от романа "Мария-Антоанета" на Стефан Цвайг, написан през 1932 г. и известен като една от най-добрите биографични творби. Неслучайно, само 6 години след публикуването му, през 1938 г. той е екранизиран от "Метро Голдуин Майер". Новото издание на романа идва от издателство "Ентусиаст" в превод от немски на Ива Иванова и цена 18 лв..

Омъжването на едно дете


Векове наред Хабсбургите и Бурбоните са воювали по многобройните немски, италиански и фламандски бойни полета за надмощие в Европа; най-сетне се уморяват – и едните, и другите. Старите съперници най-после разбират, че с неутолимата си ревност само са разчиствали пътя на други владетелски домове; от английския остров един народ от еретици вече посяга към световното господство, протестантското маркграфство Бранденбург прераства в могъщо кралство, полуезическа Русия се готви да разпростре своята сфера на влияние до безкрайни далнини. "Няма ли да бъде по-добре, започват да се питат монарсите и техните дипломати, но както винаги твърде късно, ако запазим мир помежду си, вместо непрекъснато да подновяваме гибелните войни в полза на преуспяващите безверници?" Шоазьол от двора на Луи ХV и Кауниц, съветник на Мария Терезия, изковават съюз и за да бъде скрепен той трайно, а не да се възприема като временно примирие между две войни, предлагат двете династии, Хабсбургите и Бурбоните, да сключат кръвен съюз.




В двора на Хабсбургите никога не са липсвали принцеси за женене; и този път има богат избор от всякакви възрасти. Отначало министрите преценяват дали Луи ХV въпреки напредналата си възраст и крайно съмнителния си морал може да встъпи в брак с някоя хабсбурска принцеса, ала най-христолюбивият крал бърза да напусне ложето на мадам Помпадур, за да се вмъкне при друга фаворитка – мадам Дюбари. Император Йозеф, овдовял повторно, също не проявява особено желание да го сватосат с някоя от трите позастарели дъщери на Луи ХV; ето защо най-естествена остава третата връзка – да се сгоди подрастващият престолонаследник, внук на Луи ХV и бъдещ носител на френската корона, за някоя от дъщерите на Мария Терезия.


През 1766 г. смятат, че единадесетгодишната Мария-Антоанета би могла да е сериозна партия; австрийският посланик изрично подчертава в писмото си до императрицата от 24 май: Кралят даде да се разбере, че Ваше величество може да смята предложението за обсъдено и утвърдено. Дипломатите обаче не биха били дипломати, ако за тях не представляваше въпрос на чест да усложняват простите неща и преди всичко умело да протакат всяко важно дело. Двата двора се въвличат общи интриги; минава година, втора, трета и Мария Терезия, която таи основателни подозрения, започва да се опасява, че неприятният съсед Фридрих Пруски, "чудовището", както тя го назовава с искрено негодувание, в крайна сметка ще осуети с някое от своите макиавелистки сатанинства този план с такова важно значение за господстващото положение на Австрия; ето защо тя влага цялата си любезност, хитрост и цялата си жар, за да не изпусне половинчатото обещание на френския двор.


С енергичността на професионална сватовница, с упоритата и неотстъпчива търпеливост на своята дипломация тя постоянно разгласява в Париж качествата на принцесата; обсипва пратениците с любезности и подаръци, за да донесат от Версай сериозно предложение за женитба; повече императрица, отколкото майка, по-загрижена за нарастването на "семейната власт", отколкото за щастието на детето си, тя не се стъписва дори от предупреждението на своя пълномощен министър, че природата е лишила престолонаследника от всякакви дарби; разумът му бил ограничен, държал се извънредно недодялано и бил съвършено безчувствен. За какво ли е притрябвало на една ерцхерцогиня щастие, щом ще става кралица? Колкото по-разгорещено Мария Терезия настоява за официално писмено предложение, толкова по-невъзмутимо опитният крал Луи ХV протака нещата; цели три години той иска портрети и сведения за малката ерцхерцогиня и обявява, че по принцип гледа благосклонно на плана за женитба. Но не прави така желаното официално предложение, не се обвързва. 


Нищо неподозиращият залог за тази важна държавна сделка – единадесет-, дванадесет-, тринадесетгодишната Тоанет, нежна, миловидна, стройна, с безспорна хубост, междувременно си играе и лудува със своите сестри, братя и дружки из стаите и парковете на Шьонбрун; на уроците, книгите и обучението си не обръща особено внимание. С естествената си миловидност и неукротима жизненост тя така ловко умее да върти на пръста си гувернантките и абатите, натоварени с възпитанието ѝ, че успява да се измъкне от всякакви учебни часове. И Мария Терезия, чиято прекомерна заетост с държавни дела никога не ѝ позволява да положи специални грижи за което и да било от многобройните си деца, един ден с ужас установява, че бъдещата кралица на Франция на тринадесет години не умее да пише правилно – нито на немски, нито на френски, – а не е усвоила и най-бегли познания по история и по другите по-общи учебни предмети; музикалните ѝ изяви не правят изключение от цялостната картина, въпреки че уроци по пиано ѝ дава не някой друг, а самият Глук. Налага се в последния момент пропуските да бъдат наваксани, така че разглезената и мързелива Тоанет да се превърне в образована дама. За една бъдеща кралица на Франция е важно преди всичко да танцува прилично и да говори френски с добър акцент; без да губи време, Мария Терезия ангажира за тази цел известния учител по танци Новер и двама актьори от една френска трупа, която гастролира във Виена: единият за произношението, а другият – за песните.


Но френският пълномощен министър едва е съобщил за това в двора на Бурбоните, и от Версай вече долитат възмутени забележки; не било редно една бъдеща кралица на Франция да бъди обучавана от прости комедианти. На бърза ръка дипломатическите преговори се подновяват, тъй като Версай вече смята възпитанието на предложената годеница за свое собствено задължение, и след дълго умуване за Виена, в качеството си на възпитател, заминава абатът Вермон, препоръчан от орлеанския епископ; нему дължим първите правдоподобни сведения за тринадесетгодишната ерцхерцогиня. Той я намира очарователна и симпатична. С възхитителния си лик тя е олицетворение на изключителна миловидност и ако се поизточи – нещо, на което смеем да се надяваме, – ще притежава всички прелести, които могат да бъдат пожелани за една високопоставена принцеса. Затова пък достопочтеният абат се изказва далеч по-предпазливо за действителните знания и за прилежанието на своята ученичка.


Несериозна, разсеяна, невъздържана, неспокойна като живак, въпреки изключителната си схватливост, тя никога не е проявявала и най-малкото желание да се занимае с някаква смислена дейност. Тя притежава повече разум, отколкото дълго време се е предполагало, но за жалост до дванадесетата ѝ година този разум не е приучен да се концентрира. Известна леност и доста лекомислие допълнително утежниха заниманията ми с нея. Първите шест седмици є преподавах основите на художествената литература – схващаше добре, правеше верни преценки, но не успях да я накарам да вникне в същността на нещата въпреки усещането ми, че е способна да го стори. Най-сетне разбрах, че човек може да я обучава само ако същевременно я развлича.


Почти същото ще повтарят всички държавници още десет, двадесет години, оплаквайки се от това нежелание за мислене въпреки наличието на остър ум, от отегчението, с което се избягва всеки задълбочен разговор; още в тринадесетгодишната девойка е заложена цялата опасност на този характер, който би могъл да постигне всичко, а не желае нищо истински. Откакто във френския двор се разпореждат метреси обаче, повече се ценят външните страни на поведението на една жена, а не нейната същност; Мария-Антоанета е симпатична и представителна, характерът є е благопристоен – това е достатъчно, и през 1769 г. дългоочакваното писмо на Луи ХV най-сетне поема към Мария Терезия; в него кралят тържествено иска ръката на младата принцеса за своя внук, бъдещия Луи ХVI, и предлага венчавката да се състои по Великден идната година.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1367 Неутрално

    в превод от немски на Ива Иванова и цена 18 лв..
    .......
    Бе, превода е от Ива Илиева, а романът е издаден през 1987 г., том 2 -и от "Събрани съчинения".
    Просто става дума за преиздаване, а не за "ново издание".

    nemo malus felix, minime corruptor.
  2. 2 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2831 Неутрално

    Французите абсолютно необяснимо и до днес мразят "австрийката",както наричат Мария-Антоанета. И продължават със забележително тъп инат,да си избират революционери за управници. Като с Оланд днес стигнаха дъното.

  3. 3 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2115 Весело

    Фантастичен разказвач!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  4. 4 Профил на magnifilly
    magnifilly
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Брилянтен!

    " …В това е нашата вина, нашият грях, че бяхме толкова добри, толкова доверчиви, затова другите правеха с нас всичко, каквото поискат. …Минаха тия години. Вече не се оставям да ме залъгват с приказки, че на другите им било по-зле, а аз съм се отървал леко… Няма да допусна да ме убеждават, че стига да дишаш и да имаш за ядене, всичко е наред. Не вярвам вче в нищо, нито в Господа, нито в държавата, нито в смисъла на живота, и в нищо няма да повярвам, докато не почувствам, че ми се зачита правото ми на живот… Няма да отстъпя, докато не почувствам, че живея истински, а не получавам чуждите остатъци. — из романа "В омаята на преображението"


    ''За един човек с нравствено чувство собственото му съществуване винаги би изглеждало празно и незначително без утешителната мисъл и окрилящата илюзия, че и той като отделна единица може със стремежите и дейността си да допринесе нещо за общото нравствено усъвършенстване на света.''

    ''И най-високата и чиста идея става низка и нищожна, когато даде на дребната личност власт да извършва от нейно име безчинства.''

    "Детството е последният ти шанс за щастие. След това знаеш твъде много."




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK