Марио Варгас Льоса за нуждата от литературата, как утопиите убиват и кога писателите нямат нужда от съвети

Марио Варгас Льоса по време на церемонията в аулата на Софийския университет вчера

© Красимир Юскеселиев

Марио Варгас Льоса по време на церемонията в аулата на Софийския университет вчера



Перуано-испанския писател и Нобелов лауреат Марио Варгас Льоса, който вчера беше удостоен с отличието доктор хонорис кауза на Софийския университет "Св. Климент Охридски", направи среща с читателите в препълнената 65-а аудитория на университета. В нея той сподели детайли около биографията си, ранните години и формирането му като писател, както и мнението си на съвременните тенденции в литературата и обществото. Голяма част от разговора премина като диалог между него и Хуан Хосе Армас Марсело, директор на катедра "Марио Варгас Льоса" към Фондацията "Виртуална библиотека "Мигел де Сервантес".


В началото на разговора Марио Варгас Льоса обърна внимание на различния начин, по който жените и мъжете възприемат културата. "Често мъже ме молят да дам автограф за тяхната жена, дъщеря или сестра. А самите мъже нямали време да четат. Смятам, че винаги има време за четене и това зависи от важността, която се придава на четенето. По същия начин някои намират време за гледане на футбол, но вярвам, че литературата е не по-малко важна от футбола", каза Льоса, според когото четенето допринася за едно цялостно оформяне на личността, както никое друго занимание. Той забелязва, че в днешно време културата носи женски знак и дава за пример как всеки път, като влезе в книжарница или факултет с хуманитарна насоченост, мнозинството са жени. "Голяма част от мъжете смятат, че клтурните занимания са нещо от което могат да се лишат, което могат да пожертват".


Като във вчерашната си академична реч, авторът на книги като "Панталеон и посетителките" и "Кой уби Паломино Молеро?" обърна внимание на важността на четенето. Той определи като ключово събитие в живота си моментът, в който се научава да чете на петгодишна възраст и как това му е позволявало да пътува мисловно. Той дори е изпращал до дядо Коледа списък с книги, а като се върне към детството, си спомня героите за които е чел много по-ясно от съучениците си. "Смъртта на Д'Артанян за мен беше лична трагедия".




Марио Варгас Льоса за нуждата от литературата, как утопиите убиват и кога писателите нямат нужда от съвети

© Колибри


Книгите са били и своеобразно бягство от "застоялото общество" и "информационното мракобесие" в Перу през 50-те и трудните отношения с баща му, който не е искал Льоса да развива писателския си талант. От буржоазната гимназия, той изпраща сина си във военна академия, където бъдещият автор отново проявява способностите си: като пише любовните писма на неуките войници до жените им, а те му се отблагодаряват с цигари и сандвичи. В академията той прочита "Клетниците" на Виктор Юго, книга, която променя вижданията му за литературата, а с произведенията на Флобер решава какъв писател иска да бъде – създаващ реалистична литература, но без да се отделя от безпокойството на измислените светове. За кратко пише дори порнографски разкази, донякъде под влияние на откритата еротична колекция в библиотеката, в която по-късно работи.


Решаващо значение за формирането му като писател има и работата му като журналист. "Не бих могъл да напиша тези книги без опита от журналистиката, с която всъщност никога не съм се разделял. Тя винаги ми е помагала да избегна изолацията, която забелязвам в толкова много други писатели. Идеята за автор като Пруст, който седи сам в стаята си и я облепя с корк, за да не чува никакъв шум, ме ужасява. Искам да съм с единия крак на улицата, да чувам шума, гласовете,да видя първоизточника преди после да вложа фантазията си в него."


Той се определя като страстен читател на пресата, колкото и на книгите, а според него революцията в комуникацията означава, че за първи път всички по света сме съвременници.


Льоса обърна внимание и на значението на литературата като инструмент, с който обществото може да се бори против авторитарните режими и в полза на промяната в света. Той даде за пример посветената на диктатурните режими латиноамериканска литература, която според него не губи индивидуалността си. "Тя изразява много разнообразни теми и проблематики, които се споделят и от света. Тя е вече по-малко регионална, но това не я прави по-малко латиноамериканска".


Според него ерата на диктатурата преминава, но кричическия дух, който литературата възпитава у читатели, остава актуален. Като убеден демократ и вярващ в индивидуализма и капитализма, той се изрази против всички възможни социални утопии, до една постигнати чрез кланета. "Всички утопии убиват. Аз предпочитам културните". Въпреки това капитализмът е сторил и не малко зло, като е провокирал освен стремеж, така и алчност – нещо, което е допринесло за разрухата на моралните ценности в днешно време. Той също така коментира, че отдръпването на религията от интелектуалното общество може да се компенсира с културата, но за по-нисшия слой тя е източник на въпросните ценности.
На въпрос от студент какъв съвет Льоса бил дал на млад писател, белетристът отговори така: "Младият писател няма нужда от съвети, тъй като той би ги отхвърлил. Той толкова обича призванието си, че ще направи всички възможни жертви за него. Това е валидно за всички артистични дейности. Изисква се владеене на определена техника и четене на качествени книги. Шедьоврите са казали почти всичко, но винаги има нещо изпуснато, чрез което писателят може да вложи собствения си талант. Може би най-трудният въпрос пред младия писател е какъв писател всъщност иска да бъде."


Писателят все пак даде един съвет – всеки трябва да има на бюрото си цитатът на Бърнард Шоу, че "Писателският гений е 10 % вдъхновение, 90 % потене".


Тъй като литературата му позволява обитаване на много други светове, Льоса отговори, че ако не беше писател, щеше да бъде "пират или бикоборец", а в по-сериозен тон по-рано в разговора, той каза, че ако е имало силно театрално движение през 50-те в Перу, може би би избрал драматургията като първо литературно призвание.


77-годишният писател изрази едновременно позитивно и резервирано отношение към намесата на новите технологии в обществото и литературата. "Аудио-визуалната революция разшири комуникацията между хората по един немислим начн и се превърна в оръжие за борбата с цензурата. Вече няма как някой да обяви цензура над информацията, тъй като социалните мрежи ще реагират веднага. Рано е да се каже как тя ще се отрази на литературата, но има поводи за притеснение". Според него, ако писателите започнат да пишат за таблетите, а не книгите на хартия, това ще стандартизира съдържанието, ще го превърне в развлечение, зрелище и повърхностно удоволствие. "Ще бъде най-добре, ако хартията и екранът продължат да съжителстват."


А за какво мечтае още Льоса, който като че ли е постигнал всичко. "Да напиша един хубав роман", каза той и се усмихна заедно с десетките в аудиторията.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2283 Неутрално

    "Ще бъде най-добре, ако хартията и екранът продължат да съжителстват."

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  2. 2 Профил на кака мара
    кака мара
    Рейтинг: 571 Неутрално

    много ми хареса това, което каза за утопиите: не можеш да създадеш едно общество само от светци без да ти трябват и концентрационни лагери..

  3. 3 Профил на Никола Йорданов
    Никола Йорданов
    Рейтинг: 1650 Неутрално

    Бях на 17 (в казармата), когато прочетох Панталеон и посетителките. И после прочетох леля хулия, градът и кучетата ... страхотен писател!!!
    от леля хулия: "50 годишен, орлов поглед, в разцвета на силите си"

    Никола Йорданов
  4. 4 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1528 Неутрално

    Ni fu ni fa.

    ”За мен България си остана един вечен мираж. В който и свят да съм, винаги ще я нося като ранена птица в сърцето си." (Никола Манев)
  5. 5 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4504 Любопитно

    Чудесен писател, особено много харесвам книгата му - "Празникът на козела".

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  6. 6 Профил на omniam
    omniam
    Рейтинг: 740 Неутрално

    Хареса ми. Скоро имам ходене до библиотеката.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK