Откъс от "Смях в тъмното" на Владимир Набоков

Част от корицата на книгата

© Издателство "Колибри"

Част от корицата на книгата



Този уикенд в рубрика "Четиво" ви представяме няколко страници от романа "Смях в тъмното" на Владимир Набоков. Книгата, за първи път публикувана през 1936 г., излиза на българския пазар от 8 юли под знака на издателство "Колибри". Развиващият се в Берлин сюжет разказва за Албинус, мъж, който решава да прекъсне спокойния си живот, като напусне съпругата си за по-млада любовница.


"Смях в тъмното" е сред книгите, които Набоков пише на родния си руски език, който изоставя в полза на английския след 1941 г. Преводът е дело на Гергана Георгиева.


През 1969 г. романът е екранизиран с Ричард Бъртън в главната роля.




Имало едно време в Берлин, Германия, един човек на име Албинус. Той бил богат, почтен, щастлив. Един ден напуснал жена си заради млада любовница. Обичал, не бил обичан и животът му завършил злополучно.


Това е цялата история и бихме могли да я оставим дотук, ако от разказването й нямаше полза и удоволствие; и въпреки че на надгробната плоча има достатъчно място за обраслата с мъх кратка версия на човешкия живот, подробностите винаги са добре дошли.


Случи се така, че една вечер на Албинус му хрумна прекрасна идея. Вярно, не беше изцяло негова, тъй като беше подсказана от една фраза на Конрад (не онзи знаменитият поляк, а Удо Конрад, авторът на "Мемоарите на един забраван" и на онова за стария фокусник, който направи така, че сам да изчезне по време на прощалното си представление). Във всеки случай Албинус си присвои идеята, като й се наслаждаваше, играеше си с нея, оставяше я да зрее у него, и по този начин придоби върху нея законна собственост в свободния свят на съзнанието. Като художествен критик и експерт по картините често се забавляваше, като поставяше подписа на този или онзи стар майстор под пейзажите и лицата, които той, Албинус, срещаше в реалния живот: и така превърна съществуването си в очарователна картинна галерия, пълна с прекрасни фалшификати. И ето че една вечер, докато образованият му ум се рееше свободно и пишеше малко есе за филмовото изкуство (нищо чак гениално, той не беше особено талантлив човек), му хрумна прекрасната идея.


Беше свързана с цветните анимационни картинки, които точно бяха започнали да се появяват по това време. Колко вдъхновяващо би било, си помисли той, ако някой използва този метод върху много известна картина, най-добре от Нидерландската школа; съвършено да пресъздаде картината върху екран в ярки краски и после да я съживи – графично да развие движенията и жестовете в пълна хармония с тяхното статично положение на платното; да кажем – кръчма с малки човечета, които пият жадно, насядали около дървени маси; бързо прелитаща пред погледа картина на огрян от слънцето двор с оседлани коне – всичко изведнъж оживява: малкото човече с червени дрехи, което в момента оставя своята халба, момичето с подноса, което се опитва да се отскубне от нечии ръце, и кокошката, която тъкмо започва да кълве на прага. Би могло да продължи по следния начин: малките фигурки излизат извън картината и после преминават през пейзаж от същия художник, може би с кафяво небе и замръзнал канал, и хора на чудновати кънки, каквито са карали едно време, се пързалят по старомодни криви, подсказани от платното; или мокър път в мъглата и няколко конници, които се връщат в същата пивница; постепенно фигурките и светлината заемат едно след друго предишните си места и, така да се каже, всичко завършва с първоначалната картина. Същото може да се опита и с италианските майстори: синият конус на хълма в далечината, бялата лъкатушеща пътека, малките фигурки на пилигримите, които криволичат по пътя нагоре. И дори с религиозни сюжети, но само такива с незначителна величина. Аниматорът не само трябва да притежава задълбочени познания за дадения художник и неговата епоха, но и да бъде надарен с достатъчно талант, за да избегне всяка дисхармония между действието, което е сътворил, и онова, запечатано от стария майстор: той ще трябва да ги извлече от самата картина – о, да, това е възможно. И цветовете… те трябва да са далеч по-сложни от тези в рисуваните филмчета. Каква история само може да стане, история за визията на един творец, щастливо пътуване на окото и четката, един свят в стила на майстора, свят, който прелива от нюанси, създадени от самия него!


След известно време Албинус случайно разказа това на един филмов продуцент, но въпросният не беше ни най-малко въодушевен – каза, че това би изисквало изключително деликатна работа, което щяло да наложи нововъведения в метода на анимацията и би струвало маса пари; каза също, че поради трудоемкия проект един такъв филм логично не би могъл да продължава повече от няколко минути; дори и тогава ще отегчи повечето хора до смърт и ще бъде пълно разочарование.


Албинус го обсъди с още един кинодеятел, но той, меко казано, не оцени идеята му.


  • Бихме могли да започнем с нещо много просто – предложи Албинус, – например прозорец с витраж, който оживява, анимирани гербове, един или двама мънички светии.
     
  • Боя се, че нищо няма да излезе – каза другият, – не можем да рискуваме с подобен филм.
     
Но Албинус остана верен на идеята си. Най-накрая някой му разказа за способен колега, Аксел Рекс, който изкусно се справял с всякакви приумици: например – като декоратор на една персийска приказка, успял да възхити интелектуалния елит на Париж, но и да разори човека, който я финансирал. И така, Албинус опита да се срещне с него, но научи, че той току-що се е завърнал в Америка, където рисувал карикатури за илюстрован вестник. След известно време все пак успя да се свърже с Рекс, който явно прояви интерес.


През един мартенски ден Албинус получи от него дълго писмо, но пристигането му съвпадна с една неочаквана криза в личния (най-личния) живот на Албинус, така че прекрасната идея, която иначе щеше да си тлее и може би да намери почва, където да се захване и разцъфне, някак странно избледня и се съсухри само през последната седмица.


Рекс пишеше, че да се опитва да привлече хората от Холивуд, е абсолютно безнадеждно, и невъзмутимо предлагаше Албинус, който е заможен човек, сам да финансира идеята си; в такъв случай той, Рекс, би се задоволил с такова и такова възнаграждение (потресаваща сума), половината от което да получи в аванс за изрисуването на, да кажем, един филм върху "Нидерландски пословици" на Брьогел или каквото и да е друго, което Албинус би искал да се раздвижи и оживее на екрана.


– На твое място щях да рискувам – отбеляза шуреят на Албинус – Пол, пълен, добродушен човечец, закичен с два молива и две автоматични писалки, които стърчаха от горното му джобче. – Обикновените филми струват повече – имам предвид тези с военни действия и рушащи се сгради.


– Да, но от тях ще си върнеш парите, а аз от моя – не.


– Струва ми се, че си спомням – каза Пол, докато си дърпаше от пурата (те тъкмо привършваха вечерята си), – че ти беше готов да пожертваш една значителна сума, едва ли по-малка от това, което иска той. Защо, какво става? Вече не изглеждаш толкова ентусиазиран, колкото беше доскоро. Не се отказваш, нали?


– Ами, не знам. Практическата страна на нещата ме притеснява повече, иначе все още си харесвам идеята.


– Каква идея? – попита Елизабет.


Това беше един неин малко неприятен навик – да задава въпроси за неща, които вече бяха изчерпателно дискутирани в нейно присъствие. Правеше го от чиста нервност, а не защото беше глупава или разсеяна; и още докато задаваше въпроса, безпомощно произнасяйки изречението, осъзнаваше, че знае отговора от самото начало. Съпругът й познаваше този неин малък недостатък и това ни най-малко не го дразнеше, а напротив – трогваше го и го забавляваше. Обикновено спокойно продължаваше разговора си, знаейки добре (и по-скоро очаквайки), че тя сама веднага ще си отговори. Но в онзи мартенски ден Албинус беше толкова раздразнен, объркан и нещастен, че неочаквано нервите му не издържаха.


– Ти да не падаш от Луната? – попита грубо, а жена му хвърли един поглед на ноктите си и каза успокояващо:


– А, да, сега си спомням – обърна се и извика към осемгодишната Ирма, която се беше омазала, докато лакомо поглъщаше порцията си шоколадов крем: – Не толкова бързо, миличка, моля те, не толкова бързо!


– Смятам – започна Пол, като дърпаше от пурата си, – че всяко ново изобретение...


Албинус, измъчван от странни чувства, си помисли: "Какво, по дяволите, ме интересува този Рекс, този идиотски разговор, този шоколадов крем…? Аз полудявам и никой не подозира. Не мога да спра, безсмислено е да опитвам, утре отново ще отида там и като глупак ще седя в тъмнината…Невероятно".


Наистина беше невероятно – още повече че цели девет години брачен живот се въздържаше и никога, никога… "Всъщност може би трябва да кажа на Елизабет за това, помисли си той, или просто да заминем с нея за известно време, или да отида на психоаналитик; или иначе…"


Не, не може просто да вземеш пистолет и да застреляш момиче, което дори не познаваш, само защото те привлича.



Албинус никога не беше имал особен късмет в сърдечните дела. Въпреки че изглеждаше добре по един много благовъзпитан начин, в отношенията си с жените не успя да извлече каквато и да е полза от тази своя привлекателност, а определено имаше нещо много привлекателно в неговата приятна усмивка и благите му сини очи, които малко изпъкваха, когато мислеше усилено (и понеже умът му беше бавничък, това се случваше по-често, отколкото трябваше). Беше добър оратор, с един малък дефект в говора – онова чаровно заекване, което придава свежест и на най-изтърканото изречение. И не на последно място (тъй като живееше в самодоволно немско общество) – наследи от баща си добре инвестирано богатство. Но въпреки всичко това във всяка любовна история претърпяваше неуспех.


В студентските си години имаше отегчителна, тежка връзка с тъжна по-възрастна дама, която по-късно, през войната, му пращаше на фронта лилави чорапи, гъделичкащо вълнено бельо и ужасно страстни писма, написани със страшна скорост и див нечетлив почерк на пергаментова хартия. След това имаше авантюра с жената на хер професора, която срещна на брега на Рейн; тя беше красива, гледана от определен ъгъл и на определена светлина, но толкова студена и затворена, че скоро я изостави. Най-накрая, в Берлин, точно преди да се ожени, откри една мършава печална жена с обикновено лице, която идваше при него всяка събота вечер и имаше навика да споделя миналото си с подробности; въздишайки уморено в обятията му, повтаряше едно и също тъпо нещо отново и отново, и завършваше с единствената фраза на френски, която знаеше C’est la vie. Гафове, пропуски, разочарования; със сигурност този Купидон, който му бе отреден, беше с две леви ръце, безволева брадичка и нямаше никакво въображение. А покрай тези вяли романси имаше стотици момичета, за които мечтаеше, но с които никога не се запозна; те се плъзгаха покрай него, оставяйки за ден или два онова безнадеждно чувство на загуба, което прави красотата такава, каквато е – отдалечено самотно дърво на фона на златното небе, вълнички светлина по вътрешната дъга на мост; нещо, което е невъзможно да бъде уловено.


Ожени се, но въпреки че обичаше Елизабет по свой начин, тя не успя да предизвика у него онзи трепет, по който копнееше до изнемога. Тя беше дъщеря на известен театрален мениджър, стройно и тънко като фиданка светлокосо момиче с безцветни очи, с трогателни малки лунички над онова носле, което английските романистки наричат retroussеe (забележете второто "е", добавено за всеки случай). Имаше толкова нежна кожа, че и най-малкото докосване оставяше розово петънце, което бавно изчезваше.


Той се ожени за нея, защото просто така се случи. Главният виновник за техния съюз беше едно пътуване до планината в нейната компания, плюс дебелия й брат и изключително атлетичната й братовчедка, която, слава богу, си изкълчи глезена в Понтресина. Имаше нещо толкова изискано, толкова ефирно в Елизабет, а смехът й бе така добродушен! За да избегнат набезите на множеството си берлински познати, те се ожениха в Мюнхен. Кестените тъкмо цъфтяха. Една много скъпа табакера се изгуби в тайнствена градина. Един от келнерите в хотела говореше седем езика. Оказа се, че Елизабет има нежен малък белег от операция на апандисит.


Тя беше вярна малка душичка, хрисима и нежна. Любовта й беше като бяла лилия, но понякога избухваше в пламъци и в такива моменти Албинус се самозалъгваше, че не му трябва никоя друга.


Когато забременя, очите й придобиха онзи празен израз на задоволство, сякаш съзерцаваше новия си вътрешен свят; безгрижната й походка се превърна във внимателно патешко поклащане и беше способна лакомо да поглъща пълни шепи сняг, които събираше набързо, докато никой не я гледа. Албинус полагаше всички усилия да се грижи за нея – извеждаше я на дълги бавни разходки; внимаваше да си ляга рано и да не се удря в опасните ъгли на мебелите, докато минаваше покрай тях. А нощем сънуваше, че се натъква на младо момиче, което лежи с разперени ръце и крака на горещ пуст плаж, и в съня го обхващаше внезапен страх, че жена му ще го хване. Сутрин Елизабет разглеждаше наедрялото си тяло в огледалото на гардероба и на лицето й се появяваше доволна и тайнствена усмивка. Един ден я закараха в родилния дом и Албинус живя три седмици сам. Не знаеше какво да прави; пиеше солидни количества бренди и се измъчваше от две черни мисли и двете различно мрачни: едната беше, че жена му може да умре, а другата – че ако само имаше малко повече кураж, би могъл да си намери едно отзивчиво момиче и да го доведе в празната си спалня.


Щеше ли детето изобщо някога да се роди? Албинус се разхождаше нагоре-надолу по дългия белосан коридор и мразеше тази кошмарна саксийна палма на най-горната площадка на стълбите; мразеше това място с безнадеждната му белота и сновящите червенобузи сестри с белокрили шапки, които все се опитваха да го изгонят. От дългия коридор изникна асистентът и мрачно каза: "Е, всичко свърши". Пред очите на Албинус се появи фин черен дъжд, като проблясване от стара кинолента (1910-а, чевръсто подскачаща погребална церемония, в която краката се движат прекалено бързо). Той се втурна в болничната стая. Елизабет беше щастлива майка на дъщеричка.


Отначало бебето беше червено и сбръчкано като детско балонче, което изпуска. Скоро личицето му се изглади и след година то проговори. Сега, вече осемгодишна, беше много по-малко словоохотлива, тъй като бе наследила майчината си резервираност. Веселият й нрав беше също като този на майка й – особен и ненатрапчив. Просто наслада от собственото си съществуване, с нотка на весело удивление, че изобщо е жива – да, именно това означаваше: простосмъртна веселост.


През всичките тези години Албинус остана верен на Елизабет, но с противоречиви чувства, които го хвърляха в недоумение. Той знаеше, че обича жена си искрено, нежно – колкото беше способен да обича човешко същество; и беше абсолютно искрен с нея за всичко освен за онзи таен глупав копнеж, онази мечта, онази страст, прогаряща дупка в живота му. Жена му четеше всички писма, които той пишеше или получаваше, обичаше да знае всички подробности от работата му, особено онези, свързани със стари тъмни снимки, между чиито пукнатини можеше да се забележат бялата задница на кон или мрачна усмивка. Двамата имаха зад гърба си няколко много приятни пътувания в чужбина и много прекрасни, спокойни вечери вкъщи, когато седяха заедно на балкона, високо над сините улици с жици и комини, нарисувани с туш на фона на залеза, и тогава той си мислеше, че наистина е щастлив повече, отколкото заслужава.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (43)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Велик автор. Велик човек също. Биографията на Брайън Бод в две части- "Набоков- Руските години" и "Набоков-Американските години" са образец на биография като жанр.
    Извървял пътя от дете на богати родители, през беден и нуждаещ се емирант в Берлин, до прославен и скъпо платен автор, Набоков е символ в Европейската и световната литература. Спокойно и щастливо прекарал залеза на живота си в скъп хотел в Монтрьо ( Швейцария), Набоков постави летвата толкова високо, че стандарта е ненадминат и днес.

    Набоков показа на света много неща- защо например "Доктор Живаго" е слаб роман, Достоевски-посредствен писател, "Дон Кихот"- жестока книга, а Фройд невъобразим шарлатанин. От друга страна, Набоков отаде нужното на Пушкин, Толстой, Пруст, Джойс и Флобер, помагайки тези имена да заемат заслужено място. Набоковият превод на "Евгений Онегин" на английски, с коментар, си остава един от най-великите преводи на руска литература на английски език.

    Какво е Набоков за БГ? Нищо. Нито за българите, Набоков значи нещо. Името на Набоков се споменаваше само от радио "Свободна Европа" в средата и края на 70-те. Така или иначе, на Бг социалистически (и пост соц) "простоизъм", фигури като Набоков са чужди. За съжаление.

  2. 2 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Оригиналното име на тази книга, написана на руски от Набоков в 1932, и публикувана през декември 1933 е - "Камера Обскура". Книгата е преведена на английски от Уинифред Рой, и публикувана в УК през 1936. Набоков, ужасен от превода на английски, прави собствен ( от руски, на английски) и публикува книгата вече като "Смях в тъмнината" през 1938.
    В руската литераура книгата още се публикува като 'Камера Обскура" тук-там, но точния превод на заглавието е - "Смях в тъмнината". А не- "Смях в тъмното".

    "Тъмно" е наречие -" неосветено място".
    Докато -" тъмнина" е същ. име от женски род- в смисъл на "липса на светлина" ... и в преносен смисъл- "безпросветност, невежество".

    Преводите на Набоков независимо от руски или английски, са много сложна задача. От заглавието още се вижда, че, Бг преводач я закъсва още с превода на заглавието... за съжаление.

  3. 3 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Кощунство е просто да се чете дадения превод...

    Оригинален текст:

    ".. Он женился потому, что как-то так вышло, - чрезвычайно пособила и поездка в горы с нею, с ее братом и с какой-то их необыкновенно атлетической теткой, сломавшей себе наконец ногу в Понтрезине. Что-то такое милое, легкое было в Аннелизе, так она хорошо смеялась, словно тихо переливалась через край."

    Абсурдният превод на Г-жа Гергана Георгиева:

    "... Той се ожени за нея, защото просто така се случи. Главният виновник за техния съюз беше едно пътуване до планината в нейната компания, плюс дебелия й брат и изключително атлетичната й братовчедка, която, слава богу, си изкълчи глезена в Понтресина. Имаше нещо толкова изискано, толкова ефирно в Елизабет, а смехът й бе така добродушен! "

    Точният превод приблизително, би звучал така:

    "... Той се ожени защото, някак си- така се бе случило- извънредно помогна и пътуването в планината с нея, заедно с брат и, и с една извънредно атлетична нейна леля, която най-накрая си счупи крака в Понтресина ( това е място в швейцарския кантон Граубюнден). Нещо мило, леко, имаше в Анелизе (героинята се казва "Анелизе", грубо преведено на бг като- "Елизабет", за Бога), тя така хубаво се смееше, сякаш тихо се преливаше през края."

    Анелизе (Anneliese) е име, употребяващо се в Датски, Еврейски, Немско - говорящи страни. И е съчетание от две имена- "Анна" и "Лиза". Да се превежда "Анелизе" като "Елизабет" е кощунство. Още повече че, "Елизабет" на Бг се превежда като "Елисавета".

  4. 4 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Още един пасаж на срама:

    Оригинален текст:

    "...Она была ласкова, послушна, тиха, но изредка на нее находили припадки стыдливой, нервной страстности, и тогда Кречмару казалось, что никаких других женщин ему не надобно."

    Абсурдният превод на Г-жа Гергана Георгиева:

    "...Тя беше вярна малка душичка, хрисима и нежна. Любовта й беше като бяла лилия, но понякога избухваше в пламъци и в такива моменти Албинус се самозалъгваше, че не му трябва никоя друга."

    преводът би звучла приблизително така:

    "... Тя беше ласкава, послушна, тиха, но понякога се овладяваше от пристъпи на срамна, нервна страст, и тогава на Кречмер ( откъде "Кречмер" бе кръстен "Албинус"- в ума ми не се побира) му се струваше че, от никакви други жени не се нуждаеше."

  5. 5 Профил на organite
    organite
    Рейтинг: 435 Разстроено

    Трагедия, срам за издателството - къде са редакторите?! Разбирам да не беше поне славянски език.
    Ако сте чели Ботев на английски (не помня чий беше превода) е горе долу така.

    "Бащимо ли съм пропил имане?"
    "Have I drunk away my father’s cash?

  6. 6 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Забележете, колко некомпетентна в Руския език е преводачката- "Он женился" е написано в смисъл " Той се ожени (изобщо -ожени)". А не -" той се ожени за нея", което на руски би било - "Он женился на ней".
    Това е кощунство просто, това променя цялата същност на Набоковата фраза и замисъла и.

  7. 7 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Името на героя е "Кречмар", простете.

  8. 8 Профил на arete
    arete
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Невъзможно е да отгледаш съвсем същото дърво на чуждоземна почва, толкова същото, че да хвърля и същата сянка, това ако малко грубо използвам написано за предикзвикателствата на превода (в случая на Шекспир) от самия Набоков. Ако го разбирам правилно, а вероятно е така - няма как листенцата да се подредят по същия начин, не отглеждаш ново дърво, използват се там някакви техники, въздушни течения - ех, че не ми е подръка книгата - как беше точно, в такива моменти винаги се сещам за съпругата на един негов герой, май беше Игрек Хиксович. С превода си г-жа Георгиева според мен е уловила добре Набоков, така, както аз го усещам - и аз го разбирам като "слава богу, си изкълчи ...", а не "най-накрая си счупи", също "че не му трябва никоя друга." ми звучи по-добре "от никакви други жени не се нуждаеше." Все пак завиждам на тези, които могат да я четат в оригинал, а въпросния превод още утре ще си купя.

  9. 9 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Простете, но Вие просто тогава не знаете добре Руски, в тънки подробности.
    [quote#4:"panzerino"]что никаких других женщин ему не надобно." [/quote]
    е фраза, превеждаща се като - " от никакви други жени не се нуждаеше". Това е и същността на портерта на героя Кречмар. Като човек " нуждаещ се" от жени, и гледаш на брака като на случайно явление в собствения си живот. Това са думи с дълбок смисъл, и да се превеждат произволно, разрушава цялата вътрешна тъкан на произведението.

    Г-жа Георгиева добавя свои неща в превода, и така извращава същността на написаното, освен че героите в нейния превод, като характеристики и образи, нямат нищо общо с оригиналния замисъл на Набоков в книгата.


    "...сломавшей .... ногу" е точно- "счупване на крак".
    " изкълчване" е -" ушиб... ногу"

  10. 10 Профил на arete
    arete
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Наистина не знам добре руски и познавам Набоков само в преводния му вариант. Все пак много го харесвам, дори така, или, ако сте прав, въпреки това. Не мога да бъда компетента по превода, все пак не смятам за необходимо той да е буквален до такава степен и "не му трябват" някак следва по-добре мелодията на стила на моя, преводния Набоков. Въобще не изключвам възможността да съм далеч от истината, каквато и да е тя и затова ще ви помоля и се надявам да ме разберете с подходящо за случая снизхождение и чувство за хумор - не разваляйте удоволствието от все пак доброто четиво на такива като мен, отдавна надхвърлили гимназиална възраст, със служебни ангажименти, ненагледно семейство и плевясала градинка, които трудно биха могли да наваксат с руския.

  11. 11 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Смиъслът на един превод е да даде художественото произведение максимално близко до авторския оригинал. Така се запаза същността на вътрешната структура и характеристиките на героите, произлизаща от тази структура.
    Всякакви произволни "преводи", или подмяна на думи, или "разкрасяване", са карикатура.

    Едно е да кажеш "той се ожени".
    Съвсем друго е - "той се ожени за нея".

    Първото отбелязва, че някой е нарушил самотния си живот с едно събитие. Второто- отбелязва факта на свързаване на един живот с друг, в рамките на едно събитие. Това са ДВЕ кардинално различни неща!

    [quote#3:"panzerino"]".. Он женился потому, что как-то так вышло, - чрезвычайно пособила и поездка в горы с нею, с ее братом[/quote]

    в превод на Госпожата:
    [quote#3:"panzerino"]...плюс дебелия й брат[/quote]

    Простете, но Набоков НИКЪДЕ не пише за "дебел брат". Това е кощунствено, за Бога!

    [quote#3:"panzerino"]... сломавшей себе наконец ногу в Понтрезине. [/quote]

    От фразата по-горе става ясно, че се касае за "счупване", което е и понятието на руската дума "сломал". Най-точния превод на "изкълчване" е -" вывих", но такава дума в Набоковия текст няма.


    [quote#3:"panzerino"]атлетичесой теткой, сломавшей себе наконец ногу[/quote]

    [quote#3:"panzerino"]изключитено атлетичната й братовчедка, която, слава богу, си изкълчи глезена[/quote]

    Да се добавя "изключително", е кощунствено- Набоков точно е написал -" атлетична", без друго. Смисълът на Набоковия текст тук е че, лелята, като достатъчно "игрива" и жива персона ( това е скритата характеристика на личността) " най-накрая си е счупила крака"- това като вид "следствие" на характерните особености на персонажа. Думата "слава Богу" тук е абсурдно да се добавя. Набоков пише- "крак" ( "нога", а не "глезен", защото има пред вид счупване на крак, а не изкълчване на глезен, което на руски е "вывих голеностопного сустава".

  12. 12 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    [quote#4:"panzerino"]... и тогда Кречмару казалось, что никаких других женщин ему не надобно." [/quote]

    " надобно" е стара ( за мен-елегантна) руска дума.
    Това е неизменяемо наречие.
    Използваше се най-често в конструкция-
    "По мере надобности" <<< в зависимост от нуждата, или -
    "Нет надобности (в чем-нибудь)"- нямаше нужда ( от нещо).

    Съгласно един от най-добрите руски речници- този на С. И. Ожегов ( и по Дал-също)- думата се превежда като- "състояние, при което има нужда от нещо, не достига нещо, трудно е да минеш без нещо, необходимост."

    Между- " не му трябва" и "нямаше необходимост" има огромна разлика!

  13. 13 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    [quote#10:"arete"]не разваляйте удоволствието от все пак доброто четиво на такива като мен, отдавна надхвърлили гимназиална възраст, със служебни ангажименти, ненагледно семейство и плевясала градинка, които трудно биха могли да наваксат с руския.[/quote]
    Набоков не е обект, към когото може да се отнасят с повърхностни "съждения". Важи и за всеки друг автор.
    Преводите са "лицето" на една нация.
    Не е нужно да показаме на света, колко неграмотни, невежи и "балканизрани" сме станали.
    А какви преводачи имахме в миналото- Владо Мустаков, Атанас Далчев, Владимир Измирлиев... .

  14. 14 Профил на arete
    arete
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Откъде накъде пък точно преводите да са лицето на една нация и защо да не показваме на света колко неграмотни, невежи и балканизирани сме, след като сме неграмотни, невежи и балканизирани. И кой е тоя свят, дето ни гледа и лицето и преводите. Разбирам, че приемате Набоков насериозно, може би повече, отолкото той себе си, аз лично бих се радвала да прочета и ваш превод, след като, видно е, смятате себе си за способен и достоен да направите.

  15. 15 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Още един пример, когато преводачът, не във възможност да намери ЯСНО И ТОЧНО думите, се отдава на произволни "съчинения", плюс абсурдни "обогатявания", кардинално променящи смисъла на целия пасаж.

    Оригиналния текст:

    "...Девочка была сперва красненькая и сморщенная, как воздушный шарик, когда он уже выдыхается. Скоро она обтянулась, а через год начала говорить. Теперь, спустя восемь лет, она говорила гораздо меньше, ибо унаследовала приглушенный нрав матери, - и веселость у нее была тоже
    материнская - особая, ненавязчивая веселость, когда человек словно радуется самому себе, тихо развлекается собственным существованием."

    Нещастния, неудачен превод:

    "...Отначало бебето беше червено и сбръчкано като детско балонче, което изпуска. Скоро личицето му се изглади и след година то проговори. Сега, вече осемгодишна, беше много по-малко словоохотлива, тъй като бе наследила майчината си резервираност. Веселият й нрав беше също като този на майка й – особен и ненатрапчив. Просто наслада от собственото си съществуване, с нотка на весело удивление, че изобщо е жива – да, именно това означаваше: простосмъртна веселост."

    Точния превод, предващ вътрешната динамика и замисъл на думите:

    "...Отначало момичето бе червендалесто, и сбръчкано- като въздушно балонче, започнало да изпуска. Скоро тя се източи, а след година започна да говори. Сега, след осем години,тя говореше значително по-малко, наследила приглушения майчински нрав - и шеговитостта и бе също майчинска- особена, не натрапваща се шеговитост, когато човек като че ли се радва на самия себе си, тихо развличащ се от собственото си съществуване."

  16. 16 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    [quote#14:"arete"]Откъде накъде пък точно преводите да са лицето на една нация и защо да не показваме на света колко неграмотни, невежи и балканизирани сме, след като сме неграмотни, невежи и балканизирани.[/quote]
    Вие просто не разбирате едно важно нещо

    Набоков е превел доста неща на руски ( от английски). А преди Американските му години- той изобщо на руски пишеше.
    Следователно- нищо по-добро от това, да се превежда Набоков от неговите РУСКИ оригинали, или-преводи.

    Второ- Бг и Руския са много близки езици, и е възможно много точно да се превеждат сродни думи, като това е уникална възможност да се запази вътрешната красота на Набоковия текст. Характеризацията на Набоковите герои е в точността на Набоковите думи и фраза. Всякакви "добавки" на преводача, грубо извращават ЕЛЕГАНТНАТА набокова фраза, а с това и вътрешната характеристика на героите. От което се получават нонсенси, а не Набоков.

  17. 17 Профил на arete
    arete
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Напротив, разбирам ви. Не виждам смисъл обаче от поправките ви, така на части, оттук-оттам, защо ви е да доказвате невежеството на преводача? Аз се радвам на възможността да прочета книгата на български и в този смисъл оценявам вложения от преводачи и редактори труд. Набоков сигурно е едно от най-големите, ако не и най-голямото предизвикателство за тях. Надявам се един ден да мога да я прочета в оригинал, защото от вашите откъси ми става ясно, че все пак ще мога и на руски. Благодаря ви за това.

  18. 18 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Истинското име на главния герой е "Бруно Кречмар". Не става ясно, как това изобщо може да се превежда като - "Албинус".

    Да обясним- "Кречмар" е фамилно име ( Kretschmar или - Kretzschmar). Буквалния превод на това име е "кръчмар". Тази фамилия е с чешко-сръбски произход, а германизирания и вариант е- "Kretschmar" или -" Kretschmer ".

    В русифицирания вариант, тази фамиля се пише "Кречмар", с ударение на "е". Вероятно се касае за хора с чешко-сръбски или немски произход, макар че в набоковия роман тук- това е немско име.

    "Албинус"? това само преводачката може да обясни, "що е то".

  19. 19 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Оригиналния текст:

    "...В студенческие годы у него была
    связь с пожилой дамой, тяжело обожавшей его и потом во время войны посылавшей ему на фронт носки, фуфайки и длинные, страстные, неразборчивые письма на шершаво-желтой бумаге. Затем была история с женой одного врача, которая была довольно хороша собой, томна и тонка, но страдала
    пренеприятной женской болезнью. Затем в Бад-Гамбурге - молодая русская дама с чудесными зубами, которая как-то вечером, в ответ на любовные увещевания, вдруг сказала: "А ведь у меня вставная челюсть, я ее на ночь вынимаю. Хотите сейчас покажу, если не верите". "Не надо, зачем же", -
    пробормотал Кречмар и на следующий день уехал. Наконец, в Берлине, была некрасивая навязчивая женщина, которая приходила к нему ночевать три раза в неделю и рассказывала подробно и длительно все свое прошлое, без конца
    возвращаясь к одному и тому же и скучно вздыхая в его обьятиях и повторяя при этом единственное французское словцо, которое она знала: "C est la vie".

    Абсурдия според мен, карикатурен за набоков превод:

    "В студентските си години имаше отегчителна, тежка връзка с тъжна по-възрастна дама, която по-късно, през войната, му пращаше на фронта лилави чорапи, гъделичкащо вълнено бельо и ужасно страстни писма, написани със страшна скорост и див нечетлив почерк на пергаментова хартия. След това имаше авантюра с жената на хер професора, която срещна на брега на Рейн; тя беше красива, гледана от определен ъгъл и на определена светлина, но толкова студена и затворена, че скоро я изостави. Най-накрая, в Берлин, точно преди да се ожени, откри една мършава печална жена с обикновено лице, която идваше при него всяка събота вечер и имаше навика да споделя миналото си с подробности; въздишайки уморено в обятията му, повтаряше едно и също тъпо нещо отново и отново, и завършваше с единствената фраза на френски, която знаеше C’est la vie."

    Сравнете с моето предложение:


    "... "В студенческите години, той имаше връзка с дама на възраст, тежко обожаваща го, която после му пращаше на фронта чорапи,топло горно бельо, и дълги, страстни, невнятни писма, написани на грапаво-жълта хартия. След това бе връзката с жената на един лекар, жена, която иначе бе твърде привлекателна, но страдаше от пренеприятна женска болест. После, в Бад-Хомбург - млада руска дама с чудесни зъби, която случайно, някак си, една вечер, в отговор на любовните увещания, изведнъж му каза: " А всъщност, аз съм със зъбни протези, и вечер ги изваждам. Искате ли сега да Ви покажа, ако не вярвате?". " Не, няма нужда,защо?"- промърмори Кречмар, и на следващия ден си замина. Накрая, в Берлин, бе некрасивата натрапчива жена, която идваше три пъти в седмицата при него да нощува, разказвайки подробно и обстоятелствено цялото свое минало, безкрайно свеждащо се към едно и също, и скучно въздишаше в неговите обятия, повтаряйки при това единствената френска думичка, която знаеше- "C est la vie".

  20. 20 Профил на arete
    arete
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Леле, убедихте ме! Ще си купя книгата в оригинал, заедно с огромен руско-български речник. Ще сричам, ще плюнча пръст, за да потърся незнайна за мен дума в речника, ще си помърморя нещо под носа, после пак ще си наплюнча пръста и ще потърся следващата дума, на разстояние няма и изречение от първата, но няма да прочета това. Прав сте, да. За голямо съжаление. C est la vie.

  21. 21 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Не знам пола Ви, но Бг поколение от 50те-60те-70те, знаеше Руски език доста добре. Някои знаеха Руски перфектно, и само от училище.
    Руският език е втори световен език, като по богатство и възможности, далеч надминава английския.

    За съжаление от Бг превод тук, това не става ясно. Освен че подобен начин на превеждане на Набоков е срам за нашите интелектуални традиции, възможности и способности.

  22. 22 Профил на gerassim
    gerassim
    Рейтинг: 225 Неутрално

    panzerino, коментарите Ви са тенденциозни, а Вашите текстове и преводачески опити показват, че не владеете особено добре българския език. Гергана Георгиева се е справила отлично и с «нещастния, неудачен превод» е отразила много точно стила на Набоков. А ако си бяхте направили труда да погледнете собствения му английски превод на този роман, щяхте да си отговорите на въпроса как Бруно Кречмар става Албърт Албинус.

  23. 23 Профил на arete
    arete
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Какво е отношението на пола ми към изброените десетилетия
    Досега писах в ж.р. Иначе съм от поколението, на което му казаха, че "вече трябва да се учи английски" и в резултат знам и двата езика - руски и английски - еднакво зле. Не се срамувам да си го призная, за първия съм виновна аз - прекъсването на руския и прехвърлянето ми към английски, за втория са виновни те - учителите, или по-скоро липсата на такива, защото съм от малък град и нямаше специалисти, а самоуки или завършили английска гимназия студенти по английски, с които "заедно" решавахме кое точно време е подходящо в упражнение 5 от учебника. За руския ежедневно съжалявам, заради Набоков, Толстой, Чехов, Гогол, въобще - много съжалявам.

  24. 24 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    [quote#22:"gerassim"]А ако си бяхте направили труда да погледнете собствения му английски превод на този роман, щяхте да си отговорите на въпроса как Бруно Кречмар става Албърт Албинус.[/quote]
    Романът е писан оригинално на Руски.
    От там е коректно да превеждате, а не от английския вариант, който е превод, предназначен за английската аудитория.
    Освен това, някои английски и руски преводи на Набоков, правени или редактирани късно, може да са с добавки към текста, или промени. Следователно, трябва да уточните, кой е първоизточника на Бг превод. Коректно е за първоизточник в случая да вземете ОРИГИНАЛНИЯ Набоков, руски текст, с име " Камера обскура".
    Например този:
    http://www.lib.ru/NABOKOW/obscura.txt

    а не да правите типично Бг цигании, нечувани в световната практика. Да превеждате не руски оригинал, а текст, предназначен за ангийско-говорящата аудитория ( и ниво) си е чиста проба Бг мазохизъм и парад на невежието.

    Английски източник може да ползвате изначално, ако книгата оригинално е писана на английски, както всичко в Американския период на Набоков, например.

    [quote#22:"gerassim"]а Вашите текстове и преводачески опити показват, че не владеете особено добре българския език.[/quote]

    Моите текстове са верни с оригинала. И точни. И предават смисъла на Набоковия текст добре. Ако Вие може да предложите по-добро- моля. Но не гореизложените карикатури... .

    [quote#22:"gerassim"]е отразила много точно стила на Набоков.[/quote]
    Прибавяйки неща, нямащи ги изобщо в текста, с произволни раздувания и "асоциации", нямащи нищо общо с оригиналния текст.

  25. 25 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    [quote#23:"arete"]Какво е отношението на пола ми към изброените десетилетия[/quote]
    За да се обърна към Вас с " Уважаема Госпожо" или Уважаеми Господине".

  26. 26 Профил на gerassim
    gerassim
    Рейтинг: 225 Неутрално

    До коментар [#24] от "panzerino":

    Нямам намерение да споря с Вас кой е оригиналът на този роман - английският или руският текст. Мнението на самия Набоков ще намерите в сборника Strong Opinions (New York: Vintage International, 1990, стр. 20). Инак сте прав, че трябва да се посочва от какъв език се превежда.

  27. 27 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    [quote#22:"gerassim"]А ако си бяхте направили труда да погледнете собствения му английски превод на този роман, щяхте да си отговорите на въпроса как Бруно Кречмар става Албърт Албинус.[/quote]
    Знам това.
    Но това е английски превод на Набоков, предназначен за друга аудитория. И НЕ ЗА Българската аудитория. В този превод на Набоков, и по ред причини, всичките имена на героите са радикално променени.
    Коректното би било да преведете руския оригинал на книгата, където "Албинус" няма. И да уточнявате в началото, че имате неразумността да предлагате превод на предназначената за английската аудитория книга, а не оригиналния Набоков текст. Което само по себе си е ярък израз на нивото на съвременната Бг интелектуална деградация и "хал".

    "...През 1969 г. романът е екранизиран с Ричард Бъртън в главната роля."
    Това също не е вярно-Бъртън е уволнен от филма поради алкохолизъм, и заместен с Никол Уилиамсън. Така че Р.Бъртън в този филм го няма.

  28. 28 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    [quote#26:"gerassim"]Мнението на самия Набоков ще намерите в сборника Strong Opinions (New York: Vintage International, 1990, стр. 20).[/quote]
    Романът "Камера Обскура" е публикуван изцяло в списанието "Съвременни Записки" през декември 1933 НА РУСКИ, и автора е- Владимир Набоков-Сирин. Периодично, през 1932 и 1933 са публикувани в същото списание фрагменти от същия роман, преди той изцяло да е бил публикуван
    "Съвременни записки" е Руско емигрантско списание, издавано в Париж - 1920-1940.
    През Януари 1936, в преовд на Уинфред Рой излиза в УК, под името "Камера Обскура" превод на оригиналния (руски) Набоков роман, с оригиналните герои.
    През 1936, ужасен от качеството на английския превод, Набоков ПРЕВЕЖДА собствения си роман "Камера Обскура" на английски, с променени имена на героите и видоизменения. Този роман вече е с название "Смях в тъмнината" ( а не "тъмното" и е публикуван на 6 Май 1938 от Американскоти издателство "Ново Направление". През 1960, в същото издателство, Набоков публикува пак романа, под същото име, с незначителни корекции.

    Не знам, кое точно цитирате от Набоковите "Мнения", но в тях авторът ясно посочва че, всичките му "Берлински" романи са писани на РУСКИ:

    "German contribution to the atmosphere and production of all my eight Russian novels written in Berlin."

    http://flibusta.net/b/257259/read

    Уточнете се по този текст, какво имате пред вид. За да сме "на ясно".

  29. 29 Профил на arete
    arete
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Ако сте знаел всичко това и при положение, че романът е преведен като Смях в тъмното, защо в продължение на един пост се чудихте откъде накъде Албинус? Колкото до вашите преводи, въпреки че са изрядни, точни и прочие им липсва гладкост, цялост и още нещо. Може би с редакция и въображение ще се получат по-добре, но пък коя съм аз, та да ги разбирам тея неща, при все че мога да преглътна и откъде-накъде-Албинус, и изплувалата незнайно откъде водна лилия и т.н., само не и клишета, с които беше пълен превода на госпожа Георгиева в откъса с жените на откъде-накъде-Албинус - за определения ъгъл при определена светлина, които всяка прописваща девойка използва още в първия си текст, едно и също тъпо нещо, към което се връщала преди въздишката си дамата от Берлин ...

  30. 30 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    [quote#29:"arete"]защо в продължение на един пост се чудихте откъде накъде Албинус? [/quote]
    Защото не можех да си представя че, някой ще превежда "Камера Обскура" от английския и превод на Бг. Вероятно някоя Американска фондация тук дава пари... дано греша.
    Все едно да превеждаш "Задочни Репортажи" на Марков на руски от английския им превод.

    Отбележете, Набоковия превод на английски ( а не първия английски превод на Рой) е ИЗМЕНЕНО и допълнено издание, съобразно английските "вкусове" и реалии. В рускоезичната културна среда, произведението се разпространява в оригиналния му текст на руски (като "Камера Обскура".

  31. 31 Профил на lynyrdS
    lynyrdS
    Рейтинг: 489 Неутрално


    До коментар [#30] от "panzerino":
    По повод превода например един друг гении е обяснил ,че някой книги /Дон Кихот за пример/ - издържат на всеки превод и най-нескопосания и повърхностен превод на който и да е език няма да отнеме и частица от гениалността на романа и всички ще го проумеят съвсем ясно- дори на индийски или езика на ескимосите..Така , че не се бои - няма да загубим удоволствието от четенето на Набоков.

  32. 32 Профил на lynyrdS
    lynyrdS
    Рейтинг: 489 Неутрално

    До коментар [#30] от "panzerino":
    Макар ,че един от любимите ме романи от последните десетилетия- Момичето на френския лейтенант които беше преиздаден наскоро наистина беше с много странен превод в сравнение с изданието отпреди 25 год.- казвам странен защото беше буквално преписан но с някаква невероятно гениална комерсиална преработка.

  33. 33 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    [quote#31:"lynyrdS"]издържат на всеки превод и най-нескопосания и повърхностен превод на който и да е език няма да отнеме и частица от гениалността на романа[/quote]
    Не важи за Набоков.
    Затова и Набоков е уникален в световната литература.
    Набоков заслужава ДОСТОЕН превод на Бг език, от ОРИГИНАЛА, на който е написано всяко съоветно нещо.

    За да се постигне флуидността, дълбочината и многогранността на Набоковата фраза, ще е нужно също да се върнем към ИСТИНСКИЯ си роден Бг език, изключващ речника на почти 20-30% от сегашните Българи, и 99% сегашни "политици". Естествено, в Набоковата литература няма "хъм", Ама", "ами", "аааа" и други подобни "конструкции". Нито "хер професор", което е абсурдно на Бг да се превежда така!

  34. 34 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    "...Смях в тъмното" е сред книгите, които Набоков пише на родния си руски език, който изоставя в полза на английския след 1941 г. ".

    НЕ "Смях в тъмнината", а "Камера Обскура" Набоков издава на родния си език. "Смях в тъмнината" е късен Набоков превод на английски на оригиналното му произведение "Камера Обскура".

  35. 35 Профил на kumcho
    kumcho
    Рейтинг: 442 Весело

    До коментар [#3] от "panzerino":

    Получава се нещо като развален телефон. Книгата е преведена от английското издание, мисля че от 1956 г. Превода на това издание, от руски на английски е на самия Набоков. Да се цитират абзаци от руското издание и да се сравняват с българския превод на английското издание е меко казано странен, но оценявам усилието Ви.

  36. 36 Профил на kumcho
    kumcho
    Рейтинг: 442 Любопитно

    [quote#33:"panzerino"]Набоков заслужава ДОСТОЕН превод на Бг език, от ОРИГИНАЛА, на който е написано всяко съоветно нещо.[/quote]

    Дали превода от руски на английски направен от автора, може да се нарече неоригинален?

  37. 37 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    [quote#36:"kumcho"]Дали превода от руски на английски направен от автора, може да се нарече неоригинален?[/quote]
    Това са две "различни" книги, просто.

    Вие май не четете внимателно- английският превод на Набоков е от 1938, и е публикуван от Американско издателство. През 1960 е преиздадено същото нещо.
    Оригиналът се нарича "Камера Обскура", и е публикуван през 12/1933.

    И тъй като в увода тук пише : "...ви представяме няколко страници от романа "Смях в тъмното" на Владимир Набоков. Книгата, за първи път публикувана през 1936." спокойно сметнах че става въпрос за "Камера Обскура", макар че, книгата НЕ Е публикувана в 1936, а лошия превод на английки ( от оригинала) от Рой е публикуван тогава.

    Тоест, "Дневник" обявява погрешна публикаци, с погрешна дата и погрешно име.

  38. 38 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 768 Неутрално

    [quote#36:"kumcho"]Дали превода от руски на английски направен от автора, може да се нарече неоригинален?[/quote]
    Не, стига да преведете добре английския на Набоков. Което е ОЩЕ по-трудно от това, да преведете добре руския му език.
    Но дори и това не е сторено, както сам се убедих, сравнявайки вече английския текст с Бг му аналог, но нежелаещ да коментирам повече по темата тук, и с повече подробности.

    Време е да станем цивилизована Европейска нация.
    Крайно време е.

  39. 39 Профил на kumcho
    kumcho
    Рейтинг: 442 Неутрално

    [quote#37:"panzerino"]Вие май не четете внимателно- английският превод на Набоков е от 1938, и е публикуван от Американско издателство. През 1960 е преиздадено същото нещо. [/quote]

    Къде съм написал, че превода на Набоков не е от 1938-ма? Книгата е пред мен и на нея пише издание от коя година е използвано. Именно него визирах.

  40. 40 Профил на Alexandar Tasev
    Alexandar Tasev
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Вместо да си губите времето в комични спорове, да бяхте прочели книгата ! Хахахаха.

  41. 41 Профил на Alexandar Tasev
    Alexandar Tasev
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Какъв бил Набоков, как трябвало да се превеждат заглавията на романите му... Вие въобще чели ли сте нещо на Набоков или само си правите гаргара ? И да бяхте станали преводачи всичките, като сте толкова компетентни...

  42. 42 Профил на Alexandar Tasev
    Alexandar Tasev
    Рейтинг: 8 Неутрално

    [quote#9:"panzerino"]Простете[/quote]
    ''Руски'' с главна буква ли се пише, смешник ? Той неграмотен нашият, тръгнал да разправя за ''тънките подробности'' на руския.

  43. 43 Профил на Alexandar Tasev
    Alexandar Tasev
    Рейтинг: 8 Неутрално

    И, panzerino, знаеш ли какво бих направил с твоя специално превод на Набоков ? Тоалетната хартия, нали се сещаш....





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK