Откъс от "Разказвачът от Маракеш" на Джойдийп Рой-Батачаря

Откъс от "Разказвачът от Маракеш" на Джойдийп Рой-Батачаря

© Издателство "Ентусиаст"




* Шлеухите са племе в Южно Мароко. – Бел. прев.

 Накрая най-важна се оказва истината.


И въпреки това, когато мисля за събитието, което беляза края на юношеството ми, стигам до едно-единствено заключение: истина няма.




Може би има причина, поради която вярваме на философа, осъзнал с неподправен ужас, че истината се преобразява в мига, в който бъде разкрита, и се превръща просто в едно от възможните мнения, което може да бъде оспорено, подложено на съмнение, да създаде противоречия, да предизвика неизбежното недоумение.


С други думи, истина няма.


Казано по друг начин, истината противоречи сама на себе си. Може би разказът ми ще докаже тъкмо това, ще обясни причината, вместо самата истина. Предлагам ви изключително утешение: една мечта.


Мса ел кир. Добър вечер. Нека се представя. Казвам се Хасан. Разказвач съм, властелин на необятно царство, каквото не можете да си представите. Умът ми вече не е какъвто беше, но ще се разберем за прилична цена и ще ви разкажа приказка, каквато никога досега не сте чували. Тя говори за любов, както е при най-прекрасните разкази, но също и за тайни, защото в нея се разказва за изчезването
на един от двамата влюбени, а може би за другия, дали не е и за двамата, или може би за нито един от тях. Случи се преди две години, дали не беше преди пет или десет, може би преди двайсет и пет. Тези подробности не са от значение. Розовият прах, който се носеше във въздуха онази вечер, също както днес, светлините от сергиите с подправки и плодове хвърляха ярки сенки, също като пустинни духове.


Ритмичното бумтене на тъпани се надигаше, после се стоварваше върху пясъка също като бездиханно тяло, а накрая събитията, завихрили се около влюбените, накараха целия приказен град да застине. Прословутото място за срещи "Джама ел Фна", забуленият с най-много тайнственост, най-обсъждан градски площад в света, бе завинаги преобразен.


Ще повторя отново, че истината в разказа ми няма абсолютно никакво значение, също както няма значение дали влюбената жена е изчезнала, или мъжът, дали не са били и двамата, или може би нито един от тях. Най-важното накрая е животът, глътката въздух, надигането на вълните, движението на пясъка по дюните, разпенването на прибоя, всяко зрънце пясък отразява противоречиви усещания и доказателства.


Какъв език говориш, страннико? Английски ли? Добре, ще се постарая много, въпреки че френският ми е къде-къде по-добър, а на арабски щеше да е най-лесно. Я кажи откъде си? Отдалеч ли? Ясно. Няма значение. Тук, на Джама, всички сме странници. Не че те разпитвам, но нали трябва да се представим, да се разговорим. Заповядай, седни сред кръга слушатели. Отначало ще ти се стори твърдо на земята, но аз ще застеля вълшебен килим от думи, който много скоро ще те отведе от този площад. Позволи ми да ти налея ментов чай, за да пийваш, докато разказвам. Гостоприемството ни е с традиции. Всичко се върши по определен начин. Ако не ти помогна да се почувстваш удобно, как тогава ще се вслушаш внимателно в разказа ми? Приказката е като танц. Нужни са поне двама, за да оживее – онзи, който
разказва, и другият, който слуша. Понякога ролите се разменят и онзи, който дава, започва да взема. И двамата разказваме, и двамата слушаме, дори мълчанието е заредено със скрит смисъл. От съвсем малко, напълно обикновени думи, се тъче гоблен, придобива формата на сън, но е много близо до действителността, която обикновено си остава неуловима. Това е постижение, родено от взаимно доверие, но много често се изплъзва и остава незримо. Важното е дали имаме доверие на гласовете си и дали проверката е скрита в историята, която ще създадем заедно. Тя се намира в късчетата от миналото, които са се пренесли в настоящето. Може би тъкмо онова, което не помним, ще създаде
сърцевината на нашия разказ, ще допринесе към зрънцето истина и ще преобрази спомените в митове.


Това обаче са размишления, които описват кръгове без начало и край, също като пушека във въздуха. Те са подходящи за дълги лениви вечери с приятели в зелената долина на Урика, във високите Атласки планини, откъдето съм аз, но може и да съм от белостенната Есауира на атлантическото крайбрежие или от златните пясъци на Загора, където краищата на скалните пипала се впиват в златната пустош
на Сахара. Забележително красиви места и аз съм от всяко едно от тях, в зависимост от нуждите на разказа, от неговия привкус, атмосфера и обстоятелства. Така слагаме своя отпечатък, с едно око, отправено към действителността, а другото – насочено към фантазията. Това помага мястото
на действието да се разшири, тъй като аз не съм пътувал много, не и колкото вас, нито пък колкото брат си, Мустафа. Бил съм в Рабат и Казабланка, а един ден ще посетя и по-далечни места като Мекнес, Фез и Танжер. Прочути имена, известни в цял свят градове с дълга и славна история, примамливи, очарователни. Между другото, пътувам до Маракеш всяка зима, за да избягам от жестоките условия в планините, пустинята или морето – зависи къде попадна съответната година, – но и защото съм принуден да приема случилото се онази нощ, тук, на Джама, когато се
усещаше, че нещо липсва, и то преди двамата странници да се покажат за пръв път и както се оказа – за последен път. Истината е, че мисълта за тях не ме оставя на мира.


ДЖАМА*


* Шлеухите са племе в Южно Мароко. – Бел. прев.

Тази вечер здрачът се сгъсти рано. Слънцето се смали и изстудя над хоризонта като ален съсирек, облаците се снишиха и го притиснаха. Дим на спирали се изви над скупчените покриви, скрили откритите пазари, зовът на мюезините отекна над площада. Бе настъпил часът за молитви, за пречистване, когато дюкянджиите спускат кепенците и се отправят към дома. Случи се една вечер, подобна на сегашната, преди две или може би преди пет, дори десет години. Бях се разположил на югоизточния край на площада, близо до мястото, където улица "Мулей Исмаил" извежда на Джама, покрай стъпалата от розов камък на пощата, покрай кътчето, където шлеухски* момчета танцьори се предлагаха на клиентите, а сексуалните им движения не оставяха нищо на въображението. Не го казвам нито като моралист, нито като нравоучител, не съм от хората, които лесно се стряскат, но държа да призная, че понякога трябва да отвърна поглед дори когато съм сред тълпата, наобиколила момчетата.


Откакто се случиха събитията през онази вечер, събития, за които ще ви разкажа, вече не седя на старото си място. Наречете ме суеверен, но спомените, свързани с онова място, са твърде болезнени. Затова напоследък си седя на килимчето от другата страна на площада, край ярко осветените сергии с цитрусови плодове, непосредствено до сградата на полицията. Така ми е по-лесно да разказвам
историите си на спокойствие, докато наблюдавам внимателно онова, което се случва около мен. Има моменти, в които, щом погледът ми попадне на млада туристка, щом зърна рамо или забележа проблясък на тъмни очи, в които се отразяват серни лампи, веднага си припомням кошмарната вечер и повече не мога да се съсредоточа. В такива моменти ми се налага да се стегна, за да си припомня какво точно съм говорил и разказът ми отново да започне да се лее. Добре, че се случва рядко. Сред разказвачите на Джама съм известен с лекотата, с която редя повествованието, с въздействието на думите, с красотата на въображението и че отговарям единствено на въпросите на деца. Така
беше, докато двамата нещастници не изчезнаха незнайно къде и как и преобърнаха необратимо живота на мнозина, включително и моя, и станаха причина брат ми Мустафа да бъде опозорен, арестуван и затворен. Само че аз избързвам и изглежда, трябва да спра за момент, за да дочакам
пристигането на моя приятел Азиз, който бе сред първите, забелязали странниците онази вечер, още преди да бъдат погълнати от хаотичния мрак на площада.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Приказки от Шипковия храст.
    Приказки от Шипковия храст.
    Рейтинг: 530 Неутрално

    Мдааа... А и очевидно преводачката е много добра. Ще си я купя тази книга.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK