Бонобо, музикант: Mузиката вече няма географска специфика

Бонобо

© ReelFeel

Бонобо




Бонобо за мнозина е група, а не един-единствен човек, както е в действителност. По паспорт той е британецът Саймън Грийн. През последните няколко години имаме щастието често да го чуваме на живо в България. Следващото му участие в София ще бъде част от едно малко по-специално събитие на открито на 17 септември - Reel Feel Open Air в складовете "Деспред" зад софийската митница (на ул. "Веслец" 84). Там, освен неговата група, ще се изявят още гостуващите Wolf + Lamb и Kutmah, a oсвен музика ще има и прожекция на филма We Are Modeselektor, излязъл тази година.


Свързахме се с Бонобо по телефона в студиото му в Бруклин, Ню Йорк, където неотдавна се премести да живее, напускайки Лондон и създавайки най-лондонския си албум досега The North Borders, както сам казва. Хванахме го в паузата след няколко фестивала, докато работи над нова музика и малко преди да тръгне отново на път. Между звука от затваряне на пиано и едно притеснително задавяне с глътка вода, успя да ни разкаже някои интересни неща.

Петият Ви албум носи името The North Borders (от англ. - северните граници - бел.а.). Къде всъщност се намират тези граници и имат ли конкретни географски очертания?


- Те не са специфично място. Северните граници са нещо като метафора за неизвестното, за изследването на нови територии. Те са нещо като авантюра, приключение в непознатото. Идеята на The North Borders не е конкретна граница, а по-скоро идеята да отидеш на някакво място.




Мисля, че има връзка с това, че много често летя от Лондон до Америка, до Ню Йорк. В това време летиш над Гренландия и северна Канада. Това са все северни територии и все има лед в тях. Tам е като пустош, като замръзнала пустош и ти знаеш, че там долу има хора, които живеят в тези места и правят разни неща. Но не знаеш кои са. Това са просто хора, които живеят там долу, работят, имат своя собствен живот, но не знаеш нищо за тях. Винаги съм смятал тази част от света за много интересна. Може би това бе част от вдъхновението за това заглавие.


В скорошно интервю за Interview Magazine казвате, че в последния си албум сте излязли малко извън своята "зона на комфорт" в музиката, добавяйки повече хаус звучене. Смятате ли, че ще се отдалечите още повече от тази зона в бъдеще и в каква посока?


- Винаги е интересно, защото точно тогава се случват най-интересните неща. Ако правех едно и също постоянно и знаех как да го правя, то тогава музиката щеше да е някак стерилна. Трябва да усетиш как да изкараш нещо от собствените си дълбини. Тогава става интересно, защото пробваш нещо, експериментираш. Това не значи задължително хаус музика, но просто означава, че може да пробвам и нещо много различно в следващия албум. Зависи. Просто е много по-интересно да експериментираш с нови неща и да буташ нещата напред, вместо да останеш на едно и също място завинаги.


А имате ли вече някаква идея в каква посока ще Ви отведе експериментирането оттук-насетне?


- Не... В момента наистина обмислям следващите си неща. Постоянно работя по някаква музика, но никога не знам какво ще излезе. Не философствам много на темата, просто правя музика и после казвам на хората, че има някаква голяма теория, но обикновено няма такава. Просто така звуча интересно в интервюта. Правя музика, която харесвам и зад това няма някакъв голям манифест или философия.



Така ли поддържате музиката си винаги толкова свежа и развиващата се? Като я правите, без да влагате голяма философия в нея?


- Няма смисъл. Това, което е интересно за мен, е да сe заигравам със звуците. Взимам звуци и ги манипулирам. Това е. Не сядам с някаква предварителна идея от сорта на: "Ще направя такъв или онакъв запис, който ще е за еди какво си." Намирам звук, който ми доставя удоволствие.


Това е като вкуса. Като да приготвяш ястие. Набавяш си добри продукти, които са добри на вкус, и правиш нещо от тях. Това ми харесва в музиката. Не я концептуализирам, просто правя нещо, на което да се наслаждавам.


В коя част на деня обикновено се случва този творчески момент, кога идва вдъхновението?


- Аз съм нощна птица. Обикновено е късно вечер, защото през деня се случват толкова много неща, градът е някъде там, има толкова много хора, гласове, толкова много неща, които трябва да свършиш. Харесва ми идеята, че всички сякаш спират и всичко някак приключва. Тогава, в някакъв момент оставаш само ти и стаята. Няма нищо друго. Няма нищо, което да те разсейва.


Повлия ли преместването Ви от Лондон в Ню Йорк по някакъв начин на последния албум и как?


- Не мисля, защото според мен музиката вече не е географски специфична, както беше преди. Преди Ню Йорк имаше специфично звучене. Сега с неща като Soundcloud и Boiler Room всичко може да се случва на момента. Докато някой свири нещо в Лондон, в същото време могат да го слушат всички в Сан Франциско.


Освен това пътувам толкова много, че не усещам толкова силно преместването. А и мисля, че направих лондонски албум в Ню Йорк, защото се преместих от Лондон и според мен главата ми все още е там чисто музикално. Албумът носи усещането за лондонски запис, направен в Ню Йорк.


Защо решихте да се преместите в Ню Йорк, съжалявате ли и липсва ли Ви нещо от Лондон?


- Не съжалявам. Обожавам го. Това е страхотен град. Не знам дали има такова нещо като съжаление, че си се преместил в Ню Йорк.


Преместих се просто, защото можех. Прекарах доста време в Северна Америка и реших да дойда в Ню Йорк, защото имах възможността. Не беше нужно да съм на някакво конкретно място. Имам добър екип тук.


Трудно е Лондон да ми залипсва. Ще съм там утре, бях там преди две седмици. Обикалям доста по концерти, постоянно пътувам и обикновено не съм далеч от Лондон за повече от месец, така че... Липсват ми предимно някои хора и хумора. Мисля, че има определен вид британско чувство за хумор, което не се среща никъде другаде, но не е като да съм се изнесъл завинаги от Лондон. Той си остава само на пет часа път.


Това ми напомня на песента на Стинг Englishman in New York, та в тази връзка е ли един англичанин законен пришълец в Ню Йорк или това е стара песен така да се каже?

- Мисля, че Ню Йорк е бил различно място, когато тази песен е била изпята. Пътуването е било голямо нещо, а не както е сега. Но мисля, че пришълецът по-скоро се отнася за този вид служебни документи, защото ти си точно това. В паспорта ми имам виза, в която пише "чуждоземец (или пришълец) с особени възможности". Това е законовият ти имиграционен статус в САЩ, когато живееш тук, но не постоянно. Мисля, че за това се отнася и песента. Ти законово си пришълец.



Връщайки се обратно към последния албум и колаборациите в него, как решавате с кой вокалист да работите? Мислите ли за някого предварително или се свързвате с някого след като песента е вече готова?


- Понякога. Да и не. Когато премина средата на песен вече знам в каква посока ще тръгне - дали ще е вокално парче или ще е инструментал. Взимам това решение в процеса. Някои парчета просто се отдават на вокали, но други не толкова.


Как се случи колаборацията Ви с Ерика Баду?


- Познавахме се отпреди. Срещали сме се и сме говорили, имаме доста общи приятели и въобще общо чисто музикално. Отне ми време да стигна до парчето, което да я грабне. За нея беше важна музиката, интуицията. Тя е готова за работа, но само, когато усети, че е правилното парче. Просто й изпратих моите идеи.


А има ли вече друга конкретна певица, която сте си набелязал за бъдещи проекти, тъй като обикновено женските вокали са винаги много силна част от музиката Ви?


- Да, имам. Но няма да кажа коя е. Просто е прекалено рано да казвам такива неща.


Ако The North Borders беше саундтрак на филм, кой щеше да е този филм?


- Саунтрак към филм... Вероятно щеше да е филм, който не е масов. Наистина много бил искал да направя саундтрак към филм, но към нов, а не към някой, който вече съществува. Вероятно щеше да е The Swimmer с Бърт Ланкастър... Много е приятен.


Дразните ли се, че критиката определя музиката Ви само като даунтемпо и имате ли ваше собствено описание?


- Не знам. Да описваш музика е едно от най-трудните неща. Все ме питат за това, когато съм на интервю и аз все още не знам как да го правя. Може би е по-точно да се казва електронна соулфул музика...



Кои са музикантите, продуцентите или групата, които ви допадат в момента и следите с интерес?


- Наистина много харесва Lapalux и нещата, които той прави. Харесвам много и Airhead.


А работите ли над някакви нови ремикси в момента?


- Вече не правя ремикси. Не смятам, че ме удовлетворяват. Предпочитам да работя над собствената си музика. Правех ремикси, но сега не ми доставят удоволствие.


Концертите ви с групата са също много успешни. Кои са хората, с които работите и свирите в момента?


- Те не участват в записите толкова много. Групата е нещо, което се случва, след като направя запис. В момента бандата се състои от шестима души - аз, барабанисти, пианист, китарист и вокалист. Вокалите са на Жардин (Szjerdene).


Винаги има объркване, че Бонобо е група, но всъщност съм само аз.


Какво ще правите след края на турнето? Кога приключва то и работите ли вече по нещо ново?


- Постоянно работя по нещо ново. Турнето приключва през февруари и след това не знам. Вероятно ще поспя.


Кой е най-паметния концерт от турнето досега?


- Имахме над 200 концерта. Не помня много от тях. Понякога дори не помниш къде точно си бил миналата седмица. Но може би някои от най-запомнящите концерти досега бяха Сан Франциско - беше страхотно, Лондон винаги е бил страхотен и да се надяваме България.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Милен
    Милен
    Рейтинг: 1399 Неутрално

    Вече имам билет!

    "Колкото по-малко е умът, толкова по-трудно е да бъде скрит."
  2. 2 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1592 Неутрално

    Разбира се тези звуци съвсем условно се обозначават като "музика"!

  3. 3 Профил на tri
    tri
    Рейтинг: 465 Неутрално

    ВЕЛИК! Още ме държи спомена от 2008 на плажа, първата ми среща на живо с Bonobo, дано да успея да си намеря компания и за Септември.
    Мечтата ми Bonobo и Emancipator на една сцена, цяла вечер!

  4. 4 Профил на Йонас
    Йонас
    Рейтинг: 442 Неутрално

    "Бонобо, когото мнозина смятат за група, а не за един-единствен човек, както е в действителност, по паспорт е британецът Саймън Грийн."
    Дневник, вие сериозно ли не виждате проблем с откриващото изречение?

  5. 5 Профил на e.coli
    e.coli
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Бонобо е подвид шимпанзе. Звучи прекалено дори за британец от Бруклин, който е един човек.

  6. 6 Профил на Йонас
    Йонас
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Сериозно - Bonobo е ИМЕ НА ПРОЕКТ.
    Саймън Грийн е човекът зад този проект.
    Разгледайте внимателно някое от изданията. Там не пише - written by Bonobo, а пише written by Simon Green.
    Съответно - не, Bonobo НЕ Е МУЗИКАНТ, а проект на музикант.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK