Роджър Уотърс поиска "оставка" преди да разбие стената на страховете

Роджър Уотърс на фона на снимка на загинал войник. Фотографиите на загинали войници бяха неизменна част от първите минути на шоуто, а също така и от антракта.<br />

© Красимир Юскеселиев

Роджър Уотърс на фона на снимка на загинал войник. Фотографиите на загинали войници бяха неизменна част от първите минути на шоуто, а също така и от антракта.



Около името на Pink Floyd винаги е витаела една по-различна атмосфера, а тази вечер Роджър Уотърс доказа защо е способен да понесе цялата му тежест и вече три години да разбива "Стената". А с нея и представите за това какво може да влее в съзнанието ти един концерт.


Дългоочакваният спектакъл, събрал близо 40 000 души тази вечер на Националния стадион, често е описван като най-грандиозния в историята на рок музиката, но не това е най-важното. Цялата дълбочина на албума The Wall (1979) г. е претворена на сцената, но без мащабите да са за сметка на смисъла. Драмата в песни като Don't Leave Me Here, Comfortably Numb и Hey You, борбеността на Run Like Hell и енергичността на Young Lust се оказаха недокоснати от времето, също като гласът на навлизащия в седмото десетилетие от живота си техен създател. В хода на спектакъла той беше и в различни образи - бунтар, отчаян в любовта си мъж, апатичен наблюдател на трагедиите по света, стрелящ по публиката военен лидер.


"Здравейте, добре дошли. Аз съм много щастлив да бъда тук", каза на български Уотърс, а затруднението с произношението всъщност увеличаваше симпатиите към опитите му. Той припомни и случаят на който е посветено турнето – смъртта на 27-годишния бразилски емигрант Жан Шарл де Менезес, застрелян през 2005 г. от полицията в Лондон заради по-късно отхвърлени подозрения, че готви терористичен акт. На български музикантът заяви още: "Искам да посветя този концерт на борбата на семейството му за истината и справедливостта. И на всички жертви държавния тероризъм по целия свят."




Той прикани и за аплаузи към хора от 15-те български деца, които изпяха заедно с него Another Brick In The Wall (II).


Роджър Уотърс поиска "оставка" преди да разбие стената на страховете

© Красимир Юскеселиев


Надписът в червено "Оставка" изпълни стената малко преди изпълнението на Mother, знакова със стиха си "Mother, should I trust the government?" и изпята "в дует" с по-младия Уотърс от първото турне към албума през 1980 г. А след нея, малко финала на шоуто и по улиците около стадиона скандирането "Оставка" продължи, като че ли заредено с нова енергия след случилото се. Бившият басист на Pink Floyd направи подобен жест в Истанбул, когато открито се застъпи за демонстрациите на Таксим, а отразяването на политическите ситуации в съответните държави е отдавнашна традиция в страните, в които спектакълът гостува. Така музикантът се превърна и в най-известната публична личност, застъпвала се за протестите срещу кабинета.


Надписът "Оставка", провокирал бурна реакция сред публиката<br />

© Красимир Юскеселиев

Надписът "Оставка", провокирал бурна реакция сред публиката


По време шоуто заслужено внимание получи и групата на Уотърс, от която най-голямо внимание след него получи Роби Уикоф, изпълняващ вокалните партии на Дейвид Гилмор.


Въпреки непоклатимото място на The Wall в историята на музиката и фактът, че Роджър Уотърс не е смятан за минало величие на нито един етап от кариерата си, скептицизъм към актуалното турне все пак може да се срещне – нима на възрастен богат музикант, отдавна доказал се във всеки една област от професията си, истински се вълнува от тези световни проблеми? Нима идеите, зад които стои албумът, не се разминават с реалността при положение, че от създаването си той е огромна машина за пари?


Концертът тази вечер доказа, че има смисъл The Wall да съществува и да се припомня сега, през XXI век. Анимацията на Джералд Скарф и музиката може да носят отпечатъка и полъха на 70-те, но посланието зад тях остава силно обвързано с проблемите на настоящето, не само с политически процеси в него, но и с терзанията на индивида в него. Самият живот на Уотърс, вдъхновен за The Wall най-вече от оставилата силна следа у него смърт на баща му през Втората световна война, е всъщност перфектен символ как всеки може да превърне вътрешните си демони в оръжие. А песните и поколенията, които те обединяват, са най-директният резултат от това.


Роджър Уотърс поиска "оставка" преди да разбие стената на страховете

© Красимир Юскеселиев


Смъртта, загубата на невинността, отчуждаването са сред основните теми при Pink Floyd, но особено в периода им с Уотърс те са поднесени с чувство на универсалност – независимо дали си на 15, 35 или в неговия случай, почти на 70, те са актуални. Но в явната меланхолия и скрита агресия на The Wall всъщност се крие подкана за живот, за състрадание, за чувството да промениш света вместо да го изоставиш. Именно това прави концертът на "Васил Левски" още по-специален и то особено за тези, които са част от общественото недоволство срещу политическата система. Той идва в правилния момент, защото много често няма кой друг да каже тези неща по този начин. А и защото всъщност всеки може да бъде повече от просто тухла от стената.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK