Режисьорът Том Кърк за вдъхновенията в България

Том Кърк

© Личен архив

Том Кърк



Съчетаващият кино и музика проект Crooked Cinema ("Кино на чорчик") се завръща след известна пауза тази вечер с прожекция на документалния филм "Мечта за живот", посветен на живота на изпълнителката, писателка и фотографка Пати Смит.


Събитието в бар Kanaal от 20 ч. ще включва инсталация, тематично ориентирана към музиката й, вече десетилетия символ на бунтарство и алтернативно мислене, както и четене на вдъхновени от нея стихове на поета Стефан Иванов.


Зад Crooked Cinema, под чието име през последните няколко години в София са се организирали различни прожекции в клубна обстановка, стои роденият в Нотингам и живеещ в София англичанин Том Кърк. Той е от онези хиперактивни хора, чиято професия трудно може да се опише с една или две думи. Завършва режисура (filmmaking) в Университета по изкуства в Лондон, а впоследствие създава музикални клипове и късометражни филми, но е лаконичен за този период от живота си, тъй като иска "свеж старт" за дейността си като режисьор. През 2008 г. пристига в София, а две години по-късно основава Crooked Cinema, който и до днес остава напълно некомерсиална инициатива.




"Създадох Crooked Cinema, тъй като донякъде ми липсваше нещо подобно в живота в София, а и когато дойдох, не познавах никого", разказва пред "Дневник" Том Кърк. "В началото ми беше трудно да се адаптирам, дори бих казал, че бях малко наивен в някои мои представи. Тъй като съм едновременно меломан и киноман, проектът беше идеален начин да реализирам тази моя страст, а и чрез него да се срещам с интересни хора. Все пак, ако организирам нещо, това е една причина в повече някой да ме заговори, вместо просто да съм скучен англичанин с халба бира в ъгъла на бара".


Покрай прожекциите, спорадично организирани през няколко месеца, той действително се запознава с част от креативните хора на София, някои с които започва да работи по другите си проекти. "Много ми се иска чрез Crooked Cinema да се реализират различни идеи. Сред тях са живо изпълнение на саундтрак или пък микс от два различни филма – като например "разговор" между героите на "Шемет" на Алфред Хичкок и "Изгубената магистрала" на Дейвид Линч на фона на съвсем различна музика под формата на DJ сет. Винаги ми се е искало "живият" елемент да присъства в събитията, които организираме – дали като сетове, изпълнения или пък рецитиране на стихове, какъвто ще бъде случаят на 12 септември. Иска ми се представянето на филми да стане по-социално, а не просто човек да седи в голямото кино и да си тръгне."


За прожекцията тази вечер той избира филма за Пати Смит, тъй като е останал "напълно отнесен" от музиката й, когато я е гледал на фестивал през 2005 г., а и намира глад в публиката за документални ленти на музикална тематика.


Досега той е организирал прожекции в клубове като Twins, "Жул Верн", Hip Hop Atelier и Grindhouse, а публиката често е на земята поради липса на седящи места. "Въпреки че до голяма степен избирам филми, които аз харесвам и аз бих гледал, би било чудесно, ако това вдъхнови някого, ако го амбицира и той да прави изкуство. С прожекциите ми се иска да провокирам определени чувства и вкусове", споделя Кърк, който в рамките на проекта селектира предимно документални филми. Сред най-любимите му представяни продукции досега е тази за починалия от свръхдоза хероин през 1988 г. иновативен художник Жан Мишел Баския. "Всеки може да се вдъхнови от история като неговата – до каквото се е докоснал, той го е направил интересно. Искам да отворя очите на хората за различното кино така, както моите са се отворили преди известно време. Да покажа филми, които са "възможни" за създаване, които като видиш, да си кажеш, че и ти можеш да разкажеш подобна история. Обикновено хората, които идват на събитията, са доста любопитни, говорим си за филмите, препоръчваме си други. А това за мен е най-голямата награда, тъй като не взимам никакви пари от това, правя го единствено от ентусиазъм."


"Първата ми идея за проекта беше да го нарека Cult Film Night, но така наречените "култови филми" се асоциират с киното на 70-те или 80-те, а на мен ми се иска да лансираме по-разнообразно кино, което да е едновременно по-разнообразно и съсредоточено към алтернативните и контра култури."



Въпреки че на няколко пъти плаща права на разпространителите, в повечето случаи създателите на лентите не искат от него пари при положение, че прожекциите са безплатни. "Винаги се свързвам с режисьорите и продуцентите, тъй като те нямат нищо против за разлика от дистрибуторите".


В България Том е също така част от компания, която създава промоционални видеа и изследвания на пазара за рекламни компании, но той е също така втори оператор и звуков инженер на документалния филм "Последната линейка на София", превърнал се в един от най-успешните заглавия на българското кино през последните години. И на фона на всичко, той е и вокалист на групата Robinson Cruzified, която в песните си обръща внимание на по-любопитните аспекти от живота в България като чалга културата и кича покрай абитуриентските балове.


С Илиян Метев, режисьора на "Последната линейка в София", той се запознава в Лондон и "неуспешно" се опитва да го заговори на разваления си български. Когато разбират, че и двамата ще са в България по едно и също време, те се срещат, а идеята на Метев за филма допада на търсещия нови проекти Том Кърк. "По това време работих по сценарий с Илиян Симеонов, режисьора на "Граница". Той обаче почина през март 2008 г., малко след като пристигнах. Така се получи странната ситуация, че човекът, на който бях възложил надеждите си, си отиде и преминах към нов проект с друг и по-млад Илиян."


Том Кърк в Истанбул по време на получаването на наградата за филма от Министерството на културата в Турция

© http://www.facebook.com/SofiasLastAmbulance

Том Кърк в Истанбул по време на получаването на наградата за филма от Министерството на културата в Турция


Двамата са в линейката на доктор Красимир Йорданов, медицинската сестра Мила Михайлова и шофьора Пламен Славков от Бърза помощ в продължение на две години. Въпреки че крайният монтаж на филма го представя почти като един ден в ежедневието им, кадрите са избрани на фона на над 70 записани смени. "Често ме питат как преживяването ме е променило и мисля, че най-вече ме промени с това, че се потопих в свят, в който нямаше как да пристъпя иначе. Все пак посещавахме места, на които хора вече бяха починали или тепърва трябваше да се спасяват. Беше и като пътуване в някакво друго пространство, тъй като в повечето случаи бях зает с нагласянето на звука и като вдигнех поглед, разбирах, че нямам представа къде сме".


Впоследствие "Последната линейка на София" се превръща в едва втория документален филм в историята на "Седмицата на критиката" в Кан и печели втората по значимост награда в рамките на селекцията. "Най-трогващия момент беше премиерата в Кан и че героите на филма бяха с нас там. До последния момент се чудихме дали ще им хареса, а те бяха прехласнати".


През последната година продукцията получи награда от Министерството на културата в Турция, присъжданото веднъж на две години отличие за документално кино в Германия, а екипът завоюва статуетки в Северна Каролина, Флоренция, Лайпциг, Карлови Вари, Сараево, Призрен, Москва.


Том Кърк пред линейката на Бърза помощ

© Личен архив

Том Кърк пред линейката на Бърза помощ


Въпреки че изпитва известни затруднения с езика, той се чувства напълно приет в София, но отбелязва с усмивка, че се е случвало да има усещането, че е "поредният чужденец, който хората очакват да нравоучителства излишно". "Това ми напомня за американеца, който дойде в родния ми град и всички го мислехме за много надут, тъй като беше като изваян според всички клиширани представи за американците. Надявам се, че не изглеждам така за българите."


Инициативността на Том Кърк стига и до протестите, на които той е присъствал няколко пъти заедно със сина си. Заедно с приятели той дори прави фланелки с надпис "Чисти ръце".


Интересно му е как "всички тези спортисти, които са станали бизнесмени" впоследствие застават зад самата държава и определя това с думата "странно", последвана от поглед, в който личи трудността да повярва на тези страни от българската политика.


Сред целите му е да накара Ману Чао да свири на протестите покрай концерта си на 16 септември, тъй като музикантът е правил подобни изяви в други страни. "Не знам дали ще отговори, но той е такъв тип артист, на когото това ще подхожда изключително много, а и много от хората там го слушат. Макар че вече демонстрациите имаха страхотен отклик чрез "Оставка"-та на концерта на Роджър Уотърс".


Голямата мечта на Том Кърк е да се занимава най-вече с режисура, а най-големите му влияния в седмото изкуството са свързани с Джон Касавитис и Джим Джармуш. "Всеки, който е променил киното, го е направил с минимални средства, тъй като никой не е искал да финансира нещо нестандартно. След това хората винаги оценяват това и запазват интереса си за това, което режисьорът ще направи после", казва Кърк, за когото интимността и спонтанността са две от най-важните неща в киното.


В момента той "пише нещо" и паралелно с това работи по документален филм за уличните кучета в София. "Това ще бъде по-скоро танцувален филм", разкрива Кърк и бързо добавя:
"Не, няма да карам кученца да танцуват, а смятам да подредя така кадрите, че да се отрази интензивността на живота им, да улови ритъма на съществуването им. Да изглежда почти като танц."


Той смята бъдещето си за свързано с България не само заради сина си, но и защото намира повече мотивация да се занимава с кино тук, отколкото в Лондон. "Вдъхновен съм от София, аз съм все пак чужденец и за мен тук има толкова нови неща. В Англия всички толкова се надпреварват, че по едно време губиш представа за какво се бориш и не чуваш вътрешния си глас. А колкото и неуредени неща да има в България, намирам повече смисъл да работя тук. Не че искам да съм първия в някаква област, напротив, ще се радвам, ако всеки се почувства провокиран творчески от това, което правя. То се връща обратно при теб, тъй като аз на свой ред се чувствам вдъхновен от създаденото от другите."


Прожекцията на "Мечта за живот" тази вечер е с вход свободен.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на buzanka
    buzanka
    Рейтинг: 501 Неутрално

    Уви, не знам какво може да ни вдъхнови нас българите... по-скоро нищо. Народопсихология ли го наречи, манталитет.... но си е факт

    Обичам да слушам само себе си
  2. 2 Профил на Stefan Dimitrov
    Stefan Dimitrov
    Рейтинг: 479 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK