© Августина Василева
Ману Чао по време на третия си концерт в София
Има личности, които където и да се появят, носят тежестта на собствения си свят със себе си. Ману Чао е една от тях и тази вечер той изпя историите си за любовта, безпътицата и обществения гняв не само на, но заедно с българската публика.
С музиката си той превърна неприветливата и изпълнена с цигарен дим "Фестивална" в далеч по-уютно и атмосферично място. В продължение на 2 часа и половина Ману Чао заедно с не по-малко допринасящата към шоуто група La Ventura зарази почти пълната зала с вливащи се една в друга песни, криволичещи между романтиката и бунтарската агресия и често последвани/предшествани от полицейски сирени – сякаш допълващи чувството, че се случва нещо интимно и като че ли тайно от останалия свят.
Въпреки че всеки усещаше колко близо са музикантите и публиката, звездите на вечерта всъщност не казаха много освен стандартните благодарности. Но не беше и нужно.
В случая на Ману Чао комуникацията беше закодирана в самите песни и изпълнението им – все пак няма нужда да питаш дали всички си прекарват добре, когато те реагират на всяка песен еднакво ентусиазирано, нито дали хората искат още, при положение че те викат на четвърти бис. Понякога това, което си създал, е напълно достатъчно като доказателство за искреността ти.
© Августина Василева Ману Чао по време на концерта
© Августина Василева Басистът на Ману Чао, който имаше също толкова силно присъствие на сцената на зала "Фестивална".
Но със сигурност то не е всичко. На фона на енергичността в сценичното присъствие на родения в Париж испанец 1961 г., годината на раждането му, звучи като просто лоша шега в паспорта му.
© Августина Василева Миленита
Събитието всъщност започна с Миленитa, която заедно с Funky Miracle повече от всякога заявява намерение за по-фънк и джаз звучене в контраст с трип хоп и електро поп влиянията в началото на кариерата й преди десетилетие. В сегашната си фаза Миленита изглежда повече като фен на музиката, която изпълнява, отколкото като изпълнител, който търси сигурно място в жанра, но това може би свали бариерата между нея и публиката от първите секунди.
© Августина Василева Ерол от "Уикеда"
"Предстои да чуете най-яката българска група за всички времена", каза тя и зала "Фестивална" беше превзета от "Уикеда", посрещнати така все едно те са голямото име на вечерта. Групата на Ерол Ибрахимов заложи на сигурно и изсвири част от познатите от години хитове, а заедно с тях новата песен "Спор" и комбиниран кавър на Hey Jude на The Beatles и What a Wonderful World на Луис Армстронг. Ретро настроенията бяха допълнени от гост-участието на Кольо Гилъна за съвместно изпълнение на "Най-щастливият ден", последвано от викове "Оставка" от вокалиста на "Контрол", бързо подети от публиката. Скандиранията продължиха малко след края на песента и се възобновиха няколко часа по-късно, когато стотици напуснаха залата след края на концерта именно чрез скандиране на "Оставка".
© Августина Василева
За Ману Чао това беше трето посещение в България и ако съдим по честите удари, които се отправяше с микрофона по сърцето си, със сигурност е успял да нареди местната публика някъде в него.
