Роджър Уотърс завършва "Стената" с планове за нов соло албум

Роджър Уотърс по време на концерта си в София на 30 август

© Красимир Юскеселиев

Роджър Уотърс по време на концерта си в София на 30 август



На финала на турнето "Стената" Роджър Уотърс обяви пред Би Би Си, че следващият му ход няма да бъде припомняне на друг знаков албум на бившата си група Pink Floyd, а напълно нов проект.


"Имах няколко прозрения в последно време, за които не бих говорил сега, но със сигурност те ще дадат основата на още един албум", казва Уотърс, който по-рано този месец навърши 70 години, а на 30 август за първи път излезе пред българска публика. "Имам много конкретна идея за него и ще я преследвам. Смятам да направя поне още един албум през живота си и нямам търпение да се заема със следващия."


Това ще бъде първият самостоятелен студиен албум на бившия басист на Pink Floyd от 1992 г. Тогава той издава концептуалния Amused To Death, който следва линията на антивоенни призиви и критики към модерното западно общество, подета от периода с Pink Floyd. Преди това той издава Radio K.A.O.S (1987), чийто песни проследяват последствията от войната върху личността чрез историята на физически и психически нездравия герой Били. Първият му соло проект, The Pros and Cons of Hitch Hiking, датира от 1984 г., а в основата му стои историята за пътуване между 4:30 и 5:11 сутринта из Централна Европа. Части от него са композирани още по времето на записите на Тhe Wall (1979) и подобно на легендарния албум той е трябвало също да се превърне във филм. Въпреки че мистериозната лента е завършена, тя остава неиздадена.




През 2005 г. Уотърс издава последната си до момента самостоятелна творба – операта от три действия Ça Ira ("Има надежда" - от френски), развиваща се на фона на Френската революция.


В интервюто за Би Би Си той също изказва съжаление, че през 1985 г. се е опитва да осъди Дейвид Гилмор, Ник Мейсън и Ричард Райт за използването на името на Pink Floyd след напускането му. Впоследствие те се споразумяват групата да продължи, а бившият басист да има правото да изпълнява The Wall в целостта си и да използва по време на концертите си емблематичното надуваемо прасе от оригиналното турне към албума. Без Уотърс Pink Floyd, тогава определени от него като "изпята песен", издават още две заглавия – доминираните от Гилмор A Momentary Lapse of Reason (1987) и The Division Bell (1994).


Междувременно от турнето към The Wall остава само един концерт - в Париж на "Стад дьо Франс" на 21 септември.



Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 811 Неутрално

    Вече е известно и името на албума. На кирилица е.

    The best way to predict the future is to invent it.
  2. 2 Профил на moriarti
    moriarti
    Рейтинг: 838 Весело

    БСП/ДПС/АТАКА са готови да продуцират албума. Издателска къща "Йосифова&Хохегер" ще го издаде и разпространи.

    "ДУМА" + "Дневник" = "ДУМНИК"
  3. 3 Профил на Боби Колев
    Боби Колев
    Рейтинг: 1324 Неутрално

    Momentary Lapse of Reason и The Division Bell, без да са епохални творения, са ужасно прилични музикални албуми с Флойд звучене, макар и без актуалността и тежестта на Стената.

    На Уотърс соло албумите, от друга страна, се въртят все около едно и също и ужасно, ама ужасно страдат от липсата на музикалния гений на Гилмор.

    Има добри попадения, разбира се, но като цяло бих дал целия Amused to Death за интрото на The Division Bell.

    http://www.bbc.com/news/magazine-37612083
  4. 4 Профил на !D !калпав е новия вид Дневник!
    !D !калпав е новия вид Дневник!
    Рейтинг: 876 Любопитно

    The Pros and Cons of Hitch Hiking е уникален албум.Който обича музиката на Флойд ще го усети.Препоръчвам го на всеки който им чувствителност към музиката.
    И само се надявам новия проект да бъде с чувствителността на предишните проекти на Уотръс,който доказа ,че и след 65 човек може да прави креативни невиждани продукти.

  5. 5 Профил на Знам и Мога
    Знам и Мога
    Рейтинг: 782 Неутрално

    До коментар [#3] от "Боби Колев":

    High Hopes е музика, след която повече не се слуша музика. Душата ти остава удоволетворена и всичко друго би я смутило.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK