Алек Попов, писател: Ако хората не са читави, и най-перфектните планове отиват на кино

Алек Попов

© Валентина Петрова, Личен архив

Алек Попов



Писателят Алек Попов е известен може би най-много с "Мисия Лондон", но и с "Черната кутия" и сборниците с разкази и есета "Телесни плевели", "Митология на прехода", "Пълен курс за напреднали" и "Спътник на радикалния мислител". С него се срещнахме преди финалната права на второто издание на фестивала "Четящият човек", организиран от книжарници "Хеликон" в Бургас и посветен на четенето, писането, книгите и книгоиздаването.


Оказа се, че той прекарва почти цялото лято в града, тъй като има бургаски корени – баба му е от морския град. Тук Попов работи и по продължението на последната си книга "Сестри Палавееви в бурята на историята", станал популярен тази година като "първия партизанкси роман". Стана дума и че помага, ако се налага, в поставянето на неговата, номинирана преди време за "Аскеер", пиеса "Ковачи" в Драматичен театър "Адриана Будевска" – Бургас.


Пред "Дневник" Алек Попов още сподели как си представя четящия човек, какво трябва да се промени в образованието по литература, къде вижда изхода от продължаващите протести в страната и че партизани все още съществуват.




Как изглежда "четящият човек" в България в наши дни? Георги Господинов го нарече красив. Вие как бихте го описали?


- Ако не друго, поне малко по-умен от другите, което не е за подценяване. Макар че живеем във века на визуалната култура и за мнозина сигурно е важно как четенето се отразява на имиджа им. Защото традиционно се е смятало, че тази дейност не влияе добре на физическата форма...


У нас дори са стигнали още по-далеч. Развило се е схващането, че четящият човек е едва ли не будала, че става по-непригоден за житейските предизвикателства. Типично български стереотип, който съществува още от времето на Възраждането, независимо че тази епоха обикновено се свързва с възхода на грамотността. Захарий Стоянов е формулирал много точно своите резерви към "учените глави", имайки навярно предвид феномена на "криворазбраната цивилизация". Истината е, че книгите могат да развият ума ти, но не могат да ти налеят ум, ако го нямаш.


Четящият човек част от малцинство ли е?


- Винаги е било така. Грамотните хора са малцинство. Едно време съотношението не е било много по-различно. Просто днес измеренията на грамотността са доста по-сложни. Има повече степени. Не става дума само да можеш да четеш, но и да разбираш какво четеш, да ти бъде интересно. Истинската грамотност никога не е толкова масова, колкото ни се иска да бъде.


Какво е отношението ви по дискусията за изключването на определени автори и произведения от образователната програма и има ли автори, които трябва да бъдат включени?


- Нужен е баланс. В образованието не трябва да има щампи, не трябва да се подхожда със заклинания нито към авторите, нито към произведенията.Това не са икони, нито някакви канонични текстове, които могат да се тълкуват само по един единствен правилен начин. Аз съм привърженик на либералното образование. Важно е хората да се научат да мислят, а не какво да мислят. Това може да стане само, като се насърчава разнообразието на интерпретациите.


Някои произведения в учебната програма наистина са трудни за днешните млади хора. Как може да се обясни един поет като Вапцаров, например, който е неделим от идеологията си, от епохата си, когато тази епоха все още не е осмислена адекватно? Много е трудно. Не може да се обясни на елементарно равнище. Трябва човек да е натрупал доста познания и култура, да е развил критическо мислене и чак тогава да подходи към тези текстове. За да се справи с подобни задачи, образованието трябва да е по-широко скроено.


Нужна е и връзка между съвременната и класическата литература, тъй като едното не може да бъде разбрано без другото. Съвременните автори въобще не са застъпени, както е известно програмата свършва с Талев и Димов. Това никъде го няма в Европа. Много е закостеняло. Учителят би трябвало по-свободно да прави програмата си. Децата пък да могат за матура например да напишат есе за някой съвременен български автор или книга. Важно е как е написано, дали е задълбочено и оригинално. Но това е дълъг и труден процес на освобождаване на мисълта, на вникване в сложността на живота. За това трябва да подготвя обучение по литература – за предстоящата сложност на живота, в който нещата не са само в черно и бяло.


Образованието по литература е един постоянен процес на диалог, на комуникация, не е просто наливане или зазубряне на готови формули. Това са неща, които отвращават учениците от четенето и ги изпълват с цинизъм и желание просто да отбият номера.


На учителите също не им се дава много възможност за творчество, а преподаването е творчески процес. Хората у нас се страхуват от противоречията и дебатите, макар че животът е изпълнен с противоречия и хората постоянно спорят помежду си. Ако човек не се е научил да спори интелигентно, изпада в кризи. Ако не може да приеме чуждото мнение, блокира. Става неспособен да оперира в един сложен свят, където има все повече и повече конфликти.


Последната Ви книга "Сестри Палавееви" излезе и под формата на аудиокнига. Това експеримент, който ще продължите ли е и как се приема от публиката?


- Като че ли за първи път един роман излиза под такава форма у нас, и то на такова професионално ниво. Поне не се сещам за други. В този проект са инвестирани доста усилия и средства.  


Проблемът е, че аудиокнигите все още са непознати на българската публика. Има нужда от популяризиране и тук медиите биха могли да изиграят значителна просветителска роля. Това е сегмент от културната индустрия, който трябва да намери място у нас. Хората губят, когато нямат такъв избор.


Бихте ли се спрели отново на Стоян Алексиев за следваща аудиокнига или бихте искали да чуете как някои друг би прочел ваш роман?


- Специално за тази история, която ще включва и други книги, бих желал да продължим заедно. Стоян Алексиев много дълбоко вникна в текста, прие го много лично. Прочитът на една книга по такъв начин е сериозен ангажимент, макар сигурно да ви се струва лесно. Сяда и чете. В този процес се влага много творческа енергия. Смятам, че беше истински късмет, че се срещнахме. Стоян е много добър анализатор на текстове, умее да навлиза в същността им. Имаме планове да популяризираме книгата в този формат из страната, сред най-различни аудитории.


Ще продължава ли хуморът да бъде присъщ на книгите Ви, както е досега?


- Нека читателите преценят. Това не е нещо, което става насила. Опитвам се да гледам от такъв ъгъл на живота. Правят ми впечатление парадоксални, абсурдни детайли и не ги спестявам.


Така по-лесно ли се гледа на живота?


- Изобщо не, защото хората не винаги го приемат. Но човек не може да се хареса на всички. Не е и това целта. Когато едно произведение носи критичен заряд, то винаги поражда известна поляризация на мненията.


Вече работите и по продължение на "Сестри Палавееви". Накъде се развива историята?


- Посоката е зададена. В последната глава на романа е заложена идеята за неговото продължение. Значителна част от него ще се развива по времето на Студената война. Защото това е, което следва след Втората световна война и съдбата на героините ми е неразривно свързана с тази нова фаза на глобалния конфликт. Както може би се досещате историята ще бъде решена в ключа на класическия шпионски роман.


Смятате ли, че екранизацията на литературни текстове подпомага в положителен аспект образа на книгите?


- Ако филмът се получи и публиката го хареса, помага. "Мисия Лондон" беше популярна книга и преди, но филмът я направи достъпна за хората, които може да се каже, че по-рядко посягат към книгите. Самата история стана популярна. Симбиозата между киното и литературата е естествена и необходима.


Вие самият казвате, че имате кинаджийски поглед още докато пишете.


- Въпрос на нагласа. Не е нещо, специално търсено. Когато човек е работил за киното, започва да вижда нещата по един друг начин, много по-изчистен. Не толкова многословно и не толкова литературно. Литературността често се оказва най-големият враг на литературата.


Кой е следващият Ваш роман, който ще бъде екранизиран?


- Вероятно вторият – "Черната кутия". Проектът спечели субсидия от Националния филмов център, но пътят към екрана е дълъг. Сценарият е доста по-различен от самата книга и може би за публиката ще бъде интересно да сравнява филма и първоизточника,.


Филмът е сложен и не твърде евтин, така че бъдещето му все още не е съвсем ясно. По него работя със същия екип, с който направихме "Мисия Лондон".


Технологията на киното е доста по-различна от литературата. При писането човек е сам с белия лист, никой не му се бърка в работата, докато киното е колективно изкуство, винаги зависиш от други хора и това придава една специфична несигурност.


На представянето на "Сестри Палавееви" в Бургас споменахте за процеса на подготовка и проучване, който правите, докато пишете. Това ли е по-сладката част при писането?


- Това е много приятен момент от творческата работа, който мен лично много ме забавлява. Проучването за мен никога не спира, а върви паралелно с писането. Докато пиша, изследвам действителността и в този процес ми хрумват много нови идеи. Разговорите със съмишленици и познавачи на материята, за която пиша, също са важни. Не става дума само за литературни разговори, а за едно по-широко общуване в житейски смисъл, което включва срещи с публиката, с колеги, със свидетели на епохата. Това прави нещата много интересни и живи.


Случвало ли ви се е да влезете в роля на свой герой или разчитате предимно на въображението си, за да пресъздавате образи?


- Работата с личния опит има значение. За писателя е полезно да е умее да се превъплъщава. В това отношение работата му прилича донякъде на актьорската. Трябва да може да влиза в различни роли, за да разбере дадена ситуация. Той трябва да се превърне в своите герои поне за малко - да разбере начина на мислене на тези образи, да усвои идеологията им, речника, жаргона. Да се "внедри" в средата им.


В сборника ми "Спътник на радикалния мислител" има впрочем едно есе, посветено именно на тази тема - "Писателят като шпионин".


Смятате ли, че хората на словото, които през последните месеци се ангажираха с протестите чрез серия от изказвания и мнения, могат да направят нещо повече, за да променят хода на събитията в страната?


- Хората на словото имат особена отговорност. Най-малкото, което могат да направят, е да не профанизират самото слово. Да не изхабяват смисъла му. Думите могат да са много силно оръжие, стига хората да ги чуват и да вникват в тях. Само тогава имат ефект.


Но когато думите не са добри и ефектът от тях не е добър. Затова  понякога е по-добре да ги пропускаш покрай ушите си. Най-често хората си говорят, керванът си върви. Това значи, че или не си намерили подходящите думи или трябва да преминеш от думи към дела. Съществува и такава логика.


Какво е вашето виждане за изхода на протеста срещу правителството? Ще има ли такъв или хората просто ще продължат да си "лаят", докато "керванът" си върви?


- Важно е да знаеш, за какво точно се бориш и как евентуално ще го постигнеш. Резултатите трябва да са видими, конкретни и ясни. Неяснотата може би е най-големият враг на всяка кауза. Убива енергията й. Безкрайните препирни, сектантството и тесните разбирания също действат демотивиращо. Има една по-широка рамка, която следва да обедини хората в желанието им да живеят по друг начин. Специфичното виждане на отделния човек по даден проблем не бива да се превръща в непреодолима пречка за постигането на една по-голяма цел.


Кои са вашите конкретни искания?


- Много скромни. И са по-скоро изисквания… На първо място правовата държава. За мен това е най-важното условие за нормален живот. Уважението към собствеността, към свободата на словото и правото на различно мнение. Да има сравнително ясни правила и още по-важното - да се спазват. Правовата държава гарантира известна справедливост и създава условия хората, които имат воля, инициатива и идеи, да се реализират. Не бих искал тези неща да се размиват, да зависят от някакви специфични тълкувания или лични дрязги от сорта на този не харесвал оня и пр. Трудно ще постигнем напредък без някакъв елемент на национално съгласие и помирение. Ожесточението в крайна сметка води до насилие, което поражда ново насилие и така… към "светлото бъдеще".


Много неща зависят от индивидуалното съзнание на гражданите. Колкото то е по-високо, толкова по-лесно те постигат съгласие по отношение на общи цели. Толкова по-толерантни са към другите мнения и могат да намират точката на консенсус, без това да е за сметката на грозни компромиси. Каквито и системи да се измислят, ако хората не са читави, и най-перфектните планове отиват на кино.


Има ли в наши дни все още партизани?


- Зависи какво разбирате под това. Има сайбър-партизани, например. Както и всички въоръжени групи, които преследват целите си без оглед на средствата. Все едно да питате има ли терористи. Има и това е огромен проблем на днешния свят.


Различните ъндърграунд движения пораждат специфични форми на съпротива. Това не е запазена марка само на една идеология. Но там където има твърде много идеализъм, винаги има и доста заблуди. От друга страна човек трябва да се опита да разбере къде са корените на подобни движения. Не може само сляпо да ги отрича, без да види причините, които ги пораждат.


Светът не се е променил чак толкова, колкото ни се струва. Може би технологичните му измерения са станали по-различни и това добавя нови аспекти в начина, по който функционира обществото, но базата често остава същата. В този смисъл един умерен консерватизъм може да ни помогне да схванем същността на нещата по-добре.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (32)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ARRI
    ARRI
    Рейтинг: 1416 Весело

    Бабчето си беше купила "Сестри Палавееви в бурята на историята"..... четох го и АЗ ....Препоръчвам Ви го......
    Тези са нещо като партизанки...........абе прочетете го....ще ви хареса.....

    Плащат ми от швейцарското посолство да пропагандирам ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ ! Признавам, че трол-я в тяхна полза с/у 5 франка на пост!
  2. 2 Профил на Dehumanizer
    Dehumanizer
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    "Развило се е схващането, че четящият човек е едва ли не будала, че става по-непригоден за житейските предизвикателства."

    Ъхъ. "Книгъ ляб ни (не) дава" викаха гордо, на всеослушание, някои млади българи, в казарми и разни "трудови колективи", ако те видеха, че се заплесваш в четивото (учебника), вместо да обсъждаш с тях ракията и "женските".

    «Высокоэффективная экономика при отсутствии реальных политических и гражданских свобод - хрустальная российская мечта.»
  3. 3 Профил на USSR
    USSR
    Рейтинг: 402 Весело

    Хм , дали пък да не се обяваи Попов за сталинист !? (да напомня на ерудиранта публикана Дневник , че Сталин е казал това преди много-много години "Кадры решают всё" когато започнал да превръща СССР-Русия от селскостопанска държава в индустриална ).

    pacta sunt servanda
  4. 4 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1416 Весело

    До коментар [#2] от "Dehumanizer":

    [quote#2:"Dehumanizer"]"Книгъ ляб ни (не) дава"[/quote]
    Ей, тази "народна мъдрост" не бях я чувала.
    Баба ми често рецитираше стихотворението:


    ЧЕТИ, ГОВЕДАРЧЕ!

    На сянка, под ореха, говедарче
    опърпано видях седнало бе -
    очи вперило в скъсано букварче.
    - Какво четеш ти, миличко другарче?
    - Чета: а, б.

    Чети, чети! То чудо днеска прави
    туй дребно нещо под това небе,
    то мъртви буди, дава ум на здрави,
    туй второ слънце бог ни сам остави:
    чети: а, б.

    Чети! То прави сляпото окато -
    из тоя извор целий свят гребе -
    за малко труд дарява то богато,
    по-скъпо то е от елмаз и злато:
    чети: а, б.

    Да, слънце то е. Срам за оногова,
    кой в мрак духовен жив се погребе!
    Чети, чрез него твар ще станеш нова
    и силна, за световни бой готова:
    чети: а, б.

    Ти малко си, но труд те чака тука -
    без труд не може нищо - и не бе!
    При мишци силни прибави наука -
    разковничето там е на сполука.
    Чети: а, б!


    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  5. 5 Профил на Гьонсурати на Едноличния Ръководител Борисов
    Гьонсурати на Едноличния Ръководител Борисов
    Рейтинг: 1191 Неутрално

    Много ми хареса това интервю с Алек Попов. Впечатлен съм... и го препоръчвам на всеки модерен Българин.

    "В сърцето на тирана,аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее." Георги Бенковски
  6. 6 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3140 Неутрално

    До коментар [#3] от "USSR +":

    "За ума на държавника се съди по хората с които се заобикаля."-Николо Макиавели.
    "Кадрите решават всичко."-Сталин.
    Между двете мисли почти няма разлика. По същество Сталин е казал същото,което и великият Макиавели преди векове.

  7. 7 Профил на ===.....
    ===.....
    Рейтинг: 458 Весело

    [quote#6:"deaf"]За ума на държавника се съди по хората с които се заобикаля."-Николо Макиавели.


    "Кадрите решават всичко."-Сталин.


    Между двете мисли почти няма разлика.

    По същество Сталин е казал същото,което и великият Макиавели преди векове.[/quote]

    безусловен , 101 % +++

    освен Сталин и Макиавели има и друг "Класик"

    който дава обективен прочит на ситуацията :

    "лош човешки матрЯл"

  8. 8 Профил на USSR
    USSR
    Рейтинг: 402 Неутрално

    До коментар [#6] от "deaf":

    Кажи ми кои са ти приятелите ..... . това май по подхожда ?. Но става и с КАДРИТЕ , зависи от какъв ъгъл се гледа , но в икономически план едните са екип , а другите изпълнители ... .

    pacta sunt servanda
  9. 9 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1280 Весело

    Или както казваше един политик от близкото минало - матряла братче, матряла...

  10. 10 Профил на znaya
    znaya
    Рейтинг: 731 Неутрално

    Много добро интервю. Каквито да са въпросите - отговаря се човешки, мъдро, умерено и свежо. Подобрява настроението да го четеш.
    Дори когато е запитан за книгите си, търси смислен отговор, а не да подхваща маркетингови лозунги. Има уважение към читателя в тона и аргументацията, от което читателят пораства, вместо да се спаружва до ролята на фен.

    Алек Попов - човек, който работи сериозно и затова има какво да каже.

    Естествено Дневник още в първия въпрос ни в клин, ни в ръкав си пита за любимия си ГГ. Тъпо. Ама тъй ще е явно. Трябва да си мълчим и да внимаваме.
    И въпреки това - толкова човешки Алек.

  11. 11 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1516 Неутрално

    До коментар [#5] от "Велислав":

    Да, интересно е интервюто! Аз по принцип не харесвам писателя Алек Попов, но признавам, че говори смислено, за разлика от бездарните и безкрайни пустословия на колегите му Г.Г. и т.нар. Кайо. Чудя се на Дневник, който настоява нашироко да разпитва всеки за проваления протест, сякаш не е достатъчно с писател да се разговорят за изкуство!... Обаче много ми се иска да опитат един разговор с вече превърналият се в класик Милен Русков - ето тогава ще се види разликата в класите между поп-писателите и сериозния литератор!

  12. 12 Профил на Фес Deffender
    Фес Deffender
    Рейтинг: 571 Неутрално

    До коментар [#3] от "USSR +":

    95% от "мислите" на твоя идол идват от книгите на Рибаков. В случая прави ли това от г-н Попов Рибаковонист?

    Definition of FOOL : Knowing the truth, seeing the truth, but still believing the lies.
  13. 13 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    До коментар [#5] от "Велислав":
    [quote#5:"Велислав"]и го препоръчвам на всеки модерен Българин[/quote]
    Аз го препоръчвам и на не-модерните. На тях определено ще им е полезно, ако изобщо вникнат в текста.

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.
  14. 14 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1510 Неутрално

    ''Как изглежда "четящият човек" в България в наши дни? Георги Господинов го нарече красив.''

    Е, въпросът е дали чете книгите на Г. Господинов - неговите почитатели може и да са красиви по неговите критерии, но май не са от най-интелигентните и изтънчените.

  15. 15 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 1747 Весело

    До коментар [#11] от "Митев":

    Точно това исках да кажа!
    Говори много по-добре, отколкото пише.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  16. 16 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1510 Неутрално

    ''Литературността често се оказва най-големият враг на литературата.''

    Много вярно и, за съжаление, широко разпространено сред нашите писатели.

  17. 17 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1482 Неутрално

    Харесвам Алек Попов и начинът му на писане, и абсурдните моменти в творбите му, и чувството му за хумор, и това интервю...
    А най-ми харесва това, че не се прави на велик и говори смислени неща, които аз самата мисля, но той ги казва по-ясно и далеч по-добре от мен.

  18. 18 Профил на e.coli
    e.coli
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Как е възможно още първата дума да покаже простотията на автора и нивото на медията? Много просто - като не знае къде се слага пълен член. Всичко след това си губи смисъла. А Алек е доста добър за нашето общо литературно ниво - нещо като едноок сред слепи.

  19. 19 Профил на extrasho
    extrasho
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Страхотен. Слава Богу, че го има. Световен писател.

  20. 20 Профил на USSR
    USSR
    Рейтинг: 402 Весело

    До коментар [#12] от "Аз, Клавдий":

    Фразата "Есть человека-есть проблема, ..." му е приписана от Рибаков в "Дети Арбата" , а фразата "Кадры решают всё" си е произнеса от Сталин !(4 мая 1935 года Сталин на выпуске красных командиров произносит свою знаменитую фразу: Кадры решают все!).
    Тъй че , в този случай си в грешка " , навярно тази фраза попада в 5 % -нали " !
    Чакам ипризнание - извинение от твоя страна в този случай .... или имш други аргументи !?

    pacta sunt servanda
  21. 21 Профил на LK
    LK
    Рейтинг: 569 Неутрално

    До коментар [#14] от "princess_x":''Как изглежда "четящият човек" в България в наши дни? Георги Господинов го нарече красив.''

    Хе е отговор! Просто използвам цитата от интервюто. По ред причини и обстоятелства почти не чета на български, но книгите на Алек Попов ги чета с удоволствие! Другият г-н, ГГ, ми изглежда претенциозен и в момента нямам време за него!

    Mt
  22. 22 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1510 Неутрално

    [quote#21:"Martina"]По ред причини и обстоятелства почти не чета на български,[/quote]

    И добре правиш.

  23. 23 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4507 Неутрално

    До коментар [#6] от "deaf":

    Великият Макиавели е казал също:

    "Някои хора не плачат на смърта на баща си ,а само при отнемане на бащинията им"

    klimentm
  24. 24 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4507 Неутрално

    До коментар [#20] от "USSR +":

    Много разбираш от Сталин?От де тая заинтересованост?

    klimentm
  25. 25 Профил на znaya
    znaya
    Рейтинг: 731 Неутрално

    До коментар [#11] от "Митев":

    podtepeto.com/article.php?id=13442

  26. 26 Профил на tofifi
    tofifi
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Направете интервю с Петър Денчев, все пак той е авторът на романа "Тихото слънце", който едва ли не предсказа събитията, които сега живеем с година и половина. Още повече, че е един от най-интересните млади писатели и режисьори на българската сцена.

  27. 27 Профил на USSR
    USSR
    Рейтинг: 402 Неутрално

    До коментар [#24] от "klimentm":

    лЮбоф ."("

    pacta sunt servanda
  28. 28 Профил на Светослав Тодоров
    Светослав Тодоров
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    До коментар [#26] от "tofifi":

    Такова интервю има и то датира от февруари 2012 г.

    http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/02/12/1764116_petur_denchev_reshih_da_tursia_sobstveniia_si_glas/

  29. 29 Профил на Memish Mustafov
    Memish Mustafov
    Рейтинг: 457 Неутрално

    Допадна ми последователността на автора.

  30. 30 Профил на Уточнител
    Уточнител
    Рейтинг: 676 Неутрално

    Човек, колкото повече чете, толково става ПО-НАЧЕТЕН, не по-умен.

    истината е по-важна от честта на Великая Россия
  31. 31 Профил на znaya
    znaya
    Рейтинг: 731 Неутрално
  32. 32 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1516 Неутрално

    До коментар [#31] от "znaya":

    Мерси! Аз общо взето следя изявите на Русков, но този материал щях да съм пропуснал!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK