Анджей Сташук и Кшищоф Варга, писатели: Само идиотът се нуждае от стимул, за да открие нещо ново

Анджей Сташук и корицата на романа му "Таксим"

© Издателите

Анджей Сташук и корицата на романа му "Таксим"



По-рано тази седмица полските писатели Анджей Сташук и Кшищоф Варга, често възприемани като литературни бунтари за страната си, се срещнаха с читатели в София и Пловдив по покана на разпространяващото книгите им в България издателство "Парадокс".


Но гостуването съвсем не е единственото, което ги обединява – родени са във Варшава, в прозата и на двамата времето като че ли преминава бавно и се описва детайлно, чувствата са без излишна сантименталност, вижданията им за света не са последвани от гръмки послания. А както разказват бързо и разпалено говорещите пред "Дневник" автори, началото на творчеството им не е белязано от конкретно събитие, а просто от любовта към книгите от детска възраст и радостта от моментите, в когато са болни и могат да останат насаме с тях вкъщи.


"А като вдигнеш температура и започнеш да халюцинираш, това, което четеш, става още по-приятно! Нямах никаква по-добра идея как да прекарвам времето си от това да чета. Все пак моето поколение нямаше много възможности за развлечение. Винаги съм се питал – ако днес бях дете, дали щях да чета толкова много при това изобилие от масови забавления", размишлява пред "Дневник" Кшищоф Варга, облечен с фланелка на Джарвис Кокър от Pulp. Aвторът е роден в семейство от унгарски произход във Варшава през 1968 г., а паралелно с писателската си кариера е журналист и част от "полската школа на литературния репортаж". "Литературата беше единствената смислена алтернатива и с разкриването на някои истини за живота тя влезе под кожата ми, превърна се в стимул на въображението ми".




Но дали масовата култура не може да провокира интерес към литературата, след като например зад почти всеки филм се крие книга? Според Варга, който на шега казва, че би посегнал към видеоигрите, когато културата му омръзне, това не е възможно. "Цялата тази дискусия се водеше в Полша по време на манията по Хари Потър. Много хора казваха, че успехът на поредицата е много полезен – децата четат Роулинг, като пораснат ще прочетат Достоевски. Но не се случи така. Тези, които четяха Хари Потър, си останаха с Хари Потър. Не вярвам и че някой може да започне пътя си като читател с някаква сензационна литература, а по-късно да се обърне към "Одисей" на Джойс."


Кшищоф Варга и корицата на романа му "Надгробна мозайка"

© Издателите

Кшищоф Варга и корицата на романа му "Надгробна мозайка"


Анджей Сташук, най-превежданият и популярен съвременен полски белетрист, смята, че литературата на определено равнище е за избрани. "Човек, който се интересува от качествени книга, не би имал потребност от нещо сензационно и лесносмилаемо. На идиота са му необходими стимули, за да открие нещо ново", казва пред "Дневник" писателят, роден през 1960 г. и преминал през размирно детство, в което е изключван от поредица от училища. По-късно работи от уличен музикант до санитар в психиатрично отделение, а собствената му психика е била изпитана след престой от година и половина в затвора след дезертьорство от армията. Убеденият пацифист прави големия си пробив в литературата в началото на 90-те, като по това време, вместо да си осигури място сред арт средите на Варшава, той вече се избрал живота в село до границата със Словакия, където развъжда лами и овце. Към днешна дата има 17 книги, сравняван е с Джак Керуак и Куентин Тарантино, а Ървин Уелш стига дори по-далеч, като го нарежда до Жан-Пол Сартр и Франц Кафка.


Историята на Сташук с четенето и писането е подобна на тази Варга. "За мен писането е продължение на четенето. Не е ясно кога това ще започне, нито някой може да определи кой точно автор и книга са го подтикнали. Може би само Библията би могла да формира някое бъдеще духовно лице, но и това е съмнително."


Двамата отбелязват, че в Полша и като цяло Европа се забелязва тенденцията четящата аудитория да са предимно жени, но са съгласни с предположението, че хората по-трудно откриват нова литература, след като навършат 30 години. "След тази възраст действително е много трудно хората да се развълнуват за нещо, затова и най-голямата работа по оформянето на личността се случва в детската възраст", смята Варга, чиято проза е сравнена на корицата на "Надгробна мозайка" с тази на Джордж Оруел и в по-малка степен с творбите на Айзък Азимов.


Според Сташук в по-късна възраст угасва желанието към художествена литература и читателят се насочва към документалната, тенденция, която вижда и в собствените си навици. Фабулата е като че ли в остъпление и те са на мнение, че това се вижда и от класациите в Полша, където нефикционалните заглавия заемат първите позиции. "Може би хората сега смятат, че художественото вече не им е чак толкова интересно, и искат нещо по-близо до реалността", заключва Варга, като неговият колега отбелязва, че все пак не би трябвало да се разчита на документалното, за да им даде обяснение за света. Но такова обяснение според него се търси като заместител на телевизията. "Тъй като телевизията може да ти каже какво се е случило, но не може да ти обясни защо."


И до името на двамата могат да се прочетат определения като "гласове на поколението си", "писатели с култов статут" и многобройни сравнения със западни белетристи. Доколко те са си представяли бъдещите си читатели, когато за първи път са били издавани? И двамата се разсмиват на определенията за книгите им, като че ли признанието е нещо фалшиво и далечно от тях. "Аз мисля, че ако писателят, докато създава някаква творба, мисли за някаква таргет аудитория, то той има сериозен проблем", отговаря Варга с категоричен тон. Просто човек пише и ако се започне да се пресмята кой какво ще хареса, дали ще го прочетат по-умните, по-глупавите, по-възрастните или по-младите, то това убива нещата. Аз примерно харесвам как на премиерите на книгите ми има и млади красиви жени, и вече не толкова млади и не толкова красиви жени!"


Анджей Сташук е на мнение, че писателят не трябва да се стреми да е говорител на поколението си, тъй като той може да бъде говорител само на самия себе си. "Ако си късметлия, хората успяват да се идентифицират с теб."


По време на издаването на "Невидимите кризи" Георги Господинов заяви пред "Дневник", че времето сякаш не предразполага към обемни книги, а по-скоро към есета и анализи. Сташук смята, че е трудно да са каже, че има подходящо време за определен жанр литература, а Варга поглежда към тенденциите в класациите: "Всъщност се купуват повече дебели книги, за да може цената да отговаря повече на обема, но това е някакъв вид пресмятане. Като цяло не бива да се вглежда твърде много в това как една тенденция се развива във времето – нека това да е работа на издателя, не на писателя."


Те не са напълно съгласни и с мнението на Марио Варгас Льоса, който по-рано тази година в София заяви как не понася образа на изолирания от света писател, който твори в усамотение. Според него пишещият винаги трябва да е с единия крак на улицата и сред хората. "Но все пак, ако един писател е постоянно сред хората, може би няма да му остане време за писане", казва с усмивка Варга, а Сташук, описан от колегата си като "по-скоро с единия крак при овцете", смята, че понякога животните са по-интересни хората. Анджей пък шеговито признава, че в живота си няма контакт с тълпа, но ако му се наложи, с радост би се преместил в Пекин или София. "И великата литература може да възникна в самота и изолация от останалите. Всичко е въпрос на талант. Къде живее един човек за мен няма значение."


Но в по-глобален план за творчеството на Сташук мястото всъщност има значение. Както той признава в интервю за в. "Гардиън" преди повече от десетилетие, Западна Европа въобще не го интересува и той е изцяло съсредоточен върху Източна Европ. А колко са му интересни различните типажи в страните от региона си личи ясно в книги като писаната в продължение на десет години "Таксим". Той реализира мечтата си да напише източноевропейски отговор на "По пътя" на Керуак с "По пътя за Бабадаг".


Дали ролята на писателя в тези страни, често преминал през много житейски трудности покрай политическите промени, има малко по-особена роля? "Вече не и това е може би много добре", казва Варга. "По време на комунизма той играеше роля на авторитет, опозиция, а сега ситуацията е доста по-спокойна и много по-изчистена – съществуват само писателят и читателят. Вече не е нужно да се правиш, че обожаваш някого просто защото е сред малкото, които казват истината. Харесва ми, че вече писателят не носи задължителната тежест на морален авторитет е обществото. Делението трябва да е на добри и лоши автори и нищо повече. Може би в Русия или Беларус, където съществува друг режим, има остатъци от тези сблъсъци между писатели и управляващи".


"Вече писателите са преследвани единствено от критиците", добавя Сташук. Но дали тези сблъсъци не стимулират? "Ако българските писатели имат нужда от сблъсъци, можем да им организираме едно преследване!", отговаря на шега Варга, а с по-сериозен тон Сташук изразява мнението, че единствената борба на писателя трябва да е с езика и сюжетите.


От Анджей Сташук на български в каталога на издателство "Парадокс" могат да се намерят книгите "Девет", "Галицийски истории" и "По пътя за Бабадаг", а от Кшищоф Варга - "Надгробна мозайка" и "Гулаш с турул".


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2244 Неутрално

    Това може да го отпечатате на транспарант и да го закачите над входа на БАН. Нали "парите им стигат само за заплати" и това било причината за скормната научна и приложна продукция...

    Гяурбаджийски, червени и "патриотични" евнуси на Сараите, развейте бялото знаме! Ако нямате бял плат, събуйте си гащите! Под тях нямате нищо за криене!
  2. 2 Профил на _dan_
    _dan_
    Рейтинг: 532 Любопитно

    До коментар [#1] от "cinik":

    Я да спрат (намалят) финансирането на европейските и щатски университети и изследователски центрове, та да видим как ще творят неуморно "без стимул"!

  3. 3 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 3083 Неутрално

    "Цялата тази дискусия се водеше в Полша по време на манията по Хари Потър. Много хора казваха, че успехът на поредицата е много полезен – децата четат Роулинг, като пораснат ще прочетат Достоевски. Но не се случи така. Тези, които четяха Хари Потър, си останаха с Хари Потър.Ай сега,веднага децата като се научат да четат и да започват с"Тъй рече Заратустра",минимум.Както казва самият Фридрих Ницше-Сам да приемаш себе си като съдба, да не искаш нищо друго — в подобни състояния това е просто висш разум.Господа вие ли сте висшия разум,ако да,не се занимавайте с децата нека четат това което им е интересно.Както казват писателите за деца -З деца се пише като за възрастни,само,че по трудно.Убеден съм,че в книги като"Пипи дългото чорапче" и " Емил от Льонеберя" има повече житейска философия отколкото във вашите бунтовни кошмари.

  4. 4 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2244 Неутрално

    До коментар [#2] от "_dan_":

    Аз самият съм работил в такъв център. От държавата получаваше пари за учебната работа, които свършваха обикновено в 3-тата до 4-тата седмица на март. Оттам нататък, до края на годината - само проекти за външни контрагенти (с напълно комерсиални намерения) и малко от международните програми.

    Гяурбаджийски, червени и "патриотични" евнуси на Сараите, развейте бялото знаме! Ако нямате бял плат, събуйте си гащите! Под тях нямате нищо за криене!
  5. 5 Профил на Гневник
    Гневник
    Рейтинг: 688 Неутрално

    Анджей Сташук и Кшищоф Варга, писатели: Само идиотът се нуждае от стимул, за да открие нещо ново...Анджей Сташук, идиот в древногръцкия смисъл на думата ли?

  6. 6 Профил на e.coli
    e.coli
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Скромното ми мнение, без никакви претенции: Славянски ген + католицизъм + мъчителни претенции за "шляхта" = мегаломания.

  7. 7 Профил на bobhunter
    bobhunter
    Рейтинг: 880 Неутрално

    Много интересно, защо са избрали точно този цитат от интервюто, което само по себе си е изключително интересно. На идиота по принцип му трябват такива неща, които само той си знае: "И в лудостта може би има някакво щастие, което само лудите познават"- "12 нощ" - Шекспир.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK