Владимир Тодоров: Аниматорът е актьор с компютърна мишка в ръка

Работещият в Лос Анджелис български аниматор, филмов художник и визуален артист Владимир Тодоров е един от гостите на тазгодишното издание на фестивала за американско независимо кино So Independent. Участието му се превърна в повод за по-детайлно запознанство с над 20-годишната му кариера, преминала през САЩ и Великобритания. А колкото по-надълбоко търсите за нея, толкова по-познати заглавия излизат на повърхността.

Малко след като завършва "Анимация" в НАТФИЗ, той е приет в лондонското Amblimation Studios през 1990 г., което е собственост на Стивън Спилбърг - нещо, което той не знае, докато не постъпва на работа. Живее и твори в Лос Анджелис от 1997 г., когато става част от "Уорнър брадърс", а по-късно и "Сони". Така в биографията на Тодоров попадат продукции като "Алиса в Страната на чудесата" на Тим Бъртън, поредицата за Хари Потър, "Космически забивки", "Стюарт Литъл", както и по няколко филма на носителя на "Оскар" за "Форест Гъмп" Робърт Земекис - "Полярен експрес", "Беулф", "Майло на Марс" и "Коледна песен". През тази година неговото име присъства в "Джак, убиецът на великани" с Юън Макгрегър и "РПУ На оня свят" с Джеф Бриджес.

В рамките на фестивала той представи първата си самостоятелна изложба със свои типажи, а също така участва в инициативата So Academy, която обедини в НАТФИЗ лекции на професионалисти в киноиндустрията. Той е също така създател на новото лого на So Independent, което стилизира според някои индиректни препратки към приноса на независимото кино – "нарушаващо правилата" и "разчупващо конвенционалното".

Създаденият от Владимир Тодоров персонаж, който често може да се види по улиците на София. "Различен! Това е думата, която най-точно го определя. Нетипичен, нестандартен, неочакван, изненадващ - все неща, които свързваме по един или друг начин с независимото кино. Невъзможно е да срещнеш "Нашия човек" на улицата. Той идва от друг свят – онзи, който може да съществува само във филм, книга или в собствената ти фантазия."

"Преди да се захвана с анимация, се занимавах с илюстрация, но киното винаги ми е било изкушение. И така се стекоха нещата, че анимацията като съчетание между картина и движение, се превърна в една перфектна средна точка", казва пред "Дневник" Владимир Тодоров в Дом на киното, малко преди представянето на графичната си книга The Moon Rock, чиито права са вече купени от Робърт Земекис и "Дисни". Следващият им съвместен проект пък вече започва да се оформя.

"Не ми се ще да казвам много за него, за да не коментирам нещо, което може да не се случи. Но преди няколко дни говорих с него набързо и това ще бъде първото, с което ще се захвана, когато се прибера в Лос Анджелис", казва Тодоров и все пак разкрива някои детайли: "Ще бъде хибрид между анимация и игрален филм, не вярвам Земекис да се върне към стилистиката на някои от предишните си анимационни продукции, тъй като те не се възприеха особено добре. В известен смисъл те не са и анимация, тъй като персонажите са играни от актьори и няма реална анимация на ръка. В тези случаи актьорите са снимани с инфрачервени камери и сензори на фона на празно пространство. Те си изиграват всяка сцена и при обработката, в която им се "лепват" образите, се получава така, че телата им движат "маската" на героите. Заради това Академията не признава тези продукции за анимационни и не ги обмисля за номиниране."

Един различен Антъни Хопкинс след намесата на Владимир Тодоров

Тодоров, работещ от 2005 г. на свободна практика, смята, че новият му филм със Земекис може би ще бъде близък до стила на "Аватар", но сравнението е само от художествена гледна точка. За преминаването от анимацията към дизайна, той казва, че умората от еднотипния процес го е накарала да предприеме ново предизвикателство.

"Всеки един анимационен филм отнема по 2-3 години и в това време живеещ с един и същ образ. Героите се разпределят като ролите при актьорите и като се захванеш с твоя типаж, го движиш насам-натам през целия този период. В един момент си казах, че ако се хвана да работя чрез сторибордове, мога да правя 3-4 филма на година вместо 1 на 2-3."

"Приплъзването", както Тодоров го нарича, става по време на работата по "Стюърт Литъл". Тогава той едновременно работи едновременно по анимацията и дизайна на един от героите. "Хари Потър и Философският камък" пък окончателно отбелязва новия период в кариерата му.

Ако сравнението с рисуването на типаж и актьорската игра е вярно, то подобни ли са предизвикателствата, ако ти се падне герой, който не харесваш или с който е трудно да се асоциираш? "Има си битка за благодатните персонажи, като обикновено те се дават на по-опитните в сферата, а по-незначителните отиват при начинаещите. То си е като кастинг, който се определя според репутацията на всеки един в екипа. Реално погледнато, аниматорът е актьор с молив и компютърна мишка в ръка."

The Moon Rock, определен от Земекис като "още едно доказателство за артистичния талант и креативност" на Владимир Тодоров, също е плод на това приплъзване между различните проекти. "В "Полярния експрес" за първи път започнах да използвам тази техника, в която изображението е комбинация между снимка и рисунка, и нито е истинско, нито пък не е", разказва той пред "Дневник", като междувременно разглеждаме една от творбите на страниците на The Moon Rock, която на пръв поглед изглежда като заснета. "В цялата работа има една условност. Нещо, което реално не можеш да видиш в живота, но е толкова истинско, че би го видял. Един приятел ми каза, че трябва да използвам тази техника и за нещо собствено, не само за чужди филми. Започнах да сънувам някои от тези герои и в свободното си време започнах да работя по идеята. Отне ми повече от година, защото е много бавен и трудоемък процес."

Освен първа изложба, в рамките на фестивала той дебютира и като участващ в уъркшопа на So Academy.

"Не понасям някакви сухи лекции и не ми харесва идеята да говоря някъде час, без дори да знам дали казаното от мен ще е интересно на другите. Заради това реших, че нищо няма да подготвям и мисля, че липсата на опит ми помогна да се получи малко по-освободено. Не пуснах и половината от подготвени трейлъри, тъй като започнахме да дискутираме", разказва Тодоров, но изразява съжаление, че не е останало повече време за разговор със студентите и че също така остава незапознат с нивото на българската анимация в момента. "Получи се освободено, тъй като видях, че това, което най-много вълнува присъстващите е киното, погледнато най-общо. А аз мога да споделя опит за всеки един елемент от процеса: осветление, ефекти, дизайн, художници, актьори."

На базата на този опит, той смята, че "няма повишаване на качеството, защото качеството никога не си отивало от независимото кино." Но съвсем не е същата позицията му по отношение на Холивуд."Там то пада стремително надолу с всяка изминала година. Става въпрос за качество, а не за изработка, защото изработката всъщност става все по-добра. В момента Холивуд се интересува единствено от нещо, което е произлязло от играчка, комикс, въобще нещо познато, което да има опцията за успех и в Китай. И се влагат толкова много пари в рискови проекти, че тази индустрия ще изгърми в един момент", смята Тодоров и дава за пример изключителните трудности през които преминават иначе доказани режисьори и продуценти.

"Стивън Спилбърг и Джордж Лукас, чиито последни продукции много трудно намериха финансиране, наскоро обърнаха внимание към този проблем. Интересното е, че Спилбърг е една от причините въобще да има боксофис надпревара и в един момент той стана жертва на това. Стивън Содърбърг пък въобще се отказа от тази сфера – последният му филм "Зад свещника" в САЩ направи премиера по телевизията. Въпреки звездите в него (бел.авт. Майкъл Дъглас и Мат Деймън), Холивуд не си позволи драма или нещо по-арт, както можеше да го прави допреди 15-20 години. Разпадът там не е морален, а по-скоро свързан с липсата на съдържание. Заради това всичките добри актьори, режисьори и сценаристи се преместиха в телевизията, където качеството скочи и тя стана новото кино – страхотен пример за това е Breaking Bad. Въобще, когато качеството не може да се осъществи на едно място, то си намира форма другаде."

За него най-големият плюс в независимото кино е, че то се интересува от оригинални истории - без екранизации, без адаптации, без заемки или продължение. "В Холивуд това го няма, освен "Гравитация", филм, който даде лъч надежда, че дори и в тази индустрия може да се появи нещо много добро."

Тази седмица в "Одеон" почитателите на независимото кино ще имат шанса да хванат последните прожекции под знака на So Independent. Това ще бъдат отменените по-рано в програмата поради технически причини "Ездачи на стихии" тази вечер от 20:30 ч. и "Думите" с Брадли Купър и Зоуи Селдана на 7 ноември от 21 ч.

Всичко, което трябва да знаете за: