© Жанет 45
Корицата на книгата
Този уикенд в рубрика "Четиво" ви представяме няколко стихотворения от новата книга на писателката, драматуржка, журналистка и пътешественичка Оля Стоянова.
"Улица Щастие", издадена от "Жанет 45", събира творби, писани през последните 10 години. Името на авторката се свързва още с книгите "Проза", "Какво сънуват вълците", "Фотографии" и написаната заедно с Живко Джаков "Пътеводител на дивите места".
Вместо извинение
Всяка сутрин,
на път за работа,
дядото,
седнал на стъпалата
пред банката,
протяга ръка и пита:
- Колко е часът, чедо...
всяка сутрин -
по едно и също време.
- Късно е,
много е късно...
Малки истории
Обича да пише бележки –
"Обичам те" на мъжа си,
"Мисля за теб" на детето,
"Благодаря ти" на майка си.
Малко е налудничаво всъщност,
но домашните й не говорят за тези работи,
дори си дават вид,
че никога нищо
не са откривали по джобовете си.
А тя внимава за малките жестове –
от онзи ден,
в който прочете някъде,
че една жена скочила от четиринадесетия етаж,
а в джоба й имало бележка,
на която пишело –
"пет яйца и един хляб".
Семейна снимка
Тя е на двайсет и две,
той – на двайсет и пет,
изглеждат така
сякаш им е неловко пред фотографа.
За снимката
май се държат за ръце,
но това не се вижда
на кадъра.
Преди петдесет години
са се усмихвали
само с крайчеца на устните,
но сега тези знаци
няма кой да ги разчете.
Наследниците са пуснали
къщата под наем,
заедно със снимката над леглото.
- Тези двамата какво ще ги правим –
а останалите няма какво да кажат.
Пък и сега тези неща нямат значение –
него – от петнайсет,
нея – от три години
ги няма.
Снимката просто прикрива
бялото петно на стената.
После наемателите дълго
се борят със сенките –
накрая,
за да не си личи петното,
лепят един пейзаж.
Например от Рим.
Рим поне е вечен.
Една идея
Когато е нещастен
забелязва всички подробности -
как влюбеният мъж
прегръща внимателно дебелата си жена,
как детето държи
за ръка майка си,
как в тъпите песни на съседа
непрекъснато се повтаря
любов моя,
любов моя...
Хваща всеки жест на онзи мъж -
как слага ръце
върху широката талия на жена си,
как тя се усмихва
и накланя глава настрани.
Вижда как детето настойчиво търси
с поглед отдолу
очите на майка си,
а тя гледа право напред
и му казва:
- Хайде,
бързо, бързо...
После му хрумва,
че само един много тъжен Господ
може да е внимавал
за всички тези подробности.
Защото излиза,
че на щастливите хора
им е нужно много
по-малко.
Дзен
Затишие след буря -
тя няма какво да каже,
защото в такива моменти
думите постепенно
губят способността си
да нараняват.
Това е дзен,
твърди тя.
В смисъл - да не ти пука.
Пазар край пътя
Следобед, 36 градуса, Анадола.
Бабите
край пътя се крият под сенките,
забулени,
седнали по турски,
подреждат отново и отново
кошниците с праскови и ягоди,
прозяват се,
проследяват лениво колите,
които профучават край тях
и гледат на света
просто и ясно –
едни ще си тръгнат,
други ще дойдат,
трафик винаги има.
