Ghostpoet, музикант: Аз съм гражданин на света и винаги ще искам да съм част от него

Ghostpoet

© https://www.facebook.com/ghostpoetfb

Ghostpoet



Ghostpoet често е определян като един от най-оригиналните нови изпълнители на британската сцена, въпреки че няколко години след пробива му все още е трудно да се определи къде той стои на музикалната карта.


Трудно е да се постави етикет на родения в Ковънтри изпълнител, който ще бъде на сцената на Sofia Live Club на 11 декември, като това със сигурност е качество, което той смята да опази. И го прави повече от убедително във втория си диск Some Say I So I Say Light, където особеностите в звученето съвсем не се изчерпват до произнасянето на заглавието. Авторитетното музикално сп. Q пише, че от Blue Lines (1991) на Massive Attack не се е появявал албум, който така да съчетава личната меланхолията и разказите за тъмните кътчета на улиците. За сайта The Quietus изданието пък е съставено от 11 "медитации за раздялата".


"Some Say I So I Say Light е до голяма степен албумът, който имах нужда да направя", разказва пред "Дневник" Обаро Ежимиве, както е всъщност истинското му име.




Във време, в което новите изпълнители все по-трудно запазвах успеха си, той изглежда напълно освободен от синдрома на втория албум. "Не усещах особено напрежение по време на записите. Аз просто искам да правя музика и съм щастлив от шанса да мога да работя това, което ми носи удовлетворение и не се вглеждам в детайлите и трудностите. Предпочитам да мисля за на нещата по-простичко и символично– за да създавам музика, аз трябва да продължавам напред и ако искам действително да се развивам няма място за размисли около неща като "синдрома на втория албум". Действително се чувствам благодарен – нямах идея, че въобще някой ще чуе първия."


Дебютният Peanut Butter Blues and Melancholy Jam излиза през 2011 г., като Би Би Си отбелязва, че рядко може да се чуе толкова завършено звучащ албум. Той е впоследствие номиниран за наградата за най-добър британски албум на годината "Мъркюри". Ghostpoet записва песните в него в домашни условия и без особени амбиции за пробив.


"Нямах никаква идея как биха изглеждали хората, които биха ме слушали, каква аудитория да привлека", казва той пред "Дневник". "Но това само би ме ограничило. По време на турнета виждам хора на по 15 и на 50 години от всякакви етнически произходи, хора от всички раси. Не бих искал да правя музика за отделни групи хора, а за целия свят. Определям се като гражданин на света и винаги ще искам да съм част от него."


Това разбиране се корени и в детството му. "Баща ми е нигериец, майка ми е доминиканка, така че имаше доста разнообразие във фонотеката вкъщи – от африканска музика до кънтри. Започнах да оформям вкуса си покрай пиратските радиа, които налагаха джънгъл и дръм енд бейс, а после се отворих за инди рока и по-експерименталните жанрове."


За разлика от първия албум, за който композира и продуцира всички песни, и работи с малък екип от музиканти, в новия проект той записва с голям набор от гости. "Просто така се получи, нямаше особен план. Предполагам, че всичките тези турнета оказаха влияние, тъй като се запознах с много музиканти. В албума се получи интересна комбинация от хора, с които винаги съм искал да работя и такива, които срещнах случайно." Сред тях са Чарлз Хейуард, барабанист на This Heat, една от най-легендарните британски пост-пънк групи от 80-те, Люси Роуз, която може да бъде чута и в Rewind The Film, новия албум на Manic Street Preachers и Удпекър Улямс, с която записва един от синглите в албума – Meltdown, една от най-драматичните песни на Ghostpoet до момента.



"Meltdown е песен за любовта, най-общо казано. Но не как се влюбваш, а как излизаш от влюбването", разказва създателят й. "Записването й беше особено, тъй като планирах да работя с друга певица, но в последния момент тя се оказа възпрепятствана и нямаше как да бъде с мен в студиото. Трябваше да действам бързо и намерих в YouTube Удпекър Улямс, писах й и на следващия ден завършихме песента. Харесва ми да работя така – понякога най-добрата музика се получава, когато не си я планирал и просто тръгнеш в посоката, която си измислил на момента."


Песента е всъщност добър пример за разностилността на музиката на Ghostpoet, цитиращ като влияния рапъри като Nas, рок легенди като Пати Смит и иноваторите в електронната музика Kraftwerk. Ако има тенденция, в която той все пак да бъде поставен, то тя се изразява в съчетанието на различни стилове, понякога неосъзнато, от все по-вече млади групи и изпълнители. "За мен изграждането на подобно поколение е напълно естествен процес. Не искам да изглеждам стар, но аз примерно израстнах с плочите и дисковете, а сегашните деца са формирани от интернет - iTunes, Spotify, YouTube са изцяло интегрирани в ежедневието им. Можеш да се запознаеш с всякакви жанрове и изпълнители буквално с един клик, да изслушаш огромно количество артисти само за час. Така че това със сигурност може да промени начина, по който гледаш на музиката. Не знам дали за добро или лошо, но аз вече просто не знам как мога да правя музика в един определен жанр. Искам да правя музика, която отразява всички мои влияния, всички мои мисли, всичко, което ми се случва. Стиловете не значат нищо за мен."


Ghostpoet ще пристигне в България по покана на Keen Acts. Билетите за събитието вече са в продажба в мрежата на "Ивентим" на цена 15 лв.



Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1114 Неутрално

    Изобщо не ми харесва, гола вода

  2. 2 Профил на vozd
    vozd
    Рейтинг: 229 Неутрално

    До коментар [#1] от "shileto":

    Със съжаление ще се съглася. Миналата неделя бях на концерт на Ghostpoet + Hiatus Kaiyote в Брюксел - австралийците бяха велики, направо сцепиха мрака, но момчето от Ковънтри, хедлайнер на вечерта, беше бледа сянка, блед поет определено. Опитах да намеря нещо смислено в изпълнението им - беше с готин барабанист и две кийбордистки - но към края на втората песен си тръгнах. Празно, кухо, познато, нищо оригинално. Не разбирам как е възможно да го сравняват с Масив Атак!!!

  3. 3 Профил на kanti
    kanti
    Рейтинг: 506 Неутрално

    Аз съм от поколението на Бйитълс и Ролингстоунс,Пърпъл и Цепелин.Този маймунзикант не е нула,той е минус,а пък който го лансира разбира от музика,колкото циганин от кисело мляко.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK