Оля Стоянова представя стихосбирката си "Улица Щастие" днес

с удоволствие бих отишла на среща с автор, на която никой не чете произведението, а авторът отговаря на въпроси на публиката. това е много остаряла форма за популяризиране на произведения. отегчително е за повече от 5 мин.

• 1 4
• Докладване

До коментар [#1] от "owen":

Хубаво е, че се намира място за подобни новини, на фона на останалите. Тъжното е, че става инцидентно на фона на реално ставащото. Авторът, каквото е имал да сподели го е направил и читателят следва да намери своите въпроси и отговори. Или може би, за да не е скучно следва да прескача през огнени обръчи?

• 0 2
• Докладване

Стара форма е и хората да ходят в ресторант и да обядват, но въпреки това продължават да го правят.
Ех, злоби, злоби...

• 1 3
• Докладване

До коментар [#2] от "bogpan":

съгласна съм, че е хубаво, че изобщо има такива новини. но след като авторът е казал каквото е казал в произведението си, тогава по-добре да не се срещаме изобщо с него? да не учим литература, да не си говорим с приятелите си за книгите, които четем - защото имаме различна интерпретация? съжалявам, но аз предпочитам да се видя с автора и да го питам разни неща - защо е написал това което е написал и какво ли още не. писателите са интересни освен това не само с произведенията си, а и като хора.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#3] от "nadejda_dinevska":

г-жо, не съм написала това от злоба. живях известно време в западна държава, и едно от любимото ми занимания в свободно време беше да ходя на представяне на книги. като се върнах, отидох само на едно такова събитие - на георги господинов - и не повторих. никой там не чете произведението си - хората за това го купуват, самички да си го прочетат. изразително четене се учи в първи клас. авторите представят накратко произведението си и след това отговарят на въпроси от публиката. винаги ми е било много интересно.
извинявам се, авторите понякога четат произведенията си - когато са за деца.

• 0 3
• Докладване