© Finbarr O'reilly, Reuters
За първи път "Коледна песен" на Чарлз Дикенс е публикувана на английски език преди точно 170 години - на 17 декември 1843 г., от издателство Chapman and Hall. И макар такава годишнина да не е за подценяване, изглежда дори като кратък период, при положение че за повечето хора известната история на Дикенс сякаш винаги е съществувала.
Авторът на предговора в едно от най-новите издания на книгата във Великобритания пише, че дори хора, които не са я чели, знаят точно кой е Ебенезър Скрудж. И той, подобно на много други герои на Дикенс, сякаш живее живот извън страниците на книгата, отбелязва британското издание "Гардиън" по повод годишнината.
По множество начини известността на "Коледна песен" я превръща и в изключително лесно и утешително четиво. Но в своите сравнително кратки 125 страници тя успява да предизвика всичко друго, но не и приятно усещане, пише изданието.
Както всички знаем, Скрудж е сърдит и кисел старец, белязан, подобно на Дикенс, от детски недъг. Той не дава нищо на хората около себе си, приоритетизира богатството пред любовта и щастието, експлоатира и не плаща добре на своите подчинени и отхвърля Коледата, която за него е "ден, в който ставаш с една година по-стар и нито с една стотинка по-богат; ден, когато трябва да си направиш баланса в търговските книги и всяка точка в тях за цели дванадесет месеца да се окаже в твой ущърб".
Целта на Дикенс е да подчертае тежкото положение на бедните около Коледа, а паралелите между викторианска Англия и Великобритания от 21 век, които изпъкват, са някак смущаващи, допълва изданието.
Благотворителният фонд, основан от бедните, набиращи средства, които чукат на вратата на Скрудж, напомня много на днешните благотворителни хранителни банки. Човекът, който събира пари за бедните, му казва, че хиляди имат нужда от неща от първа необходимост, стотици хиляди имат нужда от най-обикновени удобства и допълва, че събира средства, за да могат бедните да получат малко храна и напитки - някакъв израз на топлина. "Няма ли затвори", отговаря хладно Скрудж. Нищо чудно, че двойката, която той посещава заедно с Духа на бъдещата Коледа, е толкова щастлива да разбере, че той е умрял и е взел заедно със себе си всички техни задължения към него.
Някои считат "Коледна песен" за твърде страшна, за да бъде определяна като утешително четиво. Призраците и онова, което те разкриват на Скрудж, са си действително плашещи.
Дикенс не пести ударите си и когато описва съдбата, която грози Скрудж, ако той не промени начина си на живот - ще умре неоплакан и забравен, погребан в самотно, обрасло гробище, а собствеността му ще бъде ограбена от неговата прислужница и гробаря.
И така, както винаги, Дикенс се справя блестящо в това да ни разплаче. Малцина са онези, които не са почувствали нищо в сцената край смъртния одър на Малкия Тим с баща му или онази с празното място в бедния ъгъл край комина, както и внимателно съхранената патерица без собственик.
Страхът и силните чувства от подобно четиво обаче са напълно необходими, когато целта е то да докосне всеки. А и финалната глава от повестта наистина стопля сърцето, когато Скрудж вижда смисъла на преживяното с призраците, за да промени изоснови начина и отношението си към живота.
Говори се, че Дикенс седял буден до 3 сутринта, за да довърши текста. Когато човек затвори книгата, има чувството, че надеждата за по-добро бъдеще почти се е материализирала пред очите му, а какво по-утешително от това...
hodounski
Рейтинг: 3139 НеутралноОбичам книгите на Дикенс.
Γαλλα
Рейтинг: 1441 ЛюбопитноДомби и син и Дейвид Копърфийлд на Дикенс, са ми дали толкова широта на погледа, колкото пионерската и комсомолска организации взети заедно, не успяха да ми отнемат...
Писна ми от цирк, на път съм да умрЪ от смях...993
Рейтинг: 621 ЛюбопитноОбщочовешките истини не се променят с времето и винаги са актуални...
911,959,964,993Malcolm Reynolds
Рейтинг: 581 ВеселоДо коментар [#2] от "Γαλλα":
))
Чудесно казано!
Скандинавец
Рейтинг: 506 НеутралноГледах преди години филм по книгата.
Чудесно изиграна роля на главния герой и разбира се чудесно лекарство против рафинирания материализъм.
8th_ball
Рейтинг: 902 НеутралноДикенс. Има велики романи, но по-кратките му творби впечатляват повече. Писани са на един дъх. Кой беше казал, че писането на роман е 99 % къртовски труд, а писането на кратък разказ - 99 % вдъхновение? Не помня, но е вярно. Не че в романите няма смисъл, ето, на самия Дикенс - "Приказка за два града" е велико нещо. Но в кратките форми има едно изящество, което е неповторимо.
alextan
Рейтинг: 524 НеутралноТова е любимата ми книга на Дикенс, като първо като дете гледах един филм по книгата от общо 3. Последният определено е направен добре.
Много тъжно и леко смешно ми стана, като прочетох в една книга как преводачът беше превел книгата като Коледната Карол на Дикенс, помислих си: Боже, какви хора вече превеждат по издателствата!
etty1
Рейтинг: 2413 Любопитно"Той не дава нищо на хората около себе си, приоритетизира богатството пред любовта и щастието, експлоатира и не плаща добре на своите подчинени и отхвърля Коледата, която за него е "ден, в който ставаш с една година по-стар и нито с една стотинка по-богат"
“The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. BoorstinЕ, как няма да е актуален?!
скруч
Рейтинг: 549 Веселочестита коледа на всички
за чиста и свята република-но не с този народ