Откъс от "Синдромът Портной" на Филип Рот

Част от корицата на книгата

© Издателство "Колибри"

Част от корицата на книгата



Днес в рубрика "Четиво" "Дневник" ви представя няколко страници от "Синдромът Портной" на популярния американски писател и носител на "Пулицър" Филип Рот. Сюжетът разказва за живеещия през 40-те и 50-те години Александър Портной, който от дете е воден от неутолимото си желание за секс, което ще го отведе към "фройдистки калейдоскоп от скучки".


В. "Гардиън" я определя като "най-забавната книга за секс и писана някога", а в. "Ню Йорк таймс" като "възхитително забавна книга, абсурдна и цветиста, невъздържана и френетична".


Книгата се разпространява в България от "Колибри", а преводът е на Мария Емилова.




Спомням си - ако трябва да се върнем по-назад в историята на това дълбоко разочарование - как една неделна сутрин запратих към баща си бейзболната топка, а после дълго и напразно чаках тя да прелети обратно над главата ми. Осемгодишен съм и за рождения си ден съм получил първия си комплект бейзболна топка, ръкавица и бухалка, която дори нямам сила да повдигна. Баща ми е излязъл рано сутринта по сако, шапка, папийонка и черни половинки, под мишница с дебелата черна счетоводна книга, в която пише кой колко дължи на мистър Линдабъри. Всяка божа неделна утрин той слиза в квартала на цветнокожите, защото, както сам казва, това е най-доброто време да хванеш онези, които не искат да се бръкнат за келявите си десет-петнайсет цента седмична вноска. Мотае се около мъжете, насядали на слънце, и се опитва да им измъкне някоя дребна пара, преди да са се натряскали с евтино вино "Морган Дейвис", появява се изневиделица иззад ъгъла, за да улови някоя от набожните чистачки на път от църквата към дома, защото през другите дни те са по чуждите къщи на работа, а вечер се крият упорито от него. "Ах, ох - изохква някой, - господин застрахователният агент е тук" - и дори децата хукват да се крият, децата, разбираш ли, казва ми той отвратен, тогава как може човек изобщо да се надява тези негри някога да се пооправят? Как ще излязат от тая немотия, щом дори не съзнават колко важна е застраховката за живот? Нима хич не ги е грижа за близките им, които ще останат след тях? "Щото и те ша умрът, нал тъй." О, изръмжава сърдито той, няма начин! Ама, моля ти се, що за човек е този, който може да си остави децата в лошо време, без да им е подсигурил поне свестен чадър!"


Ние сме на голямото мръсно бейзболно игрище зад училището. Той оставя счетоводната книга на земята и пристъпва до своето място на игрището както си е по сако и с мека шапка. Носи квадратни очила с метални рамки, а косата му (както и моята днес) е бухнала, сива, остра като стоманени стружки. И тези зъби, които по цялата нощ киснат в чаша вода в банята и се хилят на тоалетната чиния, сега се усмихват на мен, неговия любим син, неговата плът и кръв, на момченцето, което никога няма да остане само в лошо време. "Хайде да ти видим мерника" - казва той и стисва новата ми бухалка някъде по средата - но за мое най-голямо удивление прави това с лявата, вместо с дясната ръка. И внезапно ме изпълва такава тъга, иска ми се да му кажа: "Хей, с другата ръка, но просто не мога, защото ще се разплача - или може би той ще се разплаче!" Хайде де, хайде, нали си майстор, хвърляй", казва той и аз хвърлям, и разбира се, откривам, че отгоре на всичко в мен се прокрадва съмнението: баща ми не е Кинг Конг. Нито пък Чарли Келър.


Era ти чадъра.


Майка ми беше човекът, който можеше да постигне каквото пожелае; налагаше й се сама да признава, че може би е прекалено добра във всичко. А нима едно дете с моята интелигентност и наблюдателност можеше да се съмнява, че това е така? Тя беше способна да направи например сладко от нарязани праскови, увиснали в сиропа, противно на всички закони на гравитацията. Можеше да изпече кекс с вкус на банан. Ридаейки и страдайки, тя си стържеше хряна, вместо да купува питката, който се продаваше в шишенца в деликатесния магазин. Зорко следеше месаря ("като ястреб" - по собствените й думи), за да бъде сигурна, че не е забравил да приготви каймата така, както повеляват изискванията на еврейската вяра. Тя би могла да телефонира на всички останали жени от блока, прострели пране в задния двор - един ден в пристъп на великодушие се обади дори на разведения гой от последния етаж, - за да им каже: "тичайте, прибирайте прането, капна дъжд на перваза." Какъв радар имаше тази жена! И то преди да е измислен радарът! Каква енергия! Какво усърдие! Задачите ми проверява за грешки, чорапите - за дупки, ноктите - за кал, а всяка гънка и пора по тялото ми - за мръсотия. Тя човърка и най-закътаните каналчета на ушите ми, като излива ледена кислородна вода в главата ми. Водата щипе и бълбука, сякаш ухото ми е пълно с лимонада. И изтиква на повърхността дребни частици от тайните запаси ушна кал, които очевидно биха могли да застрашат слуха на човека. Медицинска процедура като тая (колкото и да е шантава) отнема време, разбира се, изисква усилие, без съмнение, но когато става въпрос за здраве и чистота, микроби и телесни секрети, тя не жали себе си, за да спаси другите. Пали свещи за мъртвите - докато останалите неминуемо забравят. Тя добросъвестно си спомня, дори и без помощта на отметка в календарчето; набожността е просто в кръвта й. Изглежда, че както сама казва, е единствената, която запазва "здрав разум" и "нормално човешко благоприличие", като ходи на гробищата, за да почиства гробовете на нашите роднини от бурен. Още не се е пукнала пролетта и тя вече е наръсила всичко вълнено в къщата против молци, увила е, опаковала е килимите и ги е завлякла в коридора с трофеите на баща ми. Никога не се срамува от къщата си, всеки би могъл да влезе и да отвори който и да е шкаф, което и да е чекмедже и не би могъл да открие нещо, от което тя да се засрами. Бихте могли даже да се храните на пода в тоалетната, ако, да речем, ви се наложи. Когато губи на маджонг, тя го приема по спортсменски, а не като другите, чиито имена би могла да каже, но няма да го направи, дори няма да спомене Тили Хохман, толкова е дребнаво даже да се говори за това, нека просто забравим, че е бил повдигнат този въпрос. Тя шие, плете, кърпи, глади по-добре и от шварцето, към което, за разлика от приятелките си - всички ползуващи се от услугите на същата тази ухилена, вдетинена чернокожа прислужница - единствено тя се държи добре. "Само аз съм добра към нея, само аз й давам цяла консерва риба тон за обяд и при това не й говоря дрек. Не съм стиснат човек. Извинявай, но не мога да се държа по този начин. Например Естер Васерберг, всеки път, когато Дороти идва да чисти, разхвърля двадесет и пет монети по един цент из цялата къща, а после проверява дали някоя пара не е изчезнала. Може би съм твърде добра - шепне ми тя, докато попарва чинията, от която прислужницата току-що е яла сама, като прокажена, - но не бих могла да направя такова нещо." Веднъж Дороти случайно се върна и завари майка ми в кухнята, все още на мивката, да излива реки вряла вода от горещия кран върху вилицата и ножа, които се бяха докосвали до дебелите розови бърни. "Ох, нали знаеш колко трудно се измива напоследък майонезата от сребърните прибори, Дороти" - замазва моментално работата майка ми и по този начин, както по-късно ми обясни, благодарение на своята находчивост успява да не обиди цветнокожата.


Когато съм лош, ме заключват навън. Стоя пред вратата и думкам ли, думкам, докато не се закълна, че от утре ставам добър. Но какво толкова съм направил? Всяка вечер си лъскам обувките върху вчерашния вестник, внимателно разстлан на балатума, после старателно завивам капачката на ваксата и връщам всичко на място. Винаги изстисквам пастата за зъби откъм края на тубичката и навивам празното, зъбите си мия с кръгообразни движения и никога от горе на долу, казвам "благодаря", "моля", "извинете", "ако обичате". Винаги, когато Хана е болна или е излязла преди вечеря със синьото си тенекиено канче да събира помощи за Еврейската национална лига, аз доброволно, въпреки че не е мой ред, слагам масата, като не забравям: ножът и лъжицата вдясно, вилицата отляво, салфетката, сгъната на триъгълник, вляво до вилицата. Никога не трябва да ям сирене от чинията за месо, никога, никога, никога. Въпреки това има в живота ми година, година и нещо, когато не минаваше и месец, без да извърша някоя пакост, дотолкова непростима, че да не ми кажат да си стягам багажа и да се махам. Но за какво става въпрос всъщност? Майко, това съм аз, малкото момченце, което прекарва цели нощи преди началото на учебната година, като изписва с красиви староанглийски букви оцветената си учебна програма и търпеливо подвързва тетрадките си с бели листове и с листове на редове. Винаги си нося гребенче и чиста носна кърпичка, никога не допускам три-четвъртите ми чорапи да се свличат в обувките, много внимавам за това, домашните ми са написани седмици напред - нека си го кажем направо, мамо, аз съм най-прилежното, най-спретнатото момченце в цялата история на нашето училище! Учителките (както само знаеш, както сами са ти казвали) се прибират вкъщи при съпрузите си, щастливи заради мен. Какво тогава съм сторил? Ако някой знае, моля, нека вдигне ръка! Толкова съм отвратителен, че тя нито минута повече няма да ме търпи в къщата си. Когато веднъж нарекох сестра си фукла, устата ми моментално бе измита с калъп домашен сапун - това го разбирам. Но да ме пъдят? Какво пък чак толкова! И понеже си е добра, ще ми направи един сандвич за из път, но веднага след това да си вземам шапката и да изчезвам. А какво ще правя по-нататък, не я интересува.


Добре де, казвам, щом така мислиш (аз също си падам по мелодрамата - и аз съм верен на стила на семейството), не ми е потрябвал твоят сандвич! Нищо не ми трябва!


Не те обичам, повече, не обичам деца, които се държат така. Ще си живея сама вкъщи с тати и Хана, казва майка ми (такива ги реди, направо ще ме съсипе). Хана също може да подрежда плочките за игра на маджонг всеки вторник вечер. Не ни трябваш повече.


Много важно! И аз изхвръквам в дългия мрачен коридор. Голям праз! Ще продавам бос вестници по улиците. Ще се возя на стоп където си искам с камионите, ще спя по полето, мисля си - но после само видът на празните бутилки от мляко до изтривалката пред входната врата е достатъчен, за да стовари върху ми съзнанието за всичко толкова скъпо, което съм изгубил. "Мразя те! - крещя аз, като ритам с галош по вратата. - Ти си гадна!" Изправена пред потока мръсотия и ерес, кънтящи из коридорите на блока, където тя си съперничи с още двайсет други еврейки за титлата света мъченица, майка ми няма друг избор, освен да тресне двойното резе. Тогава започвам да блъскам по вратата, за да ме пуснат вътре. Падам на колене на черджето да прося опрощение за греха си (какъв ли е той) и обещавам да бъда безукорен до края на нашия съвместен живот, който в този миг, вярвам, е вечен.


После вечерите, когато не щях да ям. Сестра ми, която е четири години по-голяма от мен, потвърждава достоверността на спомените ми: аз съм отказвал да ям, а майка ми не можела да се примири с такъв инат, с такъв идиотизъм. Не можела, и то за мое добро, молела ме да направя нещо за моя добро - а аз не, та не. Не съм ли разбрал досега, че тя къса залъка от устата си?


Но аз не искам залъка от устата й. Не го искам даже от чинията си - там е работата. Моля ви се! Дете с моите възможности! Моите постижения! Моето бъдеще! Всички дарове, които господ щедро е изсипал над главата ми: красота, ум! Мигар мога да си помисля, че тя ще ме остави да умра от глад заради едното нищо!


Нима искам цял живот да остана малък и кльощав и хората да ме гледат с пренебрежение или държа да порасна голям и силен мъж?


Нима искам да ме отместват от пътя си и да ми се присмиват, като ме духнат, да падам, или ще бъде по-добре да ме уважават?


Какъв искам да стана, като порасна: слаб или силен, мъж или нищожество, да успея или да се проваля?


А аз отговарям, че просто не искам да ям.


И така майка ми сяда до мен с дългия нож за хляб в ръка. Направен е от неръждаема стомана със зъби като на трион. Какъв искам да стана: слаб или силен, мъж или нищожество?


Господи, докторе, защо, ама защо, защо, защо, защо трябва една майка да вади нож срещу сина си? Та аз съм само шест-седем годишен. Как мога да бъда сигурен, че тя няма да го употреби? Какво трябва да направя, да се опитам да я излъжа ли - едва на седем години? Още не съм усвоил сложните тактически ходове, по дяволите - та аз може би нямам и двайсет и пет кила и когато някой размахва нож пред очите ми, подозирам дълбоко скритото намерение, че се готви да ми източи кръвта! Само че защо? Какво ли се мъти в тавата й? Докъде може да стигне лудостта й? Да предположим, че аз излезех победител - какво толкова щяхме да загубим? Защо нож, боже, защо заплаха за убийство, защо й е необходима такава тотално унищожителна победа, когато само преди два дни, докато ме гледаше как препускам из кухнята, репетирайки ролята на Христофор Колумб от "Земя на хоризонта" (пиесата ни от училище), тя така се захласна, че забрави ютията върху дъската за гладене, докато ми ръкопляскаше. Аз съм звездата на нашия клас и никаква пиеса не могат да поставят без мен. Веднъж се опитаха, когато бях болен от бронхит, но както по-късно учителката споделила с майка ми, представлението определено не било на ниво. О, как, как можеше тя след онези славни следобеди в същата кухня, докато лъскаше сребърните прибори, кълцаше черен дроб и нанизваше ластика на шортите ми, като в същото време ми подаваше от циклостилното копие репликите на кралица Изабела за ролята на моя Колумб, на Бетси Рос за моя Уошингтън, на госпожа Пастьор за Луи - как можеше да се издига заедно с мен до висините на моя гений в онези прекрасни часове по здрач след училище, а после, вечер, само защото не съм искал да ям някакъв си боб или печени картофи, да насочва ножа за хляб към сърцето ми?


И защо баща ми не я спираше?


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на stokn
    stokn
    Рейтинг: 610 Неутрално

    почнах да пиша /преди два-три часа, когато го поместиха/, изтрих го..., пак почнах
    еми, съжалявам, хейтър съм, ама и това в най-добрия си вид е мутираща чиклитчеки..., да не кажа...

  2. 2 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2936 Весело

    Съвсем малко липсва на Ф.Р. за да достигне класата на Г.Г., познат ни и като литературната Лафка.

  3. 3 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1108 Неутрално

    Колко ли деца имат такова детство? С перфектни майки-светици и никакъв избор. И мелодрами на килограм.

    Няма шики-мики.
  4. 4 Профил на emilm13
    emilm13
    Рейтинг: 398 Весело

    Това за хора с дебилност ли е, или по добре да са имбецили!

  5. 5 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    "Всяка вечер си лъскам обувките върху вчерашния вестник, внимателно разстлан на балатума, после старателно завивам капачката на ваксата и връщам всичко на място. "
    ...............
    "Много важно! ... Голям праз!"

    nemo malus felix, minime corruptor.
  6. 6 Профил на salvador
    salvador
    Рейтинг: 707 Неутрално

    До коментар [#1] от "stokn":

    Май е време да спреш да четеш книгите за разни спасители на света и фентъзи, за да разбереш, че тази книга може да е всичко, но не и чиклит.
    Винаги съм се чудил на високото мнение на себе си, на хора, като теб, които после дават мнение, сякаш са единствените мерила в дадена област.
    Като не ти харесва, не означава, че дадена творба е слаба, а че не е за теб.Може да не си дорасъл за нея, може да си плиткоумен, а може просто и да си сноб.Замисли се.

    Комунистите са опасни за нашето здраве!!!
  7. 7 Профил на salvador
    salvador
    Рейтинг: 707 Неутрално

    А, и дано това издание да е по-коректно от предното, преди 7-8 години сигурно, което беше пълно с граматически и направо дразнещи грешки.Май някой не си беше свършил работата тогава и иначе прекрасната книга, се четеше с раздразнение.

    Комунистите са опасни за нашето здраве!!!
  8. 8 Профил на mitko11
    mitko11
    Рейтинг: 2008 Неутрално

    Помислих, че е "Синдромът Портних", обаче не е за варненския кмет.

    България е "крайник с руска гангрена за ампутиране"
  9. 9 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    До коментар [#7] от "salvador":
    Филип Рот има наистина някои много добри попадения, но не са превеждани на бъларски, за сметка на това , по - популярните му масовки като портной.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  10. 10 Профил на salvador
    salvador
    Рейтинг: 707 Неутрално

    Портной е книгата с , която става наистина известен.Не смятам, че в България са издадени едва ли не, "масовките" му.Точно за тази книга съм спорил и говорил с приятели и мнението е абсолютно двуполюсно - от пълна глупост и цинизъм, до прекрасна и отлична книга.
    Лично моето мнение е от вторите.Но пък съм се наслушал от хора, които единственото, което признават за литература са изданията на Бард, да приказват, колко много четат и колко са начетени и всичко различно от техните книги е тъпо и посредствено.

    Комунистите са опасни за нашето здраве!!!
  11. 11 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    До коментар [#10] от "salvador":
    Не смятам, че в България са издадени едва ли не, "масовките" му.Точно за тази книга съм спорил и говорил с приятели
    .............
    Всичко това е чудесно, но доколкто знам, в България не са издавани двете му най-добри творби, а тези които в миналото са били най-рецензурани, обсъждани, четени
    т.е. "българският синдром" - това което е филтрирано и етаблирано навън, него ще издаваме. И става една стереотипна псевдоинтелектуална игра на "кой ми а.а в гащите", защото излезеш ли от капана на езика, изведнъж се оказваш в един цветен свят , богат на вегетация и видове.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  12. 12 Профил на Phoebus Apollo ♕
    Phoebus Apollo ♕
    Рейтинг: 489 Неутрално

    Велика книга, един от шедьоврите на Рот, най-добрият американски писател !

    ☯ ✯✯✯✯✯✯ ♕ ✯✯✯✯✯✯ ☯
  13. 13 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2936 Неутрално

    До коментар [#11] от "СДС":

    Ъ-ъъ, Портной беше издаван още по комунистическо време у нас.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK