Симеон Шомов, един добронамерен сребролюбец

Симеон Шомов, един добронамерен сребролюбец

© Слав Оков



Истинските герои. Отново. Надяваме се и за вас срещитe са удоволствие.


По масата в ателието са разхвърляни всевъзможни инструменти, а в малки пластмасови кутийки са подредени парченца чисто сребро. Миниатюрни сребърни птички, клончета, кончета, мъниста, готови да бъдат съединени в обеци, колиета, пръстени, гривни. Бижутата на 28-годишния Симо Шомов са точно толкова закачливи, че да не бъдат кичозни, и точно толкова разнообразни, че да обхванат клиентите му от всички възрасти. И всяко от тях разкрива сюжет – малки принцове, срещи сред природата, приятелства, пътувания, щастливи и нещастни любови.


След няколко фалита Симо е убеден, че вече е бижутер, а не бизнесмен. Въпреки че този път бизнесът върви повече от добре – освен, че захранва девет галерии в България, изнася "продукция" в САЩ, Канада, Австрия, Турция, Португалия, Англия. Не, че предишните му начинания се провалят заради некадърност. Просто му омръзват, а това променя всичко.




Започва с недвижими имоти – купува апартаменти, измисля уникален вътрешен дизайн за всеки от тях и ги продава. "В началото печелех безумно", разказва Симо, а


ако се съди собствения му "апартамент", с дизайна сигурно си е заслужил печалбата


Таванчето на столичната улица "Шести септември" е с площ не повече от 15 квадратни метра, но оставя усещане не за затворническа килия, а за художествена галерия – от корковата тапа, която замества дръжката на вратата на импровизираната баня, през сецесионовата масичка за кафе и грамофонните плочи по стените, до състареното бюро, покрито с изрезки от стари вестници.


Симеон Шомов, един добронамерен сребролюбец

© Симеон Шомов


Постепенно работата с апартаментите намалява до момент, в който Симо фалира. Пренасочва се и заедно с приятели създава магазина за авторски лампи Candelabrum. "Имахме много работа и малко поръчки", разказва той. "В един момент ми омръзна да работя много и да получавам малко пари". Освен това вторият фалит е, по думите му, "дълбок и окончателен".


"Наистина преживях крах, защото бях свикнал да живея с много пари и промяната беше голяма", продължава Симо, убеден, че


фалитът всъщност е полезен, защото те научава на изобретателност


"Поседях малко, погледах в една точка и си казах "можеш да живееш и с по-малко". И станах много по-изобретателен. Постепенно започваш да измисляш нови начини да правиш нещата около себе си".


Заминава за четири месеца в САЩ "уж на разходка". И измисля как да покрие разходите за пътуването – заедно с добър свой приятел рисуват и продават платната в интернет. "Буквално пльокахме разни картини като онези художници, които не могат да рисуват – Джексън Полък, Деймиън Хърст... Точки, тирета, плескахме ги по едни големи платна, продавахме ги и вървеше страшно", описва творческата си кариера Симо. "Много гот, много весело. И хората си ги купуваха."


Ремонтите на бижута са най-сложната част от занаята, смята Симо.

© Слав Оков

Ремонтите на бижута са най-сложната част от занаята, смята Симо.


Тогава посещава и курс по дизайн на бижута, от който, по думите му, не научил почти нищо. "Разказваха ни, че бижутата трябва да са готини и удобни за носене", с ирония разказва за лятото на 2008 г. вече успелият бижутер. И добавя: "Действително, аз предпочитам да са готини. С моите бижута не можеш да миеш чинии. Но наистина не е редно да не са удобни за носене".


Преди да замине за Щатите, друг близък приятел – един от най-добрите столични бижутери Стефан Димитров, го научава на някои основни техники в изработката, а по-късно – на всичко, което Симо знае за бижутата.


"Първите ми две години бяха много тежки, бях се уплашил, че ще трябва да ходя на интервюта за работа, което ми се струваше краят на живота", разказва Симо.


"Интервю за работа" за мен е равно на смърт."


Двамата със Стефан поделят работно помещение в мазе близо до "Малките Пет кьошета". Ателието е нещо средно между обущарска работилница и лаборатория на алхимици. Две маси, десетина причудливи работни лампи на най-невероятни места, а вместо обичайното за такива места радио, от кафез върху един рафт припява птичето Чочко - "кръстоска между канарче и питбул". Сред десетките клещи, чукове, зъболекарски шлайф машини, менгемета и пинсети стоят няколко шишенца.


Симо нагрява парченце сребро, потапя го в спирт и то мигом побелява.

© Слав Оков

Симо нагрява парченце сребро, потапя го в спирт и то мигом побелява.


Симо нагрява парче сребро, потапя го в спирт и то мигом побелява. "За нищо на света не бих се отказал от бижутата. Всичко останало ми писна, а това е страшен кеф. Картините бяха по-скоро забавление, не можех да кажа, че съм художник. А бижутата си харесвам. Сега мога да кажа за себе си, че съм бижутер", отбелязва нескромно той.


Следващото потапяне е в друго шишенце, среброто патинира и потъмнява, а Симо издрасква върху него инициалите си. "Необятно е, защото всеки ден си измисляш или


научаваш нова техника и сякаш започваш отначало


Получаваш възможност да правиш нови неща по нов начин. Непрекъснато."


Разказва, че ремонтите на бижута са най-сложната част от занаята. По тях се познава добрият бижутер. В изработката има последователност, а ремонтът изисква да я нарушиш. Затова колегата му Стефан бил толкова добър, че повечето галерии в София му изпращали бижутата си за ремонт. "Той знае как се прави абсолютно всичко", отчита Симо заслугите на учителя си.


Философията му за работата е проста - когато намериш нещо, което ти харесва да правиш, го правиш добре и в един момент то започва да ти се отплаща. Затова и посланието му към читателите на "Дневник" за 2014 е да търсят призванието си: "Работете това, което обичате, и то ще ви се отблагодари". Така може и да избегнете интервютата за работа.


По образование е компютърен специалист, а преди това е завършил гимназия с "някакъв мениджмънт – от онези, безсмислените професии, учиш нещо, колкото да кажеш, че си учил". От университета все пак научава нещо – че не иска професия, свързана с компютри. "Някои хора са заблудени и учат неща, които въобще не харесват. Това изобщо не трябва да се прави."


Заради най-сетне откритото удоволствие от работата Симо не иска да разширява бизнеса си засега. Не иска да наема хора и да управлява фирма, а да прави нещата сам. Затова и около коледните празници се задъхва, но не смее да отказва поръчки.


Когато не смогвам, просто вдигам цените, за да намаля търсенето,


разказва с усмивка. Но пазарните принципи невинаги сработват. "Последните няколко пъти вдигам цените, а работата се увеличава." Което не му пречи да си взема отпуски, в които да кара сноуборд и кайтсърф.


Уверен е, че призванието е въпрос на търсене. Просто не трябва да те е страх. "А не да работиш мизерната си работа, да се потискаш и броиш часовете до края на работния ден. Да работя с работно време ми се вижда краят на света". Засега краят се отлага.


 

© Дневник


За "Истинските герои": И около тази Коледа и Нова година, когато вярваме, че имате повече време за четене, ще ви срещнем с интересни и вдъхновяващи хора. Започнахме сериите от портрети "Истински герои" в края на 2010 г. В тях търсим да представим хора, които си приличат по енергията да създават, да се борят, да търсят, да преодоляват, да мечтаят... Те заразяват с желанието да продължат да вървят по пътя си, независимо какво се случва около тях. Събираме текстовете тъкмо в тези дни, защото светлите празници и пътуванията са време, което предразполага всеки да помисли за важните неща в живота, да планира промени, да се зареди.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK