За самотата, имиграцията и красотата на живота с Юнис ал Азауи

За самотата, имиграцията и красотата на живота с Юнис ал Азауи

© Ангелина Генова



Истинските герои. Отново. Надяваме се, че и за вас тези срещи са удоволствие. С тази с един художник в Германия завършваме празничната ни поредица.


Самота vs. фантазия


Самотата е много важна част от живота. Само когато останеш сам, можеш да се завърнеш към себе си, към истинския ти и да преоткриеш онова нещо, което си е само твое. Но има и друг вид самота – когато си изгубен в нея и не можеш да намериш мястото си... тогава вече си загазил.




Съвсем лежерно и неочаквано художникът Юнис ал Азауи вкарва тези думи в разговора ни, който иначе е посветен на социалната система в Германия и живота на възрастните хора там. Той е имигрант в Берлин от 33 години, а е роден в Багдад преди 57. С лъчезарната си усмивка и премерения си тон на неуверен английски език притегля всички журналисти в стаята към разговора ни. Притихнали го слушаме, а той продължава с размишленията.


"Аз като всички други усещам тази самота и безпомощност понякога. Всеки ги изпитва, особено възрастните и болните", казва мъжът. Замисля се и уточнява, че всъщност рядко има възможността да остане сам – има огромно семейство, общо 21 човека, казва гордо. Има съпруга и син на 13 години, а в Берлин живеят и повечето му братя със семействата си.


Въпреки това не хората, а въображението е противодействието на самотата, убеден е Юнис. "Просто трябва да затвориш очи и да се пренесеш там, където искаш да бъдеш. Никой човек, надарен с фантазия, не може да скучае и да страда дълго", смее се. "Понякога обаче хората са много празни отвътре, не могат да намерят креативност и някакъв вид отдушник", добавя той и бърза да даде своята рецепта: "Когато се почувствам така, лягам да спя. Бягам от светлината и живота и си отделям време за презареждане."


За изкуството и работата


Причината да говори така вещо за самотата е, че тя е една от основните музи за художника от Ирак.  Специалност в творчеството му са портретите в експресионистичен стил. Казва, че го вдъхновяват болните хора, хората, които изглеждат самотни и изгубени. "Правя портрети на тези хора, защото вярвам, че така им помагам да се почувстват по-добре – по-малко сами, по-значими за света. Това е начин да влезеш дълбоко в хората – не просто да пресъздадеш външността им, но и да преразкажеш вътрешността им", обяснява художникът. И допълва с широка усмивка: "Аз съм като социален работник чрез изкуството си."


Юнис работи в читалище в Берлин. Отговаря за сценографията на пиесите, които се поставят там, и дава уроци по рисуване на малчуганите. Само за последната година е декорирал сцената за седем детски постановки. Най-любими са му фантастичните светове като този на Алиса в страната на чудесата.


Преди това е бил преподавател в Берлинския университет за изкуства и макар там да е било далеч по-предизвикателно, се наслаждава много повече на работата си за и с децата. Отново получава прилична заплата – около 2500 евро на месец, но задачите му са много по-приятни, обича екипа, с който работи, и най-вече не трябва да се ангажира с индивидуализма на студентите. Признава, че това е било изключително натоварващо, докато е преподавал в университета, "защото когато учиш студенти, ти им налагаш своя стил, а те не е задължително да го харесват".


"С децата е друга история", добавя Юнис с усмивка, но признава и че това, което върши сега, е далеч под знанията и уменията му, затова в свободното си време продължава да прави и продава портрети. Най-важното, което трябва да има един художник, според него е оригиналност. "Животът ни се нуждае от качество. С тези машини, които са и по-умни, и по-силни от теб, ако не си поне по-креативен от тях, не можеш да предложиш нищо на света", обръща се той към колегите си.


Юнис показва едно от последните си произведения

© Ангелина Генова

Юнис показва едно от последните си произведения


"Не работя просто заради работата или заради прехраната. Рисуването е част от живота ми, и то важна част", бърза да поясни иракчанинът. "При художниците няма пенсиониране, не знаете ли", възкликва той, когато го питаме как си се представя като пенсионер. Казва, че се надява да рисува до сетния си дъх, защото това го прави щастлив.


Не мисли твърде много за старините си, вярва, че ще се оправи със спестяванията си и подкрепата на семейството си. "Дори да съм болен и немощен, това ще е само на повърхността. Фантазията ми ще продължава да работи, ще ходя където си искам с нея. Тъжното е, че има хора, които не са болни и не са стари, но се нуждаят от специално внимание, защото съзнанието им е парализирано", казва замислено Юнис. Изведнъж лицето му се озарява и допълва през смях: "Ами на 90 Пикасо се е оглеждал за нова съпруга, защото във всеки един момент за него животът тепърва е започвал."


За имиграцията преди и сега


Повече от половината си живот Юнис е прекарал в Европа. Учил е история на изкуството във Флоренция, след това и в Берлин. Наследил е любовта към Германия от баща си, който бил уважаван германист и писател в Багдад. Въпреки това миграцията не била лесна, припомня си той. "Когато промениш толкова драстично локацията си, започваш от нулата."


Юнис се смята за късметлия, че е нацелил правилното време да имигрира в Берлин, защото сега се чувства част от обществото. Пристигнал в столицата на Германия с 400 евро в джоба, но вече печели добре и се чувства добре, обича града и обкръжението си. Казва, че се възприема като германец и отдавна Германия се е превърнала в неговата родина. "Не съм забравил откъде съм, разбира се, но имам германска култура, чета на немски, рисувам в немски стил, разбирам немските традиции, вкъщи се готвят немски ястия", изброява той.


Не завижда обаче на днешните имигранти. "По моето време, когато си нов някъде, си в кюпа с всички чуждоземци. Всички млади хора бяхме общност независимо от произхода си. Преди обстановката в Берлин беше много по-интернационална", казва художникът от Ирак. "Сега, когато имигрираш тук, директно влизаш в групата на себеподобните си и оттам мърдане няма – турците пристигат при турците, арабите при арабите, евреите при евреите. Така много по-трудно намираш мястото си в този нов свят. Казват че Берлин е "мулти-култи", обаче истината е, че сега градът е поделен на безброй много малки сегрегирани групи. Има различни култури наистина, но те вървят успоредно, а не заедно", коментира Юнис.


"Ще ми се някой ден това да се промени и да спрем да обръщаме толкова внимание на разликите", пожелава си той, но е скептичен, че ще стане: "В момента това е невъзможно - и по отношение на това къде ще запишеш детето си, и къде ще ти дадат работа, и докато вървиш по улицата. Това е психологически проблем, не е свързан нито с езика, нито с културата."


"Красотата е навсякъде"


"Независимо къде живееш красотата е навсякъде, просто трябва да се огледаш. И е още по-красиво, когато сме творци във всичко, което правим – в работата си, каквато и да е тя, в това как говорим, как се движим, как пием, как ядем", казва Юнис ал Азауи. 


Голяма част от хората обаче са неблагодарни за това, което имат, и съвсем забравят да предизвикват креативността си, убеден е художникът. "Ако живееш във Виена, си мечтаеш за Париж, ако живееш в Берлин, си мислиш как ли ще е в Лондон. Когато си в рая, не можеш да оцениш красотата, но когато си в ада, се сещаш какво значи красота", изрежда той. Това е нещо, което самият той постоянно си припомня и прилага в изкуството си – "че всяко кътче, всеки момент от живота е прекрасен и трябва да го използвам, за да се обогатя".


"Част от красотата на живота са и тъгата, самотата, болката", припомня накрая творецът.


За поредицата "Истински герои": Започнахме сериите от портрети "Истински герои" в края на 2010 г. В тях търсим да представим хора, които си приличат по енергията да създават, да се борят, да търсят, да преодоляват, да мечтаят... Те заразяват с желанието да продължат да вървят по пътя си, независимо какво се случва около тях. Събираме текстовете около Коледа и Нова година, защото това е време, което предразполага всеки да помисли за важните неща в живота, да планира промени, да се зареди.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на bora_bora
    bora_bora
    Рейтинг: 912 Весело

    Благодаря ти от сърце! Описъл си и моите настроения, чувства и размисли!

  2. 2 Профил на andreas_hofer
    andreas_hofer
    Рейтинг: 837 Неутрално

    Доста интересна статия. Особено ми хареса тожа наблюдение: "Има различни култури наистина, но те вървят успоредно, а не заедно". Това е истината, и в Канада е така. Всичко останало е правителствена пропаганда как хора от всички култури са заедно.

    Комунизмът и неговите мутации са проклятието на съвременна България
  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 4 Профил на Лимонетко
    Лимонетко
    Рейтинг: 541 Неутрално

    До коментар [#1] от "Да бе да":

    Опасъл?

  5. 5 Профил на anni_geo
    anni_geo
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Много добре разсъждава този художник, харесва ми позитивизма му, защото днес сме обградени от негативно настроени хора, които ни придават от своите емоции и дори ние да не сме негативно настроени към света ставаме такива.Прав е също и , че винаги мечтаеш за това което нямаш и за мястото, където не си вместо да се радваме и да сме благодарни за това, което притежаваме.

  6. 6 Профил на diversant
    diversant
    Рейтинг: 374 Неутрално
  7. 7 Профил на bora_bora
    bora_bora
    Рейтинг: 912 Весело

    [quote#5:"anni_geo"] защото днес сме обградени от негативно настроени хора, които ни придават от своите емоции и дори ние да не сме негативно настроени към света ставаме такива.[/quote]

    Да -а-а-а - имаме и нагледен пример и то в петък!
    [quote#3:"comandante"]Това ,че половината художници са извратеняци или педофили е печално известно !
    Скандалите си минават заедно със сюрреализма защото загадъчното винаги привлича агнешко! [/quote]


    [quote#4:"Снежанко"]Опасъл? [/quote]
    Щом така го усещаш - о КЕЙ!

  8. 8 Профил на Cassi
    Cassi
    Рейтинг: 3117 Неутрално

    Много истини казва този човек, вкл. и за милти-култи обществото в Германия.
    Беше ми интересно да го прочета.

    Джордж Бърнард Шоу: „Свободата значи отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея”
  9. 9 Профил на doldrums
    doldrums
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Този човек е вдъхновение!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах