"Майка ми" - откъс от "Ранни спомени" на Симеон Радев

Част от корицата на книгата

© Издателство "Изток - Запад"

Част от корицата на книгата



По случай навършената на 19 януари 135-годишнината от рождението на българския писател, историк, публицист и дипломат Симеон Радев, "Дневник" представя откъс от събиращата негови мемоари книга "Ранни спомени", издание на "Изток-Запад".


Майка ми


Майка ми беше дребна по ръст, с черни коси и сини очи.




Не мога да кажа, че беше хубавица, но тънкото й одухотворено лице, погледът й, в който умът грееше като заря, една игрива усмивка по устните й, каквато съм виждал в някои Богородици, изписвани от примитивни майстори, й даваха голямо очарование. Аз не съм я чувал да запее, нито съм я виждал да се хване на хорото, но не беше тъжна. Само че веселостта й беше вътрешна, в духа и в мисълта й. Тя имаше остра наблюдателност, виждаше смешните страни на живота и разговорът й искреше от духовитости. Но зад нейния лек хумор имаше житейска философия с най-високите понятия за дълг, обич и род. Тя си служеше много често с пословици.


От кадъните, които идваха вкъщи, тя бе научила малко турски и превеждаше много добре някои турски пословици, които слушаше от баща ми. Например: "Ни на Шам шèкерот, ни на àрапот лицето!" Това било казано за някой, който хвалил захарта от Дамаск. Или: "Ако Алеп е далеко, аршинот е овде." Това пък се касаело за някой, който се хвалил, че в Алеп правел скокове от десет метра. За майчината любов казваше: "Майката не може да се насити на син, както морето не може да се насити на пясък." Нейната идея за човешките прегрешения бе много строга. Грешникът може да получи прошка от бога, могат да му простят и хората, но споменът за неговите лоши дела го следвал непредотвратимо. Нищо не могло да го заличи. "Огънят и водата всичко мият, само честта не!" – казваше тя. За тържествуващото зло по земята, откакто свят светува, тя бележеше със скръбно примирение: "Къй е сила, не е прà(в)ина", т.е. където се упражнява сила (насилие), няма правда.


Нейният такт бе необикновен. Тя обладаваше чувство на мярка, което прилагаше дори в отношенията си към бога. Когато я запитах еднъж, защо молитвата Ј към него понякога бе много кратка, тя ми отговори; "Не искам да му досаждам. Има болни, има гладни. Трябва да му оставяме време да мис­ли и за тях." Майка беше приказлива и говореше с един чудесен инстинкт за изразителност и живописност. Имаше в речта Ј повторения, които Ј придаваха особен ритъм. Говорейки например за едно посещение на тетка ни Доля, тя ще почне: "Дойде снощи тетка ти Доля. Дойде и ми рече..." Или за някое необикновено странно събитие: "Станало чудо, чудо невидено и от никого нечуено." Тя обичаше да употребява старовремски думи. За едно чорбаджийско семейство, в което ставали често крамоли и което се намесваше буйно и в градските раздори, тя казваше "У ними пЈтом чò(в)ек немат, сЈте са недòветни."1 Чувал съм от нея и други старовремски думи. Питаха ли я дали по-далечни роднини идват често у нас, тя отговаряше "Идат, идат – от нòвина на пòгибеш."


Нейната находчивост беше прочута у всички, които я познаваха. Тя имаше бърз отговор за всяко положение и никое лице, колкото и високопоставено да е, не можеше да я смути.


През 1904 г. бяха назначени при главния инспектор на Македония Хилми пиша двама цивилни агенти – един австриец и един русин, които трябваше да представляват един вид международен контрол. При обиколка в областта те пристигнали и в Ресен. Австриецът, Мюлер фон Сентгеорги (Müller von Szentgörgyi), когото бях срещал във Виена, казал, че иска да посети родителите ми. Той пристигнал у дома, придружен от мюдюрина и от по-видните турци. Баща ми бил изненадан от такава чест и доста смутен при мисълта как ще гледат след това турците на него. Но посрещнал високия гост с това голямо достойнство, което той умееше да покаже в такива случаи. Австриецът говореше сръбски, тъй като бе служил в Босна, и турски, тъй като бе завършил Академията на източните езици във Виена. Той ме хвалил много, казал, че съм бил учен, че съм познавал Европа. "Такъв човек, казал той на турците, трябваше да бъде тук и да взима участие в управлението на тази страна." После поискал да види майка ми. Тя влязла и за голямо изумление на присъстващите турци, които никога не бяха помислювали, че такава почит може да се покаже на една жена, той й целунал ръката. "Искаш ли да те заведа при Симеона?" – попитал я той. – "Да ме заведеш при него е лесно, казала майка ми, мъчното е него да доведеш тука." Намекът бил ясен. Майка ми искала да каже: "Дайте свобода на Македония, и син ми сам ще се завърне." Австриецът се усмихнал и казал: "И това ще бъде." "Господ да те чуе!" – рекла майка ми и си излязла.


Споменах, че с Мюлер се бях запознал във Виена. Беше 1902 г. Това стана по начин, който и сега, след толкова години, ми се вижда странен. Бях отседнал в хотел "Хамеранд". Сутринта, едвам събуден, вратата се отвори – влезе непознат на мене човек. Той не каза името си, нито защо е дошъл, а седна на стол и почна да говори. По всичко изглеждаше на важен човек и първата ми мисъл беше, че той е от полицията. Когато 1900 г. издавах в Женева вестник "L’Effort", вестник за пропаганда на македонското движение, пишех против Австрия, защото я смятах за наш враг като противник на автономията на Македония. В един от броевете бях се обърнал към австрийския император и пишех: "Внимавайте, Ваше Величество, да не хвърлите в отчаяние един народ, който се бори за свободата!" Тия думи можеха да се вземат като заплашване. Вероятно, мислех си, моят посетител идеше да види кой е този човек, който взема такъв тон. Разговорът ни беше доста дълъг, но след повече от половин век не мога да си го спомня добре. Той се отнасяше досежно Македонската революционна организация: какви сме ние и що искаме. Стараех се да го убедя, че като се противопоставя на автономията, Австрия върви срещу своите интереси, тъй като автономна Македония, поставена под европейски контрол, най-добре ще осигури пътя на Австрия към Солун. По онова време бях изучил вече доста добре историята на Източния въпрос – особено последната му фаза след Кримската война. Той слушаше и сегиз-тогиз задаваше въпроси.


Пò сетне се научих, че непознатият посетител е бил Мюлер фон Сентгеорги, началник на разузнавателния отдел във вътрешното министерство, по-рано генерален консул в Одеса, след това на голяма служба в Босна – Херцеговина. Запознат от Одеса с политиката на Русия в Близкия изток и в Босна – Херцеговина, изучил балканските въпроси – австрийското правителство избрало него като най-подходящо лице за мисията, поета в Македония.


Втори път нямах случай да се срещна с Мюлер фон Сентгеорги, но, види се, моите познания по международната политика му направили впечатление и му дали идеята да ме приближи към Австрия. Така само може да се обясни посещението му у дома.


Като се научил за тая постъпка на своя австрийски колега, който гледал да печели популярност между българите, и руският цивилен агент Гирс посетил родителите ми. Когато баща ми по-късно разказваше за тия посещения, го попитах: "Как те гледаха след това турците? С лошо око?" – "Не, отговори той, напротив, станаха по-внимателни към мен. Смятаха ме един вид под чуждо покровителство."


Баща ми и майка ми живееха в съвършен сговор. Аз не помня през цялото си детство той да е казал сърдита дума или тя да се оплаче от него. Авторитетността на баща ми и съпружеската преданост на майка ми еднакво допринасяха за тази хармония. Имаше само един въпрос, по който те сегиз-тогиз влизаха в препирня. Майка ми беше слаба, имаше да води тежко домакинство: свекър, мъж, куп деца. Тя видимо изнемогваше. Да се вземе слугиня не беше възможно поради ресенските нрави. Бедни момичета от града, съвсем малко на брой, са отивали слугини в Битоля, но никое от тях нямаше да приеме да слугува в Ресен. От селата нямаше пример някоя мома да е станала слугиня. Понякога по настояването на баща ми идваше някоя бедна жена временно да помага. Но майка ми с мъка я понасяше. "Не искам, казваше тя, чужди жени да ми гледат къщата, аз сама съм кадърна!" Напразно баща ми й казваше, че един ден ще капне. Тя продължаваше упорито своя непосилен труд, в много случаи, според баща ми, ненужен. Баща ми продаваше сапун; майка събираше пепелта от огнището и вареше сапун за вкъщи. Баща ми продаваше американ, хасе и пр.; майка ми сядаше на разбоя и тъчеше платно! "Защо се мъчиш без нужда? – казваше баща ми. "Така правят всички домакини" – отговаряше майка ми.


С крехка природа, омъжена на седемнадесет години, осем пъти майка, тя, доброволна мъченица на семейния труд, прежде­временно остаря. Когато в 1905 г. дойде в София – минали бяха осем години, откак не бях я виждал, – сърцето ми се сви от болка. От нейната младост не бе останало нищо освен живата й мисъл, светлата й памет и това чувство за хумор, което бе част от нейната жизненост.


Чувството за хумор бе може би най-отличителната черта на майка ми. Аз имах грамофон и много плочи. Майка ми ме караше главно да турям плочи с песни от френски комици. Тя не разбираше нищо от думите им, но те будеха у нея един радостен смях.


Тя се върна отново в Ресен. Но аз бях решен да не я оставя вече там. На следната година баща ми, тя и по-големият ми брат Владимир се настаниха при мен в София. Тук майка ми почна да се съвзема. Една прислужница гледаше домашната работа. Тя се радваше сега на почивка, на каквато по-рано никога не би склонила. Идеха да я виждат ресенки, живущи в София, някои от които роднини. Това бяха дълги разговори със спомените от родния град и миналото време. Идеха при мен другари от писателския свят и понякога сядаха на приказки с нея. Те обичаха нейното остроумие, мъдростите й, както и забавния начин, по който разказваше. Хармонията между нея и баща ми продължаваше, както беше и някога, но сега с един особен оттенък от нейна страна. Насърчавана от брат ми и от мен, тя сега обичаше да го закача. Баща ми се смееше, но малко учуден. Като че ли виждаше пред себе си нов човек. През лятото аз им изпращах понякога файтон, за да отидат на разходка до "четвърти километър". Първия път баща ми побързал да се качи по-напред. Вечерта майка ми го попита: "Ти чорбаджия ли си, или интелигенция?" "Интелигенния" – отговори решително баща ми. "Тогава – каза тя – ще ме чакащ първа аз да се качвам и когато спре файтонът, ще ми подаваш ръка да сляза!"


Макар да излизаше рядко от къщи, майка ми със своето наблюдателно око бе научила всички етикеции на градския живот. Едно, което най-много й се нравеше, беше че когато иска да си почива, прислужницата може да каже на някоя нежелана посетителка: "Госпожата я няма." "Къде можеше да се каже това на ресенки? – бележеше тя. – Да си на умиране, те пак ще влязат." Баща ми обичаше по някой път да цитира свещеното писание. Майка ми и тук взе да го задиря. Еднъж той напомнюваше думите, отправени от св. Павел към жените да се покоряват на мъжете: "Защото – казал апостолът – мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата." – "Чувала съм тия думи, когато ме венчаваха и после на други венчавки – забеляза му майка ми. – Но ти забравяш какво иде пò сетне. Пò сетне иде: "Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата." Имаше ли тук ехо на някаква далечна ревност на майка ми? Баща ми на младини е бил хубавец и момите в Ресен му вадили три песни. Може тя да го е ревнувала, но нейната гордост никога не бе й позволила да покаже това. Чувах напоследък една позната на мен жена от обществото да казва: "По-скоро бих пукнала, нежели да дам да се види, че съм ревнива!" Такава беше и майка ми.


Майка ми беше неграмотна. Като дете тя ходила за няколко седмици на училище при един монах в Янковския манастир, който ги учел да сричат на славянски; но настъпило някакво размирие, било опасно да се отива на манастира – на километър извън селото, и нейното учение спряло, едва започнато. Тя бе неутешима, че останала "без писмо", и не прощаваше на баща ми, че като се оженили, не я научил да чете. Неука, нейната любознателност беше без край. Тя се вслушваше в разговорите, когато ни идеха гости и разговаряха по народните работи и училищата. Разпитваше нас, децата, за уроците ни. В София караше прислужницата ни, една млада селянка от Пасарел, която дълги години беше у нас, да Ј чете книги от наши писатели. С особено увлечение слушаше разказите на Елин Пелин и най-вече хумористичните му работи. Често пъти Карамфила, това бе името на прислужницата, Ј четеше "Българан". Писателите, които идваха у дома, тя посрещаше с голяма радост и ме разпитваше кой какво е писал. Писателството смяташе за най-висшата проява на човека. Тя имаше към това призвание едно мистично чувство на почит. Когато пишех "Строителите", влизаше при мене безшумно, сядаше в едно кресло с броеница в ръка и, мълчалива, гледаше ме с часове как работя. При назначението ми в Букурещ, разбира се, като всяка майка бе горда, че нейният син е станал пълномощен министър на тридесет и четири годишна възраст. Но изпитваше и чувство на тъга, че няма вече да пиша. Четири години по-късно, пълномощен министър в Берн, аз си дадох оставката и се върнах в София. Тя бе радостна, че напускам дипломатическата служба. "Сега пак ще пишеш, нали? Ти трябва да пишеш. Това ти е дадено от бога и на бога си длъжен!" Тогава аз написах "Македония и Българското възраждане". Но, уви! Писателството ми, за голяма жал на майка ми, пак се прекъсна. В 1918 г. ходих заедно с Ляпчева за примирието в Солун и отново постъпих в дипломацията. Когато заминавах за Хага – новия ми пост, майка ми много скръбно ме изпроводи. Не ми каза нищо вече за моето писателство, защото виждаше, че събитията са по-силни от хората. През 1921 г. тя замина за Ресен при малкия ми брат Христо. Не дълго време след това се помина. Аз бях тогава много далече от нея, в Стокхолм, дето Стамболийски беше ме изпратил с една мисия пред шведския министър-председател Брантинг.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на toffeetwr
    toffeetwr
    Рейтинг: 381 Любопитно

    Симеон Радев трябва да го направят задължителен за изучаване за всичките ни дипломати...

    Ваша великорусская мечта, сидя по горло в дерьме, затащить туда всех остальных. Это и есть Русизм
  2. 2 Профил на Paolo Di Canio
    Paolo Di Canio
    Рейтинг: 1596 Неутрално

    Третата българска държава щеше да има повече шанс ако изградилите я не бяха масони - като стария и приет зидар Симеон Радев. И още много други...
    Да го изучават?!? Няма проблем колега - братята се изучават по между си, не се притеснявай.

  3. 3 Профил на toffeetwr
    toffeetwr
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До коментар [#2] от "Antonio Candreva":

    Прост си, като галош, жалко е че има толкова неграмотни хора в България, затова сте на това дередже.

    Уживай, бори се за едната баничка и псувай евреи, масони,илюминати и т.н. за жалкото си съществуване

    Ваша великорусская мечта, сидя по горло в дерьме, затащить туда всех остальных. Это и есть Русизм
  4. 4 Профил на Paolo Di Canio
    Paolo Di Canio
    Рейтинг: 1596 Неутрално

    [quote#3:"toffeetwr"]затова сте[/quote]
    Сме?!?
    Вие от кои СТЕ?

  5. 5 Профил на Paolo Di Canio
    Paolo Di Canio
    Рейтинг: 1596 Неутрално

    [quote#3:"toffeetwr"]Уживай[/quote]
    Понеже ме нарече прост да те питам като по-умен, горното какво значи?
    Срещал съм много от твоя народ, като поживеят далеч от страната и забравят езика - при все, че СТЕ много интелигентни, даже най-интелигентните, нали така беше

  6. 6 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1627 Неутрално

    Ние дори не можем да си представим какви българи е имало през миналия и по-миналия век. Все още са живи единици, техни синове, днес над 90-годишни, които смайват с разум, ерудиция, самодисциплина. Може би трябва да се помни добре това за майката, която стои зад Симеон Радев, докато той пише Строителите, за да бъде разбрано добре времето, за което той пише.

  7. 7 Профил на Firefly
    Firefly
    Рейтинг: 906 Неутрално

    До коментар [#1] от "toffeetwr":

    Съгласна съм с вас.Трябва да се учи от живота на тези хора.
    Те са умни,интелигентни, начетени и видяли свят.Много може да се научи от тях.Удоволствие ми беше да чета за Буров и колко е бил мъдър.Димитър Талев също има великолепни разкази за успели хора,а в училище се учи само" Железният светилник".
    Изобщо в училище се учи само за селото.Все едно някой иска да набие в главата ни,че сме селяни и нищо друго.Много трябва да се промени учебната програма.Да се вкарат повече произведения за българските царе и за революционерите,за патриотите.Децата трябва да научат за великите българи.Така се възпитава национална гордост.

  8. 8 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    Какво съвпадение!! Тъкмо сега препрочитам "Ранни спомени" Великолепна книга! Вериколепна!
    Ето съдържанието: 1. Дядо ми Раде. 2. Дядо ми Коте Низам. 3. Баба Ангя и баба Анча. 4. Майка ми. 5. Баща ми. 6. Селяните и чорбаджиите. 7. Турците. 8. Борбата с гъркоманите. 9. Общината в Ресен и ресенските първенци. 10. Моето детство. 11. Ученик в Ресен. 12. Посрещането на четеримата български владици. 13. Ученик в Охрид. 14. В битолския пансион. 14. На път за Цариград. 15. В галата-сарайския лицей. 16. Туските ни учители и съучениците ни турци. 17. Френските ни учители. 18. Първите ми опити да писателствувам още като ученик в Цариград. 19. Посветен във Вътрешната организация. 20. Съветите на Екзарх Йосиф и последния ми разговор с него. 21. Бележки. 22. Биографична справка.

    The best way out is always through Robert Frost
  9. 9 Профил на toffeetwr
    toffeetwr
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До коментар [#7] от "fener":

    Симеон Радев е от Ресен, както сам пише майка му е неграмотна,а баща му е един от първите борци за църковно-национална независимост и новобългарска просвета.

    Този човек, сам се хваща за косите и издърпва от блатото на посредствеността и негрмотността и става международно признат дипломат. Винаги в тези турбулентни времена за България, той и Ляпчев (който също е от Ресен) са били изпращани на най-тежките дипломатически мисии, независимо кой е бил на власт(от преговорите при обявяване на независимостта, Букурещ, Солунското примирие, бежанският заем и т.н.)

    Цялата му дейност е била насочена към издигане на България, трудовете на тези хора трябва да се изучават не само в училище. За съжаление образованието в България е на изключително ниско ниво, с няколко изключения тук там - СМГ,НПМГ и някои езикови гиманзии.

    Ваша великорусская мечта, сидя по горло в дерьме, затащить туда всех остальных. Это и есть Русизм
  10. 10 Профил на Firefly
    Firefly
    Рейтинг: 906 Неутрално

    До коментар [#9] от "toffeetwr":

    Това е умишлено.

  11. 11 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 1615 Весело

    "Майката не може да се насити на син, както морето не може да се насити на пясък."

    Потвърждавам това и благодаря на "Дневник" за великолепното четиво днес. Винаги съм била убедена, че Симеон Радев трябва да се преподава в училище.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  12. 12 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3671 Неутрално

    До коментар [#11] от "etty1":

    Освен цитираните от тебе, ме впечатлиха и други думи: "Да ме заведеш при него е лесно, казала майка ми, мъчното е него да доведеш тука."
    В днешно време това е проблемът на нацията - няма как да върнем бъдещето на държавата тук.
    Не ги обвинявам, разбирам ги.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  13. 13 Профил на gripen
    gripen
    Рейтинг: 916 Неутрално

    Да се прочетат ,, Ранни спомени,, а и която и да е от книгите му е истинско удоволствие!

    За Европа: бяла, християнска и силна!
  14. 14 Профил на clutch
    clutch
    Рейтинг: 648 Гневно

    [quote#2:"Antonio Candreva"]Третата българска държава щеше да има повече шанс ако изградилите я не бяха масони - като стария и приет зидар Симеон Радев. И още много други...
    Да го изучават?!? Няма проблем колега - братята се изучават по между си, не се притеснявай.[/quote]
    И идея си нямате за какво говорите, нали?
    Вероятно сте чули, че книгите на Симеон Раев не са се радвали на "насърчаване" от страна на комунетата в периода след 09.09. 1944 и заключавате, че е урод?
    А ако случайно сте прочели поне "Създатели на съвременна България" и все таки си говорите глупости....да, не се чудете, вие СТЕ глупак.
    И ДА, не искам да имам нищо общо с глупаци, камо ли да ги оставя да определята съдбата на родината ми.
    Тази година ще се навършат 70 години /09.09.1944 г./ откакто глупаците и мръсниците се разпореждат със страната ни и се опитват да направят всички тъпи, подли, долни и нагли като тях.
    СТИГА!!!!!

    Бил съм крайно груб към идиотите? Хъм, имам и разрешително за оръжие :)
  15. 15 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4215 Неутрално

    Само когато произведението е искрено от сърце и написано с любов може да стигне до читателя.Прости наглед думи които автора реди в които има толкова много сила! Ако имахме повече хора като Симеон Радев, България щеше да е друга днес!

    klimentm
  16. 16 Профил на Rage Against
    Rage Against
    Рейтинг: 1025 Неутрално

    До коментар [#1] от "toffeetwr":

    и задължителен за четене в 10 или 11 клас.

    неговият език и стил на писане ми е почти толкова любим, колкото този на Захари Стоянов и Алеко Константинов.

    РЕФОРМИ !
  17. 17 Профил на Remo Williams
    Remo Williams
    Рейтинг: 221 Неутрално

    [quote#16:"Rage Against"] Захари Стоянов и Алеко Константинов[/quote]
    Охооо още масони от ложата на Али Коч - малко известен факт, нали? Да, много масонска литература се чете у нас. За другите няма място.

    "Все така се случва - цял живот се уча вятъра да стигна и да догоня своя път"
  18. 18 Профил на Remo Williams
    Remo Williams
    Рейтинг: 221 Неутрално

    [quote#7:"fener"]Трябва да се учи от живота на тези хора. [/quote]
    От живота на членове на общества с тайна дори за повечето й членове доктрина човек не трябва да учи нищо!
    http://novinar.bg/news/parvite-masonski-lozhi-v-balgariia_MzE1OTsxOA==.html

    "Все така се случва - цял живот се уча вятъра да стигна и да догоня своя път"
  19. 19 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1802 Неутрално

    Симеон Радев трябва да се преподава в училище в часовете по литература и по история.
    Това е човек, който може и трябва да бъде "модел за подражание". Това е и човек, който е истински извор на гордост, че сме българи.

  20. 20 Профил на ikar_01
    ikar_01
    Рейтинг: 918 Неутрално

    Тъкмо тия дни се бях сетила за "Ранните спомени" и точно за разказа за майката на С. Радев. Трябва да я извадя и препрочета. Винаги ми е доставяла голямо удоволствие.

  21. 21 Профил на velbg
    velbg
    Рейтинг: 446 Неутрално

    "Строителите на съвременна България" е най-великата българска книга от периода. Ако я изучавахме толкова напористо, колкото ни блъскат в главите "Под игото", щяхме да сме по-успешна нация.

  22. 22 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 1615 Неутрално

    До коментар [#12] от "Марина":

    Също и това:
    "Тя обладаваше чувство на мярка, което прилагаше дори в отношенията си към бога. Когато я запитах еднъж, защо молитвата към него понякога бе много кратка, тя ми отговори: "Не искам да му досаждам. Има болни, има гладни. Трябва да му оставяме време да мис­ли и за тях."

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  23. 23 Профил на Венко Пройков
    Венко Пройков
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Много интересно дали в оригиналния текст на Симеон Радев "бог" е написан с малка буква. Всъщност може и да е така, вероятно текстът е писан по соцвреме...

    Пушач (пуша лула и пури, никога цигари)
  24. 24 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 1841 Неутрално

    Да се изучава Симеон Радев в училище?
    Вие с всичкия ли сте?
    Ами със Задунайската и 16-та република какво ще правим?
    Тва Коминтерна, двойните освободители,партизанското движение,нардоната власт - къде отиват?
    Ми тя трябва историята на България да се пренапише наново.
    И какво ще правят "професорите" от типа на Дражко Къркача?
    Мани, мани.
    Който иска да си го чете, не бутайте там че става мазало.

  25. 25 Профил на mopper
    mopper
    Рейтинг: 434 Весело

    А автобиографията на Стоичков се казва "Майка ти".





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK