Захари Карабашлиев, писател: Големи политически промени може да има само със силна политическа драма

 Захари Карабашлиев

© Howard Lipin, Личен архив

 Захари Карабашлиев



През януари Захари Карабашлиев се завърна в България след 17 години в Калифорния (САЩ), а с тази промяна в живота му настъпи и друга – той вече заема позицията главен редактор на издателство "Сиела". Въпреки че не е убеден, че добрият писател лесно може да се превърне в добър редактор, той е сигурен, че това ще го промени като автор. Как, може би ще разберем от следващата му книга, която пише в момента.


Пред "Дневник" авторът на "18% сиво" и "Симетрия" разказва повече около плановете на "Сиела", издателския бизнес и антиправителствените протести, които той подкрепи още преди да се върне в България, но за които е вече склонен да говори.


Казвате, че решението да се върнете в България не е спонтанно, а е било премисляно. Кога за първи път се появи усещането, че сте по-нужен тук и доколко успехът на "18 % сиво" има принос за това?




- Е, не помня дата, но може би отпреди 7-8 години. А и аз в известен смисъл никога не съм напускал напълно страната си. Не и духом, не и в мислите си. 


Твърдите и вече не е чак толкова наложително да сте в САЩ, за да движите проектите си там. Погледнато глобално, може ли да се каже, че е все по-малко наложително един автор да е "на място", за да пробие на даден пазар/сфера, или този пробив винаги остава ограничен, ако се случи от дистанция?


- За мен, както и за много автори преди мен е било не просто желателно, а и задължително да напуснат страната си, за да имат нуждата да пишат за нея. Огромна част от страниците в световната литература са писани от хора, които по различни причини са се оказали далеч от мястото, в което са били родени. Има неща, които можеш да вършиш от дистанция, а има такива, с които - колкото и близо да си - пак не можеш да се справиш. Аз направих своя избор да продължа да работя в/и от България.  


Що се отнася до втората част от въпроса ти - глобализацията може и да прави света да изглежда по-малък, но това не значи, че разстоянията между хората се скъсяват. За пробива - виж, аз не гледам на писането си като на нещо, с което трябва да "пробивам" на всяка цена, не съм от онези "пробивни" индивиди. Всъщност - няма нещо, което да си заслужава да разпробиваме, освен собствените ни черупки. Ако не го правим, ние ги влачим със себе си, където и да сме - България, Америка...   


Предполагам, че приемането на длъжността главен редактор в "Сиела" е свързано и с усещането, че може да въведете определени промени, които досега не са прилагани. Можете ли да синтезирате какви ще бъдат те?


- Аз съм призован в "Сиела", за да помогна някои неща да се променят. Компанията се управлява от качествени хора, с които гледаме в една посока, и добрата новина е, че каквито и промени да следват оттук нататък, те ще са в интерес на българските читатели и на авторите ни.


Какви са основните разлики в отношенията между издателите и авторите тук и на Запад?


- Не обичам да говоря на едро. Прави ми впечатление обаче, че тук съществува някаква романтична представа за писателите в чужбина и начина, по който издателствата се грижат за тяхното добруване. Истината е, че има само няколко автори, които биват обгрижвани, и то е защото са донесли мултимилионни тиражи. С издателството, което публикува моя роман в Америка например, съм в добри отношения, но нищо повече. Те си гледат тяхната работа, аз моята. Отношенията ни се крепят на взаимно уважение - все пак книгата ми им донесе немалко положителни рецензии и добри продажби. 


Основната разлика в отношението издателство-автор тук и в чужбина е може би литературният агент, който е едновременно бизнес партньор, отговорен редактор, приятел, изповедник, медиатор, а често и съавтор. Литературният агент е наистина интересна фигура - той/тя може да те издигне от нищото, да продаде скъпо ръкописа ти, да изгради кариерата ти, или един ден просто да спре да ти връща телефонните обаждания. 


До каква степен съвременната англоезична литература присъства в книжния живот на България? Често лауреати на престижни награди са дебютиращи и вече утвърдени автори, които почти или въобще не са превеждани в България...


- Присъства толкова, колкото е възможно. Няма целенасочена българска държавна политика, която да стимулира превода на стойностни, но непазарни автори, а такива са наистина много в англоезичния свят. Тъй като обаче те са некомерсиални, нашите издателства не могат да си позволят лукса да губят с тях и не купуват правата им. Така те остават непревеждани, непознати и читателите свикват с мисълта, че американската литература е предимно жанрова, тийнейджърска и насочена към масовия читател. Което е далеч от истината. Веднага се сещам, че у нас няма сериозно представени култови автори като Дейвид Фостър Уолъс, Реймънд Карвър, Чийвър, Дейв Егърс, Дейвид Седарис и много, много други... А от детските автори - Морис Сендак, Доктор Сус и т. н... Нямам представа как това може да се промени без намиране на алтернативни начини на финансиране. 


Има ли вече конкретни имена, които се подготвят за издаване, и можете ли да разкажете повече около тях?


- Съвсем скоро ще излезе "Lean In" на Шерил Сандбърг - оперативния директор на Фейсбук. Книгата й е не просто мемоар или автобиография, а истински неофеминистки манифест за жените, работното място и волята за лидерство. Тази книга е бестселър във всяка държава, в която е издадена, а у нас и със специално внимание от авторката, за която това е не просто книга, а по думите й "мисия".


Току-що излезе "Кървава луна" на Бенджамин Пърси - нов, млад майстор на трилъра, писател от ранга на Стивън Кинг... 


Подготвяме за печат "Мълчаливата съпруга" на мистериозния канадски автор А.С.А Харисън - брилянтен психологически трилър, вече купен за екранизация с Никол Кидман в главната роля. През пролетта идва "Сезонът на костите" на безочливо младата английска писателка Саманта Шенън, също в развитие за екранизация. 


Излиза "Животът на Исус" на Реза Аслан - може би най-интересната книга, занимаваща се с историческия контекст, в който се появява Исус от Назарет. 


"На ръба на нормалното" - психотрилър, и т.н..."Тими Провала" - в традицията на Дръндьото - за по-младите ни читатели, и т.н., и т.н... 


Преди точно година загатнахте пред в. "Сан Диего юниън трибюн", че пишете нова книга. На какъв етап е тя?


- Напреднал.


Вие сте сред авторите, които изявиха подкрепа към протестите. Спомням си, че отказахте интервю, тъй като: "Има нужда от действия, не поредното мнение на някого, който дори не е там." Като човек, който е вече тук, къде виждате победите и къде виждате провалите на протеста?


- Да, отказах интервю в момент, в който всеки бе зает да дава акъли как най-добре могат да станат нещата. Вълнувах се, подкрепях протестите, но отдалеч и отстрани, а това не помага. За провали не може да се говори, а и сега забелязвам, че каквото и да се случи в България, никой никога не е победен, всички излизат победители - като в американска детска градина - на всички деца им дават по един пластмасов медал и им казват, че са "специални". А как се пораства така? Без истинска победа, без поука от загубата? 


Големи политически промени можем да имаме само със силна политическа драма. А силната драма е силен конфликт. Управляващите, разбира се, знаят много добре това и избягват всячески конфликта. И така, лишена от силен идеологически и/или физически сблъсък, енергията на протестите няма как да не се самоизчерпи. 


Ефективните политически жестове са нещо по-различно от "пърформанс". Те са действия. "#ДАНСwithme" например от самото начало бе политически неясен, неинклузивен, неработещ слоган и по-голямата част от населението нямаше как да се идентифицира с него. "Оставка" също не означава нищо кой знае какво.


Демократичният процес, струва ми се, има нужда от конкретни цели и сблъсъци и малки, конкретни победи. Като тази с Пеевски. Волята на хората надделя. От друга страна, една компрометирана фигура като Стати Статев - ректора на УНСС, който арогантно насърчи собствените си студенти да напуснат страната, ако не им харесвало, е все още ректор. И то на университет, от който бихме очаквали да се роди бъдещият икономически елит на България.  В този пример Статев побеждава, а студентите - не. Друг пример - един доказан учен, шефът на архивите Мартин Иванов, беше отстранен без причина (или по политическа такава) и това някак остана неадресирано, безнаказано, прие се.


Та за съжаление малките победи на демокрацията изглеждат по-малко на брой от загубите ни, а няма нищо по-деморализиращо от това да виждаш как несправедливостта побеждава. Аз все пак вярвам, че демократичният процес е именно "процес" (като в тази дума се осланям и на юридическата й конотация - "съдебно дело, съдебен процес"). И някак знам, че рано или късно доброто побеждава. 


Започна да се говори за модели на протест, които са вече неефективни, и търсенето на различни начини за изказване на недоволството. Според вас какво може да донесе свежест и ефективност в действията?


- Няма никаква нужда от "свежест", а от постоянно всекидневно търсене на истината и устояване на елементарни, аксиоматични човешки права и принципи. Протестът е начин на мислене. Протестът няма как да бъде спрян с ограждения на жълтите павета, защото е роден другаде, и то преди хилядолетия. Няма режим, който да е устоял на промените. Просто човечеството работи по този начин. И слава Богу. 


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK