Майя Виткова, режисьор на "Виктория": Ако накрая не ревеш, значи не става

Майя Виткова

© Личен архив

Майя Виткова



Виктория" се превръща в един от най-успешните български филми за последните години още с първите си прожекции. Трудноопределимата жанрово лента на Майя Виткова направи премиерата си на американския "Сънданс", най-големия и престижен световен фестивал за независимо кино, бързо спечели позитивни рецензии и се отправи към фестивалите на Ротердам и Гьотеборг, в момента е част от селекцията на Берлинале, наред с някои от най-очакваните заглавия в киното.


Майя Виткова, за която Twitch Film писа, че "повежда нов дух в независимото кино", определя "Виктория" като полуавтобиографичен, но по всяка вероятност ще бъде трудно да се различи къде започват и къде свършват препратките към реалността.


Сюжетът, протичащ между 1979 – 1994 г., разказва за Виктория, родена в края на комунизма и обявена за "бебе на десетилетието", тъй като се оказва без пъп. Пъпната й връв ще се окаже средата, в която отрасва. Виктория (Дария Виткова) взима всичко, което може да вземе от социализма, командва връстниците си и дори има телефонна линия с Тодор Живков (в ролята Георги Спасов). Политическите промени в България изправят пред изпитание отношенията на момичето с майка й Боряна (носителката на "Икар" Ирмена Чичикова), някога зарекла се да не ражда дете, докато държавата продължава да е под тоталитарен режим. Презрението й към управлението е толкова голям, че в една от репликите героинята казва, че майка й е членка на партията, а не нейн родител. Боряна мечтае да замине за Италия, но остава в страната, когато разбира, че е бременна с бъдещата галеничка на режима въпреки опитите си това да не се случва.




"Виктория", определен от сп. "Холивуд рипортър" като впечатляващ, от Indie Wire като поетичен и хумористичен дебют, а от Letter Box като най-добрия филм на "Сънданс", е първа пълнометражна продукция за родената през 1978 г. в София режисьорка. Преди тя е снимала късите "Екзекуция" (2000), "Майки и дъщери" (2006), "Станка се прибира вкъщи" (2010) и "Моят уморен баща" (2011), който достига до фестивал за късометражно кино в Торонто, а по-късно е представен в Атина, Любляна, Букурещ, Анкара, Монс, Триест и Хамбург. Последните й две кратки ленти са прожектирани също така в Перу и Индия. Тя е изпълнителен продуцент на "Източни пиеси" (2009) на Камен Калев, част от нейната биография, който е често припомнян от западните издания.


Пред "Дневник" и часове преди да замине за Берлинале, едновременно изглеждащата горда, но и невярваща на успеха Майя Виткова, която е и сценарист на "Виктория", разказва за многопластовия си филм, хората и съдбите, на които е посветен, реакциите към него в САЩ и дали тези в България ще бъдат също толкова позитивни (все още няма дата кога ще бъде премиерата на филма тук - бел.ред.).


Официалният плакат на "Виктория"

© Димитър Варийски

Официалният плакат на "Виктория"


"Амбициозен" е думата, с която най-често "Виктория" е описван по ревютата. Изглежда ли амбициозен през вашите очи?


- Филмът е сложен. И поради това необичаен за дебют – под такъв често се разбира нещо от типа "двама човека си говорят в стая". А той е на първо място исторически, все пак действието се случва в миналото, има деца-актьори през целия филм (включително бебе за 15 снимачни дни), специални ефекти и става толкова сложно. А и имахме амбицията звуковият дизайн да бъде много сериозен.


Звукът на филма също е нещо, което критиката често отбелязва.


- Да, за нас беше много важно да се разбира всичко, което се говори, защото това е основен проблем в българското кино. Впоследствие записахме наново 95 % от звука, изкъртихме всичко – построихме звука ефект по ефект, всяко мръдване на чаша, дишане, целувки. В това отношение работихме с уникален човек – Камен Атанасов, чийто звуци се използват в Холивуд. Само да наблюдаваш този процес на създаване на звуци е истинска магия. Съчетанието на звук и картина беше нещо, което се забеляза.


Крум Родригес пък е изключен оператор, филмите, по които работи въобще не си приличат един с друг, а в процеса той беше изключително спокоен, можеш винаги да разчиташ на него. А все пак на снимачната площадка е като на война. С него прекарахме месец и половина в обсъждане върху сценария, сцена по сцена, образ по образ, макар и без разкадровка до втория снимачен период. Невероятен беше и монтажистът Александър Етимов, с когото сме гледали всеки кадър и съм връщала за корекции по 20 пъти.


Майя Виткова, режисьор на "Виктория": Ако накрая не ревеш, значи не става

© Димитър Варийски, https://www.facebook.com/pages/VIKTORIA-the-film/


Колко време отне филмът като снимачен период?


- Само шест седмици и половина, като снимахме по 96 минути запис на ден.


Доколкото знам от зараждането на идеята до финализирането на филма всъщност минават цели 9 години...


- Както в САЩ отбелязаха, майките носят бебетата си по 9 месеца, а аз моят филм 9 години. И е много особено, а вече и по-леко. Това, че филмът е факт много ме успокоява, макар че оттук нататък започва съвсем нова борба. В един момент се изморяваш, тъй като дори и да работиш с различни хора, ти си там на всеки етап от създаването му. На финала си казах, че има време за почивка, но такова не се намери – той беше завършен месец и половина преди "Сънданс", а сега предстои всичко по разпространението му.


Какво ви задържа към историята при положение, че говорим за толкова много време?


- Аз съм много емоционално свързана с историята. Но за да останеш близък до историята си, ти трябва да я пренаписваш, емоционално да се припознаваш в нея отново и отново. Преди да започнем снимки, на Великден 2012 г., извадих сценария и промених много от него. Като това не бяха механични промени.


Трябва да направиш така, че да те държи емоцията. Ако накрая не ревеш, значи не става. С финалните сцени, които така и не ставаха, знаех, че има определено нещо, което търся и го търсех, докато не се получи. И в един момент казах "Точка" и приключихме работата. Магия е.


Дария Виткова като Виктория

© Димитър Варийски

Дария Виткова като Виктория


В ролята на Виктория в нейните детски години е Дария Виткова, а по-късно Калина Виткова...


- Те са мои племеннички. Между другото, бях получила съобщение от актриса, която не познавах и която ме питаше къде се е провеждал кастинга на филма с намека, че актьорският състав е нагласен. Всъщност аз съм правила отворен кастинг, но всички актьори са избрани въпреки него. Пробвах стотици деца, но не намерих по-подходящи, а аз съм прототипа на Виктория и е важно да се намери човек, който да може влезе правилно в образа. А уважението и реакцията на публиката беше все едно са професионални актриси.


Калина Виткова

© Димитър Варийски

Калина Виткова


А какво ви доближава до Виктория, героиня, която изглежда поне на думи негативна. Предполагам и не сте имала телефонна линия с Тодор Живков в детството си...


- Не съм, но има неща, които ме доближават до нея, особено характерът. Иначе образът започва като негативен, но в нея има катарзис, промяна. Всъщност едно от нещата, които ме вълнуват в правенето на кино, е именно промяната на героите. Прочела съм много книги за психология, баща ми пък се е занимавал с психоанализа, и има специалисти, които твърдят, че промяната в един човек е невъзможна. Но аз вярвам, че има събития, които наистина го променят. Вярвам и в положителната промяна, макар и негативната да е по-често срещаната. Но когато промяната се случи, тя помита, тя променя съдбите на много други хора.


Така че Виктория не може да се определи като негативен герой, всъщност в историята няма негативни герои. Няма ги добрите и лошите, филмът не се занимава с това, не играем на това. Играем на хора.


Затова и в работата с актьорите за мен най-важно беше те да бъдат естествени, да ги провокирам в тази основа. Примерно се опитах да обясня образа на майката с пример как реалната майка на Дария би реагирала, но тя отговори, че майка й никога не би направила подобно нещо, но разбира какво й казвам. И направи сцената по собствен начин.


Ирмена Чичикова в ролята на Боряна

© Димитър Варийски

Ирмена Чичикова в ролята на Боряна


Ирмена Чичикова ли беше първият избор за ролята на майката?


- Забелязах Ирмена на улицата и не знаех, че е актриса. Видях я и си казах, че "Ето това е Боряна". Но не я заговорих и след 6 месеца случайно гледах късометражен филм с нея. Започнах да се интересувам, свързах се с нея и между другото, първият ни разговор беше точно в този бар, в който си говорим сега.


Много интересно влязоха актьорите в този филм. Анастасия Инглизова, която доста дълго време режисьорите се страхуваха да я взимат в киното, е изключителна актриса. При монтажа разбираш как работят актьорите, на терен често не разбираш. Но когато монтирахме видях техниката на всеки един. Анастасия е един от най-лесните за монтиране актьори – тя влиза, прави ролята перфектно и излиза.


Кои бяха сред най-интересните реакции към филма в "Сънданс", както от публика, така и може би от други актьори и режисьори, ако са имали времето да посетят прожекциите от своите премиери...


- Всъщност те доста посещават и чуждите прожекции, конкуренцията винаги се следи. Макар че в киното не можем да говорим за конкуренция. Ако вземеш две стойностни личности с различен интерес и таланти, и изведнъж искаш да видиш кой е по-добрия, ти няма как да намериш критерий това. Ако всички на някой фестивал направим филм по една тема, може да говорим за конкуренция, но когато всеки има своя подход, решенията са много субективни.


Колкото до реакциите – макар и тайно да съм искала публиката да реагира като мен във филма, бях шокирана от това, че то наистина се случи. Опитвам се да ги сравня, но прожекциите в Парк Сити и Ротердам бяха много различни. Американците са изключително спонтанна публика.


Като че ли в разрез с клишето?


- Да, напълно. Аз никога не съм стъпвала в САЩ преди това и съм само с положителни впечатления. Също така на пресконференцията имаше много въпроси и нито един за нужда от уточнение за контекста на историческата епоха. А европейската публика е по-сдържана и предпочита да те слуша как говориш за филма, вместо да има диалог за него. В САЩ искаха да проверят дали са го усетили правилно, дали са проследили връзките. Нещото, което ме изненада най-приятно е, че филм, направен на края на света, се възприема там.


Иначе поради средата някои колеги се пазят да дават оценки на други филми, докато промотират своите, но след това получих имейли, в които казваха колко са впечатлени и че съжаляват, че не съм сред наградените. Но най-неочаквано за мен беше колко много реакции от критиката имаше – близо 100 ревюта, от които над 98 % позитивни. На сп. "Варайъти" филмът не беше сред любимите, но пък рецензията за него беше сред най-позитивните от самия автор.


В едно от първите ревюта се изразяваше мнението, че "Виктория" ще има добър фестивален живот, но е съмнително дали ще има успех в самата България. Често и най-добре приетите навън български филми срещат по-студен прием тук.


- Има такава тенденция. И се поражда нуждата от стратегия да решиш дали искаш филмът ти да е фестивален или ориентиран към зрителите тук. Моята стратегия е ориентирана и към двете групи. Все пак всички сме хора и дори малко да са запознати тук със съвременното кино, тази история може им стане близка.


Надявам се да не се уплашат от дължината на филма – 155 минути. Но няма как да разкажеш 20 години в 100 минути. Има нужда от обясниш промените, а не да ги прескочиш, защото ти си знаеш какво става. Иначе обмисляме "Виктория" да направи премиерата си в България през есента.


Какво ново внася "Виктория" в темата за социализма и прехода, която доста занимава българското кино напоследък?


- Аз и колегите ми гледаме всичко, което излиза в България. Този филм за първи път се занимава с темата за прехода с чувство за хумор и за първи път има герой, който живее щастливо по време на комунизма и при когото трудностите започват, когато той си отива.


А по някакъв начин филмът осъжда ли комунистическия режим?


- Нищо не осъждаме, това не е наша работа, не даваме оценки. Те ще се дават от зрителите. Има много отворени елементи във филма, които са оставени за интерпретация. Но коя съм аз да давам оценки? Аз просто разказвам история, която ме интересува, която се отнася за моето поколение и поколението на родителите ми, което е за мен изгубено. То отнесе всички негативи. Родителите на хората на моята възраст са съсипани, голяма част от тях вече не са между живите, други са много болни. То падна жертва и не виждам резултат от това.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на diversant
    diversant
    Рейтинг: 381 Любопитно

    ......"Виктория" се превръща в един от най-успешните български филми за последните години още с първите си прожекции. Трудноопределимата жанрово лента на Майя Виткова......

    Последно "Виктория" филм ли е или лента?

  2. 2 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 541 Неутрално

    Авторката: "Филмът е сложен."

    Не съм чула Скорсизи например да каже така за някой свой филм. Пуста българска надута провинциалност...

    'Let light surround you' Dream Theater
  3. 3 Профил на Станишко
    Станишко
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Глупашки хейт в действие. Иначе какъв уикенд ще е?

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  4. 4 Профил на loremipsum
    loremipsum
    Рейтинг: 434 Неутрално

    много яко заглавие, веднага ме ориентира да избягвам този АРТ

  5. 5 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 808 Неутрално

    Кои им дaвa пaри нa жените в Бългaрия дa се зaнимaвaт с кaкви ли не глупости. 155 минути филм, товa и Боливуд не си го позволявa.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  6. 6 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 2019 Неутрално

    До коментар [#1] от "diversant":

    Колкото повече дигиталния способ на снимане се налага над класическия, толкова повече се налага термина "лента"

  7. 7 Профил на diversant
    diversant
    Рейтинг: 381 Весело

    .....Майя Виткова, режисьор на "Виктория": Ако накрая не ревеш, значи не става.....

    Абе и ревах и пак не става?

  8. 8 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1348 Весело

    До коментар [#7] от "diversant":
    ....Майя Виткова, режисьор на "Виктория": Ако накрая не ревеш, значи не става.....

    Абе и ревах и пак не става?
    ..........
    Не знам, не съм го гледал, не мога да говоря, но пък събуди любопитството ми...
    Добре де, ще взема една купа с нарязан лук и като му дойде краят ще махна похлупака.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  9. 9 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 488 Неутрално

    Филмът хубав ли е или е български?Тази умна констатация е с
    давност от 30-40 години,когато за най тъп филм бе номиниран
    "Случаят Пенлеве"....В последните години почти ежедневно се
    опитвам да изгледам поне до ½ някой бг-филм-стар(от преди 10)или нов.Открих че Има 2-3 неща които са много характерни и за старите и за по новите продукции-винаги едни и същи до болка познати актьори,битова драма с последствие-пътуване към Море(то) и разбира се Морето,Кравай ,Магурата или подобна закусвалня,Марлборо и коняк Плиска,"скоч"
    В голям % от филмите според мен 70-80% изключително повърностна драматургия,еднообразна изява на актьорите допълнено с невероятно тъпи "култови"реплики.Единственно
    музиката на Кирил Дончев (в редките случаи когато той е копозирал музиката за филма) е нещо хубаво и приятно.От сто
    тиците бг-филми има най много ½ дузина които според мен са наисти приятни за гледане и добре направени....И Този филм бих го гледал тъп не тъп няма да ми за сефте..а ако госпожица Виткова има и някаква връзка със Светльо Витков би било голям +

  10. 10 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4262 Неутрално

    Как искам да видя хубав български филм,не нещо грандиозно а само добре направен и добър за гледане.

    klimentm
  11. 11 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1790 Неутрално

    [quote#10:"klimentm"]Как искам да видя хубав български филм,не нещо грандиозно а само добре направен и добър за гледане. [/quote]

    Току що гледах 'Рицар без броня' - това е един български филм, направен добре и добър за гледане. Получил е и сребърен лъв във Венеция за най-добър детски филм, а невероятният Олег Ковачев е получил награда за играта си! Освен всичко, във филма има доста любопитни особености, характерни за онези отминали времена: каране на мотопед без каска; дете се вози в колата без да е вързано с колана; деца играят, ходят на кино и се разхождат навсякъде из София сами; деца играят на площадката без необходимите мерки за безопасност; всички деца са слабички, както и възрастните, и.т.н., и.т.н. Изобщо - гледай него вместо Викторията, която е уж за онова време, но е достатъчно да погледнеш кадрите в статията, за да ти стане ясно колко далече от 'исторически' е този филм/лента/фльонга/панделка...

  12. 12 Профил на mgmst
    mgmst
    Рейтинг: 701 Неутрално

    Къде може да се гледа този филм? Много се коментира за различни български филми (извън просташката помия от сорта "Корпус за бързо осиране", но човек трябва да дебне някакви екзотични салончета, за да ги гледа...

  13. 13 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3225 Весело

    С известно неудобство споделям, че българско кино с рецензия в "Дневник", хеле пък придружено от интервю с авторите е категоричен знак, че филмът не става за гледане. Така беше с рекламираната документалка с линейките, така беше с "Отчуждение", така беше с "Лора от сутрин до вечер", така беше и с "Цветът на хамелеона"... и да не забравим черешката на тортата "Четвърта власт". Нищо де, поне предупреждавате.

  14. 14 Профил на tanv
    tanv
    Рейтинг: 15 Неутрално

    Чудя се кой им дава пари на тези да правят тъпи филми? Или караме по старата практика, че пари за глупости винаги се намират...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK