Александър Десплат, филмов композитор: Има мързел в това, което чуваме сега в много от филмите

Александър Десплат

© Danny Moloshok, Reuters

Александър Десплат




Като тийнейджър киноентусиаст и обещаващ музикант Александър Десплат имал навика да гледа колкото се може повече филми на седмица наред с училищните си ангажименти и уроците по флейта.


Но докато не започнал да обръща сериозно внимание на музиката във филмите на Алфред Хичкок, Франсоа Трюфо и Франсис Форд Копола, френският композитор, който миналия месец получи шестата си номинация за "Оскар" за музиката към "Филомена", не мислел, че композирането за филми е истинска работа, към която да се стреми.


Сега 52-годишният Десплат е един от най-търсените композитори във филмовата индустрия, писал музика за блокбъстъри като поредиците "Хари Потър" и "Здрач", драмата "Речта на краля" и комедиите на Уес Андерсън.


Неговата работа може да бъде чута и в най-новата лента на Андерсън The Grand Budapest Hotel, който направи премиерата си на "Берлинале", както и във военната драма на Джордж Клуни за Втората световна война "Пазители на наследството" (Monument's Men), който тръгна в Северна Америка от този петък.


Десплат, който обикновено дели времето си между Лос Анджелис и Париж, разговаря с "Ройтерс" за композирането на музика за филм, която може да бъде самостоятелна единица, как Джуди Денч му е помогнала в създаването на част от неговите композиции и какво е да влезеш в главата на Уес Андерсън.

Кое е първото нещо, което правите, когато седнете да композирате?


- Не сядам. Понякога просто се разхождам, както правя сега. Понякога съм в самолета или във влака, или пък с моята "Веспа" в Париж. Винаги се опитвам да мисля, че композирането не е свирене на един инструмент, композирането е нещо, което се изпарява от главата ти и трябва да излезе оттам. Трябва да се превърне в звуци и да бъде записано. То е емоция, която не може да бъде потисната.




Със сценария ли започвате да работите, или с първите монтажи на филма, които получите?


- Сценарият е добър гид, тъй като ти задава темата. Може да се каже, че резонира у теб или има история, за която не си композирал, но това все още са хартия и мастило. Все още не са образи... Трябва да изчакам филма да добие някаква форма. Тогава въображението ми започва да се захваща към движещи се изображения, защото само изображението може да ти покаже какво музиката може да добави към онова, което вече е на екрана.


Какъв беше фокусът ви при композирането на музика за "Филомена" - история за ирландка, която търси сина си, когото е била принудена да даде за осиновяване преди 50 години?


- Ако трябваше да композирам по сценария, вероятно щях да напиша много трагична, мрачна, изключително тъжна музика. Когато видях кадрите и интензивността, която Джуди Денч придава на героинята, както и начина, по който тя носи тази сдържана болка, чувство за загуба и съжаление, музиката трябваше да свети, така както тя свети. За това толкова просветено изпълнение, когато гледате всички тези близки кадри на Джуди Денч, музиката трябва да го подчертае и да го уважи по начин, който сценарият не би ми позволил.



Как подхождате при композирането на музика за филми, толкова странни, колкото са тези на Андерсън като Moonrise Kingdom и The Grand Budapest Hotel?


- Филмите на Уес са друг свят. Те идват от света на Уес, който е много специфична и специална негова собствена творба... Музикално навлизаме в друго измерение, пето измерение. Така че използвам въображението си по същия начин, по който и той, и аз се опитваме да създадем първо инструментариум - група инструменти, които да бъдат играчки, с които заедно да си играем - тогава заедно решаваме дали мелодията да е мрачна, весела, дали да няма мелодия... но отново картината е това, с което работим, тъй като режисурата на Уес е много прецизна, много детайлна. Така че музиката трябва да е толкова прецизна, колкото е и картината.



Как композирането на музика за филми се промени през изминалото десетилетиe?


- Понякога изглежда, че след 600 години на изтънчена, изключително научна и невероятна музика има някакъв вид мързел в това, което чуваме в много от филмите сега. Не ме разбирайте погрешно. Не е нужно саундтракът да е голям. Може да е много минималистичен... Но това е просто въпрос на изтънченост и дарба. Бих казал, че през последните 10 години се е изгубило малко от това. Винаги има подобна вълна. Когато се появиха синтезаторите, всички изведнъж станаха композитори... Това някак си отмина, но сега се завръща заради (компютърните програми) Garage Band и Logic. Така сега всеки може да е композитор, защото може да си купи клавиатура и компютър и просто да свърже нещата. Свързването им обаче не ти дава съзнание и разказ и нещо, което е интересно.


Смятате ли, че филмовата музика може да бъде отделена като отделно произведение на изкуството без филма като акомпанимент?


- Разбира се! Това е, за което мечтая, откакто започнах да искам да се занимавам с тази работа. Исках да бъда филмов композитор, защото чух музика към филми, които можеха да бъдат отделни произведения от "Вертиго" през "Междузвездни войни" до "Сладък живот", тъй като музиката в тях има толкова много история. Те се измерват с историята на музиката. Идват отнякъде, имат минало.


Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Angalot
    Angalot
    Рейтинг: 429 Неутрално

    Пропусната е да се спомене уникалната музика за Girl with a Pearl Earring

  2. 2 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1356 Неутрално

    ''Смятате ли, че филмовата музика може да бъде отделена като отделно произведение на изкуството без филма като акомпанимент?''

    Разбира се. Музиката към Ascenseur pour L'echafau на Луи Мал, написана от Miles Davis.

    http://www.youtube.com/watch?v=n17pd3bVQCQ

  3. 3 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1356 Неутрално

    Десплат много добре описва състоянието, когато най-често идва вдъхновението - когато творецът е в движение, разхожда се и изобщо прави неща, които на пръв поглед нямат нищо общо с творенето. Но именно тогава мозъкът е най-продуктивен.
    Прав е и за мързела, който не е само мързел, а е и липса на професионализъм и талант. На мене ми се повдига от 99% от филмовата 'музика', която озвучава (понякога неспирно и до полуда) днешните филми.

  4. 4 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1356 Неутрално

    Майлс Дейвис озвучава Асансьор към ешафода:

    http://www.youtube.com/watch?v=XQ4l4oRkh_8

  5. 5 Профил на whiterabbit
    whiterabbit
    Рейтинг: 564 Неутрално

    Съжалявам, но на български се пише и произнася Деспла.

  6. 6 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2196 Весело

    Музиката във "Филомена" е прекрасна! Сега разбирам защо. Това интервю направи деня ми по-добър.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  7. 7 Профил на owen
    owen
    Рейтинг: 866 Неутрално
  8. 8 Профил на Stefan Dimitrov
    Stefan Dimitrov
    Рейтинг: 499 Неутрално

    музиката трябва да следва сценария, макар и да може да бъде по-въздействаща, а и тя е част от възприятието на филма...Трябва да чуя нещо от този композитор

  9. 9 Профил на globalist2010
    globalist2010
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Любимите ми филмови композитори са: Horner и Zimmer и още 50
    сред които е и Desplat - тук може да видите останалите любими...

    http://www.pinterest.com/maestross/the-best-film-composers-soundtracks/





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK