Откъс от "Хайде всички да убием Констанс" на Рей Бредбъри

Част от корицата на романа

© Сиела

Част от корицата на романа



Този уикенд в рубрика "Четиво" ви представяме една от последните творби на американския писател Рей Бредбъри (1920 - 2012) - романът "Хайде всички да убием Констанс" от 2002 г., развиващ се на фона на Лос Анджелис от 60-те и отбелязващ завой в прозата на автора към криминалния жанр.


В България книгата, предпоследен роман в кариерата му, излиза под знака на "Сиела", а в следващите редове може да прочете първата глава от нея.


Беше бурна и безлунна нощ.




Не е ли това един от начините да грабнеш читателя?


Е, добре тогава, беше бурна и безлунна нощ и дъждът се лееше като из ведро над Венис, Калифорния, а небето се раздираше от мълнии. Валеше още от залез-слънце и явно нямаше никакво намерение да спира преди зори. Нито една жива душа не си подаваше носа навън в този потоп. Щорите на бунгалата бяха спуснати под бледосинкавите отблясъци, където бухали вещаеха зли поличби или нещо още по-лошо. Единственото, което се движеше на десет километра околовръст, бе Смъртта. И някой, който бягаше бързо пред нея.


За да похлопа на тънката ми като картон входна врата с изглед към океана.


И да ме стресне, приведен над пишещата машина, копаещ гробове – моят цяр срещу безсъние. Тъкмо бях хванат в капана на една катакомба, когато чукането на прага долетя сред гръмотевиците.


Отворих широко и кого да видя – Констанс Ратиган.


Или както всички й викаха, просто Ратиган.


Серия от небесни фотосветкавици раздраха простора – светло-тъмно, светло-тъмно, откроявайки силуета й поне десет пъти.


Четирийсет години на триумфи и падения бяха побрани в едно загоряло, сърф-реалистично тяло. С бронзов тен и метър и шейсет височина, тя ту се появяваше, ту изчезваше – говореха, че плувала до хоризонта по залез, за да се върне с прибоя чак на сутринта. Печеше се на плажа по всяко време, надлайваше се с морските зверове на километър от брега или дремеше край басейна пред къщата си с по мартини във всяка ръка, чисто гола под слънцето. Или щъкваше към залата за прожекции в сутерена, за да се гледа как лудува, вечна и неостаряваща, с призраците на Ерих фон Щрохайм, Джак Гилбърт или Род Ла Рок. После оставяше безмълвния си смях сред стените на подземието и отново изчезваше сред вълните – бърза плячка, която Времето и Смъртта никога не можеха да докопат.


Констанс.


Ратиган.


– За бога, какво правиш тук? – изкрещя, а по изпеченото й лице се стичаха струйки дъжд или може би сълзи.


– Ей, добре ли си? – отвърнах.


– Отговори ми на въпроса!


– Маги замина на учителска конференция, а аз се опитвам да довърша новия си роман. Не ме свърташе сам вкъщи, а хазаинът каза, че тук и без това е празно. Ела, каза, поплувай, попиши си на спокойствие. И ето ме тук. Но хайде влизай, ще се удавиш в този дъжд.


– Вече се удавих. Стой назад!


И Констанс не помръдна. Секундите течаха, а тя стоеше трепереща в светлината на огромните светкавици и грохота, следващ всяка една от тях. За момент ми се стори, че виждам жената, която познавах от години – обкръжена от аура, влизаща и излизаща от вълните, онази, която бях гледал на стената в прожекционната зала да плува уверено през животите на Фон Щрохайм и други знаменити призраци.


После всичко се промени. Тя сякаш се смали на прага, сви се до размерите на дете, притиснала черна чанта към гърдите си, зъзнеща на студа, с очи, стиснати пред някакъв неназован ужас. Беше ми трудно да повярвам, че самата Ратиган, вечната филмова звезда, ми е дошла на гости посред бурната нощ.


– Влизай, влизай – повторих отново.


Тя обаче пак изсъска:


– Стой назад!


После се стрелна, лепна ми една засмукваща целувка, подразнила езика ми като солен бонбон, и изпърха покрай мен. Вече стигнала средата на стаята, реши да се върне и да ми лепне още една, по-лека, по бузата.


– Мм, че хубаво миришеш – рече. – Но чакай, аз съм уплашена! – И като сключи ръце пред гърдите си, седна на дивана ми, измокряйки го целия. Аз взех най-голямата хавлия, която ми попадна, смъкнах й роклята и я увих в нея.


– С всички жени ли правиш така? – попита тя, тракайки със зъби.


– Само в тъмни и дъждовни нощи.


– Няма да кажа на Маги.


– Ратиган, успокой се най-сетне.


– Мъжете цял живот все това ми разправят. А после забиват кол в сърцето ми.


– Защо се тресеш така, от студ или от страх?


– Чакай да видим. – Тя се облегна изтощено назад. – Тичах през целия път дотук. Мислех, че няма да има никой, нали от години не сте идвали, но, за бога, толкова се радвам, че те заварих! Спаси ме!


– От какво има да те спасявам?


– От смъртта.


– Никой още не се е откопчил от нея, Констанс.


– Не говори така! Не съм дошла тук, за да мра. Животът е вечен!


– Само в молитвите, Констанс, не и в действителността.


– Ти също ще живееш вечно. С твоите книги!


– Най-много да докарам до четирийсет.


– Не се подигравай с четирийсетте. Някои отдавна сме ги минали.


– Май имаш нужда от питие. Стой мирно.


Отидох и донесох половин бутилка газирано червено вино.


– Майчице! Какво е това?


– Мразя скоча, а това е евтин писателски бъркоч. Опитай.


Тя отпи и сгърчи лице.


– Да ме отровиш ли искаш? Бързо, дай нещо друго!


В миниатюрната ни баня открих плоско шишенце водка, пазена за дълги, самотни нощи. Констанс я сграбчи.


– Да си дойдем на думата – и течността забълбука в гърлото й.


– Ей, по-полека.


– Ти нямаш моите предсмъртни гърчове.


Надигна бутилката още един-два пъти, подаде ми я и се отпусна върху възглавниците със затворени очи.


– Бог е милостив. Искаш ли да чуеш за проклетото нещо, което ме подгони насам?


– Чакай малко. – Долепих бутилката вино до устните си и опънах дълга глътка. – Давай сега.


– Е – започна тя, – беше смъртта.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ръпончо
    ръпончо
    Рейтинг: 624 Неутрално
  2. 2 Профил на lil.brain
    lil.brain
    Рейтинг: 661 Неутрално

    Криминалните романи на Бредбъри някак не успяват да ме грабнат. Чел съм два пъти "Смъртта е занимание самотно" и при двата прочита останах леко разочарован. След това прочетох "451 градуса по Фаренхайт" и, признавам, това стана една от любимите ми книги. Но все пак не съм добре запознат с творчеството му, така че едва ли е много обективно мнението ми. Щом се чете, явно има защо.

  3. 3 Профил на Firefly
    Firefly
    Рейтинг: 869 Неутрално

    Харесвам Бредбъри.Прочела съм му другите книги издадени в България с интерес.Тази също ме увлече.

  4. 4 Профил на ana_ni
    ana_ni
    Рейтинг: 517 Неутрално

    много харесвам Бредбъри, но това е най-тъпата и скучна книга, която се насилвах да прочета до край.Няколко пъти проверявах дали не е някаква шега - фалшифициране на автора.Адски, адски тъпа книга, може и превода да е скапан, но нека всеки си направи мнение след прочитането.

  5. 5 Профил на dnk
    dnk
    Рейтинг: 554 Неутрално

    Миналата седмица подминах тази книга (в книжарницата в подлеза на университета). Явно е било грешка. Утре ще я поправя.

    Моралът не е порок!
  6. 6 Профил на ръпончо
    ръпончо
    Рейтинг: 624 Весело

    До коментар [#4] от "ana_ni":

    Е, ти направо егати рекламата на книгата!

  7. 7 Профил на Firefly
    Firefly
    Рейтинг: 869 Неутрално

    До коментар [#6] от "ръпончо":

    Наистина е така.Вече със сигурност ще си я купя.

  8. 8 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 1569 Неутрално

    Криминале от Бредбъри? Интересно!

    The best way to predict the future is to invent it.
  9. 9 Профил на Чавдар Михов
    Чавдар Михов
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Рей Бредбъри е изключително ерудирана личност, независимо от факта че няма висше образование. Твори в широка гама от жанрове – научна фантастика, фентъзи, хорър, мистери, поезия и навсякъде проявява завидна компетентност. Криминалният жанр не му е най-силната страна, още повече, че "Хайде да убием Констанс" е писан, когато авторът е прехвърлил осемдесет години. Все пак, романът си заслужава четенето.
    http://www.chavdarmihov.com/bg/home.php

    Чавдар Михов
  10. 10 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 521 Неутрално

    Обожавам "Смъртта е занимание самотно", а от прелистването на тази книга по книжарниците тя ми се стори едно по-лошо повторение на "Смъртта...".

    'Let light surround you' Dream Theater
  11. 11 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1473 Неутрално

    Грабна ме, ще се чете

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  12. 12 Профил на Yuri Dobrev
    Yuri Dobrev
    Рейтинг: 526 Весело

    Вярно,не уливудски акцион, нито е мутро-милиционерска сага с елементи на -хайде-холивудски бози ,като "под прикритие",но все пак може да се пстараем да я прочèтем. Аз сега това и правя.
    Иначе, вземете та прочèтете пак? "Вино от глухарчета".

  13. 13 Профил на Боби Колев
    Боби Колев
    Рейтинг: 1071 Неутрално

    За по-сигурно вземете да изчетете всичко на Бредбъри - хрониките, вампирските, вината, абе всичко, всичко...

    Толкова е разнороден, че със сигурност ще намерите нещо, което да не ви хареса, но пък още по-сигурно е, че ще намерите нещо, което ужасно да ви хареса!

    Бредбъри е институция в американската литература, нещо като Боб Дилън и също точно толкова прекрасно смахнат.

    http://www.bbc.com/news/magazine-37612083




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK