"Юношество" на Ричард Линклейтър с шанс за "Златна мечка" в Берлин

Ричард Линклейтър (вляво) - режисьол, сценарист и продуцент, заедно с актьорите Лорелай Линклейтър, Елар Колтрейн и Патриша Аркет.

© Reuters

Ричард Линклейтър (вляво) - режисьол, сценарист и продуцент, заедно с актьорите Лорелай Линклейтър, Елар Колтрейн и Патриша Аркет.



Показан в предпоследния ден на Берлинале, 164-ри минутният "Юношество" (Boyhood) на Ричърд Линклейтър се оказа приятната изненада, която публиката търпеливо изчака. Заснет само за 39 дни, но в разстояние на 12 години, почти документалният игрален филм на един от най-симпатичните представители на независимото американско кино бе наречен "епос за обичайните неща".


Зрителите останаха очаровани от киното на "малките моменти", в което момчето Мейсън (Елар Колтрейн) и по-малката му сестра Саманта (Лорелай Линклейтър) растат до борещата се за оцеляването им самотна майка Оливия (Патриша Аркет).


Снимани през големи интервали, в различни моменти от живота, героите на филма се променят физически. Без еквивалент в световното кино  "Юношество" се оказа единственият до този момент игрален филм, в който реални изпълнители играят себе си през толкова продължителен период. По повод на уникалния си експеримент Линклейтър сподели: "Когато тръгнахме да снимаме, знаехме, че поемаме огромен риск. Нямаше как някой да ни гарантира, че всички тези, с които започнахме, ще останат с нас докрая. Така, през различните години по работата над този филм се изредиха над 400 души."  




Независимо, че във филма участва и дъщерята на режисьора, по време на пресконференцията си той най-напред изтъкна изключителното значение на житейското развитие на Елар Колтрейн, "обикновено момче, подобно на самия мен, когато съм бил на неговите години". Линклейтър също така подчерта, че е искал да проследи пътя към юношеството и  промените на интересите в различните възрасти. "В много голяма степен, това, което виждате от Мейсън в този филм се покрива със собствената ми биография. За нас, американците, семейството е от голямо значение и всяка промяна в него ни засягат твърде много."


С чувство за хумор Лорелай Линклейтър допълни баща си: "През всичкото това време изобщо не съм се замисляла, какво и защо точно правим. Спомням си само, че в една от годините ми мина през ума, дали пък няма да умра в този филм?" От своя страна Елар Колтрейн допълни, че бил изненадан "да види себе си като дете, а веднага след това и като тийнейджър с мутирал глас. По време на снимките, никой от нас не гледаше заснетия материал. Изобщо не знаехме, какво се случва, а и нямахме голямо желание за това. Просто бяхме себе си."


Сред многобройните суперлативи, с които бе обсипан Линклейтър, най-вълнуващо прозвуча паралелът на киното му с това на Франсоа Трюфо. Според пресата, това е така заради изключителната искреност и простота на персонажите, които живеят "напълно истински живот". 


Лорелай Линклейтър (дащерята на Дик Линклейтър) и Елар Колтрейн от допадналият на публиката "Юношество".

© Reuters

Лорелай Линклейтър (дащерята на Дик Линклейтър) и Елар Колтрейн от допадналият на публиката "Юношество".


"Докато Кан и Венеция не обръщат почти никакво внимание на филмите ми, то в Берлин страхотно ги харесват" – сподели от своя страна японският ветеран Едзи Ямада. Най-новият от 60-те му игрални филма се казва "Малката къща" и е сниман по едноименния роман на писателката Киоко Накадзими. Представлява нежно завръщане към времето на Втората световна война през погледа на слугиня, преживяваща болезнено разпада на семейството, в което работи.


Верен на интереса си към историята режисьорът напомни, че по време на войната Япония е загубила над 3 милиона души и че този факт не трябва да се забравя. Наред с това, той се дистанцира от онези филми, в които "експлозиите следват една след друга". Поради тази причина "Малката къща" е изпълнен най-вече с трогателни моменти, показващи пределната лоялност на бедна, млада жена към богатото богатите й господари, но и дълбокото й смущение от собствената й, дълго притаявяна любов към талантлив художник. 


В самия край на фестивала игралният дебют на израстналата в Техеран и Виена документалистка Судабех Мортезаи вдигна завесата над темата за живеещите в странство чеченци. С много разбиране и такт режисьорката показва болезнената раздяла на мюсюлманско момче с представата за убития му баща. Заедно с подробностите от бита на чеченските бежанци в Австрия публиката на Берлинале видя и редица достоверни елементи от отношението на богатите домакини към бедните емигранти.   


Ще отнесе ли Ричърд Линклейтър "Златната мечка" в родния си Хюстън -  този въпрос сериозно вълнува искрените любители на киното в Берлин. Отговорът ще стане ясен само след ден.


Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на accidental
    accidental
    Рейтинг: 478 Неутрално

    Той е страхотен режисьор, Before Midnight, Before Sunset и
    Before Sunrise са много добри филми, но като трилогия са нещо невероятно





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK