Откъс от "Северна тетрадка" на Марин Бодаков

Корицата на книгата

© Издателство "Да"

Корицата на книгата



Този уикенд в рубрика "Четиво" на "Дневник" ви представяме откъс от "Северна тетрадка", новата стихосбирка на поета, журналист и университетски преподавател Марин Бодаков. За него това ще бъде шеста книга с поезия след "Девство" (1994), "Бисквити" (1998), "Обявяване на провала" (2002), "Ангел в зоопарка" (2008) и "Наивно изкуство" (2011).


"Северна тетрадка" е на книжния пазар от основаното от поетесата и писателка Силвия Чолева и преводачката Иглика Василева издателство "Да", чиято дейност е ориентирана изцяло към поезията.


Стихотворенията са избрани от автора им:




Като тази кула


В годините


преправяна без нужда


(значително по-ниска от преди),


отдавна не е фар, не е казарма;


склопен параклис,


няма рицари.


И ти сама се грижиш за скромния музей


без посетители.



Да се чете буквално


едър сняг


прехвърча през мен


с думи, падащи като цели стихове,


думи чезнещи над петите,


в слабините



Учебна тревога


Н.М.


И този ден:


като лилия без име,


като лопата без гроб.


Като монах без Бог.


Няма пръст, на която да падне снегът,


просто пада.



как да отбия тъгата


да отритна далече устата й:


тази година ще приготвя подарък по-малко за Коледа,


ще бъдем повече


Раснещо чувство за отпътуване


Изплувах


с балада в главата:


възрастна двойка на пазар,


"Тази ябълка, мила, не можем да си я позволим" –


и отминават с достойнство



Този дом не познава ножове


Като вдовец пишеш, Йосипе,


след самотна вечеря.


Миеш думите като чинии, подсушаваш ги нежно,


с просветлена лъжица загребваш тъгата ми,


Йосипе




Пристига



без написани домашни,


никой не го кани да играят,


бие се с големите животът,


бие се с малките животът,


не завършва




Джобна градина


Меланхолията преценява,


отдръпва се назад, присвива поглед:


кои клонки от храста на думите да отреже,


да избуят саможиви


напролет



Навън е 2 C,


привидно свечерява вътре.


Млечните зъби на небето


са избутвани весело от постоянните


в малката му уста.



Като покривка


Това място няма катедрален шпил, от който да се питам:


защо ми беше да се качвам тук…


Висок съм като тенджерата чужда супа,


зимна чиния за мен.



Петле и риба


Моята тайна е празнично златно петле над мъглите.


Щом се върти непрестанно, на всеки посочва


източника на студа.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK