Йо-хо-хо на Кара дере

"Последните черноморски пирати"

© Agitprop, Организаторите

"Последните черноморски пирати"



Легенди, съкровища, лорд, пирати, застрашен от изчезване плаж, йо-хо-хо и много бутилки алкохол. Колкото и да прилича на сюжет на загадъчно морско предание, това е всъщност есенцията на новия български документален филм "Последните черноморски пирати". Неговите основни герои са реална група мъже със съмнително криминално минало. Те обитават плажа на Кара дере, обединени както от една обща мечта - да открият отдавна заровено злато, така и от една обща заплаха - изчезването на техния свят заради надвисващ проект за мащабен строеж, в който са замесени имената на архитекта Норман Фостър, политика Сергей Станишев и неговия брат Георгий Станишев.


След близо едногодишна победоносна обиколка по световните фестивали, премиера в Швейцария, пет международни награди и множество позитивни отзиви от чуждестранната публика и критика филмът, продуциран от "Агитпроп", най-накрая ще стъпи на родна земя в рамките на "София филм фест". Официалната му българска премиера е на 11 март в кино "Люмиер". Освен че е включен в конкурсната програма за международно документално кино, в него той ще се бори и в секцията за балканско кино, където е единственото не само българско заглавие, но и документално такова, което е прецедент.


А защо жанрът е документален, щом основните елементи от сюжета звучат като основата на холивудска продукция? Защото историята за съкровище, пирати и един лорд, който застрашава тяхното "царство", не е измислена. Героите също. Реални са и случките, и отношенията между тях.




Ваня Райнова и Светослав Стоянов

© Анелия Николова

Ваня Райнова и Светослав Стоянов


Виновници за тяхното документиране и превръщането им във филм са режисьорът и оператор Светослав Стоянов и сценаристката и продуцент Ваня Райнова. Срещнахме се с тях на по чаша топла напитка и мигновено прекрачваме между теми като развоя на българското кино, тегобите по опазването на българското Черноморие, застрашеното съществуване на девствения плаж на Кара дере и шайката мъже там, която от години живее в свой истински пиратски филм.


Светослав, който е психолог по образование, е страшно сладкодумен и по всичко личи, че може с часове разпалено да разказва подробности за своите "Последни черноморски пирати". Ваня от своя страна като бивш журналист на свободна практика успява да удържи разговора за снимките и историята да не забегне в някаква неясна посока подобно на своите основни герои.


Двамата заедно стоят зад собствена продуцентска къща на име "Портокал" и работят по различни проекти. Един от най-скорошните странични успехи на Ваня е и като продуцент и сценарист на спечелилия едновременно голямата награда и номинацията за Европейските филмови награди на най-престижния фестивал за късометражното в Клермон-Феран "Чест" на Павел Г. Веснаков.


Светослав Стоянов и Ваня Райнова

© Анелия Николова

Светослав Стоянов и Ваня Райнова


Като всяка история и тази на "Последните черноморски пирати" си има предистория


Снимките му започват през 2008 г. и завършват през 2012. Създаването му отнема общо около 60 снимачни дни, разхвърляни в период от три години и половина. "Нормално е един документален филм да се случи за около 2 до 3 години, но в случая хората в него налагат по-дългото време за работа. С тях е много трудно да се работи. Трудно е да ги намериш, да ги хванеш за снимки."


Светослав разказва, че откакто ходи на Кара дере, което е от около 15 години, познава главния герой на лентата - Иван Джака, който е капитан на пиратите там и е наричан още Мама. Но за това малко по-късно.


Ваня се запознава с този колоритен образ и неговите пирати през 2000 г., когато отива да празнува един свой рожден ден. "И двамата сме къмпингари и обичаме дивата природа. Затова и ходехме дълго време на Кара дере. Там бяхме на техния плаж, в тяхното царство, в дните, когато дори и юли месец нямаше никакви хора. Бяхме единствени на плажа. Ние и те. Познавахме се дълго, преди да решим да правим филма, което после се оказа от полза, защото ни гарантира достъп до тях, който би бил невъзможен за външен човек", разказва Ваня.


Светослав допълва, че сърцата и на двама им са много силно свързани с Кара дере. "За мен това място е изключително емоционално - там срещнах любовта в живота си, там направих първото си дете, а второто ми дете почти се роди там."



В началото на своето съществуване "Последните черноморски пирати" клони да е по-скоро един зелен, тясно социален филм. "Но с времето стана много повече филм за тях", казва още неговият режисьор.


Поводът да започнат да гледат настойчиво на старите си познайници като на герои от филм става "една ретроспектива на лорд Норман Фостър в Галерията за чуждестранно изкуство, която освен преглед на някои от най-известните проекти на един от десетте топ архитекти в света включваше и неговия концептуален проект за селище "Черноморска градина", който щеше, а може би и в части ще се случи на този плаж", разказва Ваня.


Тук Светослав я прекъсва с убеждението, че той със сигурност ще се случи, защото "като инвеститор се намесва фирмата "Титан", а архитект е братът на Сергей Станишев - Георгий Станишев. Самият Станишев въведе лорда (Фостър) в галерията в София, за да представи проекта. Въобще червеното лоби е много силно в този случай. Което идва да покаже, че той ще се случи", категоричен е той. Като идеалист все пак Ваня не иска да повярва, че селището ще бъде построено.


Когато с проекта "Черноморски градини" светът на тези мъже бива заплашен, а с него и малкия отдалечен от цивилизацията остров на двамата автори, "решихме, че предстои сблъсък между две цивилизации, които са диаметрално противоположни в своите ценности, подход и резултати, така че искахме да документираме този сблъсък.


Харесва ни да казваме, че това е филм за съкровищата, които търсим, и за тези, които намираме. Двете неща не задължително са едно и също


Но това е и филм за тяхното изчезване в контекста на тази заплаха от промяна." Промяната всъщност не присъства във филма физически. Строежът досега така и не се случва. Но вестта за него остава като сянка, която неизменно променя техните герои.


Иван Джака, наричан още капитана и Мама

© Agitprop

Иван Джака, наричан още капитана и Мама


"Всичко започва от капитана. Той е сърцето, той е пазачът на това място.


Кара дере е Иван Джака


Той е бивш затворник подобно на всички останали от групата. Те са престъпници от различен ранг. Всичките са имали взимане-даване със закона. Сериозни момчета. С пистолети, динамит... Средната възраст е около 45, но от начина си на живот изглеждат като на 60 години", обяснява Светослав.


По думите му Иван Джака е на Кара дере от около 25 години, но от около година вече не живее там. Има си паралелен живот. Има жена, семейство, дъщеря, внуци, два апартамента във Варна. Жена му има бизнес със сергия с плодове, но през всички тези години той живее без нея. Вижда я само на рождения й ден, когато тя идва при него, и на Коледа, когато той се прибира до Варна. Всеки месец тя му изпраща около 500 лв., а Иван обича да се хвали с това, че явно добре се е представил в кревата преди 20 години, щом продължава да го спонсорира толкова време. Сам себе си нарича


"най-мръсната уста на Северното Черноморие"


а попадне ли жена на една маса с него, става страшно. "Той е неописуем", допълва разпалено Светослав.


"Капитанът е роден водач, лидер. Няма работен ден в живота си. Докато стои, около него като нощни пеперуди се полепват едни хора, които работят. Викат му Мама. За тях той е господ. Той е легенда в този свят за всички подобни хора, които са преследвани от институции или закона. Те знаят, че на Кара дере има един човек. Може да отидеш при него и Мама ще те скрие."


Един от пиратите на Кара дере във филма "Последните черноморски пирати"

© Agitprop

Един от пиратите на Кара дере във филма "Последните черноморски пирати"


Светослав разказва, че за тези 15 години са видели оттам да минават може би около 200 души. "Всякакви. Не просто бягащи, а от всякакви слоеве на обществото. Идват по всякакви поводи. Включително депутати, шефове на полиции, кметове. Всички те ходят да търсят информация за съкровището." Така стигаме до прословутото съкровище, което е задължителен атрибут към всеки истински пират.


Легендата за тамошното съкровище е свързана с Вълчан войвода - последния истински български пират от края на 19 в., обяснява Светослав. "Той е бил еничар, който е работил за Османската империя, но според преданията султанът се влюбва в неговата жена и я взима. Тогава Вълчан решава да мине от другата страна и се връща в родните си земи в България. Тъй като е отговарял за керваните, които са пренасяли златото по крайбрежния път, е имал необходимата информация. Така започва да ги обира. Галерите със златото и десятъка тръгвали от Балчик, но той имал негови хора в тях. Те продупчват меховете с вода и екипажът е принуден да спре наново за презареждане, а те посочват мястото. Корабът акостира, там обаче им правят засада и пиратите на Вълчан превземат кораба."


Заедно с Ваня твърдят, че скритото от Вълчан войвода на Кара дере е най-търсеното от всички иманяри в България. Легендата за него е популярна не само у нас. От цял свят - Русия, Италия, Турция, Румъния, прииждат хора да го издирват точно там.


Един от пиратите на Кара дере във филма "Последните черноморски пирати"

© Agitprop

Един от пиратите на Кара дере във филма "Последните черноморски пирати"


"Почти във всяка къща може да се намери металотърсач. През септември месец гората е пълна с багери и булдозери. Всички копаят и е пълно с дупки като в швейцарско сирене.


Хората са полудели за това злато


То, както се вижда и във филма, е метафора. Но те го търсят всеки божи ден", продължава разказва на двамата автори.


Иван Джака започва да го търси, защото преди много години една врачка му гледа и казва, че той спи върху него и ще го намери. И той наистина вярва в това. Точно защото вярата му е толкова силна и искрена, той успява да зарази с нея и останалите от екипажа си.


За да останат всички тези хора скрити, под крилото на Мама, който ги предпазва, като например казва на издирващата ги там полиция, че не ги е виждал, това има своята цена. Те започват да работят за него. Наричат го Капитане, имат си едно знаме, кодекс. Всеки ден копаят на обект 1, на обект 2... Търсят непрестанно.


Един от пиратите на Кара дере във филма "Последните черноморски пирати"

© Agitprop

Един от пиратите на Кара дере във филма "Последните черноморски пирати"


"Не всички стават пирати. Единици са тези, които влизат в тази приказка. Капитана обаче е много добър в подбора на онези, които да му вършат работа и в това да ги контролира. Наистина е лидер, който кара тези 40-, 50, 60-годишни мъже да му вярват, да го гледат в очите и да слушат неговите истории."


"Много от тези мъже отиват там по един или друг начин, но като цяло по принуда. Дали от закона, от семейството, а често и от жените си - те са бегълци. Но те остават там по желание. Много от тях са бивши престъпници, пият много, но в същото време са и безкрайно автентични хора с порив към свободата, които намират това място извън цивилизацията и спират да участват в обществото", допълва Ваня.


По думите й новината за този проект много ги е променила, защото до този момент те живеят в безвремие-оазис и изведнъж разбират, че техният свят подлежи на изчезване. От друга страна, авторитетът им - капитанът, изведнъж изглежда безкрайно безсилен срещу тази промяна.


"Когато авторитетът на капитана се поставя под въпрос, целият този свят губи своя баланс


Филмът проследява именно техния разпад като екипаж. Те започнаха да правят клики, сами да си търсят съкровището, тайно от капитана. Малко по малко в този страх и в егоизма си всеки започна да се отделя. А този разпад е паралелен на изчезването на това прекрасно място", коментира тя.


За Светослав те са


аутсайдери, които ние сме изхвърлили


"Много хора не вярваха в тази история, чудеха се: "Какво ги снимате тия пияници, тия луди, тия загубеняци?" За мен това бяха едни от най-истинните, нелицемерни, сърцати българи, които познавам. Те не са просто бели или черни, те са черно-бели и във филма по някакъв начин видяха платформа да покажат добрата си страна", смята той.


Сега му е много интересно да види как ще реагира българската публика, защото смята, че зрителите тук обикновено са хейтъри. Самите хора от селата около Кара дере през цялото време, докато траят снимките, ги държат в нещо като изолация, недоумявайки защо снимат тези "изроди и престъпници". Те не разбират защо пиратите са толкова важни, докато на прожекциите на филма по чуждестранните фестивали публиката вижда сякаш точно това, което и неговите автори - едни невероятни мечтатели.


Един от пиратите на Кара дере във филма "Последните черноморски пирати"

© Agitprop

Един от пиратите на Кара дере във филма "Последните черноморски пирати"


"За мен те са еманация на българите. Ние сме си такива. Вярваме в чудеса. Вярваме, че от някъде ще дойде царя, който ще ни оправи за 800 дни, после вярваме в пожарникаря със златна каска, след него - във фашизоидния манекен, който също ще ни спаси. Ние сме си такива - имаме нужда да вярваме в чудеса. И те са такива - романтични мечтатели."


Освен съкровище в "Последните черноморски пирати" има и една любовна история, която самият проект катализира, а тя дава интересен отенък на филма. Според двамата по някакъв начин точно тази история го "сваля от облаците и изважда разказа от приказката".


Снимките са много трудни. Няма електричество, няма питейна вода. Заради липсата на удобен път и достъп до плажа, което всъщност съхранява и неговата девственост, им се налага да използват всевъзможни превозни средства - от ходене пеша до трактор и шейни. С тях пренасят техниката, когато е кално, и през зимата, когато там става още по-непроходимо. Използват две камери. Снимат само на естествена светлина, а екипът им се състои основно от тях двамата, оператор, звукар и понякога асистент. Затова и не смятат, че са нахлули твърде осезаемо в света на пиратите.


"И все пак филмът по някакъв начин ги промени, защото ги накара да се погледнат в огледалото и да се изправят срещу образа в него. Наложи им се да отговарят на въпроси, на които не е приятно да отговаряш", казват те.


Иван Джака е гледал филма, защото все пак през цялото време е смятал, че той е за него - "човека слънце". Според Светослав го е харесал, но самият той казва, че това не е важно, защото човек убива героите си. "За да си честен към тях, няма как човекът да остане доволен. Показваш ги в светлина, която за тях лично е нелицеприятна."


Сега, когато проектът е вече на екран, двама от участниците в него към този момент са покойници, а други двама са болни. Цялата им група е изпокарана и разцепена. Иван Джака вече не е на Кара дере. "Те просто изчезнаха. Това наистина са последните черноморски пирати."

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK