Ивайло Герасков празнува юбилей с "Покана за вечеря" в театър "София"

Кадър от постановката "Покана за вечеря" в театър "София"

Актьорът Ивайло Герасков празнува 60-годишен юбилей с главна роля в премиерния спектакъл "Покана за вечеря" в театър "София". Постановката се появява пред публика, след като през 2012 г. спечели втория конкурс на театъра за съвременна българска пиеса.

Местата на публиката обграждат от всички страни сцената, на която има огромна кръгла маса със шест стола. Там, както и сред зрителите, се развива действието, чиито основен двигател е героят на Герасков – баща на две деца и вдовец с... рога.

Неподходяща покривка, цветя и неправилно подредени вилици се оказват най-малкият недостатък по време на вечерята, защото изведнъж една спокойна среща, посветена на отишъл си човек, се превръща в кошмар.

Текстът е писан по реален случай. "Станах свидетел на това как всеки вижда близките си хора с други очи. Всеки има своя представа за най-близкия човек и много често версиите не съвпадат", споделя авторът на текста - писателката, драматург и дългогодишен журналист на "Дневник" Оля Стоянова. Тя не крие, че е провокирала самата себе си със задачата да разкаже подобна история с лекота и дори с чувство за хумор.

В "Покана за вечеря" всичко изглежда нормално и идилично до момента, в който един от гостите – стар семеен приятел (Пламен Манасиев), отбелязва, че "целият този позитивен дух е голям цирк", след което обявява, че е имал любовна връзка с починалата. Това отприщва още редица грижливо пазени през годините тайни от страна на сина (Антон Григоров), дъщерята (Дария Симеонова) и нейния приятел (Мартин Гяуров). Оказва се, че никой не е това, за което се е представял и което е в представите на останалите. Черешката на тортата в тази фамилна драма е пистолетът, който също се оказва неистински. Ситуацията героят на Гяуров обобщава с думите: "За мен всичко е нормално. Просто хората не могат да понесат толкова много обич..."

"Представлението се занимава с онова особено състояние на самотност, в което човекът е сам сред своите и свой сред чуждите (по Чехов)", коментира режисьорката Тея Сугарева. Това според нея е парадоксалният свят на "Покана за вечеря" – свят, в който си самотен дори в семейството си, а тази самота ни тласка към една крайност, която от своя страна ни деформира, обезсилва и прави зависими към лъжата.

"Говоренето е единственият начин за преодоляване на пропастите и пукнатините във всекидневието между хората", допълва Стоянова. "Интересно ми е до проследявам как назряват конфликтите и как малките неща обръщат цялото действие", казва още тя. По думите й пиесата няма грандиозно послание, а е по-скоро опит да се вгледаме в себе си.