Какво се случи с "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС" (разговор с Весела Казакова и Мина Милева)

Антони Траянов, Весела Казакова и Мина Милева по време на създаването на филма

© Авторите

Антони Траянов, Весела Казакова и Мина Милева по време на създаването на филма



Актрисата Весела Казакова ("Мила от Марс", "Откраднати очи") и работещата от години в Лондон като аниматор Мина Милева представиха в края на миналата година "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС", превърнал се след премиерата си на "Киномания" и представянето си на "Златен ритон" в най-коментирания български документален филм от известно време насам.


Продукцията, излизаща под знака на компанията им "Активист 38", разказва за художника и аниматор Антон Траянов (1938 – 2013, с истинско име Антони, но отхвърлено от горните етажи на студиата като "твърде италианско") и неговия огромен принос към най-популярните продукции на Доньо Донев (1929 - 2007), с когото работи в тандем в продължение на години.


"Лека нощ, деца" е сред самостоятелни проекти на Траянов, a в съвместните си изяви с Донев работят по заглавия като "Тримата глупаци", "Умно село" и "Де факто". Но както продукцията на Казакова и Милева уточнява, в историята името на Донев остава асоциирано с тези заглавия, а това на режисьорът и аниматор Траянов е познато предимно в професионалните среди. Филмът, който той успява да види в начален етап, съдържа обширни коментари от известния за студентите и колегите си просто като Чичо Тони аниматор, неговото семейство, колеги и студенти, кадри от архивите му с хиляди рисунки на популярните герои на дуото. Двете режисьорки разкриват и детайли около творческите репресии, които ДС налага, участието на Доньо Донев в службите и как героят на проекта им преподава в НБУ и НАТФИЗ, а в следващия момент е като изтрит от историята им.




"Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС" срещна негативна реакция от семейството на Доньо Донев, като дъщеря му Живка Донева дори заплаши със съд. "Ще има съд, само това ще ви кажа", каза пред "Дневник" Живка Донева и отказа по-подробен коментар върху ситуацията, за да не "прави реклама" на Весела Казакова и Мина Милева.


Анри Кулев пък се закани да махне името на Мина Милева от съвместните им проекти. От друга страна се създаде подписка в подкрепа на продукцията и "свободата на словото, изразяването и мисленето в България" пък беше започната като реакция срещу ситуацията, в която от Съюза на филмовите дейци Казакова и Милева разбират, че филмът им може да бъде спрян от възможност да кандидатства за наградите на Филмовата академия, въпреки че самата асоциацията няма правото да го направи. На страниците на вестник "Култура" документалният и анимационен режисьор Иван Танкушев, макар и смятащ, че режисьорското дуо е можело да подкрепи проекта си с повече фактология, е убеден, че действително "къртовският труд" на чичо Тони, както и много от неговите съвременници, е останал в сянка.


Но както се разбира от гледането на самия филм и изразените от Казакова и Милева мнения, целта му не е да оспори авторството на Донев, а да покаже, че Траянов е пълноправна част от успеха на съвместните им заглавия.


Освен в София, "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС", направи премиера и в Пловдив. Авторките му подготвят и версия за участие по международни фестивали, а междувременно имат и идеи за следващия си филм, с който ще се потопят още по-дълбоко в годините на социализма и неговите последствия.


Филмът все още може да се гледа в Евросинема.


Училата при Траянов Мина Милева и Весела Казакова разказват повече около последните събития пред "Дневник" и за филма като разкриващ често потъващата в сянка роля на аниматора:


Антони Траянов в кадър от документалния филм за него.

© Авторите

Антони Траянов в кадър от документалния филм за него.


Върнахте се от премиера в Пловдив. Какви бяха реакциите към филма там след всичко, което се изговори за него покрай прожекциите в София?


Мина Милева: Имахме чудесна пресконференция с много силни "защитници" и въобще интелигентни хора, които проявиха интерес към това, което сме направили.


Весела Казакова: Клуб "Петното" беше пълен и изглежда, че в Пловдив филмът ще върви много добре. Дори голяма част от зрителите споделиха, че на следващите прожекции ще доведат приятели и ще го гледат пак.


А усещате ли, че публиката на филма се дели на защитници и обвиняващи, или по-скоро разбрали и неразбрали идеята?


Милева: За него мненията варират между "за" и "против", без средно положение.


Казакова: Интересно е, че в Пловдив чух мнение как филмът реабилитира не само чичо Тони, а и Доньо Донев. Продължаваме да отстояваме позицията си, че единственото, което искаме да кажем е, че Антони Траянов не трябва да бъде изтикван в ъгъла, където години наред е бил. Приносът му към анимационните филми, които засягаме, е безспорен. Той е бил и все още е определян като "техническо лице" от хора, които надали разбират много от анимация. Направихме и този филм, за да се види каква е всъщност работата на един аниматор и колко тя е значима.


Какво се случи с "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС" (разговор с Весела Казакова и Мина Милева)

© Авторите


А като казахте, че е "изтикван в ъгъла" - доколко чичо Тони е бил изтикван и доколко сам не е търсил признание за труда си?


Милева: И второто е вярно. Той е много скромен, истински интелектуалец и артист. Това, което открихме с този филм е, че той всъщност е искал да излезе на светло, да бъде признат. Имаше определени неща, които смятахме за компрометиращи, а той държеше да ги сложим. Колкото и да е деликатен и благороден, все пак искаше да изкаже своята позиция.


Казакова: Всичко във филма преминава през хумора и шегите, но и през една особена тъга и мълчание. Той не казва нищо директно, не обвинява когото и да било, но усещаш огорчение в думите му. Има една реплика "А те правят кино за народа", която изрича по адрес на филма, който започва да се снима за строежа на Японския хотел (бел. авт. сега "Кемпински-Зографски"), където самият той работи за известно време. Киното се е правило за народа, но тези, които са правили киното, много не им е пукало за народа. При него болката, позицията и насмешката се смесват.


Публика на различни възрасти по време на представянето на филма в Пловдив

© Авторите

Публика на различни възрасти по време на представянето на филма в Пловдив


Имаше ли някакви последствия след участието на Весела Казакова в БНТ, където вашите гледни точки се сблъскаха с тези на засегнатите?


Милева: Две статии във вестник "168 часа" (и двете изразяващи позицията на семействата на Доньо Донев и Тодор Динов, чиято дъщеря също смята, че е дискредитиран във филма – бел.авт.). Изявихме желание да отговорим на тях, но ни се обади журналистка с много странни въпроси, които нямаха общо с филма (цитира по лист със записани на ръка въпроси) - какви картини имал, дали бил продавал филмите на Доньо Донев, дали собственият му архив от рисунки е наистина негов и дали е изнесен извън България, как твърдим, че Донев е агент на ДС без да сме гледали досието му, а всъщност ние сме го виждали и може да бъде видяно от всеки със заявка в службата по досиетата. Приемаме го като реакция от "атакуващия лагер" и решихме да не отговаряме на подобни въпроси. Не е вярно и това, че не сме се допитвали до семейството  му за използваните кадри във филма ни. А в него е неговият зет Настимир Цачев, както и негови ученици, които дават баланс в историята. Направен е реверанс към всички и няма място за нападки. Между другото, Министерството на културата установи, че няма нередности, свързани с филма ни.


Казакова: Явно има журналисти, които не са го гледали и са съсредоточени върху скандала, вместо върху темите, които искаме да изведем напред. Твърдеше се, че и във филма казваме, че Антоний Траянов е "баща на Тримата глупаци" - ние никъде не споменаваме такова нещо. Авторът е Доньо Донев, аниматорът е Антоний Траянов, не сме оспорвали това. Донев има своето безспорно място, те двамата са работели в творчески тандем, става въпрос за сътворчество. Намирам и за пълен абсурд той да е продавал техни филми от свое име при положение, че ми е казвал как не е получавал авторски приходи от продажбата им в чужбина. Но не искахме да се задълбочаваме в подобни теми – кой какви пари е взимал. Нашата цел е да покажем колосалната работа на Антоний Траянов, работата с учениците му и неговата велика анимация.


Милева: Но е факт, че той е взимал обидно малко пари от авторски права. Ние бяхме свидетели как му дадоха 2,47 лв. от някакви миниатюрни проценти. А те са такива, тъй като аниматорът не се води автор, а примерно операторът е вписан като такъв.


Казакова: Години наред всъщност аниматорите в България се борят да бъдат признати за автори, подобно на режисьорите, сценаристите, операторите, композиторите.


Милева: Вероятно се създаде напрежение в киногилдията около филма, тъй като се видя колко недооценена роля има аниматорът. Казано на шега, като че ли се превърнахме в някакъв Робин Худ за тези хора.


Във филма има един недотам изяснен момент – как се получава така, че чичо Тони е преподавал четири години в НАТФИЗ, има мнения от негови студенти, а завеждащият катедра "Анимация" проф. Димитър Томов твърди, че това никога не се е случвало?


Казакова: Този въпрос е като за отделен филм. Част от цялата обърканост на ситуацията...


Милева: Това не е неизяснен момент, а търсена драматургия на абсурда. Ние отидохме и проверихме, че неговото име не присъства в учебния отдел.


Не съществуват ли подписи по студентски книжки?


Милева: Не, тъй като неговите часове бяха нещо като свободноизбираеми лекции. Не е имало изпити при него. Бяха много специфични лекции и реално там научавахме как действително една идея може да бъде реализирана.


Съществуват данни, че му е плащано за тези занятия, но няма договори или поне не са намерени засега. Той е бил уволнен поради липса на висше образование, което е в реда на нещата, но цялата ситуация, в която се отрича, че е преподавал, е срамна. Изглежда, че е опит на Академията "да запази авторитета" си като каже, че подобни "незаслужили личности без образование" са провеждали занятия в нея, а студентите да ги обичат. А случаят с чичо Тони е точно такъв – с харизмата си той увличаше всички и това като че ли породи ревност в другите преподаватели. Подобно нещо става и в НБУ, където дори и сред преместване на часовете му късно вечер, студентите пак са идвали.


Казакова: Той изключително много е и помагал студенти да участват по фестивали, да им показва как определени неща се правят от собствените си архиви.


Милева: И съвсем нормално такива хора са предпочитани от студентите, вместо тези, които се карат и твърдят, че от теб нищо не може да стане. Как от А се стига до Б в анимацията беше нещо, което само той можеше да каже.


Казакова: С "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС" ние заставаме зад всички аниматори. Те са като актьорите в игралните филми, но ако трябва да сравнявам моя труд като актриса е нищо в сравнение с това, което правят аниматорите. Ако режисьорите смятат, че могат да се оправят сами, нека да опитат.


Милева: Съществува и един по-голям фактор в отношенията между аниматор и режисьор. По време на тоталитарния режим аниматорът беше считан за слуга на режисьора, като тази съветска система на разпределянето на ролите е най-силна в България, по-силна от всички балкански и други страни от региона. А примерно в Лондон, където работя, режисьорът и аниматорът не са рязко отделени една от друга длъжности. И аниматорите режисират, и режисьорът анимира.


Кадър от "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС", в който се вижда апартамента на Антони Траянов

© Авторите

Кадър от "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС", в който се вижда апартамента на Антони Траянов


А как Антони Траянов реагира на идеята, че ще правите филм за него?


Милева: Той само това и чакаше! Живееше в последните години с усещането, че трябва да бъде реабилитиран като творец. Имаше ни тотално доверие, може би защото като ми е преподавал и знае кое как ще направя и как ще го монтирам после.


Казакова: Чичо Тони е всъщност най-добрият актьор, когото познавам. Не поглежда в камерата, не се притеснява как изглежда, дали е обръснат или дали му е оцапана блузата. Обичам такива хора като него, такива в които няма суета. Беше приятно, но и сложно, тъй като той искаше да каже много неща, преминаваше от тема в тема. Когато разказваше за годините си като работник на Японския хотел, просто падахме от смях, при него не се забелязва никакво усилие да се прави на интересен.


Очакват ли се участия на филма по европейските фестивали?


Милева: Той засяга въпроси на местно ниво, така че не знам дали ще бъде припознат от чужда аудитория, но от друга страна засяга универсални теми. Показвали сме на чужденци и като цяло разбират за какво става въпрос, други казват, че нещата в него са твърде нюансирани и по-лозунгово трябва да се заяви за какво става въпрос...


Казакова: ...да има петолъчка, някой марш, повече клишета може би. Западът е свикнал, че ако има комунизъм, трябва да има манифестация. И като цяло мръсотия, проститутки, наркомани, щом ще се говори за Източна Европа. Чичо Тони като франкофон, който си пие кафето сред картините вкъщи, е малко нетипичен.


Смятате ли да разгърнете проекта към повече от филм – примерно изложба с неговите рисунки?


Милева: Това може да се инициира единствено от неговото семейство. Като наследници те притежават неговия архив. Това, което ние можем да направим, е да пуснем онлайн лекциите, които снимахме в НАТФИЗ, както и една в Дома на киното. Със сигурност ще е много полезно за всички, които се занимават с анимация.


Вече имате ли планове за следващия си филм?


Казакова: Да, работим по него и то от доста време. В него разглеждаме социализма в различни аспекти, как се възприема на Запад и тук. В момента е модерно да си антикапиталист и това се случва докато тук все още има незараснали рани от комунизма. Няма да бъде основан на една история, както настоящия, но ще съдържа лични разкази. Един артистичен поглед върху това как страхът да се говори за тези времена още присъства.


А защо все още присъства?


Казакова: Защото трудно се артикулира. Младите хора могат да говорят каквото си поискат, но други хора все още не усещат тази свобода. Понякога трябва много време, за да могат палачът и жертвата да започнат да си говорят. А и като народ сме страхливи, пазим си това, което сме изградили.


Милева: Макар че не сме изградили нищо. В България напоследък не тече мисъл и всичко е хаос. Един немски професор по психология, д-р Хамбургер, е казал, че 25 години е нужно, за да се осъществи една цялостна обществена промяна. И в момента като че ли няма накъде да отидем, освен да говорим за нещата възможно най-открито. А както писа Джеки Стоев в един имейл в наша защита покрай казусите с филма за чичо Тони: "За да се затвори една страница, тя първо трябва да отвори."


Зависи и колко ти е натоварена семейната среда. Аз примерно съм от семейство на човек, пратен в Белене. На всички до девето коляно ни е казано много да не се обаждаме и да внимаваме какво говорим. В училище ми беше казвано как съм враг на народа заради дядо ми, беше вписвано по дневници. Така, че филмът, който правим сега ще бъде по-есеистичен филм. Заснели сме много безумни неща, например фестивал на марксизма във Великобритания и въобще различни позиции.


Казакова: В хода на снимане на следващия филм ми направи и впечатление как хората в други държави могат с часове да разискват една тема, докато не стигнат до решение или някакъв извод. Тук няма такова нещо и имам усещането, че все още не сме узряли, за да говорим за проблемите си на професионално, а не на емоционално ниво.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK