Горе на сцената, малко над живота

"Следвай ги" е поредица на "Дневник", в която ви запознаваме с хора, за които си заслужава да научите. Повечето от тях са много млади и вече с успехи в своите области - изкуство, спорт, бизнес или в професиите, които са избрали. Други без значение от възрастта с дебют в мечтата си да създават нещо и с първи големи постижения. Приятни срещи.

В края на пети клас, учителката на Деница Даринова раздава на децата по листче, за да напише всеки какъв мечтае да стане. Години по-късно, тя им връща тези забравени-вече листчета. Деница прочита на своето: "Искам да стана певица или актриса като баща ми."

В началото на март 2014 г. гледам в едно от представленията, в които играе този театрален сезон – "Робин". Тя излиза на сцената и е романтична и детски наивна, отново се показва, този път е смешна, абсурдна, за малко - страшна, трети път – вече е фатално неустоима жена, към финала е объркана и отчаяна. В края знам, че искам да я срещам още много пъти горе на сцената.

Eдно стъпало над живота

Деница е на 25, преди две години завършва "Актьорско майсторство за драматичен театър" в класа на проф. Снежина Танковска, а в момента играе в пет-шест представления на различни театрални сцени. Когато се срещаме за по кафе, пристига вече с едно в ръка. Това не й пречи изобщо да си поръча второ. А ваденето на диктофона ми на масата не спира нормалния ритъм и посока на разговора, но е повод да разбера, че и тя ползва такъв като интервюираща в проекти на документалния театър, за който аз чувам за пръв път, а тя участва с голямо удоволствие.

"Малко над живота е сцената, дори и да виждаш нещата от живота там, те винаги са едно стъпало над него и това му е хубавото." Театърът й дава "толкова много", а ако трябва да го опише с една дума това е "мисия", в която човек постоянно изследва и открива себе си. Ключът, за да се случат нещата, според нея, е да не лъжеш на сцената, да си честен и открит.

В началото целта й е да учи поп и джаз пеене в Консерваторията, дълго ходи на уроци при Алис Боварян – "голяма преподавателка е!", но към края Боварян я пита дали няма резервен вариант. "Тогава започнах подготовка за НАТФИЗ," разказва с усмивка Деница, но пък на изпита й помага именно пеенето. На последния кръг Танковска (никога не пропуска да каже за нея "професора") иска Деница да изпее едно от стихотворенията си и точно с тази импровизация "я печели", подозира Деница. След четири интензивни години в нейния клас и работа в театъра досега, я определя като: "Много взискателна жена, по-пестелива е, но когато даде, оценяваш. В същото време е и доста толерантен човек. Всичко, което ми е дала, е много хубаво. И продължава да ми дава."

Деница не спира да вярва, че "Музиката е нещо толкова велико! Винаги ще си е част от мен, винаги ще си пея навсякъде – на морето, под душа...Ела да гледаш "WelKome America", там се поразпявам." Обича много и да слуша музика. Женски вокали като Били Холидей (без да се замисля запява басово "stormy weather, since my ma-а-а-n is gone"), Нина Симон, Елла Фитцджералд, Пеги Лий, открива си и сама джазмени в нета, като Тим Бъкли. Иска да си намери "съмишленици, с които от време на време да си свирят и да си пеят за удоволствие."

Сцена от представлението "Робин" в театър "Възраждане"

За ролите, които мечтае да изиграе казва: "Толкова съм в началото на пътя, че все още всичко ми се играе. Има много добри текстове, през които искам да мина. Например ролята на Саломе от една пиеса на Оскар Уайлд. Хамлет може да е банална роля, но на мен ми се иска да изиграя самия него. Определно ме влече и към алтернативни неща, в които може да се изследва, но пък от друга страна ми се иска скоро да се срещна с роля, която да ми даде време за разгръщане на самия образ на сцената." Доволна е че в представленията, които играе в момента – в театър "София", "Възраждане", "Младежкия театър" – са все под режисурата на Тея Сугарева, която завършва заедно с техния клас. Всички в екипа са много свързани и това е голям плюс за работата им. "Представленията, които сме направили с нея, имат мирис на ново поколение и виждания. И все пак взимаме старото, то минава през нас и го обновяваме."

Деница иска, разбира се, да работи и с утвърдени актьори и режисьори, защото "носят много голям заряд". Убедена е, че младите имат нужда от подкрепата на по-старите актьори, за да навлязат в професията, трудно е без тази връзка. "Хубаво е да има симбиоза, така се получава най-хубавото – златната среда," казва и се сеща за представлението "WelKome America" (в театър "София", бел.ред.), където си партнира с Досьо Досев. "Толкова опитен актьор, такава тежест има всяка една дума казана от него..." Сред големите актьори, с които много иска да си партнира, първо се сеща за Владо Пенев ("то-о-олкова много").

В невидимия театър мен ме няма

Деница участва в няколко проекта за докуменален театър от поредицата "Невидимите" на Неда Соколовска, които изследват различни маргинални, малцинствени и пренебрегнати обществени групи и техните проблеми. Тя лично е замесена с тези за инвалидите, китайската общност у нас и бабите в Родопите. Точно за тях използва и диктофон. Става дума за т. нар. вербатим-театър, който се базира на изговорени от реални хора истории. Те се записват от театралната трупа и се представят от актьорите, докато слушат със слушалки в ушите гласовете на записаните и ги представят директно пред зрителя.

Деница мисли, че най-хубавото нещо в цялата работа е срещата с тези хора, когато взимаш интервютата. "Няма как да останеш безпристрастен!" При казването на текста, не трябва да има отношение, трябва да си като проводник. "Просто слагам слушалките в ушите и започвам да възпроизвеждам "песента" която чувам, а това ми помага да бъде максимално достоверно и истинско.

"Това, че мен ме няма там и ми се налага да оставя актьорската природа и егото си. Тук аз служа на друго – на тези хора, невидимите им гласове и техните истории," е обяснението на това какво й харесва в "документалния театър". През тези проекти вижда например, че китайците в България са изключително затворена общност, в която не можеш току-така да влезеш, тяхната трупа изобщо не я доускат въпреки писмото от посолството, повечето не знаят български и не искат да научат, вместо това си наемат преводач. Самата Деница е била в Китай заради участието на целия им клас в международен театрален фестивал и много обича древната им философия.

Сцена от документалния театър "Фу", поредица "Невидимите" в "Червената къща"

По темата за личния успех, Деница казва без да се замисля, че в момента е доволна, защото няма ясна представа какво е успех и не гони никакви върхове. "Имам малки мечти, които следвам, пътят към тях е дълъг, но пък нещата се променят и аз просто вървя напред със светли мисли и да става каквото ще."

Вероятно това дзен-спокойствие й помага още в Академията да свикне, че когато излезе оттам може да й се случи да не играе театър. "Казах си, че мога да правя всичко, дори да нося и тежки камъни, ако се наложи, защо не, ще намеря и в това и приятното."

Почива си като остава сама с книга, носи си една навсякъде, и като пътува с музика. "И всичко стана луна" на Георги Господинов е една от последните, които прочита, а "Физика на тъгата" е от любимите й.

Заговаряме и за предизвикателствата. В театъра е добре да се намери баланс между занаята и изкуството, казва ми Деница, която се опитва да възпитава у себе си живеца, грижи се да не угасне той заради бита и занаята. И вероятно затова е започнала да преподава театър на деца. "Интересно ми е, защото децата са толкова енергични, черпя много идеи и се уча от тях. Не учителствам, гледаме се очи в очи."

Всичко, което трябва да знаете за: