Откъс от "Град като град" на Ирина Каракехайова

Илюстрация от книгата "Град като град" за град Болоня

© Ирина Каракехайова

Илюстрация от книгата "Град като град" за град Болоня




Тази седмица в рубриката "Четиво" ви предлагаме пътешествие. "Град като град" е четвъртата книга от поредицата "Племена" на Ирина Каракехайова (издателство формат.бг).


Ирина е преподавател по английски език, художник, често пътува. За своята книга е избрала точно 31 града от десетките, които е посетила, и ги е показала с нещо различно – детайл, спомен, реплика, рисунка, снимка, щрих, миризма, шум, лице, история...дълбоки спомени, които няма как да не бъдат споделени.

Пътувахме на стоп за Лисабон и ни взе един пикап. Беше бавно, но отиваха чак дотам и бяхме доволни. Не знам защо от хилядите стоп-отсечки, които съм изминала, тази ми е най-любимата. Хората бяха рибари – дребни, слаби и мургави. Ние не говорехме португалски и почти нищо не си казахме през целия път, но те имаха благородното и тържествено излъчване на бедни южни хора, каквото никой друг не притежава.


По едно време стана тъмно, после студено и без нищо да кажем, те ни завиха с една чиста, твърда черга, която миришеше на море и солена риба. Пристигането беше неочаквано, минахме по един мост и се почувствахме като в Латинска Америка, неясно защо. После се разделихме. Нищо особено, но тъмнината на пикапа, сериозните лица на мъжете и рибарската миризма са ми толкова скъп спомен, че не мога да не посветя книгата на тези португалски рибари, защото в сърцето на всеки град не са забележителностите и представителните сгради в центъра, а светлината, шумовете, цветовете, миризмите, детайлите – това, което изтъркано наричаме "атмосфера". А дишаме от тази атмосфера благодарение на жителите на града, които я създават и те обгръщат с нея, като си мислят, че просто те пазят от студа.


Илюстрация от книгата "Град като град" за Ню Йорк

© Ирина Каракехайова

Илюстрация от книгата "Град като град" за Ню Йорк




2.


В този град* оставаш с усещането, че си в центъра на света. Толкова много раси и националности, толкова непринудено общуване по улици и магазини, такова разнообразие и разлика от квартал до квартал. Там жена ще ви спре с думите: "Страхотен чорапогащник!". Ще мислите, че е случайност, докато една баба в метрото не ви каже: "Чудесна рокля, скъпа!". Когато кихнете, докато чакате на светофара, някой ще каже "Наздраве!". Когато отговорите, че сте тук от 2 седмици, ви питат дали ще останете или само на гости. Никой няма да се учуди, ако кажете, че още не сте решили. Много неща ще разпознаете от филмите – първо сградите и улиците, а после няма да повярвате, когато чуете баща да говори на детето си така, както сте мислели, че говорят само гангстерите и само във филмите. Наред с богатите музеи, в които се влиза и за долар, може да видите или даже да обядвате (след като изчакате опашката) в заведението, в което Мег Райън имитира оргазъм и възрастната съседка по маса иска да си поръча от същото. Всичко е от филмите и всичко е истинско.


*Ню Йорк


6.


Този град* беше първата ми среща с Италия. Докато чаках да ме вземат от гарата, две млади жени с много скъпи кожени палта се насочиха една към друга и вместо да се разцелуват, се хванаха за косите и се сбиха. После открих специфичната градска красота, която не се среща никъде извън тази страна, а в нея е в изобилие. "Пиацата" не изглежда като "площад". Усетих деликатното и светло коледно настроение, витаещо навсякъде из тъмните пространства на колонадите, създадено от хората, които с оживление пазаруват. Напълно липсваше истерията на обичайния предновогодишен шопинг и агресията на традиционната коледна украса. Вместо това – радост от живота, наслада от храната и виното, разточителност, която не е отблъскваща, и отново красотата, с която италианците обичат да се обграждат – от базиликите и катедралите до сушените домати.


* Болоня


Илюстрация от книгата "Град като град" за град Бърно

© Ирина Каракехайова

Илюстрация от книгата "Град като град" за град Бърно


16.


Любо пристигна от Франция, аз и Сава от България, а Венци вече беше там* и трябваше да ни посрещне в къщата на чичо си, която му бяха поверили да пази за една седмица. Уговорката беше: на всеки кръгъл час – на крокодила. Не помня как го намерихме, но наистина на всеки кръгъл час бяхме там, като членове на съмнителен орден, който изповядва култ към "Крокодила". Пропуснахме само веднъж, за да посрещнем Любо на гарата, и това се оказа единственият път, когато Венци посетил крокодила, защото междувременно бил повален от грип. Така се озовахме в една хотелска стая, което за онези времена, богати на дни и бедни на пари, беше по-екстравагантно дори от това да се кланяме на крокодил. Там отпразнувахме 3-ти март, а на следващия ден подновихме посещенията при крокодила (по някое време разбрахме, че е символ на града), докато веднъж Венци неочаквано дойде. Между тези посещения пиехме от бирата, която всъщност за непосветените в култа към крокодила е символ на града и аз развих необикновена любов към месарниците, където на обяд предлагаха супа от някакви неразпознаваеми карантии (все пак със сигурност не от крокодил). Атмосферата там в часовете, когато се сърбаше такава супа, надминаваше очарованието на всички български кръчми, в които ходехме тогава, без да подозираме, че дори и те ще изчезнат.


Струва си да се провери дали месарниците са все още такива, а крокодилът – видях в интернет – не е помръднал.


* Бърно


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на emilm13
    emilm13
    Рейтинг: 388 Весело

    Меко казано - семпличко!

  2. 2 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 574 Неутрално

    Като писано на коляно съчинение на ученик на тема "Как прекарах ваканцията".

    'Let light surround you' Dream Theater




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK