Откъс от "Всички разкази са за теб" на Мирела Иванова

Откъс от "Всички разкази са за теб" на Мирела Иванова

© Издателство "Прозорец"



На заглавната страница на най-новата книга на Мирела Иванова "Всички разкази са за теб" от издателство "Прозорец" пише: "Тези истории са се случили, само хората са други или другаде".


В нея са включени дузина разкази, които могат да бъдат прочетени и като отломъци от съвременността, както и от собствените си съдби. Те ни карат да осъзнаем, че, захлупени под политическите и социални абсурди на времето или втурнали се да изпълним криворазбраните рецепти за успех, все по-рядко оставаме насаме със себе си и с вътрешните си озарения, с милостивите значения на простите неща: достойнството, децата, плодоносните усилия да направим добро, ведростта на усмивката.


"Всички разкази са за теб" е книга, която помни българските времена, трепетните обиталища на детството и духа и вярва в различието, проявящо се в героите й: университетски преподаватели, лекари, пациенти, фотографи, музиканти, клошари, художнички.




***


Емил и Мила

Случаят ги срещна с величава и съдбовна баналност след повече от четвърт век, докато чакаха на опашка пред едно гише. Събра ги отново в центъра на София, в банката на ъгъла с висока кула, на чиито връх прегърбени атланти се въртят в кръг и мъкнат тежестта на вселената, събра ги в меката, всеопрощаваща сърцевина на превалящия живот. Събра ги извън всяка логика и извън всяко подозрение, точно сега и точно тях, Емил и Мила, големите любовници от немската гимназия и бегълци от любовта си, белязани от предопределено си бъдеще другаде, далеч един от друг.


Отегчен и тревожен в задухата на паричния салон, закъсняващ за срещата с медицинската сестра, която искаше да наеме, за да живее при родителите му и да се грижи за тях, Емил чу смеха. Чу смеха на Мила и се вцепени, невъзможно бе да го сгреши, и му се стори, че невидими, но могъщи ръце разпънаха докрай като мех на акордеон гръдния му кош и го оставиха без дъх. Мина му през ума, че трябва поне да отрони нотите на името й, ми-ла, преди да рухне върху мраморния под.


Емил дойде в гимназията някъде по средата на подготвителен клас и по средата на часа. Появи се някак нахално и нахакано, с тетрадка, настърчаща от джоба му и китара в ръка. Геносин Рачева го настани на първия чин до момиче с огромни червеникави коси, навити като пружинки, които едва се удържаха в дебелата плитка.


- Това е новият ни ученик, Емил – представи го набързо. Не си падаше по лирическите отклонения и лигните в час. Редът и дисциплината бяха нейните кумири, и учениците й бързо бяха схванали тази безмилостна тънкост в характера на старата дама, с боядисани в синьо и подредени в безупречна фризура коси. – До края на учебната година ще седиш на това място до Мила.


- Липсват й само луничките – изкикоти се Емил, защото още бе нов и не знаеше правилата.


- Моля? – попита с леден глас геносин Рачева.


- Ако се сплете на две плитки и си организира лунички, може да се прекръсти и на Пипи дългото чорапче – с неподправена ведрост продължи новият.


- Ти си герой на Астрид Линдгрен. Внимавай Емиле от Льонеберя, защото пакостите в моя клас изобщо не вървят. Сега продължаваме с Александерплатц. Кой ще разкаже за големия часовник на площада?


Шашнат от новодошлия отворко, класът сякаш се сплоти в сговор за неучастие. Геносин Начева обаче не търпеше мълчанията, затова и сама заразказва на немски за уникалността на това съоръжение, което показва времето в 148 различни градове в света.


- А показва ли го в Каспичан? – изцепи се отново Емил и класът избухна в дивашки смях.


- Всички упражнения след урока да се направят за утре по пет пъти в отделна тетрадка. Ще събера тетрадките – не се даде геносин Рачева.


- Но това са четиринайсет упражнения – плахо се обади нечий анонимен глас от последните чинове.


- Именно. Всичките четиринайсет упражнения – отсече Рачева и продължи разказа си за Александерплатц, описвайки другата голяма гордост на ГДР, телевизионната кула, чиято обща дължина от основите до върха възлиза на 365 метра.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Firefly
    Firefly
    Рейтинг: 829 Неутрално

    Определенията ми идват малко в повече.

  2. 2 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3520 Неутрално

    Приятно четиво, но си дадох сметка, че ме заинтригува сюжетът на разказа, а не стилът на писателката.
    Да ме прощава г-жа Иванова, но един талантлив писател в едно семейство е достатъчен!
    С удоволствие чета Владимир Зарев.

    "На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, д-р
  3. 3 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 895 Разстроено

    Претенциозно и претрупано писане.
    И авторката пише за неща, от който не разбира. А това рядко е условие за добра история.
    А името на учителката...Геносин Рачева....без коментар

  4. 4 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3541 Неутрално

    С китара в ръка не ми звучи много достоверно дори като худ.измислица.

    klimentm




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK